Молба за помощ

[teioio]

Имам следния проблем:
Напуснах работа миналата седмица, като в заповедта за прекратяване на договора ми беше отбелязано че дължа сума от близо 3000 лв /пътни, дневни и квартирни за 5дневно обучение в Париж преди 2 години/ съгласно споразумение, подписано от мен преди да замина, в което се казва, че ще възстановя направените разходи за краткосрочно или средносрочно обучение в страната или чужбина, ако напусна компанията по собствено желание преди изтичането на 5 години от приключването му, въпреки че изпълнителният директор, по молба на прекия ми шеф, беше обещал че няма да ми бъдат създавани проблеми в това отношение.
Опитах да вляза и да говоря лично и с единия, и с втория изпълнителен директор с молба въпросната сума да ми бъде опростена, имайки предвид че напускам по лични причини, тъй като ще се омъжвам и премествам в Македония, което предполага че няма да работя за конкурентна компания, както и факта че съм дългогодишен /работих там повече от 8 години/ и лоялен служител, но ми беше отказано.
Поради това вчера подадох писмена молба, на която все още нямам отговор.
Посъветваха ме да подам възражение срещу заповадта поне сумата да бъде редуцирана пропорционално до неотработеното време от 3 години, което обаче трябва да стане в рамките на 7 дни след подписването на заповедта, тоест - утре.
А също така ми казаха, че принципно такава клауза по договора ми трябвало да се счита недействителна, тъй като тогава е трябвало да подпиша отделен договор в който да се казва точно колко дължа в случай че напусна.
Бихте ли ми помогнали със съвет какво да направя в случая. Наистина ли има вероятност да се окаже че не дължа тези пари? И прави ли са в това да депонират оставащото трудово възнаграждение в размер на 800 лв?
Много благодаря предварително.

[teioio]

ами не съм питала просто защото идея съм си нямала че един ден ще се омъжа в македония и ще се наложи да се преместя там.. имала съм сериозни намерения към компанията и не съм мислела да напускам..

колкото до париж - не отидох по собствено желание, а бях един вид принудена в името на добрите взаимоотношения с френската фирма.. още повече че там не научих нищо ново.. и това се знаеше още преди да замина..