forum.lex.bg

Edno ot neshtata koito vinagi sa mi se struvali stranni e kak na dosta rajonni sydii v provincijata prosto ne im puka ot nishto i ot nikoj, dori i ot sobstvenata im nekompetentnost. Ta tezi hora tvorjat vicove v sydebna zala. Naprimer sadija Doriana Mincheva ot Kazanlashki rajonen syd v svoe reshenie pishe che za kompensacija po chl. 103 ZZD e neobhodimo osven voleizjavlenieto na prihvashtashtata strana i nashreshtnoto voleizjavlenie na drugata starana izrazjavashto izrichno saglasie za kompensacijata. Samo deto ne postavja iziskvane za notarialna forma. Kompensacijata e vid sdelka, shto li? Ta taka - ako imate kakvo da kajete....

Адвокатите никога не падат под тяхното равнище.Ако има някой който превръща съдебната ни система в комедия са именно те!!!

Думата ми беше за некадърността. И ако трябва да си говорим за некадърни адвокати, примерите наистина са много. Но ако недоволен клиент може да се откаже по един или друг начин от адвоката си, то съдийската некадърност е некадърност облечена във власт. Това е страшното. Конфронтацията съдии - адвокати според мен трябва да си остане само в съдебна зала и няма смисъл да я пренасяме тук във форума, а още по-малко в реалния живот. Съжалявам, че може би сте се почувствал засегнат. Единственото което исках да изразя е възмущението си от незнанието, защото примерът, който посочвам е предизвикан именно от незнание. В крайна сметка ЗЗД е в сила от 1968 година и е срамно един съдия да го тълкува по начин който реално дава живот на нови правни норми. А за комедията в съдебната ни система може да се изпише доста...лошото е, че е от тъжните комедии.

Съгласен съм и за тъжните комедии в съдебната система, и за ширещата се накомпетентност и на съдии, и на адвокати. Само бих отбелязал, че ЗЗД през 1968 г. е бил вече в сила от повече от 17 години :-( 1968 г. е годината на влизане в сила на НК, например. Основните закони на гражданското материално право са малко по-стари - от началото на 50-те (ЗС, ЗЗД, ЗЛС и пр.).

Такива примери много. Това нищо не е. Такива безобразия съм виждал, че и до вестниците са стигали някои от тях. Съгласен съм, че има доста самозабравили се съдии, и то не само в провинцията. Един пример: заместник-председател на Софийски районен съд заяви, че такова нещо като евентуално възражение за прихващане нямало, или да правя възражение, или да не правя... Същият човек ни изпрати от залата с думите "Свободни сте!" Дали има нужда да описвам повече? А колкото до това дали адвокатите са некадърни - има много такива. Но аз, като защитавам инетереса на клиента, и на идиот ако искам ще се направя, ако ми стиска. А за съдиите изискванията са малко по-различни, дано те да ги разбират, защото в крайна сметка ние и нашите клиенти патят.

Такава некадарност не е присъща само за провинциалните съдии. Софийски районни съдии също проявяват подобно творчество. Така е след като способни юристи вече рядко могат да попаднат в съдебната система. Всички знаем как се назначават съдии.

Така, така. Примери много, да не навлизаме в подробности, че ми става зле като си припомня. С невежеството трябва всички да се борят - и съдиите и адвокати. Първите - защото се петни името на цялата съдийска гилдия и на съдебната система, а за вторите - защото се петни името на адвокатската гилдия и отношението въобще към адвокатите като далавераджии, които само гледат да излъжат клиента. За съдийска некомпетентност - бих препоръчал сигнал до Инспектората при Министерство на правосъдието. Има механизъм да се проверя какво са правили съдиите и как са си решавали делата. Даже ги понижават в ранг. Знам няколко примера. А на колегата, който сподели за непочтително отношението на съдия към адвокат ще му препоръчам да се оплаче във Висшия адвокатски съвет. От както смениха председателя (беше Караминков) нещата доста са се променили. Та има си и за това механизми. В крайна сметка на адвоката се дължи уважение като на съдия, включително и от съдия. За адвокатите - има си Дисциплинарен съд, който се занимава със случаи на неетично и непрофесионално поведение на адвокати. Даже ги изключват от адвокатурата. Като цяло - не трябва според мен нещата да се оставят така. Системата трябва да се самоочисти от всякакви хора, които не знаят какво правят в нея. Иначе, повтарям, страда цялата система.

Ha! Samo rayonnite li? Opitaite i Burgaski okruzhen...

Като си говорим за некомпетентност, мога да кажа, че ако при адвокатите естественият подпор започна да дава резултати,( и се надявам нещата съвсем да си дойдат на място, ако се приеме свестен закон за адвокатурата(мечтиииииииииииии)), то при съдиите такова нещо няма и няма да има при тази система.

Като си говорим за некомпетентност, мога да кажа, че ако при адвокатите естественият подпор започна да дава резултати,( и се надявам нещата съвсем да си дойдат на място, ако се приеме свестен закон за адвокатурата(мечтиииииииииииии)), то при съдиите такова нещо няма и няма да има при тази система.Решението е само отвод до дупка.(ама става изключително кофти, ако в съответния районен съд няма друг съдия).

Хайде да не се плюем едни други, че има много примери за съкоито си мислят, че съдът им е бащиния, и си позволяват множество своеволия.

Не виждам нищо странно. Тъй като липсват повече обстоятелства относно правния спор, по който се е произнесла колегата от Казанлък,не намирам никаква грешка. Компенсацията по чл.103 от ЗЗД наистина е едностранна правна сделка и по това няма спор в правната теория. Вярно е, че се извършва с едностранно волеизявление на единия то взаимно задължените лица. Но се предвиждат и изключения, при които закинът закриля кредитора и изявлението няма ефект -пример дълг от деликт и несеквестиуемите вземания

Аз също не познавам обстоятелствата по спора, но това, което е посочил "Мъжът" е напълно достатъчно. В решението си /ако всичко това е вярно/ въпросната съдийка търси насрещно волеизявление при прихващане по чл.103 Наличието на насрещни волеизявления за прихващане е белег на договорната компенсация и няма нищо общо с прихващането по чл.103 ЗЗД. Колкото до чл.105 въпросът в правната теория е спорен, именно поради изискването за изрично съгласие на насрещната страна. Това съгласие се обективира чрез волеизявление и ... отново стигаме до фигурата на договорната компенсация. Разпоредбата на чл.105 не урежда особен вид прихващане, а създава отрицателни предпоставки за възникване на потестативното право на прихващане в полза на страната- длъжник по сделките визирани в 105 /страната която иска да прихваща срещу такива вземания/. Т.е. чл.105 признава право на прихващане само на страната- кредитор по посочените вземания, но не съвсем- помисли върху вземанията, произтичащи от задължение за издръжка. За деликта- в 105 са защитени само вземанията за умишлен деликт, а не общо вземанията за деликт по чл.45 ЗЗД.

Не виждам смисъла от тези безплодни спорове относно приложението на чл.103 от ЗЗД. Ако не е налице някое от изключенията по чл.105 от ЗЗД, случая е ясен - както казват футболните запалянковци "съдията в торбата и ....!".

А ако е изпълненена хипотезата на 105? Ще оставиш съдиите да ти обясняват, че това е прихващане по 103, ама не съвсем, така ли?

Когато е налице някой от случаите по чл.105 от ЗЗД,правилото на чл.104 ал.1 от ЗЗД за едностранно волеизявление за прихващане не намира приложение. В посоченият от "Mъжът" случай обаче, не мисля че става въпрос за това.

Не само, че не намира приложение чл.104, ал.1, но при хипотезата на чл.105 и при наличието на две насрещни волеизявления и дума не може да става за прихващане

Нещо не мога да те разбера. Какви насрещни волеизявления при хипотезата на чл.105 от ЗЗД имаш предвид???

Ела в чата, за да не пълним с реплики форума. Влизам след 5 минути. Сега е 15,21ч.

Като за начало е добре, че една тема макар и стояща четири месеца във форума може да разбуди любоитството ви. Но: Не виждам какви подробности по правния спор са ви необходими. Става въпрос за нещо елементарно. Налице са две вземания. Две насрещни вземания. И двете изискуеми. И двете еднородни (разбирай парични). Да приемем само за целта на примера, че едното е за 100 лв., а дугото за 90 лв. Вие сте титуляр на вземането за 90 лв. И какво правим сега? Правим волеизявление за прихващане. Резултатът - остава да дължите 10 лева. Да ама не! Този на който дължите започва дело за всичките 100 лева които сте му дължали някога. Вие? Ами аз направих възражение за извършена компенсация. Отхвърлено с горепосочените мотиви на неизвестно-кога-челата-за-последен-път-ЗЗД съдия. Мога да Ви разкажа как се разви делото и по нататък, но за целите на това което ме питахте ми се струва, че не е нужно. Тъпото само е, че не става въпрос за 100 и съответно 90 лв..., а за доста овече парички, които две умирающи реститутки най вероятно ще докопат, защото делото отново е в Казанлъшки районен, след като Старозагорски ОС обяви решението за нищожно(на дуго основание, естествено)...а, предполагам усещате "дълбоката" ми вяра в КРС P.S. И още нещо - Определението "колегата от Казанлък" някак не ме кефи...поне по три причини - 1. Не съм от Казанлък 2. Все още не съм колега...докарал съм го доянкъде, но не съвсем 3.Ирония ли усетих? :)))) Сигурно има и още, но не мога да ги формулирам още :)))) P.P.S. Hebigatsu: Нямаше как да вляза в нета - аз съм зает човек, уча по цял ден :))))))))