forum.lex.bg

Моля, помогнете в следния казус: налице е трудов договор от 2006г. Считано от 03.2007г. лицето не се явява на работа. Лицето не е уволнено, т.к е налице устна уговорка за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Сега работника съди работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за време през което въобще не се е явявал на работа. Смятате ли,че при изложените обстоятелства работодателя дължи да заплъти това възнаграждение?

как по-точно е прекратен договора

Ами от юр. гл.точка не е прекратен! Няма връчена заповед от работодателя, нито предизвестие от работника, нито е подписано споразумение по чл.325 от КТ. Договорът си действа, но работникът не се явява на работа. От друга страна, търговският обект, в който е работил работника е закрит.

Докато не е прекратен договора се дължат и осигуровки и възнаграждение.
Бих ви посъветвал, като колегата, дисциплинарно уволнение на основание
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;


2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

Чл. 221.
(2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.


освен това имаш вратичка в КТ за намаляване на дължимото възнаграждение

Чл. 228. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

(2) Размерите на обезщетенията по чл. 215 , 218 , 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.