Осигуровки и обезщетение - кой плаща и за какво се осигурява

[prnedev]

Мисля че тази дискусия ще ви е интересна. Става дума за прословутия член 40, ал. 4 от КСО - за изплащане на обезщетение за първия ден от временната нетрудоспособност от работодателя, като едновременно с това се задължава работодателя да осигурява работника с осигуровки за фонд "Временна нетрудоспособност и майчинство".

Колегата е загубил делото на първа инстанция и ще ми е интересно, вашето мнение като насока, какво би могло да се направи. Има ли смисъл да се обжалва пред Петчленен състав (аз не виждам смисъл) или какъв друг вариант бихте препоръчали.

Отново го казвам. В случая е нужна само насока. Ключовото изречение, според мен, в решението е:

"Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред и след като е действаща, следва да се приеме, че Министерският съвет е издал наредбата в оспорената част в съответствие със законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО в рамките на делегираните му правомощия и материална компетентност"

По принцип какъв е другия ред? Възможно ли е същото лице да подаде нова жалба, или ще е по-добре "да се намери" друго лице?

Хм... не са ми необходими монографии и обяснения какъв е реда и какво се прави. Това е работа на вас - юристите. Интересува ме идея за по-нататък.

[prnedev]

Ето решението

РЕШЕНИЕ

№ 7516
София, 12.07.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар Милена Ценова и с участието
на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното
от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

по адм. дело № 3343/2007.



Производството е по реда на Глава десета, раздел ІІІ - чл. 185 - чл. 196 от Административно процесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по жалба от "ПРОТЕУС" ЕООД гр. София, ул. Хайдушка поляна, № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров за частична отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., ДВ бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. в частта за текста "чл. 162 ". Счита за недопустимо с наредба на Министерски съвет сумите изплащани от работодателя на лица, работещи по трудови правоотношения за отпуски по чл. 162 от Кодекса на Труда / КТ /, да бъдат квалифицирани като като възнаграждения и да се вменява задължение на работодателя да внася осигурителни вноски върху тях. Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване / КСО / съгласно който осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените и други доходи от трудова дейност, а за работниците и служители в чл. 6, ал. 3 от КСО е прецизирано, че осигурителните вноски се дължат върху получените и начислени но неизплатени брутни месечни възнаграждения. В Глава четвърта, раздел І от КСО се регламентират обезщетенията за временна нетрудоспособност и трудоустрояване и правото на осигурените лица да получат парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност - чл. 40, ал. 1, а в следващите алинеи начина на изчисляването им. В нарушение на делегираните права по чл. 6, ал. 13 от КСО Министерският съвет с оспорвания текст определя сумите изплащани от работодателя за отпуски по чл. 162 от КТ като трудови възнаграждения и съответно въвежда задължение за начисляване на осигурителни вноски върху тях. Твърденията в жалбата са, че нормата в атакуваната част е в противоречие с материално правните разпоредби чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 40 и чл. 41 от КСО и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове / ЗНА / относно изискването за съответствие на по ниския по степен нормативен акт с по високия по степен акт, съставляващо основание за отмяната им.
Ответникът Министреският съвет взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Оспорения подзаконов нормативен акт е съответен по вид на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и не може да се счита, че Министерският съвет / МС / е излязъл извън компетентността си. След като КСО борави с понятието възнаграждение, изплащано при временна нетрудоспособност МС не може да го игнорира нито да го преквалифицира и оспорената разпоредба е в рамките на законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО.
Заинтересованата страна - Национален осигурителен институт чрез процедуалния си представител юрисконсулт Николова взема становище за неоснователност на жалбата. Съображенията са, че съгласно редакцията на чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от настъпване на временната неработоспособност, работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение, следователно независимо, че този ден лицето се намира в отпуск по чл. 162 от КТ, работодателят е длъжен да му изплати трудово възнаграждение и тази сума се регламентира със закон а не с оспорения подзаконов акт.
Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С оспорената разпоредба Министерският съвет не е излязъл извън правомощията си, предоставени му по силата на законовата делегация на чл. 3, ал. 13 и не е нарушена материалната компетентност с оглед на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО, която е специална по отношение на другите алинеи и представлява изключение.
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби. Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски е подзаконов нормативен акт, съдържащ административно правни норми с многократно правно действие по отношение на неограничен и неопределен брой адресати. Всеки правен субект може да ги оспори относно тяхната законосъобразност, считайки, че противоречат на норми от по висок ранг. От това произтича правният интерес от съдебно обжалване и се обуславя допустимостта на жалбата, без да е необходимо наличието на установяването на личен и пряк интерес за жалбоподателя. Редовността и допустимостта на жалбата е прецена и с определение по хода на делото от 24.04.2007 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Кодексът за социално осигуряване е с предмет уреждане обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт, допълнително социално осигуряване, включващо допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и допълнително доброволно осигуряване за безработица и/ или професионална квалификация. Принципите на осигуряването съгласно чл. 3 от КСО са задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства. Задължително осигурени за всички осигурителни социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети по трудов договор, а осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е и всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Размерите на осигурителните вноски са посочени в чл. 6, ал. 1 от КСО. Доходът върху който се дължат осигурителни вноски е посочен в ал. 2, като в ал. 3 е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения в съответните размери с посочено разпределение между осигурител и осигурен. Елементите на възнаграждението, както и доходите върху които се правят осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 13 от КСО се определят с акт на Министрески съвет по предложение на Националния осигурителен институт. В изпълнение на тази законова делегация е издадената с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В нея в раздел І " Елементи на възнаграждението и доходите за определяне на осигурителни вноски " в чл. 1, ал. 2 е посочено, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платени от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от КТ, но върху не по малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основнота икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Оспорването се свежда до включването на чл. 162 от КТ като елемент на трудовото възнаграждение. Кодексът на труда в чл. 162, ал. 1 посочва, че работникът или служителят има право на обезщетение при временна неработоспособност в посочените случаи, като според ал. 3 за времето на отпуска за временна нетрудоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в сроковете и размери, определен в отделен закон. Това право на обезщетение, вместо трудово възнаграждение е предмет на уредбата в Глава четвърта, раздел І от КСО и е недопустимо според жалбоподателя да бъде включено като трудово възнаграждение в елементите му на оспорената разпоредба, след като нито КТ нито КСО го определят като такова. Тези доводи са неоснователни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е посочено, че осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Или в КСО се посочва, че за периода на временната неработоспособност се изплаща трудово възнаграждение с което обезщетението по чл. 162 от КТ се приема като трудово възнаграждение от гледна точка на осигурителните правоотношения, независимо от уредбата в КТ и чл. 40, ал. 1, от КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е специална както по отношение на чл. 162 от КТ, така и по отношение на чл. 40, ал. 4, от КСО и представлава изключение с оглед характера на този доход. Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред и след като е действаща, следва да се приеме, че Министерският съвет е издал наредбата в оспорената част в съответствие със законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО в рамките на делегираните му правомощия и материална компетентност. Оспорването и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за текста " включително и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от КСО" не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като е въведено след подаването на първоначалната жалба във фазата по съществото на разглеждането на делото. При изложените съображения оспорения подзаконов административен акт в обжалваните части е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на "ПРОТЕУС" ЕООД, гр. София 1612, ул. "Хайдушка поляна ", № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров от гр. София 1233, ул. "Щросмайер", бл. 203, вх. Д, ап. 4 за частична отмяна на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветана Сурлекова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Матейска
/п/ Георги Георгиев

[prnedev]

[prnedev]

Хайде още веднъж -

"...Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред..."

Какъв е този друг ред на оспорване на този текст от КСО? Ясно е, наредбата е направена по КСО и от тук нататък няма какво да се оспорва наредбата.

Въпроса е какво да се направи по-нататък?

Фактически каква е случката - работник е болен, за първия ден работодателя му плаща "възнаграждение", според КСО, а не обезщетение според КТ. От там НОИ събира 3,5% осигуровки от среднодневното възнаграждение и тези осигуровки "потъват" някъде.

Да ви дам пример с частния бизнес -
правите си застраховка за болест. Вдигате кръвното и Джи Пи-то ви дава болничен за един ден. Бихте ли се съгласили да си купите такава застраховка, ако застрахователя ви каже - "Сори мой човек, болничните за един ден са си за ваша сметка".

[toti99]

Недев да ти подскажа малко.

Това е от конституцията.

Чл. 84. Народното събрание:

1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

..................................................................................

Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.


ВАС е казал че трябва да се промени ,ако трябва въобще да се променя члена от КСО . Как може да стане това и кои има право на законодателна инициатива го пише в конституцията.

Защо ВАС не го е написал в решението. - ами защото затова си има адвокати!!!!!!!!

[toti99]

Да добавя малко . Тези които могат да сезират конституционния съд за несъответствия на законов текст също могат да направят нещо ако бъдат убедени обаче за несъответствията.

[prnedev]

Тоти, на друго място май ти отговорих по този начин - приказка на място.
Искаше ми се едно неангажиращо мнение тук - да се продължава ли или да не се продължава. Както и да е
При една бърза консултацийка по телефона ми предложиха прилична идея, която ме изненада. Но пък може и да се получи нещо.

[dask]

Здравейте г-н Недев,
и така правният интерес на жалбоподателя макар и формално е ясен-по това спор няма.Що се отнася до конкретният интерес, който не е правно понятие, разбирам, че целта е да се избегне данъчно облагане на при осигурителни плащания -ако не съм прав може би трябва да ми поясните допълнително, все пак само гадая, а и вие не сте конкретен.
Няма смисъл да се позовавате на писмото от НАП, което сте сканирали, то не ви е помогнало при разглеждане на делото, но би могло да се използва по друг начин.
Във връзка с делото разгледах и жалбата и доводите наведени в с.з. и според мен е безмислено да оспорвате на процесуални основания пред петчленен състав, освен в една хипотеза, но няма да я коментирал, защото не зная каква е конкретната цел, която искате да постигнете.
Обърнете внимание на датата 31.12.2006 г.-не казвам защо, но ако се досетите, значи напредвате с "материала".
Изяснете си и смисъла на понятието законова фикция, както и каво означава ex tunk.
Има още много какво да се каже, а също и да се направи.
С пожелания за успех: