Бихте ли ми помогнали?

[medvedev34]

Здравейте на всички, мой приятел има задължения към НАП и не може да напуска страната. Искам с моята фирма, която не е кой знае какво , но все пак да гарантирам пред НАП неговите задължения. КАкъв докъмент трябва да се изготви от моя страна?


Благодаря

[inspectora]

Например банкова гаранция ... ако от НАП приемат де ...

[kalahan2008]

Условия за отсрочване и разсрочване
Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.
(2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.
(5) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми.
(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и 189.
(7) Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186.
(8) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства за:
1. финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;
3. всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
4. обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 3.
(9) (В сила от 29.12.2005 г.) Границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток се определят с наредба на Министерския съвет.
(10) Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.
(11) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 184, ал. 1.
Разрешение за отсрочване или разсрочване
Чл. 184. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.
(3) В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това
(4) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.
Издаване на разрешение
Чл. 185. (1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
1. представените доказателства;
2. съгласието на Националния осигурителен институт.
(2) Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия. Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1.
(3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.
(4) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
(5) Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
(6) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

[kalahan2008]

Например банкова гаранция ... ако от НАП приемат де ...

НАП са длъжни да приемат - те нямат право на преценка - ако става дума за данъчно-ревизионен акт:

Спиране на изпълнението
Чл. 153. (2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
(3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
(4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
(5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
(6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

[oho_boho]

Апропо, тази принудителна административна мярка е противоконституционна, защото не е съобразена с изключенията за ограничаване свободата на предвижване, уредени в Основния закон.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

[annni]

Мислех си за Договор за поемане на дълг или....? Интересно е и за мен.

[inspectora]

Например банкова гаранция ... ако от НАП приемат де ...

НАП са длъжни да приемат - те нямат право на преценка ...

Мислълта ми е ако се разберат за текста на гаранцията (че имаме фирма-банка-НАП ... т.е. 3-ма юриста ... схващате на къде бия ... )

[kalahan2008]

Мислех си за Договор за поемане на дълг или....? Интересно е и за мен.

НАП не могат да сключват договори и всякакви споразумения-не съществава в ДОПК норма, аналогична на чл. 454 ГПК - НАП действа в условията на обвързана компетентност, освен в случаите, посочени в чл. 183 и сл., както и чл. 153, ал. 5 ДОПК, където действа при оперативна самостоятелност.

Апропо, тази принудителна административна мярка е противоконституционна, защото не е съобразена с изключенията за ограничаване свободата на предвижване, уредени в Основния закон.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Това е много спорно-правото да се напуснат пределите на страната може да бъде ограничавано, когато трябва да се защитят правата на други граждани-а неплащането на данъци косвено застрашава обществени интереси.
По-скоро съм склонен да се съглася, че тази ПАМ противоречи на ...Правото на ЕС. Има един ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. След като от някои посолства на държави от ЕС, а и от ЕК, беше оказан натиск върху българските власти в началото на 2007г., забраните за напускане на страната, наложени от АДВ на граждани на страни от ЕС, трябваше да бъдат вдигнати, а нови да не се налагат. Така се стигна до абсурдната ситуация българгарските граждани да са в по-неблагоприятно положение относно налагането на ПАМ в сравнение с чужденците от ЕС. Но какво да се прави, това е положението-българите са дискриминирани в собствената си държава...
п.п. от заглавието на този закон излиза, че българите ... не са граждани на ЕС...

[annni]

Навярно си прав kalahan2008, мисълта ми бе , ако представят в НАП, договор за встъпване в дълг? Един вид, че НАП си гарантират вземането....или според теб само с Банкова гаранция става?