Чл. 185 АПК
Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
Чл. 146, т. 4 АПК
Чл. 193, ал. 1 АПК
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
МАРГАРИТА СЛАВОВА
при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 981/2009
Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (изписана по-нататък за краткост Наредба № 1 или Наредбата), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 година). Жалбоподателят оспорва законосъобразността на цитираната разпоредба като излага доводи за противоречието й с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), с чл. 12 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ). Счита, че с чл. 7, ал. 1 от Наредбата е въведена нова такса, непредвидена в нито един закон или тарифа, а именно: такса за разглеждане на заявление. Твърди, че незаконосъобразно оспорената норма дава възможност за повторно събиране на държавна такса, която е предвидена за съответните производства по вписване, обявяване или заличаване на обстоятелства в Търговския регистър. Моли да се отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1 на Наредбата.
Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието, представляван в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт Елена Райчева Славова, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба.
За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд - шесто отделение, взе предвид следното:
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК може да се оспорва пред съд без ограничение във времето. Компетентен да разгледа жалбата съгласно чл. 191, ал. 1 от АПК е тричленен състав на Върховния административен съд.
Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество съставът на Върховния административен съд извърши проверка по нейната редовност и допустимост и установи, че същата отговаря на задължителните изисквания за редовност, посочени в т. 1 - 8 на чл. 150, ал. 1 от АПК. Освен вносна бележка за платена държавна такса, към жалбата не са приложени други доказателства, нито са направени доказателствени искания по смисъла на чл. 150, ал. 2 от АПК.
Предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Цитираната разпоредба е императивна и предполага наличие на непосредствен, пряк и личен правен интерес като предпоставка за оспорване на подзаконов акт. От изнесеното в жалбата е видно, че жалбоподателят обосновава наличие на правен интерес от отмяната на оспорената разпоредба. Следователно, подадената от Цветозар Исаев Младенов жалба е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, при съдебния контрол за законосъобразност съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, което я дефинира като подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Същата е издадена от министъра на правосъдието по силата на законовата делегация, предоставена му с чл. 31 от Закона за търговския регистър, според който: министърът на правосъдието издава наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър. С ал. 2 на цитираната законова норма е определен предмета и е очертан обхвата на Наредбата - определя образците на заявления за всички основни случаи на заявяване, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи. При така установената уредба настоящият съдебен състав намира, че Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е издадена от министъра на правосъдието в рамките на делегираните му правомощия и предоставената му компетентност.
С чл. 7, ал. 1 на Наредбата е посочено, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. Услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията, са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър, а размерът на таксите е определен с Тарифа, одобрена от Министерския съвет (приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г., изм. и доп. с ПМС № 166 от 09.07.2008 г.) Регламентираните със ЗТР регистърни производства по вписване, заличаване и обявяване на обстоятелствата в Търговския регистър се извършват въз основа на подадено заявление по образец, съгласно приложенията към чл. 6, ал. 1 от Наредбата. За редовността на всяко подадено заявление, чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква да се прилага към него документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. С прилагането на такъв документ заявителя удостоверява, че е изпълнил задължението си по чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) да заплати такса за заявената пред регистърната институция услуга. Съгласно чл. 3 от Закона за държавните такси (ЗДТ), държавната такса се за заплаща при предявяване на искането.
Регистърното производство по Закона за търговския регистър е уредено като особено административно производство пред длъжностното лице по регистрацията, което съгласно чл. 19, ал. 1 от с.з. разглежда подадените заявления за вписване, заличаване и обявяване по реда на постъпването им. По своето правно положение длъжностното лице по регистрацията е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
Основната цел на регистърното производство е да предостави актуална, точна, вярна и пълна информация от значение за статута на търговците и за участието им в търговския оборот. За постигането на тази цел процедурата по вписването и обявяването се предхожда задължително от проверка на представените документи, подлежащи на вписване и обявяване, като обхвата на тази проверка е определен с чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредбата. Длъжностното лице по регистрацията е овластено да извърши предварителна проверка на всяко заявление за вписване, заличаване и обявяване, за съответствието му със законовите изисквания. Тази проверка не е само за материална законосъобразност, а също и за спазване на формалните законови изисквания, като например: заявлението да е по съответен образец от приложенията към чл. 6, ал. 1 на Наредбата, да е попълнено правилно, да е представена декларация за истинност на заявените обстоятелства, да е представена декларация за платена държавна такса и др. Когато прецени, че са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания длъжностното лице по регистрацията извършва в срока по чл. 19 от закона съответното вписване или заличаване на вписването, респ. обявяване на представения акт. Съгласно чл. 24 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените изисквания, длъжностното лице постановява мотивиран отказ, който се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК.
Процедурата по чл. 19 и чл. 21 от ЗТР е част от регистърното производство по произнасяне на административния орган на направеното пред него искане с подаденото заявление. Самото "разглеждане на заявлението" не се извършва в отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи отделна държавна такса, каквито са твърденията на жалбоподателя. Неоснователен е поддържания с жалбата му довод, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е въведена една нова такса, а именно "такса за разглеждане на документи". Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че таксата, която се заплаща при подаване на заявлението, е такса за неговото разглеждане, то следва логиката, че при извършване на самото вписване или обявяване на обстоятелства или актове в Търговския регистър следва да се заплати друга държавна такса, след като първата е била само за разглеждането му. В този смисъл щеше да се дължи друга, отделна и самостоятелна, такса за самото вписване или обявяване в Търговския регистър, а такава не следва да се заплаща.
Заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него. Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. Щом като към първоначалното заявление е представен документ за внесена държавна такса, заявителят може да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. Възможната неправилна практика по приложението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за каквато твърди жалбоподателят, не обуславя противоречие на подзаконовата норма с чл. 60, ал. 1 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗДТ.За пълнота на изложението следва да се добави, че при неоснователен отказ по заявлението за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър е открит пътя на съдебна защита по реда на чл. 25 от ЗТР
, като при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването на жалбоподателя срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕ № 1816 ОТ 11.02.2010 Г. ПО АДМ. Д. № 9283/2009 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Чл. 26, ал. 2 ЗТР
Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от съдията ИВАН РАДЕНКОВ по адм. д. № 9283/2009
Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка счл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София против решение № 6464/18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 981/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, (Наредба № 1), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111/2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).
Твърди се че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменена оспорената разпоредба.
Ответникът - Министъра на правосъдието, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отхвърлил жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на оспорения текст и е приел, че заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, като услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР), а размерът им е определен с Тарифа, приета с ПМС № 243/14.11.2005 г.
Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗТР, държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет, се заплаща за: вписване и обявяване в търговския регистър; издаване на удостоверение; извършване на писмена справка; запазване на фирма; заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него; предоставяне на базата данни или част от нея.
Оспореният текст на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от своя страна предвижда, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път.
По силата на чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. С чл. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) е възложено на органите на съдебната власт, другите държавни органи и бюджетни организации да събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДТ, такси се заплащат при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Плащането на таксата е безусловно, а представянето на документ за внесена държавна такса е едно от условията за разглеждане на заявлението и произнасяне от страна на административния орган по направеното искане.
Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 с чл. 60 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3 от ЗДТ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Само по себе си наличието на неправилна практика по повод приложението на текста, не обосновава извод за неговата незаконосъобразност.
Решението е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с материалния закон и е подробно обосновано. Съдебният състав е изложил подробни мотиви на всички изложени в жалбата основания за незаконосъобразност на оспорения текст с норми от по-висок ранг.
В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6464/18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 981/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, шесто отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Публикувано на: 03 Мар 2011, 00:59
и за да не си правиш труда 
