относно сроковете по чл. 194 КТ

[fester1]

Ето какво прочетох в едно писмо на МТСП ако не се лъжа:
"Сроковете в чл. 194 КТ се "включват" един в друг. Наказанието не може да бъде наложено ако е изтекла една година от извършването на нарушението, независимо че от откриването му са изтекли по-малко от 2 месеца. Наказание не може да бъде наложено и в случаите, когато от откриване на нарушението са изтекли повече от 2 месеца, а същото е извършено преди по-малко от една година."
Издирвам решения, където този принцип е приложен. Особено такива, които касаят случаи, в които едната година не е изтекла, но са изтекли двата месеца по чл. 194 КТ... CIELA нещо ми се губи днес...

[maria_mm]

Решение № 93 от 18.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2753/2001 г., III г. о., докладчик съдията Надя Зяпкова

Бюлетин на ВКС, бр. 2/2003 г., стр. 33

чл. 194, ал. 1 КТ чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.) чл. 23, ал. 4 ППЗДФК

При извършени финансови нарушения, съставляващи и нарушения на трудовата дисциплина, нарушенията се считат за открити по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ на датата на получаване в дружеството мотивираното писмено заключение на контролния финансов орган по постъпилите възражения срещу констатациите на ревизионния акт, постановено на основание чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.) което заключение съставлява неразделна част на ревизионния акт съгласно чл. 23, ал. 4 ППЗДФК и слага край на ревизионното производство.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба от "Агрополихим" АД, гр. Д., представлявано от изпълнителния директор В. И. А. срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 20.07.2001 г., постановено по гр. д. № 598/2001 г., с което е оставено в сила решението на Д. районен съд от 28.10.1999 г. по гр. д. № 378/1998 г. с което са уважени обективно съединените искове на С. П. П. от гр. В. срещу "Аргрополихим" АД, гр. Д. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В жалбата се поддържа, че въззивното решение неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Основното оплакване е относно извода на въззивния съд, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание са изтекли сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Изложени са съображения и по съществото на спора.
Ответникът по касация С. П. П. оспорва жалбата. В писмено възражение моли съда да остави в сила решението на въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е изпълнил изискванията на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК и се е съобразил с указанията на Върховния касационен съд, III г. о. в отменителното му решение № 464 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 1482 от 2000 г. относно тълкуването и прилагането в конкретния случай разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че нарушенията, извършени от С. П. П. в рамките на трудовите му задължения са довършени през първото полугодие на 1996 г. и м. февруари 1997 г., а не по-късно, когато в резултат на неполагането на достатъчно грижи по ръководеното и управлението на възложената на С. П. П. работа са последвали вреди за работодателя. Позовава се на заповед № 348/13.10.1998 г., видно от която за извършени от ответника по касация нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ и причинени за дружеството вреди от 993 810 695 неденоминирани лева "Агрополихим" АД, гр. Д. е било длъжно след влизане в сила на ревизионния акт да внесе допълнително в държавния бюджет 243 001 548 неденоминирани лева.
Оплакването изразява неправилно разбиране правната същност и практическото приложение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Под "откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, следва да се разбира узнаването от субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е безспорно установено, че при извършена финансова ревизия на "Агрополихим" АД, гр. Д. с установени нарушения на финансовата дисциплина и вреди за дружеството и от ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е съставен ревизионен акт № Р-1027/27.05.1998 г. Възражения по констатациите в ревизионния акт са направили представляващия дружеството, главния счетоводител С. П. П. и бившия изпълнителен директор. Съгласно чл. 20, ал. 4 ЗДФК (Обн., ДВ, бр. 12 от 9.09.1996 г., отм., бр. 92 от 2000 г.) по постъпилите възражения от ревизиращия контролен финансов орган е изготвено мотивирано писмено заключение, което на основание чл. 23, ал. 4 ППЗДФК (Обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.1997 г.) съставлява неразделна част от ревизионния акт. Мотивираното писмено заключение на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е получено в дружеството на 25.06.1998 г. На същата дата в дружеството е получена и Заповед № 1027 от 23.06.1998 г. на началника на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ, с която съгласно чл. 35, ал. 1 ЗДФК (отм.) на ръководителя на дружеството са дадени задължителни писмени указания, включително и предложение за установените финансови нарушения по пунктове 3, 12 и 13 на ревизионния акт да бъде наказан дисциплинарно главния счетоводител С. П. П. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД, гр. Д. отново е възразил срещу констатации от ревизионния акт до висшестоящия контролен финансов орган - МФ - ГУ "ДФК" - С., но с писмо от 1.10.1998 г. на началника на управлението до "Агрополихим" АД, гр. Д., възраженията са изцяло отхвърлени. Едва тогава субектът на дисциплинарна власт е предприел процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като на 13.10.1998 г. е поискал и получил от С. П. П. писмени обяснения за извършените нарушения, а със заповед № 348 от същата дата го е уволнил дисциплинарно на основание чл. 190, т. 6, вр. чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ за: "открити и установени допуснати нарушения на финансовата дисциплина, довели до материални вреди на дружеството в размер на 243 001 549 неденом. лв. от: неначислен и невнесен данък за нарастване на средствата за работна заплата към 30.06.1996 г. и лихвите по него, с което е причинена вреда на дружеството в размер на 208 984 036 неденом. лв.; неспазване принципа за действителност на финансовите резултати и неоснователно завишаване на разходите на дружеството за м. юни 1996 г., с което е нанесена вреда на дружеството от начислени лихви в размер на 1 213 604 неденом. лв. и неоснователно начислени лихви по договор с МДК - П. за закупуване на техническа сярна киселина през м. февруари и м. март. 1997 г., с което е причинена вреда на дружеството в размер на 32 803 908 неденом. лв.".
При тези безспорно установени данни моментът на откриването на извършените от ответника по касация нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ е 25.06.1998 г. - датата на получаване в дружеството мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, изготвено на основание чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.). С това заключение на контролния финансов орган финансовата ревизия на търговското дружество се счита окончателно приключила. Към датата на получаване на заключението на контролния финансов орган субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените от С. П. П. финансови нарушения, вкл. и с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършване на нарушенията. Затова от този момент е започнал да тече двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, с изтичането на който (на 25.08.1998 г.) правото да се наложи на С. П. П., дисциплинарно наказание е било погасено. Извършената от висшестоящия финансов контролен орган - ГУ "ДФК" при МФ - гр. С. проверка по повод възраженията на изпълнителния директор на дружеството е в рамките на предвидените в чл. 10, т. 1 ЗДФК (отм.) функции на висшестоящия финансов контролен орган по ръководството и контрола на цялостната дейност на държавния финансов контрол. Тази проверка не съставлява част от ревизионното производство, приключило на 25.06.1998 г., поради което е ирелевантна за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Към 13.10.1998 г. - датата на постановяване на заповедта за дисциплинарно уволнение е бил изтекъл не само двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушенията, но и едногодишния срок от извършването им.
По изложените съображения въззивното решение се остави в сила и в този смисъл ВКС, състав на III г. о. постанови решението си.

[fester1]

Голямо БЛАГОДАРСКО!:D