Съгласно приетите поправки в Закона за здравното осигуряване от 41-то Народно Събрание на Република България, то - здравното осигуряване е задължително и доброволно. От това, съответно, произтичат всички права и задължения на осигурените лица и наказателни мерки срещу онези, които не внасят здравни осигуровки.
Но, ако един гражданин на Република България е безработен, не е регистриран и не желае да бъде регистриран в бюра по труда и не получава никакви доходи (в случая визирам себе си), т.е. не разполага с финансови средства и съответно не се самоосигурява, автоматично се превръща в длъжник към държавата. И в тази си част не противоречи ли Закона за здравното осигуряване на Конституцията на Република България и на международните актове?
Противоречи и то с голяма сила. Но най-вече на Международния пакт за социални, икономически и културни права, приет и открит за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 2200 А XXI на Общото събрание на ООН от 16 декември 1966 г. Влязъл в сила на 03.01.1976 г. Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. - ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила за България от 23.03.1976 г. Обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г., според който държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите - страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.
Противоречи и на Всеобщата декларация за правата на човека, според която всеки има право на живот, свобода и лична сигурност и никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание. Според същата, никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Bсеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства, както и има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
Hищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея. Неспазването на клаузите по международните актове, страна по които е Република България, противоречи на Конституцията на Република България. А именно: Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
И какво означава доброволно и задължително? Тълкуването на двата термина може да бъде основано върху интересите на този, който го прави, както е в случая със ЗЗО. Но самите термини си противоречат един на друг. Защото “доброволен” е онова действие или акт, което е извършено на добра воля, без принуда. “Задължителен”, от своя страна, е онова, което се счита за дълг и непременно трябва да бъде изпълнено.
Не е ли нарушена личната свободата, от която произтича правото на свободен избор, в случая, да се осигурява или не един гражданин ( чл.30 (1) от Конституцията на РБ - Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност? И как, пак съгласно Конституцията на РБ основните права на гражданите са неотменими и не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, когато ЗЗО абсолютно ги накърнява и злоупотребява с тях в частта за задължителните здравни осигуровки. Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество - Чл. 60. (1) от Конституцията на Р България .Кой и по какъв начин в Република България ще защити интересите ми и нарушените ми граждански и социални права, както и отнетото ми право на свобода на избор?
)
