forum.lex.bg

Имам следното питане. Работя в специализирана фирма за електроника и
днес ми представиха да подпиша документ - "Декларация за избягване на
конфликти на интереси и нелоялна конкуренция" в която една от точките е
че нямам право да извършвам или управлявам, 2 години след като евентуално
напусна, сходна дейност, със което не съм съгласен.
Интересува ме има ли такъв документ някаква правна стойност? Защото пише че при нарушение на това или някое от другите условия дължа обещетение на фирмата.
Във фирмата съм вече почти 2 години и съм се доказал като лоялен
работник а също така част от нещата ги пише и в длъжностната ми
характеристика и ги спазвам.
Благодаря.

Не съм срещал до сега такова законово основание ,с което да се задължава работник или служител да подписва декларации от този вид.

blackcode написа:Имам следното питане. Работя в специализирана фирма за електроника и
днес ми представиха да подпиша документ - "Декларация за избягване на
конфликти на интереси и нелоялна конкуренция" в която една от точките е
че нямам право да извършвам или управлявам, 2 години след като евентуално
напусна, сходна дейност, със което не съм съгласен.
Интересува ме има ли такъв документ някаква правна стойност? Защото пише че при нарушение на това или някое от другите условия дължа обещетение на фирмата.
Във фирмата съм вече почти 2 години и съм се доказал като лоялен
работник а също така част от нещата ги пише и в длъжностната ми
характеристика и ги спазвам.
Благодаря.

Здравейте,

Този текст в декларацията е незаконен. Подписвайте спокойно, за да не ви " нарочат". Никой не може да ограничава правото Ви на труд, след като прекратите трудовите си взаимоотношения. Поради това няма от какво да се притеснявате.


Повече информация относно невъзможността на работодателя да ограничава своите работници да извършват същата дейност след като си рперкатят трудовите взаимоотношения, можете да прочетете тук: http://www.lex.bg/members/monteskio/

УСПЕХ !

Единствено такъв законен текст има относно управителите на дружества. Има основания за търсене на отговорност, само ако тази клауза е част от трудовия ви договор / допълнително споразумение - правно основание чл. 8 и чл. 20а от ЗЗД. В КТ никъде не е предвидена такава възможност. При това пак има снования за спор.
Но като декларация - няма как да породи правни последици

Благодаря Ви за отговорите. В такъв случай може и да подпиша дадената декларация.

mkoleva написа: Има основания за търсене на отговорност, само ако тази клауза е част от трудовия ви договор / допълнително споразумение - правно основание чл. 8 и чл. 20а от ЗЗД. В КТ никъде не е предвидена такава възможност. При това пак има снования за спор.

Колега, не може да има такава клауза в трудовия договор дори и на управителя. ЗЗД тук не важи, понеже има специален нормативен акт КТ.

УСПЕХ !

Подобна декларация е нищожна!КРБ от 1991г. изрично прогласява правото на труд, чл.8 ал.4 от КТ също го установява, абсолютна императивна разпоредба!

Друг е способът за защита с/у нелоялна конкуренция!

Ще се присъединя към мнението на колегите си,
можете спокойно да подпишете тази "декларация", за да не създавате негативни настроения към себе си.

Тези клаузи много често затормозяват служителите и най- вероятно са останка от отменения ЗЗК и по- точно неговият чл. 15

Нелоялна конкуренция от служители
Чл. 15. (1) Едно лице не може да участвува едновременно, както и до 3 години след напускане в управителни или в контролни органи на конкурентни предприятия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Лице, което е в трудовоправно отношение, не може без съгласието на своя работодател да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на предмета на дейност на работодателя. Смята се, че съгласието е дадено, ако при сключване на трудовия договор на работодателя е било известно, че лицето извършва дейността и не е уговорено изрично прекратяването й. При нарушение на тази забрана работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Лицата по предходната алинея не могат да извършват конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор освен ако в него е предвидено друго.

Колкото и угодно да е това за Вашия работодател, то няма своето правно основание и не произвежда правновалидно действие.

Ха, колко са "хитри", а предлагат ли Ви срещу това някакво обезщетение за тези 2 години? Подписвайте и да не Ви пука, отказът от трудови права е недействителен.

Подобна декларация може да послужи за търсене на обезщетение от работника или служителя само ако е съобразена с разпоредбите на чл.187 т.8 от КТ и чл.35 от ЗЗК, както и същевременно съответния работодател да има налични и прецизно изготвени длъжностно и щатно разписание,длъжностна характеристика, правилник(наредба) за вътрешният ред и достъп до фирмена информация, правилник(наредба) за дейността съдържащ описание на установените търговски практики и(или)производство и книга за инструктаж, в която да е отразено, че на работника и служителя са му предоставени изброените документи и той е запознат с тях. И т.н. и т.н.......
И понеже съм сигурен, че въпросният работодател не разполага и с 1/3 от посочените документи, както и че текста на декларацията не отговаря нито на посочените норми, нито на чл.15 от отменения ЗЗК(защото той пък се отнасяше само за служители на ръководни постове), не виждам пречки да се подпише подобна декларация, без да се поемат реални ангажименти.

По-скоро Декларация за конфиденциалност може да породи правни последици.

Колеги по повод на разглежданата тема мога да допълня че преди време работих в една фирма за недвижими имоти, където в трудовия договор пишеше, че нямам право да работя и да управлявам фирми , който се занимават със същата или сходна дейност, в рамките на 5 години от прекратяване на трудовия договор. Тогава не исках да разписвам, обаче се нуждаех от работата и се наложи. Като се замисля, след прекратяване на трудовия договор, той вече няма действие, обаче наскоро срещнах бивша колежка, която работи в друга фирма и каза, че бившия ни работодател я съди, тъй като и тя е разписала подобен договор. Дали има право, това е друг въпрос.

ПИСМО ИЗХ. № 94-СС-637 ОТ 21.07.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ОТНОСНО ЗАБРАНАТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНКУРЕНТНА ДЕЙНОСТ СПРЯМО БИВШ РАБОТОДАТЕЛ


МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
В чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България е прогласено правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. Това конституционно право е гарантирано чрез разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно която кодексът цели да осигури свободата и закрилата на труда.

В Кодекса на труда е регламентирана недействителността на трудовия договор. Съгласно чл. 74 трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Недействителността на трудовия договор се обявява от съда по реда на глава XVIII КТ. По този ред могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тази недействителност не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.

Приложеното към запитването допълнително споразумение съдържа клауза, че работникът няма право в срок от 1 година след прекратяване на трудовото правоотношение да започне работа в конкурентна фирма. Ако лицето счита, че тази клауза противоречи на закона, то има правото да сезира съда с искане за обявяване на нейната недействителност по реда на чл. 74 от Кодекса на труда.

Със сега действащия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) бе отменен Законът за защита на конкуренцията от 1991 г. Член 15 от отменения закон предвиждаше ограничаване на правото на определени категории физически лица да извършват дейност, конкурентна на дейността на своите бивши работодатели, за срок до 3 години. Това означава, че считано от 08.05.1992 г. отпада забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. В този смисъл е и Решение № 246 от 15.01.2004 г. на Върховния административен съд, V отделение и практиката на Комисията за защита на конкуренцията, която е орган, установяващ нарушенията и налагащ предвидените в ЗЗК санкции.

Поддържам мнението на колегата monteskio.

Искам само да насоча питащия към следното:
Споменавате, че работите в специализирана фирма за електроника.
Не сте уточнили тази фирма с производство или търговия се занимава.
Голяма част от продуктите разработвани в производсвото впоследствие получават защитата на авторското право. Тези продукти не би следвало да използвате впоследствие без знанието и съгласието на носителя на авторското право въхру тях. Дори и да сте в състояние да ги възпроизведете в същия вид.

Фирмата, в която по настоящем работите, няма право да ограничава за в бъдеще правото Ви на труд, така, че не се притеснявайте след време ако се преместите да работите в конкурентна фирма или пък създадете своя собствена със сходна дейност.

monteskio написа:16.В трудовия ми договор е уговорена неустойка в не -малък размер в случай, че след като напусна / на каквото и да е основание / започна работа в друга конкурентна фирма? Законно ли е уговарянето на такава неустойка?


Според мен подобна клауза във вашия договор е недействителна , т.е. несъобразена със закона и противоречаща й и не може да породи валидни правни последици в случай че започнете работа в конкуретна фирма. Това обстоятелство – недействителността следва да се установи само и единствено от надлежния орган – Районния съд по седалището на работодателя Ви.В конкретния случай, уговорката включена в трудовия ви договор вменяваща ви задължение за заплащане на неустойка в случай че започнете работа при друг работодател упражняваш конкурентна дейност е по - скоро “ за сплашване”. Подобен род уговорка не е такава, която се съдържа в договорното съдържание на трудовия договор, т.е. такава по повод предоставянето на работната ви сила при настоящия ви работодател, а при друг работодател, което е недопустимо / срв.чл.66 ал. 1 и ал. 2 КТ/. От една страна това е нарушение на конституционно признатото ви право на труд. От друга страна стар принцип още в римското право е, че не действа противоправно и не може да носи отговорност , онзи, който упражнява едно свое право/ “ Nullus videtur dolo facere, qui jure suo utitur “ /.

Добре, нека имаме един граждански договор между страните по трудовия. Алеаторен и под условие. Ако работникът започне работа при друго лице в 1-год. срок от прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя, се задължава да заплати на работодателя 200 лв.
Как мислите, дали той е недействителен:
- поради липса на основание
- поради противоречие със закона
- по друга причина и каква.

kontrol написа:Добре, нека имаме един граждански договор между страните по трудовия. Алеаторен и под условие. Ако работникът започне работа при друго лице в 1-год. срок от прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя, се задължава да заплати на работодателя 200 лв.
Как мислите, дали той е недействителен:
- поради липса на основание
- поради противоречие със закона
- по друга причина и каква.

Аз смятам, че подобен договор е нищожен по следните причини :
1. противоречие със закона и по специално чл.48, ал.3 КРБ Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
2. противоречие на добрите нрави, защото чрез подобно споразумение би се достигнало до неоснователно обогатяване на икономически по - силната страна за сметка на по - слабата и зависима.
3. Предварителният отказ от права е недействителен.

В общи линии мисля същото като Алекс84. Противоречи на Конституцията и на основните правни принципи това ограничаване на правото на труд.

Наскоро видях подобна декларация, в която се забраняваше работа за срок от две години в друга конкурентна фирма и забрана за изнасяне на информация. Това което ме възмути, беше че имаше забрана и членовете на семейството да работят в конкурентна фирма, докато лицето работи на трудов договор при сегашният работодател.

Хм, е добре де, в моя пример кое му ограничава правото на труд. Договорът НЕ е да НЕ работи другаде, та после с принуд. изп. да го глобяват за незаместими (което наистина няма да стане, щото е нищожен).