начало

Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент

Спешно-трудовоправен казус

Трудовоправни казуси
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Спешно-трудовоправен казус

Мнениеот allana » 01 Ное 2006, 14:09

Колеги, помогнете със съвет.
Едно лице е в неплатен отпуск при един работодател и желае да сключи втори трудов договор за времето на отпуск с друг работодател. При първия работодател е нает на пълен работен ден.
Възможно ли е да се сключи втори трудов договор при това положение за пълно работно време за срока на неплатения отпуск? [/u]
allana
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 28 Дек 2002, 18:28

ОПИТАЙ САМ!!!!!!!!!

Мнениеот viktor79 » 01 Ное 2006, 15:01

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПО ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 108.- 109. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


Допълнителен труд при същия работодател

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.


Допълнителен труд при друг работодател

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.


Забрана за полагане на допълнителен труд

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;

2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.



Работно време по трудов договор за допълнителен труд

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Опитай
viktor79
Потребител
 
Мнения: 105
Регистриран на: 17 Окт 2006, 14:25

Re: Спешно-трудовоправен казус

Мнениеот monteskio » 01 Ное 2006, 16:47

allana написа:Колеги, помогнете със съвет.
Едно лице е в неплатен отпуск при един работодател и желае да сключи втори трудов договор за времето на отпуск с друг работодател. При първия работодател е нает на пълен работен ден.
Възможно ли е да се сключи втори трудов договор при това положение за пълно работно време за срока на неплатения отпуск? [/u]



Възможно е. Няма проблем.


УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
monteskio
Активен потребител
 
Мнения: 1637
Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
Местоположение: Варна

Мнениеот allana » 01 Ное 2006, 18:25

От Инспекцията по труда отговарят че има тълкователно решение на ОСГК на ВС от 69 г., от което е видно че е незаконосъобразно работника да работи по втори трудов договор в годишния отпуск (платен или неплатен). Затова е и моят въпрос - това тълкователно решение е ли задължително, като е издадено по време на КТ, който е отменен.
allana
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 28 Дек 2002, 18:28

Мнениеот gosho72 » 01 Ное 2006, 20:21

Това е тълкувателното решение,издадено от ВС по отменения вече КТ.Няма практика по отмяна на постановени вече тълкувателни решения,но с отмяна на нормативния акт,по който е постановено тълкувателното решение последното следва да се счита за неприложимо.

Тълкувателно решение № 12 от 3.III.1969 г., ОСГК на ВС
Работникът или служителят с нормално работно време, който е в редовен годишен отпуск, не може да сключва втори трудов договор за извършване на определена работа през времето на отпуска освен за извършване на работа по съвместителство или ако това е разрешено с особени разпоредби на закона (за медико-санитарни лица и др.). Сключеният трудов договор въпреки забраната е нищожен.
До признаването на трудовия договор за нищожен работникът или служителят, който при сключването е бил добросъвестен има право на трудово възнаграждение, каквото би получавал, ако договорът е действителен. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, заплащането на извършеното по нищожния трудов договор следва да се уреди по общия исков ред /на цитираните в решението чл. 21, 73, 74 и 84 от Кодекса на труда от 1951 г. съответстват чл. 74, 110, 111 и 178 от сега действащия Кодекс на труда (в сила от 1.I.1987 г.)/.

Чл. 21, 73 и 74 КТ от 1951 г.
Чл. 59 ЗЗД
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот term70 » 01 Ное 2006, 20:46

Може да се използва една много често използвана практика. Примерно когато едно лице желае да започне работа на друго място и не е сигурен дали е направил подходящия избор се споразумява с работодателя си да ползва примерно една, две или повече години неплатен отпуск, като през това време започне работа на другото място. По този начин си запазва работното място. Още повече, че по времето на ползване неплатен отпуск не се зачита за стаж и първият му работодател не е длъжен да го осигурява през това време. /ако неплатенвия отпуск е повече от един месец). Осигурителния у стж тече при втората фирма.
g-box
term70
Потребител
 
Мнения: 116
Регистриран на: 22 Авг 2006, 16:27


Назад към Трудово право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 55 госта


cron