forum.lex.bg

С решение на ОСЗГ на наследниците на наследодателя е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се в землищата на две населени места А и Б, намиращи се в една и съща община.
В началото на месец януари двама от наследниците завеждат дело за делба за земеделските земи, намиращи се в землището на населено място А.
През месец февруари в отговора си по чл.131 от ГПК, третият наследник, който е ответник по делото, иска включването в делбата на останалите земеделски земи, намиращи се в землището на населено място Б, като представя решението на ОСЗГ заедно със скиците като доказателства. Преписи от отговора на ответника и доказателствата са изпратени на ищците след пет месеца, през месец юли заедно с определението на съда по чл.141,ал.1 от ГПК относно предварителните въпроси и допускане на доказателствата. Първото зседание на делото е насрочено за края на месец юли.
В началото на месец май двамата наследници ( ищците по първото дело), все още неуведомени за отговора на ответника и неговото искане (получават го през юли), завеждат второ дело за делба на земеделските земи, намиращи се в землището на населено място Б.
Първото заседание по делото за делба на земеделските земи в землището на населено място А е отложено, поради нередовно призоваване на ответника и насрочено за втората половина на месец октомври.
Първото заседание по второто дело за делба на земеделските земи, намиращи се в землището на населено място Б е насрочено за първата половина на октомври, т.е. една седмица преди датата,определена за отложеното първо заседание на първото дело за делба на земеделските земи, намиращи се в землището на населено място А. На първото заседание на второто дело ответникът внася молба за прекратяване на това дело на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, поради това, че той е поискал включването на тези земеделски земи в отговора си по чл.131 от ГПК по първото дело.

Следва ли молбата на ответника за прекратяване на делото да бъде уважена, след като първото заседание по първото дело все още не е проведено и фактически предметът му не е допълнен, съгласно разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК.

Според мен предметът на първото дело на този етап не включва имотите от второто землище, но няма пречка съдът да ги включи в делбата и впоследствие, защото принципът е, че цялата съсобственост следва да се дели в едно производство и за това е създаден чл.341, ал.2 ГПК-след това второто дело ще следва да се прекрати. Другият вариант е просто двете дела (които очевидно са в един и същи съд) просто да се съединят по реда на чл.213 ГПК.

И според мен, предметът на делото не може да бъде допълнен преди първо заседание, но тогава възниква следващият въпрос:
Следва ли ответникът да поиска с изрична писмена молба в първото заседание, да бъдат включени тези имоти, след като той е направил това с отговора ?
По този въпрос липсва съдебна практика ( поне аз не съм срещал ) и е разпространено схващането, че щом включването на имотите е поискано с отговора, не е необходима изрична писмена молба, съгласно разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК.
Бих приел това схващане в хипотеза, когато ответникът е един, независимо от броя на ищците, защото съгласно чл.132 от ГПК към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Но в хипотеза, когато ответниците са повече от един, например десет или двадесет? Този ответник-съделител е длъжен да представи преписи от отговора и приложенията ( решения на ОСЗГ и скици и др. ) само на ищеца, останалите десет или двадесет ответници няма да са уведомени за същността на неговото искане. Докато с представянето на изрична писмена молба в първо заседание, той ( ответникът-съделител ) ще бъде длъжен да представи преписи от молбата и приложенията според броя на съделителите.
Бих направил следното заключение:
Допълването на предмета на делото може да се извърши с отговора по чл.131 от ГПК без изрична писмена молба, съгласно чл.341, ал.2 от ГПК само в хипотезата, когато ответникът по делото е един.