Вълнува ме следния въпрос и се надявам в този форум да мога да получа някакъв отговор:
Във фирма Х работят У служители. Фирмата е голяма, реномирана, заплатите са хубави, осигуровките също. Проблемът е, че през едни 4 месеца в годината всички работят извънредно. Понякога от офиса, понякога от вкъщи. В договорите е записано, че работното време е 8 часа с 1 час обедна почивка. Но през тези месеци се работи по 12 или 15 часа. Работи се и в събота и неделя, въпреки че трябва да са почивни.
И този извънреден труд не се плаща и не се отчита.
Във фирмата работи служител Х, нает от скоро (малко преди въпросните натоварени месеци), заедно с още 20 души. Тепърва ще се налага и ще си гради име във фирмата, защото започва от най-ниското ниво. Сега нека си представим, че след време (след всички тези безсънни нощи, прекарани в честна служба) неговия път се разделя с този на фирмата по една или друга причина.
Има ли начин, по който работникът да опита да си потърси парите за положения извънреден труд? Иначе казано - да докаже пред съда, че го е полагал без да му бъде платено.
------------------------------------------------------------------------------------------------
П.П.
Моите кратки разсъждения (моля да не се взимат под сериозно внимание, защото съществува реална опасност да са непълни и напълно погрешни) относно доказаването на положения труд са, че няма начин това да стане.
1. Това се чете в Наредбата за работното време, чл. 18:
В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2.
Такава книга не е известно да съществува. И да я има седи празна.
2. Свидетелски показания също трудно биха били от полза - новопостъпилите се познават малко, както по между си така и с по-старите членове на фирмата. Няма да се навият да правят безплатна услуга като свидетелстват в полза на колегата (по-скоро ще са склонни на обратното), макар че може да им е от полза в бъдеще. Пък и всеки а-ха а-ха чака повишение. Я е свидетелствал, я е изгорял.
3. Проверка от Инспекция по труда в подходящ момент. Изглежда прекрасно, но ми се вижда безполезно. Дори да се установи нещо - как това "нещо" може да се ползва в съда и то след време? А възможностите да не се установи са по-големи. Я шефовете на агенцията ще се познават с шефовете на фирмата. Я тепърва се запознаят на по "чашка" и по "пачка".
4. По принцип се води писмена кореспондениця между работниците и началниците като мейли и вътрешен чат, както в работно време, така и извън него, но и подобни неща (напр. разпечатки от разговори или писма) не си представям, че могат да послужат като доказателство в случая.
Дотук са моите разсъждения. Предполагам си личи, че не съм експерт, а само човек, който доста го е яд, че такива неща съществуват и то във водещи компании, които печелят десетки хиляди левове всеки ден. И най-гадното, че конкуренцията по-малко или повече плаща за въпросния извънреден труд. Не става въпрос дали човек трябва да се съгласява/защо се е съгласил да работи при тези условия и дали не трябва да отиде при конкуренцията. Навсякъде нещо не е както трябва.
Ще се радвам да чуя по-експертни мнения по въпроса!