№
Гр. С., 29.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ГИНКА ДРАГАНОВА
Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря…………… …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. въззивно дело № 521 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.435 и следващите, от ГПК.
Образувано е по жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, против действия на ЧСИ П. с рег. № 837 и район на действие – ОС – С. по изп. д. №20098370400151.
В жалбата се твърди, че извършените по определение №303 от 23.07.09 г. по посоченото изпълнително дело действия, са процесуално незаконосъобразни. Изпълнителното дело било образувано по издаден изпълнителен лист против П.В.П. починал на 29.10.08г., Издаването на заповед за изпълнение изпълнителен лист е станало на 04.02.09 г. т.е. повече от три месеца след смъртта на посочения длъжник. Счита, че изпълнителното дело е образувано на негодно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист против починало лице и неправилно ЧСИ е предприел изпълнителни действия, преди да установи недопустимост и нищожност на акта, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Сочи, че преди жалбоподателят да получи призовка за доброволно изпълнение, връчена на 25.08.09 г. ЧСИ е наложил и запор върху заплатата му за месец 07.09 г., с което е предприел недопустимо принудително изпълнение.
Към жалбата е приложено разпореждане от 30.07.09 г. на ЧСИ, с което като длъжници по това изпълнително дело са конституирани жалбоподателят В.П.Б.- баща и В.И.Б.с ЕГН **********- майка на починалия длъжник П.В.П.. Това разпореждане жалбоподателят е получил на 25.08.09 г. Приложен е и фиш за получена работна заплата от жалбоподателя, от който е видно, че има наложен запор в размер на 170 лв.върху заплатата му за м. юли,2009г. Приложен е и препис извлечение от акт за смърт №0046 от 30.10.08 г., от който се установява, че П.В.П. с ЕГН ********** *** е починал на 29.10.2008 г. в лечебно заведение гр. Ямбол, както и удостоверение за раждане №017622 от 04.11.2008 г. на Община гр. С. на П.В., от което е видно, че жалбоподателят е негов баща, а В.Б.– майка.
В жалбата се твърди, че и „определението”, с което ЧСИ образува изпълнително дело против починало лице, а в последствие конституира бащата и майката като длъжници, е незаконосъобразно и неправилно, тъй като лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист е починало преди издаването на изпълнителния лист. Сочи, че е правно невъзможно да се издават подлежащи на изпълнение актове срещу починали лица.
Моли: - да се отменят обжалваните действия на ЧСИ като процесуално недопустими и незаконосъобразни; - да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 403/09г. на РС С., ;- да се допусне спиране на производството по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ и – да се прекрати това изпълнително дело. Претендира разноските по делото.
Жалбата е била депозирана направо пред ОС С. и е с вх. № СД-05-01/31.08.2009г. Изпратена е на ЧСИ за администрирането й, както и за излагане на мотивите на ЧСИ по нея. ЧСИ връща жалбата на ОС С. е негов изх. № 8030/08.10.2009г. и тя е входирана в ОС с №6756/08.10.2009г.
По жалбата е депозирано Възражение от взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40 , подписано от А.Ч.. В него се твърди, че жалбата с оглед на искането е недопустима, тъй като посоченото в нея основание е извън хипотезите на чл. 435 от ГПК.
ЧСИ П. г., на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, е представил обяснение за извършените от него действия по изпълнителното дело. Посочва, че то е образувано на 20.03.09 г. по молба на взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40, представлявано от управител А.Ч. с ЕГН ********** и адрес на представителство гр. С., ул. „Г.Д.” №10 ет. 2, солидарно- против длъжника П.В.П. и поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.със снети по делото лични данни. След като е пиел, че изпълнителният лист е редовен е образувал изпълнителното дело. Извършил е справка за семейното и имуществено състояние на страните, проверка в НАП и АДВ за всички длъжници, справка в ОДП „Пътна полиция” за наличие на МПС на същите, както и в МДТ общ. С. за наличие на декларирани имоти. Призовка на останалите длъжника М. г.а И. е била връчена на 27.05.09 г. , а на С.И.– 22.05.2009 г. С разпореждане от 30.07.3009г. ЧСИ е конституирал е като длъжници наследниците на П. Валентинов П. и е изпратил покана за доброволно изпълнение на жалбоподателя В.П.Б. като наследник на починалия П.В.. Тази покана жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. ЧСИ е наложил обезпечителни мерки – запор на трудовото възнаграждение на В.П., но няма предприети принудителни действия спрямо имуществото на длъжниците. Счита, че всички тези действия са правомерни, тъй като изп. лист е редовно издаден от РС – С.. Счита, че длъжниците имат правно основание да искат да се обезсили изпълнителния лист по друг ред, а не този по чл. 435 от ГПК. Счита, че правомерно, в съответствие с разпоредбите на ГПК е допуснал изпълнение, чрез запор на трудово възнаграждение на жалбоподателя и това действие не е незаконно.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна – наследник на длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, починал преди издаването на тази заповед и изпълнителен лист и е против разпореждане, с което жалбоподателят и съпругата му са конституирани от ЧСИ като длъжници, по изпълнението, на мястото на починалия им син, направено е искане за спиране и прекратяване на изпълнителното производство поради което се приема за частично допустима.
Окръжният съд, като съобрази становището на жалбоподателя, отговора на взискателя и мотивите на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обсъди събраните по делото доказателства, преценени по отделно и тяхната съвкупност, намира за установено от следното фактическа страна:
І.Жалбата е депозирана в ОС – С. на 31.08.2009г. /не е била подадена чрез ЧСИ, а направо до ОС – С./. Поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. /. С разпореждане от 08.09.09 г. ОС – С. е изпратил жалбата на ЧСИ П. г. за извършване на съответните действия – администриране на същата , както и комплектоването й със съответното изпълнително дело, включително с изложение на мотиви по чл. 436 ал. 3 предл. последно от ГПК. ЧСИ е изпълнил тези действия и жалбата е получена отново с вх. №6756 от 08.10.09 г./
Жалбоподателят е наследник на длъжника, против който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на чието основание е образувано изпълнителното дело, по което ЧСИ е конституирал жалбоподателя като наследник на длъжника и е насочил изпълнението против него./арг. удостоверение №017622/04.11.2008г. и Акт за смърт № 0046/ 30.10.2008г. на община град С./. По това не се спори.
Фактически жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно, след като е починал длъжника П.В., са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и ЧСИ е образувал изпълнително дело против починало преди издаването им лице, а е насочил изпълнението против родителите на починалия.
Заповед за незабавно изпълнение №232/04.02.2009г. и изпълнителен лист от същата дата, са издадени по г. по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС С., срещу П.В.П. с ЕГН**********,*** 36-3-1-1, който е починал на 30.10.2008г. По време на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума и към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, длъжника по изпълнението П.В.е бил починал. Този факт е категорично установен по делото.
При това положение, съдът не е връчил надлежно, лично на длъжника процесната заповед, както и покана за доброволно изпълнение, за да може длъжникът лично да оспори вземането.
ЧСИ е установил, че длъжника е починал и смъртта му е настъпила преди да са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Узнавайки това обстоятелство ЧСИ с рег. № 837 П. г., е конституирал като длъжници по изпълнението, наследниците /родители/ на починалия длъжник, след което им е изпратил покана за доброволно изпълнение. / арг. разпореждане от 30.07.2009г. по изп.дело № 20098370400151, с изх. № 6213/30.07.2009г. на ЧСИ/.
Установено е по делото, че жалбоподателят след като е получил ПДИ, счел е, че е незаконосъобразно да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против починало лице и е подал Възражение до РС С., че не дължи сумите по постановените от РС С. разпореждане за издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
След получаване на Възражението на В.П. ***/2009г. районен съд С. е държал в закрито заседание определение № 2488/01.09.2009 г., с което е спрял принудителното изпълнение по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ П. г. само спрямо В.П.Б. с ЕГН ********** *** – наследник на длъжника П.В.П.. Указал е на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в законни едномесечен срок от получаване на съобщението, като внесе дължимата държавна такса. Предупредил е заявителя, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска съдът ще обезсили заповедта за изпълнение в съответната част.
/Обстоятелството, че посоченото изпълнително дело,към настоящия момент, е спряно с определение на РС – С., е служебно известно на състава, разглеждащ настоящото дело, тъй като на докладчика по настоящото дело е било разпределено на случаен принцип и ч.гр.д. № 576/2009г. по описа на ОС – С. за 2009г., което е образувано по частна жалба на В.П.Б. ЕГН ********** *** 36-З-1, против разпореждане от 04.02.2009г. по ч.гр.д. № 403/09г., с което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист на заявителя „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив, представлявано от А.А.Ч..
С определение, държано в закрито заседание на 21.10.2009г. ОС – С. е обезсилил разпореждане от 04.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 403/09г. на РС – С. в частта, с която е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив за заплащане от длъжника П.В.П. ***, починал на 29.10.2008г. за посочените в заявлението суми: -2564 евро ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лева, представляваща разноски по делото като незаконосъобразно/.
ІІ. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 403/09г., е с длъжник, не само за починалия син на жалбоподателя, а и против още две лица, поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.по издадения запис на заповед, приложен към Заявлението за издаването им. По това не се спори.
Тези констатации мотивират следните правни изводи:
1.Законодателят е предвидил, че „при смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдения изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение”. /арг. чл.428, ал.3 от ГКП/.
В случая, ЧСИ не е съобразил действията с очевадния факт, че длъжникът П.В.е починал преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Той направо е изпратил нова покана за доброволно изпълнение на наследниците на починалия, конституирайки ги на негово място като длъжници и веднага е предприел действия за изпълнение, чрез запор на заплатата на жалбоподателя.
Поставяйки на разглеждане жалбата в тази й част, съдът намира, че тя е недопустима. С разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, законодателят е приел и е посочил изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба против конкретни изрично изброени действия на съдия изпълнителите. Съгласно тази разпоредба, длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу принудително изпълнение. Не се твърди, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, нито са налице останалите две предпоставки от тази разпоредба, водещи до допустимост на жалбата в тази й част. Затова жалбата в таз част следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Защитата на жалбоподателя, против издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да се осъществи по друг процесуален ред, по чл.419 от ГПК, който този жалбоподател е използвал за защитата си, /както е посочено по-горе./.
ІІ. По искането да се спре изпълнителното производство по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ.
1.Законодателят е приел, че изпълнителното производство може да се спре на няколко основания, посочени в разпоредбата на чл.432 от ГПК, които съдът няма да разглежда подробно, поради приетия и установен по настоящото дело факт, че разпореждането и издадените на негово основание заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, против починал преди депозиране на заявлението за издаването му длъжник, е отменено от ОС С. с определение по ч.гр.д. № 576/2009г., жалбата в тази й част, към настоящи момент, се явява неоснователна.
2.Жалбата в частта, за спиране на производството по изпълнителното дело е неоснователна и с оглед категорично установения факт, че производството по изпълнително дело № 20098370400151 е спряно от РС С. с определение № 2488/01.09.2009г., след получаване на Възражение от жалбоподателя, за недължимост на сумата. Това възражение атакува материално-правно издадената заповед, то е възражение срещу посочения дълг. Това възражение поражда насрещно право на кредитора, да предяви вземането си по исков път и да получи съдебен акт, установяващ вземането му със сила на присъдено нещо. Фактически, в това производство жалбоподателят и съпругата му ще могат да защитят правата си и след приключването му с влязъл в сила съдебен акт, ще може да се продължи изпълнителния процес.
ІІІ.Прекратяване на изпълнителното дело № 20098370400151 в конкретния случай не може да бъде постановено, поради безспорно установения факт, че то е образувано не само против починалия длъжник, но и против поръчителите по записа на заповед, по който е издаден изпълнителния лист. В подкрепа на този извод е и факта, че с определението от 21.10.2009г. по ч.гр.д. № 576/2009г. ОС – С. е отменил издадената заповед за незабавно изпълнение и е обезсилил разпореждането, на чието основание е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само против починалия длъжник П.В.П., но не и против останалите, солидарно осъдени с починалия лица –поръчителите по записа на заповед.
Възможност за прекратяване на изпълнителен процес е предвидена в чл.433 от ГПК, в който са изброени предпоставките, при установяването на които, съдът следва да прекрати изпълнителното производство. В настоящия случай не се установи, да е налице някоя от тези предпоставки, което мотивира извода, че жалбата се явява неоснователна и в тази й част.
При този изход на спора, направените от длъжника разноски не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за отмяна предприетите действия от ЧСИ по това дело, като НЕДОПУСТИМА.
ОТХВЪРЛЯ жабата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за спиране изпълнителните действия по това дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за прекратяване на изпълнителните действия по това изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.