Kaзус от ИЗПИТИТЕ ЗА АДВОКАТИ И МЛАДШИ АДВОКАТИ

[DEKAH]

Гражданският казус.

Петър като продавач и Орлин, като купувач, сключват предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент №3/ за сумата от 148 000 евро, като Орлин, при сключването на договора е заплатил задатък от 15 000 евро. Страните се уговорили /устно/, че окончателния договор ще сключат на цена от 50 000 лв., колкото била данъчната оценка на имота, а остатъка ще бъде заплатен на ръка. На сключването на предварителния договор е присъствал брокерът, който посредничал на Орлин за намиране на имота. В чл.3 на договора, купувачът си запазил правото да посочи трето лице, което да сключи окончателния договор. В чл.7 страните определили датата 02.02.2010 и 11 часа да се явят пред нотариус №15 за да сключат окончателен договор.

На 2.02.2010 от 11 часа, в кантората на нотариус №15 се явлили лицата Петър, брокерът на Орлин и лицето Иван, който брокерът посочил като лицето, избрано от Орлин да сключи окончателния договор. Петър веднага подписал окончателния договор за сумата от 50 000 лв. Лицето Иван, превело сумата от 50 000 лв. по банков път. На въпроса на Петър: "Кога ще ми платиш уговорената оставаща сума", Иван отговорил, че не знае нищо за такава сума, нито за такива уговорки.

На 10.03.2010 Петър завежда иск, с който желае съда да обяви сключеният на 02.02.2010 год. окончателен договор с Иван за нищожен, защото е привидна сделка. С предявяването на иска Петър привлича Орлин като трето лице - помагач. Орлин от своя страна предявява насрещен иск срещу Петър, като иска от съда да му присъди двойния размер на дадения от него задатък при сключване на предварителния договор с основанието, че Петър не е изпълнил задължението да му прехвърли имота в уговорения ден и час.

Въпроси:
1. Иван заместил ли е Орлин като страна в предварителния договор?
2. Договорът от 02.02.2010 привиден ли е?
3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
4. Допустим ли е насрещния иск на третото лице?

1. Иван не е заместил Орлин като страна по предварителния договор, като доводите за това са следните.
Страни по предварителния договор са Петър и Орлин. Свободата на договаряне позволява да се приема клауза, според която купувача да си запази правото да посочи трето лице, което ще сключи окончателния договор. Това е уговорка в полза на трето лице и е привилегия от страна на купувача. Той може да се откаже от уговорката, както и да замени третото лице, когато то е индивидуализирано. Когато имаме уговорка в полза на трето лице, касаеща сключването на бъдещ договор, то третото лице е участник не в сделката, в която се уговарят неговите бъдещи права, а тази която е уговаряна. В случая - окончателния договор.

В тази връзка:Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора.

Отделно от това, съгласно чл.102 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника, само с изричното съгласие на кредитора. Тук коментираме сделката, касаеща ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ договор, а не окончателния. По тази сделка Иван не е давал съгласие друг да замести като длъжник Орлин, а е дал съгласие трето лице да получи правата, касаещи кредитора /по отношение на получаване на собствеността/ с окончателния договор.

2. Договорът от 02.02.2010 привиден ли е?
Договорът не е привиден. Арегументите за това са следните:
Характерно за привидните сделки е че те се сключват с цел да се прикрие реалната сделка между страните. Законът обявява тези сделки за нищожни, но с уговорката, че при постаноявяване на нищожността им трябва да се изследва действителната сделка и тя да се обяви за действителна. В конкретния случай целта е била сключване на договор за покупко-продажба и такъв е бил сключен между продавача и третото лице. Нямало е прикрита сделка, която са целяли да сключат. Разликата в цената не може да се тълкува като прикрита сделка.

3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
Сключеният договор за покупко-продажба е унищожаем поради грешка. Аргументите за това са следните.
Когато има уговорка в полза на трето лице, то трябва да бъде индивидуализирано от страната, която уговаря правата, които то ще получи от сделката. Когато това лице не е индивидуализирано, то трябва да се посочи от страната, която е направила уговорката - в случая от купувача Орлин. Уловката в казуса беше, че на уречения ден и час се е явил брокера и третото лице и БРОКЕРЪТ е посочил, че това е лицето определено от Орлин да сключи окончателния договор. По казуса НЯМА ДАННИ, че брокерът е бил упълномощен, съгласно изискванията на закона, да посочи Иван /третото лице/ от името на Орлин. Възможно е било Орлин да е посочил Иван като трето лице, но това той е трябвало да направи ЛИЧНО, тъй като е негово задължение, като страна по предварителния договор, където е обективирана договорката. Петър е сключил окончателната сделка с представата, че лицето Иван е реалното лице посочено от Орлин, така договорът се явява сключен с оглед личността на Иван - като трето лице, в чиято полза е уговорката. Петър е съзнавал, че Иван не е страна по договора, но е подписал мислейки, че това е ЛИЦЕТО, което е трябвало да приеме правата, с оглед уговорката по предварителния договор.

4. Допустим ли е насрещния иск на третото лице? /тук не съм много сигурен/
Предявеният от Орлин е недупостим.
Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита на субективните права в гражданския процес е предоставено само на онзи правен субект, който реално, ефективно може да постигне удовлетворително осъществяване на индивидуални права, които са признати от правната норма. Недопустим е иск за защита на субективно право, пораждането на което е предполагаемо и е в зависимост от правна сделка, която може и да не бъде сключена.


И в заключение. Мислех много по въпроса за унищожаемост на сделката на основание измама. Прочетох няколко пъти казуса и не намерих никакви данни, които малко да ми помогнат да се мотивирам, че брокерът е действал с цел измама.
[b]Решение № 1005 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова
чл. 29 ЗЗД чл. 87 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗД една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение или от трети лица. Фактическият състав на измамата се състои от следните елементи: 1. едната страна по сделката да е в заблуждение, 2. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и 3. сделката да е сключена поради заблуждението.[/b]

Не намерих умисъл от страна на нито едно лице в казуса.

[bridget]

А какво ще кажете за изповядването на данъчна оценка? Не е ли това заобикаляне на закона?

[shelley]

-

[DEKAH]

Моето мнение е различно само по точка 3 от вашето изложение. Считам, че може да се аргументира противно становище. Но това е въпрос на доказване. Но ако вземем предвид, че:

- явяват се в уговорените в предварителния договор място и час;
- точно защото няма данни да е упълномощен, може да се правят изводи за противното, предвид действията, които съответстват на уговореното в договора;

Може би трябва да се пише с уговорката “ ако приемем, че …“
Т.е. струва ми се логично да се счита, че договорът е сключен съгласно уговореното, защото няма данни да се правят изводи за обратното …..

След като почетох вчера рабрах, че съм съм сгрешил относно т.3.
Сделката може и да е нищожна, а не унищожаема. Орлин не е потвърдил действията на представителя си - брокера. Дори е отричал, с предявяването на насрещния иск, да е овластявал това лице да посочи Иван. От действията му можем да счетем, че е искал настъпването на правните последици на окончателния договор за себе си.

Решение № 1047 от 16.10.2008 г. на ВКС по д. № 4459/2007 г., II г. о., докладчик председателят Пламен Стоев
чл. 19, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗД чл. 26, ал. 1 ЗЗД чл. 37 ЗЗД чл. 42, ал. 2 ЗЗД чл. 33 ЗС чл. 154, ал. 2 ГПК
Правните действия, които са извършени от чуждо име без представителна власт, могат да обвържат мнимо представлявания, ако той изяви воля за това - ако ги потвърди. Доколкото упълномощаването за сключването на предварителния договор следва да се извърши в писмена форма, то и потвърждаването на извършените правни действия без представителна власт не може да се извърши чрез конклудентни действия, а само писмено. От съдържанието на едностранното волеизявление на мнимо представлявания, потвърждаващо съответното действие, трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася (напр. конкретна правна сделка с посочен предмет и страни), от кого и спрямо кое трето лице е извършено действието и да изразява желание да се приемат правните последици в неговата правна сфера.

Решение № 1066 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2007 г., III г. о., докладчик съдията Любка Богданова
чл. 19, ал. 3 ЗЗД чл. 37 ЗЗД чл. 42, ал. 2 ЗЗД
Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равна на липса на предпоставка за сключване на сделката, затова тя е нищожна. С оглед възможността представляваният да валидира сключената без представителна власт сделка същата може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт - потвърждаване. По този начин нищожността може да се трансформира в действителност. При отказ за потвърждаване на действията, договорът е нищожен.

Всичко е много комплицирано. Проблемът е, че той не се е явил на сделката. Той е неизправната страна, а договорът е сключен с ясната идея, че щом купувача не се е явил, а е изпратил брокера си, то посоченото от него лице, е това, което трябва да получи правата по сделката.

Надявам се комисията да гледа аргументацията, която сме изложили.

[alexxafc]

Желая. Накратко: границата е проникването на фалоса на мъжа във влагалището на жената. С проникването изпълнителното деяние е завършено, затова и не може да има довършен опит за изнасилване. А изпълнителното деяние в конкретната хипотеза започва с упражняването на принудата.

П.П. Колега сега видях и какви решения си предложил в другата тема... За да не изглеждам пак като човек със самочувствие без покритие няма да правя коментари, а директно да питам: как реши, че Радков е знаел за измамата; какво общо има в случая прикрития договор; ако "ще ти бутне" говори за доброволност, то "натисни я" и "няма къде да ходи" за какво говорят; какво означава" непредпазлив опит" - легален ли е тоя термин, защото на мен нещо ми се губи (жокер - опита е стадий на УМИШЛЕНА престъпна дейност).

Колега , никъде не съм писал "опит по непредпазливост" , а че няма блудство по непредпазливост.Хайде поне да си правим труда да четем.В крайна сметка примете ,че всеки има свое мнение и то не винаги се покрива с вашето.Тези казуси имат няколко верни решения.
Колкото до обясненията ви за изнасилването-те са напълно точни и принципно с нищо не се различават от моите.Само дето мен ме заядоха как съм се изказал.Нейсе.
Хайде по точките.
1.Съдя , че Радков е знаел за измамата , тъй като е доведен от брокера , който пък е знаел за предварителния договор защото е присъствал на него.Също така Радков е узнал, че друг човек е трябвало да посочи 3то лице , защото брокера така го представя пред нотариуса.Ако ще ви стане по-хубаво , не съм сигурен в разсъжденията си , просто трябваше да изложа някаква позиция по казуса в ограниченото време , което ни дадоха за такава сложност каквато той имаше.
2."Натисни я" може да се тълкува по-много начини.Ако вие това нещо не го разбирате , аз не мога да ви го обяснявам.Само ще ви припомня , че обвинението трябва да бъде доказано по НЕСЪМНЕН начин.Следователно и най-малкото съмнение не може да доведе до осъждане на дадено лице за конкретно престъпление.И пак-защо не приемете ,че има няколко възможности.Може би и вашата позиция е точна и моята.Все пак тези неща се изясняват в един процес , нали така, това е идеята на разследването и процеса..

[shelley]

-

[alexxafc]

3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
Сключеният договор за покупко-продажба е унищожаем поради грешка. Аргументите за това са следните.
Когато има уговорка в полза на трето лице, то трябва да бъде индивидуализирано от страната, която уговаря правата

Колега , ако позволите..
Уговорката в полза на трето лице не създава ли само права за това лице?
Ако приемем , че тук е налице такава , то как ще се обясни задължението за това лице да плати цената?

След като почетох вчера рабрах, че съм съм сгрешил относно т.3.
Сделката е нищожна. Орлин не е потвърдил действията на представителя си - брокера. Дори е отричал, с предявяването на насрещния иск, да е овластявал това лице да посочи третото лице.

Аз съм на различно мнение.

Брокерът не е представител , а посредник..

[DEKAH]

А какво ще кажете за изповядването на данъчна оценка? Не е ли това заобикаляне на закона?

Всичко е възможно.

Решение № 357 от 9.X.1981 г. по гр. д. № 231/81 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ, Гражданска колегия - 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 34, ал. 3 ЗЗД
При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Без наличието на така установена цел договорът не би бил признат за нищожен. Постигането на нещо забранено от закона, макар и при формалното му спазване, е равнозначно на нарушение на закона.

Уговорката е устна. Тя е само между страните. Не е обективизирана никъде. Наличието на такава цел се доказва. В случая никой не може да го докаже. За нотариуса сделката е валидна и сключена с оглед изискванията на закона - има цена, продавача е собственик и това е. Има забрана само цената да е ПОД данъчната оценка. Ако беше клауза /за изповядване на окончателната сделка на по-ниска цена от данъчната оценка/ в предварителния договор, то това щеше да доведе до нищожност на клаузата, като противоречаща на закона. Трябва ясно да се разграничават отношения между всички страни по сделката.
Имаме 3 правоотношения:
1. Предварителен договор между Петър и Орлин.
2. Покупко-продажба между Петър и Иван.
3. Иск срещу Иван от страна на Петър и привличане на Орлин като трето лице.

За това нещата са доста объркани. Въобще не мога да дам категорично решение на този казус. Най-вероятно ще се гледа аргументацията.

[DEKAH]

Колега , ако позволите..
Уговорката в полза на трето лице не създава ли само права за това лице?
Ако приемем , че тук е налице такава , то как ще се обясни задължението за това лице да плати цената?


Брокерът не е представител , а посредник..

Колега, никъде не е написано, че третото лице ще плати остатъка. Плащането на остатъка е задължение на купувача по предварителния договор. Той уговяря тези условия и се е задължил да ги изпълни. Тук уговорката е САМО трето лице да ПРИДОБИЕ правото на собственост - без никакви задължения от негова страна. Дори не е длъжен да плаща цената по договора. Това го е направил сам като е превел сумата по банков път.

Брокерът е посредник по първата сделка и се явява представител на страната по втората. Представител е, защото той е посочил третото лице. Това право принадлежи само на страната по договора, която е направила уговорката в своя полза. Именно за това считам, че е представител и то без представителна власт. Дал съм и решения по-горе, които потвърждават тезата ми.

Радвам се да участвам в правна дискусия.

[Гост.]

Аз самият не бях убеден в това, което написах.. Надявам се все пак проверяващите да толерират и различните мнения, до известна степен, а не само еднозначен отговор..

Напълно сте прав. Така поднесена фактологията, и липсата на конкретика дава възможност да се предложат и защитят различни тези. Смятам е дадена възможност да се прояви изобретателност, ерго- въпрос на мотивация е решението.
Благодатен е казуса.

Не смятам, че е налице и цесия. Уведомлението е винаги писмено.
Не мисля, че сме в хипотезата и на чл. 22, ама.... може и изобщо да не съм права .

Не успях да прочета статията на адв. Токушев( иска регистрация).

[Tisho_Sv]

alexxafc много си невъзпитан, аз ти отговорих на въпросите, а ти на моите - не

DEKAН разгеле, най-накрая някой да се сети, че се касае за договор в полза на 3-то лице

И не знам върху какви измами и нищожности изобщо разсъждавате, какво потвърждаване на действия на брокери... Окончателния договор си е сключен между дееспособни страни и няма никаква връзка с предварителния, та да се търси някаква такава хипотеза, още по-малко пък договор за поръчка.

[DEKAH]

Аз самият не бях убеден в това, което написах.. Надявам се все пак проверяващите да толерират и различните мнения, до известна степен, а не само еднозначен отговор..

Напълно сте прав. Така поднесена фактологията, и липсата на конкретика дава възможност да се предложат и защитят различни тези. Смятам е дадена възможност да се прояви изобретателност, ерго- въпрос на мотивация е решението.
Благодатен е казуса.

Не смятам, че е налице и цесия. Уведомлението е винаги писмено.
Не мисля, че сме в хипотезата и на чл. 22, ама.... може и изобщо да не съм права .

Не успях да прочета статията на адв. Токушев( иска регистрация).

Поли, този казус се оказа елементарен на пръв прочит и труден за решаване. Имаше много "ако" в него. Условия, условности и тълкуване.

Пожелавам успех на всички колеги! Дано сме защитили тезите си подобаващо, за да бъдем участници в адвокатската гилдия.

[shelley]

От адвокат Виктор ТОКУШЕВ* (http://www.dnevnik.bg)

С оглед на бума на сделките с недвижими имоти през последните години и наложилото се като правило при тях сключване на предварителни договори (по смисъла на чл. 19 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) в практиката възникват редица въпроси, които нямат еднозначен отговор. Един от тях е дали е допустима едностранна промяна на купувача по предварителен договор.

Проблемът съществува в хипотезата, при която е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот с продължителен срок (например 1 година), в който пазарните условия се променят и цената на имота, която продавачът би могъл да реализира, се повишава чувствително. На датата на изповядване на нотариалния акт

като купувач се легитимира не купувачът по предварителния договор, а трето лице

придобило правата му. Проблем няма да има в случаите, когато за продавача е от значение единствено прехвърлянето на притежавания от него имот на определената в предварителния договор цена. Кой точно ще купи имота в този случай е без значение за продавача. В този случай обаче ще се стигне до нов предварителен или направо окончателен договор между нови страни, който не е свързан с предходния предварителен договор.

Ситуацията се усложнява, когато продавачът не е съгласен със замяната на купувача или по-конкретно, когато не е съгласен към новия купувач да се приложат съществуващите условия на предварителния договор. Причина за това може да бъде промяната в пазарните условия. Възможно е обаче и друго - страните по първоначалния предварителен договор може да са уговорили сделката с оглед на техни специфични особености и/или предходни техни отношения. В тези случаи продавачът ще има легитимен интерес да сключи окончателен договор само с избрания от него купувач, но не и с трето лице.

За да имаме ясна картина на случаите, когато едностранна замяна на купувача не е възможна, трябва да разгледаме хипотезите, когато в договора има включена клауза за непрехвърлимост, когато има други специфични клаузи и когато няма такива клаузи.



Наличието на клауза за непрехвърлимост

на правата и или задълженията по един договор е категорично доказателство за волята на страните по него да не може да се извърши замяна на която и да било от тях без съгласието на другата. Друг е въпросът какво е правното значение на тази клауза и какви са последиците от нарушаването й. Теорията и практиката са категорични, че неспазването на тази клауза няма да доведе до опорочаване на прехвърлителната сделка, а единствено до отговорност за причинени вреди. Следователно само по себе си наличието на такава клауза не би защитило продавача от последваща промяна на купувача. Въпреки това съчетаването на клаузата за непрехвърлимост с някоя от посочените по-долу би следвало да доведе до категоричния извод, че никоя от страните не би могла да бъде задължена да приеме едностранна замяна на насрещната страна.

В теорията и съдебната практика се подчертава, че е недопустимо сключването на предварителни договори за задължения intuito personae (с оглед личността на длъжника). Не е невъзможно обаче самият предварителен договор да бъде уговорен с оглед на страните и техните предходни отношения. Индикация, че предварителният договор е сключен intuito personae и едностранна промяната на купувача би била невъзможна, е наличието или липсата на някои специфични клаузи в неговото съдържание.

Въпреки че никъде в българското законодателство не е предвидено изискване към съдържанието на предварителния договор, в практиката се е наложило разбирането, че при сключването му винаги се плаща аванс, задатък или капаро. С трите термина, които са синоними, се обозначава сума пари (най-често 10% от цената, като сумата може да варира), която се плаща от купувача на продавача при сключване на предварителния договор и се приспада от продажната цена при сключване на нотариалния акт. Авансът представлява де факто цената, която купувачът плаща за правото да сключи сделка при предварително уговорените условия, и дава сигурност на продавача, че е намерил сериозен купувач за имота си. Липсата на уговорка за плащане на аванс по предварителния договор най-често би означавало, че авансът е покрит от друго правоотношение между продавача и купувача, каквото не съществува между продавача и друго трето лице. В този случай предварителният договор най-вероятно отчита тези допълнителни отношения между страните и затова е сключен intuito personae.

Основната функция на предварителния договор

е да отложи сключването на една вече договорена сделка, ката се даде сигурност на страните, че в един определен бъдещ момент сделката ще бъде сключена при вече уговорените условия. От гледна точка на продавача този срок ще му осигури време да се снабди с документите, необходими за прехвърлянето на имота или със самия имот, който е предмет на предварителния договор, в случаите на строителство. От гледна точка на купувача отлагането във времето на сделката ще му даде възможност да събере средствата, необходими за плащането на цената на имота. С оглед на това предварителните договори се сключват с определен срок, който да гарантира и двете страни по сделката. Наличието в предварителния договор на възможност за предсрочното му изпълнение, т.е. за извършване на нотариално прехвърляне във всеки един момент след сключването му, е ясен знак за това, че договорът е сключен intuito personae.

Във връзка с разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД може да се приеме, че доколкото сключеният договор е intuito personae, и двете страни имат интерес единствено от изпълнение, произтичащо лично от насрещната страна по договора, но не и от трето лице. Купувачът може да бъде заменен от друго лице само със съгласието на продавача.

На последно място следва да се разгледа хипотезата, когато в предварителния договор отсъстват допълнителни клаузи

Предварителният договор е двустранен и всяка от страните по него е носител както на права, така и на задължения. Купувачът е титуляр не само на правото да иска сключване на окончателен договор, но и е поел задължението да плати цената на недвижимия имот. За да се променят страните по предварителния договор, е необходимо да се извърши едновременно прехвърляне на съвкупност от права и задължения. В теорията са познати редица способи за промяна на страните по правоотношение като цесия (чл. 99 и сл. ЗЗД), встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД) и заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД). При цесията по принцип, за да има правно действие промяната на страната, съгласието на кредитора не е необходимо, но чрез нея могат да се прехвърлят само права. И при двете форми на замяна на длъжника по правоотношението е необходимо съгласието на кредитора. Доколкото купувачът по предварителен договор е носител и на права, и на задължения, неговата замяна не може да стане само с цесия, а трябва да бъде комбинирана и с някакъв вид заместване в дълг. Единствената правна конструкция, въз основа на която купувачът по договора би могъл да бъде заменен в цялост (да поеме всички права и задължения по договора), е прехвърлянето на правоотношение. В този случай ще бъдат приложими по аналогия разпоредбите за цесията и заместване в дълг.

Всичко, казано по-горе, дава основание да се направи извод, че без допълнителни уговорки замяна на купувач по предварителен договор не може да се извърши без съгласието на продавача, доколкото купувачът е длъжник, а продавачът - кредитор в правоотношението. И това положение е напълно оправдано с оглед на правната сигурност.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Авторът на статията и адвокатско дружество "Токушев и съдружници" нe носят отговорност за предприемането на каквито и да било правни действия въз основа на съдържанието й. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.

*адвокатско дружество "Токушев и съдружници", адрес:tokushev@tokushev-lawoffice.com

[alexxafc]

Колега, никъде не е написано, че третото лице ще плати остатъка. Плащането на остатъка е задължение на купувача по предварителния договор. Той уговяря тези условия и се е задължил да ги изпълни. Тук уговорката е САМО трето лице да ПРИДОБИЕ правото на собственост - без никакви задължения от негова страна. Дори не е длъжен да плаща цената по договора. Това го е направил сам като е превел сумата по банков път.
Брокерът е посредник по първата сделка и се явява представител на страната по втората. Представител е, защото той е посочил третото лице. Това право принадлежи само на страната по договора, която е направила уговорката в своя полза. Именно за това считам, че е представител и то без представителна власт. Дал съм и решения по-горе, които потвърждават тезата ми.
Радвам се да участвам в правна дискусия.

Ако не се лъжа в казуса пишеше , че уговорката е "трето лице може да сключи окончателния договор", а не че трето лице "придобива правото на собственост".Може и да бъркам.Въпроса е как трябва да се тълкува тук "сключи".
Признавам , че за мен фигурата на брокера е не съвсем ясна.Той обаче не е посочил 3то лице ,а го е "представил като посочен" от Орлин.Поне за мен има разлика..Истини много , колега..Сигурен съм ,че и адвокат с практика би се затруднил с решението.

[DEKAH]

shelley - благодаря за статията. Моето мнение до някъде се припокрива с основни моменти в нея. Така се убедих, че разсъжденията ми са били в правилната посока.

[shelley]

shelley - благодаря за статията. Моето мнение до някъде се припокрива с основни моменти в нея. Така се убедих, че разсъжденията ми са били в правилната посока.

Няма защо

[DEKAH]

Ако не се лъжа в казуса пишеше , че уговорката е "трето лице може да сключи окончателния договор", а не че трето лице "придобива правото на собственост".Може и да бъркам.Въпроса е как трябва да се тълкува тук "сключи".
Признавам , че за мен фигурата на брокера е не съвсем ясна.Той обаче не е посочил 3то лице ,а го е "представил като посочен" от Орлин.Поне за мен има разлика..Истини много , колега..Сигурен съм ,че и адвокат с практика би се затруднил с решението.

Дали ще го представи като посочен или ще го посочи - все тая. Той категорично е заявил, че Орлин го е посочил. Проблемът е в това, че лицето следва да се посочи само на продава и то лично от купувача. Ако не се прави лично - законът е казал каква е формата, за да бъде валидно.

[alexxafc]

alexxafc много си невъзпитан, аз ти отговорих на въпросите, а ти на моите - не

Напротив , колега.Отговорих на въпросите ви.Просто трябва да се чете.Спирам да споря с вас.Няма смисъл.Лично ви желая успешно да сте си взели казуса.

[Гост.]

разгеле, най-накрая някой да се сети, че се касае за договор в полза на 3-то лице

Описаното изобщо не отговаря на ДПТЛ.

[Tisho_Sv]

Напротив , колега.Отговорих на въпросите ви.Просто трябва да се чете.Спирам да споря с вас.Няма смисъл.Лично ви желая успешно да сте си взели казуса.

Отговорил си на тези, на които ти отърва. Не си ми отговорил защо намесваш в казуса прикрита сделка, като въпроса беше конкретно формулиран за привидна. За непредпазливия опит се измъкваш. Ето за да не съм голословен, да приложа цитат от другата тема:

Стефка-умишлена средна телесна повреда.В същото време е непредпазлив опит за убийство , чийто последици са предотвратени(Красимир еспасен ) и Стефка няма да се наказва за опит за убийство.

И аз спирам да споря, желая успех на всички! С едно съм съгласен, наистина казусите, особено гражданскоправния, предлага доста посоки за разсъждение. А най-малкото което е, просто за толкова малко време няма как да изчерпим всички хипотези и да ги опишем. Да се надяваме все пак да ги четат проверяващите