Дисциплинарната отговорност по Закона за съдебната власт
Публикувано на: 11 Фев 2011, 15:45Уважаеми приятели във форума,
темата, която искам да поставя на Вашето внимание е свързана с дисциплинарната отговорност на магистратите, уредена в Закона за съдебната власт.
Лично моето мнение е, че е налице празнота в закона по много въпроси, като например:
1. Липсва законодателна уредба кога е налице уронване престижа на съдебната система. Наличният Етичен кодекс на магистратите не е достатъчен като регламентация, защото практиката показва, че крайната преценка е на ВСС.
2. Липсва законодателна уредба , когато ВСС прецени, че е налице уронване престижа на съдебната система какво наказание да бъде наложено.Вярно е, че в ЗСВл. е регламентирано, че за всеки случай се преценява тежестта на извършеното нарушение, мотивите за това, поведението на съответния магистрат и т.н., но на практика отново нещата не стоят така.
3.Ако даден магистрат има наложено дисциплинарно наказание от ВСС и реши да го обжалва пред ВАС няма никакви шансове, защото преценката е за законосъобразност.Т.е., дори и да е предвиден способ за обжалване, на практика той се явава формален и винаги се чете в мотивите на решението, че преценката е за законосъобразност и след като така е преценил ВСС, то съдът не би могъл нищо да промени.
4.В самия Закон за съдебната власт за всички видове дисцплинарни наказания е указано, че същите се заличават след една година, а по преценка на прекия ръководител и по-рано, с изключение на наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност", или уволнение. И какво излиза, че такъв вид наказание следва да се носи до края не само на професионалния ти път, но и физическото ти съществуване. Това означава, че на практика повече никога не можеш, дори и след определен период от време / години/ да бъдеш съдия, прокурор, следовател, съдия по вписванията, съдия-изпълнител и съдебен помощник. Приемате ли, че това е правилно, законосъобразно, нормално и естествено? Не излиза ли на практика, че правоспособността на наказаното лице остава частична до края на професионалния му път?
Нормално ли е и едно такова наказание да се отнася и до длъжностите съдия по вписванията, съдия-изпълнител/ държавен/ и съдебен помощник, когато тези длъжности не са магистратски, но са включени, уредени в Закона за съдебната власт?
темата, която искам да поставя на Вашето внимание е свързана с дисциплинарната отговорност на магистратите, уредена в Закона за съдебната власт.
Лично моето мнение е, че е налице празнота в закона по много въпроси, като например:
1. Липсва законодателна уредба кога е налице уронване престижа на съдебната система. Наличният Етичен кодекс на магистратите не е достатъчен като регламентация, защото практиката показва, че крайната преценка е на ВСС.
2. Липсва законодателна уредба , когато ВСС прецени, че е налице уронване престижа на съдебната система какво наказание да бъде наложено.Вярно е, че в ЗСВл. е регламентирано, че за всеки случай се преценява тежестта на извършеното нарушение, мотивите за това, поведението на съответния магистрат и т.н., но на практика отново нещата не стоят така.
3.Ако даден магистрат има наложено дисциплинарно наказание от ВСС и реши да го обжалва пред ВАС няма никакви шансове, защото преценката е за законосъобразност.Т.е., дори и да е предвиден способ за обжалване, на практика той се явава формален и винаги се чете в мотивите на решението, че преценката е за законосъобразност и след като така е преценил ВСС, то съдът не би могъл нищо да промени.
4.В самия Закон за съдебната власт за всички видове дисцплинарни наказания е указано, че същите се заличават след една година, а по преценка на прекия ръководител и по-рано, с изключение на наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност", или уволнение. И какво излиза, че такъв вид наказание следва да се носи до края не само на професионалния ти път, но и физическото ти съществуване. Това означава, че на практика повече никога не можеш, дори и след определен период от време / години/ да бъдеш съдия, прокурор, следовател, съдия по вписванията, съдия-изпълнител и съдебен помощник. Приемате ли, че това е правилно, законосъобразно, нормално и естествено? Не излиза ли на практика, че правоспособността на наказаното лице остава частична до края на професионалния му път?
Нормално ли е и едно такова наказание да се отнася и до длъжностите съдия по вписванията, съдия-изпълнител/ държавен/ и съдебен помощник, когато тези длъжности не са магистратски, но са включени, уредени в Закона за съдебната власт?