forum.lex.bg

Викат ме в Полицията да свидетелствам по предварителна проверка срещу брат ми. Мога ли да откажа да свидетелствам

Имаш право, но след като брат ти не е обвиняем, ако не искаш да те глобят, ще трябва да откажеш да отговориш само на определени въпроси, които могат да уличат брат ти. Това според мен не е добра идея по отношение на него. Разследващият орган ще разбере, че ти знаеш, че е извършил престъпление. Ще му направиш мечешка услуга.
Чувал съм, че любимият отговор на свидетелите бил "не си спомням". Хем не затаява истината, хем не я казва. Мисля, че ме разбра.

Лица, които могат да откажат да свидетелстват

Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.

Задължения на свидетеля

Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева.
(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато глобата по ал. 3 и 4 е наложена от орган на досъдебното производство, постановлението се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от съобщението за налагането и. Съдът се произнася незабавно в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата по ал. 3 и 4, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.


Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания

Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.

Уважаеми Г-н ilian_todorov,
Смело давате съвети, но смесвате нормативни текстове и обърквате питащия!
Какви отделни въпроси, какви глоби...?!?
Чл. 119 указва, че брат може да откаже да свидетелства, като за този отказ е достатъчно да се позове на родството си без повече обяснения и условности... „ама, ако кажа това, или онова...? ма ще му навредя ли или не...?”
Бъркате нещата с чл. 120 и 121, които касаят свидетел, който по време на даване на показания би могъл да достигне и до такива, които ще уличат него или негов роднина в закононарушение..., но вече свидетел – не отказал се на осн. чл 119.
Така, че питащия следва да се позове на – 119 и толкова! Без да казва нещо, пък то нещото не касае брат му, а някой си Гошко, и т.н.
Глоба ще бъде наложена, ако откаже да свидетелства в друг случай, при който не е защитен от чл. 119 от НПК.

Аз до колкото схванах още няма досъдебно производство, а предварителна проверка. С други думи лицата, които се "разпитват" в хода на такава проверка, нямат качеството на свидетели. Тези проверки би следвало да ги водят в известен смисъл по реда на Административнопроцесуалния кодекс, там пак има разпоредби, които дават възможност на лица да откажат да дадат сведения и обяснения, които са подобни на тези в НПК:

Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.

Естествено, на полицаите едва ли ще им се понрави такъв отказ, но такъв е законът.

nikodim77 написа:Уважаеми Г-н ilian_todorov,
Смело давате съвети, но смесвате нормативни текстове и обърквате питащия!
Какви отделни въпроси, какви глоби...?!?
Чл. 119 указва, че брат може да откаже да свидетелства, като за този отказ е достатъчно да се позове на родството си без повече обяснения и условности... „ама, ако кажа това, или онова...? ма ще му навредя ли или не...?”
Бъркате нещата с чл. 120 и 121, които касаят свидетел, който по време на даване на показания би могъл да достигне и до такива, които ще уличат него или негов роднина в закононарушение..., но вече свидетел – не отказал се на осн. чл 119.
Така, че питащия следва да се позове на – 119 и толкова! Без да казва нещо, пък то нещото не касае брат му, а някой си Гошко, и т.н.
Глоба ще бъде наложена, ако откаже да свидетелства в друг случай, при който не е защитен от чл. 119 от НПК.

Аз си мисля, че Вие обърквате питащия. Срещу брат му тече предварителна проверка и той не може да се позове на чл. 119 от НПК. Поне засега брат му не е обвиняем.
Ако от полицията искат да дава обяснения, тогава може спокойно да откаже да ги дава. Може и да лъже колкото си иска без да носи наказателна отговорност. Само че питащият пита може да ли откаже да даде свидетелски показания.
Според Вас излиза, че ако някой мой съсед се сбие и ме викнат да свидетелствам, мога да се позова на чл. 119 от НПК и да не дам показания!? Може аз или някой мой роднина да е участвал в боя!?
Ами ако ме попитат, Вие откъде знаете какво точно ще Ви попитаме, че се позовавате на чл.119 от НПК? Възможно е с отговора на част от въпросите да не уличите никого от Вашите роднини или себе си. След като разберете какви са въпросите, тогава може да се позовете на чл.121 от НПК. Това ще ми кажат.

bvoykov написа:Аз до колкото схванах още няма досъдебно производство, а предварителна проверка. С други думи лицата, които се "разпитват" в хода на такава проверка, нямат качеството на свидетели. Тези проверки би следвало да ги водят в известен смисъл по реда на Административнопроцесуалния кодекс, там пак има разпоредби, които дават възможност на лица да откажат да дадат сведения и обяснения, които са подобни на тези в НПК:

Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.

Естествено, на полицаите едва ли ще им се понрави такъв отказ, но такъв е законът.

Вероятно срещу брат му има образувано досъдебно наказателно производство, но още не е привлечен като обвиняем. Затова го разпитват като свидетел. Няма как да става въпрос за предварителна проверка. Питащият нещо не е разбрал.

Г-н todorov,
Четете и тълкувайте думите на участниците във форума, както и нормативните документи точно – според точният им смисъл!
Къде в предходният ми пост има и намек за свидетелстване срещу лице, което не е от изредените в чл. 119? ( и тук не става въпрос за 119, а за 121) Как въобще достигнахте до аналогията със съседа?!? Да, ако роднина по смисъла на чл. 121 е участвал в боя, естествено, че ще се позовете на чл. 121! Както и ако, в случая със съседите давате показания и от въпросите би последвал отговор, който ще уличи Вас или Ваш роднина. Естествено е също така, позоваването на 121 или 119 да стане след първия поставен или последващ въпрос, от който да стане ясно на разпитвания за какво става дума и по своя преценка да се позове на един от текстовете по НПК, а не с влизане в районното да каже – „абе аз се позовавам на чл. 121 (119) от НПК и нема да Ви отговарям...!
Ето и още смели Ваши думи:

„Може и да лъже колкото си иска без да носи наказателна отговорност”

– дали?
Понятие като „предварителна проверка” (ПрПР условно ще го съкратя) на практика няма. То е остатък от процесуалните норми преди 2003 г. В новият (настоящ) НПК институтът – ПрПр не предвиден. Това,че действия по разследване или „проучване” са наречени ПрПр, не означава, че това е законово делегиран институт! Някой считат, че такава възможност е дадена в чл. 145, ал. 1 от ЗСВ, но и това не е тъй. Така, като какъв се явява един човек извикан да даде показания (сведения, пояснения и т.н.) – като свидетел! Дали е по ПрПр (каквато проц. закон, ЗМВР, АПК изключват), ДП или пред Съд, лицето, от което се снемат показания е свидетел! Няма друга форма, под която следва да бъдат искани сведения от някого. Изключението на ПрПр се потвърждава и от прочитът на чл. 212, ал.2 от НПК.
В смисъла на горното не мога да споделя становището на Г-н.bvoykov за приложимост на АПК. Административнонаказателното производство е строго формален процес и не следва да се отъждествява с конкретния случай. Няма да разгръщам аргументи в тази насока, защото постъ тще заприлича на реферат, но ще повторя, че АПК няма място тук в тази тема.
А по повод това:

„Вероятно срещу брат му има образувано досъдебно наказателно производство, но още не е привлечен като обвиняем. Затова го разпитват като свидетел.”

Какво означава, "За това го разпитват като свидетел" ? Кого разпитват като свидетел? Ако е брат му, да, защото все още не е привлечен като обвиняем. Но, ако имате предвид питащия, то ще има ли значение дали брат му е привлечен като обвиняем или не?!? Това обстоятелство ще промени ли качеството на питащия? Не! Ще промени единствено текстът от закона, на който ще се позове за да откаже да дава свидетелски показания. Ако брат му е привлечен като обвиняем, то питащия ще се позове на чл. 119, а ако не е привлечен като обвиняем, то питащия ще се позове на чл. 121

Няма образувано наказателно производство-то това е и проблема и въпроса ми. Ако имаше то е ясно отказвам да давам обяснения , но при положение че въобще няма образувано досъдебно производство-мога ли да се позова на разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 НПК или не.

nikodim77 написа:Г-н todorov,
Четете и тълкувайте думите на участниците във форума, както и нормативните документи точно – според точният им смисъл!
Къде в предходният ми пост има и намек за свидетелстване срещу лице, което не е от изредените в чл. 119? ( и тук не става въпрос за 119, а за 121) Как въобще достигнахте до аналогията със съседа?!? Да, ако роднина по смисъла на чл. 121 е участвал в боя, естествено, че ще се позовете на чл. 121! Както и ако, в случая със съседите давате показания и от въпросите би последвал отговор, който ще уличи Вас или Ваш роднина. Естествено е също така, позоваването на 121 или 119 да стане след първия поставен или последващ въпрос, от който да стане ясно на разпитвания за какво става дума и по своя преценка да се позове на един от текстовете по НПК, а не с влизане в районното да каже – „абе аз се позовавам на чл. 121 (119) от НПК и нема да Ви отговарям...!
Ето и още смели Ваши думи:

„Може и да лъже колкото си иска без да носи наказателна отговорност”

– дали?
Понятие като „предварителна проверка” (ПрПР условно ще го съкратя) на практика няма. То е остатък от процесуалните норми преди 2003 г. В новият (настоящ) НПК институтът – ПрПр не предвиден. Това,че действия по разследване или „проучване” са наречени ПрПр, не означава, че това е законово делегиран институт! Някой считат, че такава възможност е дадена в чл. 145, ал. 1 от ЗСВ, но и това не е тъй. Така, като какъв се явява един човек извикан да даде показания (сведения, пояснения и т.н.) – като свидетел! Дали е по ПрПр (каквато проц. закон, ЗМВР, АПК изключват), ДП или пред Съд, лицето, от което се снемат показания е свидетел! Няма друга форма, под която следва да бъдат искани сведения от някого. Изключението на ПрПр се потвърждава и от прочитът на чл. 212, ал.2 от НПК.
В смисъла на горното не мога да споделя становището на Г-н.bvoykov за приложимост на АПК. Административнонаказателното производство е строго формален процес и не следва да се отъждествява с конкретния случай. Няма да разгръщам аргументи в тази насока, защото постъ тще заприлича на реферат, но ще повторя, че АПК няма място тук в тази тема.
А по повод това:

„Вероятно срещу брат му има образувано досъдебно наказателно производство, но още не е привлечен като обвиняем. Затова го разпитват като свидетел.”

Какво означава, "За това го разпитват като свидетел" ? Кого разпитват като свидетел? Ако е брат му, да, защото все още не е привлечен като обвиняем. Но, ако имате предвид питащия, то ще има ли значение дали брат му е привлечен като обвиняем или не?!? Това обстоятелство ще промени ли качеството на питащия? Не! Ще промени единствено текстът от закона, на който ще се позове за да откаже да дава свидетелски показания. Ако брат му е привлечен като обвиняем, то питащия ще се позове на чл. 119, а ако не е привлечен като обвиняем, то питащия ще се позове на чл. 121

Не се изразихте съвсем точно и затова съм Ви разбрал неправилно. Съвсем същата е и моята позиция. Ако брат му е привлечен като обвиняем (случаят обаче вероятно не е такъв), тогава има право да се позове на чл.119 от НПК, когото Вие споменахте в началото. В конкретният случай обаче не му остава друго, освен да се позове на чл. 121 от НПК. Формално ще защити брат си, но на практика на разследващия орган ще му стане ясно, че го прикрива.
Бихте ли ми разяснили на какво основание могат да му образуват нак. производство, ако лъже в обясненията си? В чл. 290 от НК никъде не се споменава думата "обяснения".

ibgdimitrov написа:Няма образувано наказателно производство-то това е и проблема и въпроса ми. Ако имаше то е ясно отказвам да давам обяснения , но при положение че въобще няма образувано досъдебно производство-мога ли да се позова на разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 НПК или не.

Ако искат от теб само да пишеш обяснения, тогава според мен няма смисъл да отказваш. Няма да носиш наказателна отговорност дори да излъжеш. Чл. 119 няма как да ти помогне в случая. Можеш по време на разпита да се позовеш на чл. 121 от НПК, но ще направиш мечешка услуга на брат си. На полицаите ще им стане ясно, че брат ти е извършил престъпление.

Чета, чета, и не мога да разбера - има ли производство?
Ако да и питащия е свидетел - свидетелски показания се дават под клетва. Кой може да откаже го уточнихте.
Ако няма производство - значи не е разпит, а анкета. Почти анонимна.
Освен това - човешката памет е … странно нещо. Понякога се получават и амнезии!

jhoro написа:Чета, чета, и не мога да разбера - има ли производство?
Ако да и питащия е свидетел - свидетелски показания се дават под клетва. Кой може да откаже го уточнихте.
Ако няма производство - значи не е разпит, а анкета. Почти анонимна.
Освен това - човешката памет е … странно нещо. Понякога се получават и амнезии!

Ето това се опитах да обясня и аз.

Мерси Много на всички, които се включиха със севети.
Действително бланката за "сведения" на Полицията е различна и в нея никъде не пише че трябва да пишеш истината и т.н. Днеска мина всичко.
И накрая доколкото видях в ЗМВР-мисля че чл. 258 ал.1 ЗМВР да беше си задължен да отидеш-да се явиш, но никъде не е предвидена глоба, ако откажеш да дадеш "сведения".
Бяхте ми много полезни, за което благодаря.

Отново ще се включа предвид развитието на темата днес. Ще поставя моите виждания - допълнения по реда на развитието ѝ:

I

bgdimitrov написа:
„Викат ме в Полицията да свидетелствам по предварителна проверка...”
„Няма образувано наказателно производство-то това е и проблема и въпроса ми.”

Пак ще повторя, че такова понятие като „предварителна проверка” вече няма! Това са остатъци от преходно-действащи нормативни документи, нещо като „софийско” така се нарича все още СДВР от стари кадри на системата, което идва от някогашното наименование – „Софиийско градско у-ние...”. (И на мен ми е по-лесно да кажа – „Ааа, ти си в софийско...?”)
Може да се направи аналогия на т.нар. „завителски материал” с предварителна проверка, но малко или много са различни неща. Ясно е, че по телефона ще призоват някого с думите:”абе нищо фрапантно, но ще трябва да дойдете да поговорим по една предварителна проверка”
Да не се повтарям от предходният ми пост, в който по-конкретно се спрях на НПК-стар и институтът – „предварителна проверка”
След като питащият го викат в полицията, то няма да е за „анкета”! Трябва да му е ясно, че е налице вероятност именно с действията по неговото „повикване” и респективно снетите обяснения (показания, сведения,... алибали...) да бъде поставено началото на ДП (виж. чл. 212, ал.2 от НПК). Дори, междувременно до явяването му в полицията може вече да е налице образувано ДП.
„Анкета”, както се е изразил jhoro ще е, ако е спрян на улицата, или по телефона е питан за нещо си, във връзка с еди какво си, ама и брат му и такива работи. Тогава можем и да говорим за амнезия, че и по-смелото – лъжливи показания. Но щом има явяване в полиция където ще има и даване на сведения, особено, ако същите са съхранени писмено и/или/ подписани от свидетеля, тогава не е „анкета” ами си е живо свидетелстване !
Тук отново не мога да подмина поредния смел „съвет” –

„Ако искат от теб само да пишеш обяснения, тогава според мен няма смисъл да отказваш. Няма да носиш наказателна отговорност дори да излъжеш.”

Как бре?!? Именно ако даде лъжливи показания писмено си вкарва главата в торбата! Айде, устните иди-дойди, както казва jhoro, - амнезия...Това, че в България почти не търсят отговорност или поне-рядко за лъжливи показания пред полицията не означава, че това е хазарт, ако мине! У нас свидетелските показания не се дават под клетва! Обещава се (чл.139, ал. 3 от НПК)
В обобщение: Щом питащият е повикан вероятността разпитът да е само устен е много-малко вероятна. Да, ако е устен и без протоколи и записвания, може и да шикалкави (не си спомня, не знае, не е видял-чул, дори да излъже-разумно /доколкото е разумно лъгането/ и т.н.) Но понеже вероятността да бъде протоколиран или да бъде помолен сам да напише какво знае по случая, следва да зададе два въпроса:
По „За какво е повикан, и сведения свързани с какво и кого му се искат”
„по случая ДП ли се води и в качеството на какъв е повикан”
Най-любезно да каже, че така или иначе не знае нищо по случая, но тъй като става дума за брат му се позовава на текстовете на чл. 121 (119) от НПК.
Още повече, че щом не е инцидентен „разпит”, а е повикан в подразделение на МВР, би могъл да се яви и с процесуален представител – адвокат, ако желае.


пп. Сега видях, че питащия е споделил, че е минал вече през процедурата, та моя пост е позакъснял...(започнах писането следобед, но го довърших сега)
Щом е било писмено – собственоръчно на бланка, вярвам, че не се е съобразил с някои от горните съвети и не е лъгал неразумно?!?

nikodim77 написа:Отново ще се включа предвид развитието на темата днес. Ще поставя моите виждания - допълнения по реда на развитието ѝ:

I

bgdimitrov написа:
„Викат ме в Полицията да свидетелствам по предварителна проверка...”
„Няма образувано наказателно производство-то това е и проблема и въпроса ми.”

Пак ще повторя, че такова понятие като „предварителна проверка” вече няма! Това са остатъци от преходно-действащи нормативни документи, нещо като „софийско” така се нарича все още СДВР от стари кадри на системата, което идва от някогашното наименование – „Софиийско градско у-ние...”. (И на мен ми е по-лесно да кажа – „Ааа, ти си в софийско...?”)
Може да се направи аналогия на т.нар. „завителски материал” с предварителна проверка, но малко или много са различни неща. Ясно е, че по телефона ще призоват някого с думите:”абе нищо фрапантно, но ще трябва да дойдете да поговорим по една предварителна проверка”
Да не се повтарям от предходният ми пост, в който по-конкретно се спрях на НПК-стар и институтът – „предварителна проверка”
След като питащият го викат в полицията, то няма да е за „анкета”! Трябва да му е ясно, че е налице вероятност именно с действията по неговото „повикване” и респективно снетите обяснения (показания, сведения,... алибали...) да бъде поставено началото на ДП (виж. чл. 212, ал.2 от НПК). Дори, междувременно до явяването му в полицията може вече да е налице образувано ДП.
„Анкета”, както се е изразил jhoro ще е, ако е спрян на улицата, или по телефона е питан за нещо си, във връзка с еди какво си, ама и брат му и такива работи. Тогава можем и да говорим за амнезия, че и по-смелото – лъжливи показания. Но щом има явяване в полиция където ще има и даване на сведения, особено, ако същите са съхранени писмено и/или/ подписани от свидетеля, тогава не е „анкета” ами си е живо свидетелстване !
Тук отново не мога да подмина поредния смел „съвет” –

„Ако искат от теб само да пишеш обяснения, тогава според мен няма смисъл да отказваш. Няма да носиш наказателна отговорност дори да излъжеш.”

Как бре?!? Именно ако даде лъжливи показания писмено си вкарва главата в торбата! Айде, устните иди-дойди, както казва jhoro, - амнезия...Това, че в България почти не търсят отговорност или поне-рядко за лъжливи показания пред полицията не означава, че това е хазарт, ако мине! У нас свидетелските показания не се дават под клетва! Обещава се (чл.139, ал. 3 от НПК)
В обобщение: Щом питащият е повикан вероятността разпитът да е само устен е много-малко вероятна. Да, ако е устен и без протоколи и записвания, може и да шикалкави (не си спомня, не знае, не е видял-чул, дори да излъже-разумно /доколкото е разумно лъгането/ и т.н.) Но понеже вероятността да бъде протоколиран или да бъде помолен сам да напише какво знае по случая, следва да зададе два въпроса:
По „За какво е повикан, и сведения свързани с какво и кого му се искат”
„по случая ДП ли се води и в качеството на какъв е повикан”
Най-любезно да каже, че така или иначе не знае нищо по случая, но тъй като става дума за брат му се позовава на текстовете на чл. 121 (119) от НПК.
Още повече, че щом не е инцидентен „разпит”, а е повикан в подразделение на МВР, би могъл да се яви и с процесуален представител – адвокат, ако желае.


пп. Сега видях, че питащия е споделил, че е минал вече през процедурата, та моя пост е позакъснял...(започнах писането следобед, но го довърших сега)
Щом е било писмено – собственоръчно на бланка, вярвам, че не се е съобразил с някои от горните съвети и не е лъгал неразумно?!?

Не можах да разбера по кой член от НК биха могли да му образуват нак. производство, ако излъже в обясненията си? Интересно ми е! Навремето ме викаха заради моя брат и давах обяснения. Не им бях много полезен, но не съм се и позовавал на чл. 121 (119) от НПК. Не беше нужно.
След време образуваха ДП срещу него, но не ме разпитваха като свидетел.

ilian_todorov написа:Не можах да разбера по кой член от НК биха могли да му образуват нак. производство, ако излъже в обясненията си? Интересно ми е! Навремето ме викаха заради моя брат и давах обяснения. Не им бях много полезен, но не съм се и позовавал на чл. 121 (119) от НПК. Не беше нужно.
След време образуваха ДП срещу него, но не ме разпитваха като свидетел.

Наистина ли?
Не си ли виждал (и подписвал) „За деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“?

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Както и цялата „Глава девета. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ“

Пп. За разлика от българската практика - във Великобритания формулировката е „I declare that the information I’ve given is correct and complete to the best of my knowledge and belief. / Декларирам, че предоставената от мен информация е вярна и пълна, доколкото знам и вярвам.“

Еее - не! Айде стига де...! Г-н todorov, оставил сте у мен впечатления на мислещ и начетен съфорумец...(от малкото вече такива) не опитвайте да опровергаете това ми виждане!
Вместо отговор както е дал jhoro, ще Ви дам пример:
Викат ме в РУ-МВР, за снемане на сведения по въпроса, дали брат ми (хипотетично е, нямам брат) е развил гайките на релсите на гара Лакатник. Вземам си бланката и химикалката, и пиша:
"На този ден бях на гарата, но непомня дали брат ми беше там...Обаче, видях ilian_todorov. Мога да го опиша като този дето главата му е между ушите и като ходеше крачеше. Та той носеше в себе си старо издание на НПК и един огромен гаечен ключ. После видях, как се навеждаше нещо между релсите и после... влакът ойде у Искъро..."
Отговорите на последствията от хипотетичната историйка са описани в НК и НПК, а и тук има последствия от подобни действия ( има още много):
http://212.122.172.41:8888/LegalActs/20 ... 053118.htm
http://shumen.court-sh.org/2019/0270f518_57622719.htm

jhoro написа:

ilian_todorov написа:Не можах да разбера по кой член от НК биха могли да му образуват нак. производство, ако излъже в обясненията си? Интересно ми е! Навремето ме викаха заради моя брат и давах обяснения. Не им бях много полезен, но не съм се и позовавал на чл. 121 (119) от НПК. Не беше нужно.
След време образуваха ДП срещу него, но не ме разпитваха като свидетел.

Наистина ли?
Не си ли виждал (и подписвал) „За деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“?

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Както и цялата „Глава девета. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ“

Пп. За разлика от българската практика - във Великобритания формулировката е „I declare that the information I’ve given is correct and complete to the best of my knowledge and belief. / Декларирам, че предоставената от мен информация е вярна и пълна, доколкото знам и вярвам.“

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Разбира се, че знам за чл. 313 от НК. Хайде да се уточним, че става въпрос за обяснения, а не за декларация. Нямам спомен освен обясненията да съм подписвал и декларация. Ако е било така нещата се променят. Беше много отдавна. За пълнота искам да отбележа, че наказанието по чл. 313(1) от НК е до три години и може да се приложи чл. 78а от НК, т.е. дори да излъже лицето не рискува много, ако отговаря на условията.
Според мен братята и сестрите трябва да се подкрепят в трудни моменти.

П.П. Сега си спомних. Нямаше декларация, но отдолу под обясненията ме накараха да напиша, за верността му се подписвам. Вероятно това изречение има характер на декларация! Така ли е?

nikodim77 написа:Еее - не! Айде стига де...! Г-н todorov, оставил сте у мен впечатления на мислещ и начетен съфорумец...(от малкото вече такива) не опитвайте да опровергаете това ми виждане!
Вместо отговор както е дал jhoro, ще Ви дам пример:
Викат ме в РУ-МВР, за снемане на сведения по въпроса, дали брат ми (хипотетично е, нямам брат) е развил гайките на релсите на гара Лакатник. Вземам си бланката и химикалката, и пиша:
"На този ден бях на гарата, но непомня дали брат ми беше там...Обаче, видях ilian_todorov. Мога да го опиша като този дето главата му е между ушите и като ходеше крачеше. Та той носеше в себе си старо издание на НПК и един огромен гаечен ключ. После видях, как се навеждаше нещо между релсите и после... влакът ойде у Искъро..."
Отговорите на последствията от хипотетичната историйка са описани в НК и НПК, а и тук има последствия от подобни действия ( има още много):
http://212.122.172.41:8888/LegalActs/20 ... 053118.htm
http://shumen.court-sh.org/2019/0270f518_57622719.htm

Нещо не те разбрах. Ти ми даваш примери за набедяване и клевета! Естествено, че ако набедя някого в обясненията си ще нося отговорност по чл. 286 от НК. Ама ако напиша, не чух, не видях, не разбрах в какво ще ме обвинят? Дори по чл. 294 от НК нямат право!

ilian_todorov написа:П.П. Сега си спомних. Нямаше декларация, но отдолу под обясненията ме накараха да напиша, за верността му се подписвам. Вероятно това изречение има характер на декларация! Така ли е?

Оф! Що не каза, че трябва да започнем от „А, Б, …”?
Виж това - https://bg.m.wiktionary.org/wiki/%D0%B4 ... 0%B8%D1%8F

Декларация
2)Документ с официален характер, който удостоверява някакви факти и сведения.