Управител на ООД

[deyana_tg]

Съдружник в ООД е и управител на това ООД. В същото време той работи на трудов договор на друго място и там го осигуряват на почти 1000 лв. Трябва ли да се осигурява допълнително в ООД -то и на каква сума?

[mkdkam]

Да трябва да се осигурява допълнително. Максималният осигурителен праг е 1400 лв. В момента се осигурява върху 1000 лв., следователно ще трябва да се осигурява допълнително върху разликата 1400-100 = 400лв. Законово основание на становището ми можете да намерите в Кодекса за социално осигуряване.

[katerinakuch]

Firmata bi sledwalo da se obarne za konsultacia kam adwokata si

[j.k]

Разбирам, че консултациите във форума не трябва да се дават безплатно, и все пак само ще подскажа на питащия, че осигуряването на управителя в ООД зависи от отговора на въпроса упражнява ли трудова дейност. Повече не искам да отговарям, за да не обидя колегите.

[taniadikova]

аз не че искам да се бъркам, ама нали това е форум, който иска пита ,а които иска отговаря?
Какъв е неговият смисъл ,ако на всеки въпрос се отговаря питай адвокат?
Съвсем наскоро и аз имах същият проблем и се оправих ама все пак, ...., нали трябва да си помагаме , поне да си даваме сламки..

[prnedev]

Съдружник в ООД е и управител на това ООД. В същото време той работи на трудов договор на друго място и там го осигуряват на почти 1000 лв. Трябва ли да се осигурява допълнително в ООД -то и на каква сума?

Трябва да се осигурява -
има два подхода -

1. По чл.4 ал.1 т.7 от КСО върху минималния осигурителен доход по група І според дейността на фирмата (минималния осигурителен доход е определен по Закона за бюджета на Р.България)

2. По чл.4 ал.3 т.2 от КСО върху 220 лв.

[taniadikova]

не ставаше дума за научни трудове и много добре го знаете.....
понягока е нужно съвсем малко да подскажеш на някои къде да погледне....
Наистина няма нужда от ирония ..

[prnedev]

Писмо № 94-ТТ-57 от 15.04.2005 г. на МТСП
Уреждане на отношенията между дружество с ограничена отговорност и управителя с договор за управление

Съгласно писма №26-00-711 от4.12.2001 г., № 26-00-125 от 4.04.2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) и писмо № 26/59 от 8.04.2002 г. на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и изхождайки от нормативната уредба, определяща статута на трудовия договор, отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения.

Поддържа се тезата, че нормите на трудовото право не намират приложение спрямо собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и управителя на еднолично търговско дружество.

Множество разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не се прилагат или не са със задължителен характер в отношенията между управителя и дружеството.

Такива са текстовете за трудовата дисциплина, задължителното работно време, по-широката по обхват имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството.

Съдружникът в дружество с ограничена отговорност е длъжен да полага лични усилия и грижи за дружествените дела и да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност.

Той има нормативно установено в Търговския закон (ТЗ) задължение за участие в управлението на търговското дружество. Това задължение съществува независимо и извън всички трудови правоотношения и не възниква по силата на трудов договор.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя.

Едноличният собственик на капитала, който е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка.

Според чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, а с приемането на текста на чл. 141, ал. 6 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) законодателят е отстранил съществуващата празнота в действащото право. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението.

Съдебната практика в някои свои решения (ВКС, IV г. о., гражд. д. № 1713 от 2001 г.) приема, че договорът за управление има мандатен характер и се урежда от гражданското законодателство.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени (трудов договор, договор за изработка, договор за управление или друго основание).

В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 10, т. 15 от същия закон визира като облагаеми доходи, получените възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации, но не представлява правно основание за тяхното заплащане.

Следователно, при сключен договор за управление се прилага редът по чл. 22 ЗОДФЛ, като разходите за дейността са 25 на сто и съгласно чл. 36 ЗОДФЛ, се дължи авансово данък в размер 15 на сто, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход.

Следва да се обобщи, че собственикът на ЕООД има право да полага личен труд в своето дружество в качеството му на управител без да се налага да възлага управлението на дружеството на друго лице, като отношенията между страните се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, опра-вомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

При сключване на този вид договор би трябвало да се определи и базисно възнаграждение, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие.

ПИСМО ИЗХ. № 24-28-264 ОТ 25.05.2006 Г. НА НАП
ОТНОСНО: ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЦЕ, КОЕТО Е ЕДНОВРЕМЕННО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ И СОБСТВЕНИК НА ЕООД

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигурява (КСО) на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственици или съдружници на търговски дружества, които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Едноличен търговец, в качеството си и на собственик на ЕООД, упражняващ дейност на две места, се осигурява в едното по избор, в случай че желае да се осигурява по Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Той формира годишния осигурителен доход от доходите си за всяка дейност поотделно, декларирани в съответните приложения и в Таблица 1 и 2 на годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ.

Собствениците на ЕООД могат да се осигуряват в дружеството по два начина:

- по договор за управление и контрол - осигуряването е за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО върху възнаграждение, не по-малко от минималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основните икономически дейности и квалификационни групи професии. Те не извършват годишно изравняване на осигурителния доход;

- като самоосигуряващи се лица - осигуряването е по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Осигурителните вноски са върху месечен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година. Ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, определят окончателен размер на годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 КСО с годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ.


Писмо № 91-01-95 от 3.04.2002 г. относно осигуряване при различни видове договори за управление

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА" ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"

чл. 4 КЗОО, чл. 21 - 22, чл. 26, чл. 62, чл. 266, чл. 658, чл. 661 ТЗ



ДО РУСО

гр. ......................

При извършване на ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да се съобразяват следните обстоятелства:

1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г. изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове (чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО).

Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно). Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.

Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове - изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно - управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.

Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение.

Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно - негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване, е упражняването на трудова дейност.

Едноличният собственик на дружеството не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител (респективно - работник). Действително, с изменението на Търговския закон с ДВ, бр. 84 от 2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик на дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.

Трудовият договор се сключва в писмена форма (чл. 62 от Търговския закон). Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.

В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение (в гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник).

Такова становище е изразено и от специалистите в Министерството на труда и социалната политика (писмо с изх. № 66-00-30 от 15.05.2000 г.).

2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си (чл. 266, ал. 2 от ТЗ). Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение (чл. 266, ал. 5 от ТЗ).

3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение - текущо и окончателно (чл. 661 от ТЗ).

4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение (чл. 21, ал. 1 от ТЗ). Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон (чл. 22 от ТЗ).

Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.

5. От изложеното в точки 1 - 4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име (това на търговеца) и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява фактът, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник (чл. 26, ал. 4 от ТЗ). Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.

Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея да упражнява и правата на работодател.

6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

При извършване на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие - при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.

При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят, считано от 1.01.2002 г., доколкото практиките и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.

7. Особености при осигуряването по договор за франчайз

™ Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: "франчайз" е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители.

Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател, предоставя на друго лице - франчайзополучател, срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.

Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.

Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметровите услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателя, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице - на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина - "други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ". В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително общество осигуряване.

ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Й. Милошев
ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Д. Асенова

Съгласувано с
ГЛАВНИЯ МЕТОДОЛОГ НА НОИ: (п) И. Карановски