изпълнително производство

[glog87]

"Длъжник " съм по ИЛ издаден на основание чл.237,б."к" ГПК (отм) от 2006г. в полза на Топлофикация за задължения от 2001г. до 2006г.Изпълнителното дело е образувано през 2006г.Поканата за доброволно изпълнение получих на 06.01.2009г. Нека приемем ,че няма изтекла двугодишна давност за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на изпълнителни действия, защото още не съм се запознал с изпълнителното дело.
Моля да ми помогнете като ме насочите за реда за защита: по Новия или по Стария ГПК.
В хипотезите на чл.250,ал.1 от ГПК отм. текстът "...или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт..." включва ли и разпоредбата на чл.237,б."к" ГПК,отм., респективно чл.154,ал.1 Закона за енергетиката. Основанието ми за това да искам спиране на производството е ,че не съм потребител по смисъла на пар.1,т.13 от ЗЕЕЕ(99г.),тъй като от 1993г. съм продал апартамента, за който ми търсят вземанията, на трето лице.
Каква защита мога да предприема?Новият ГПК не възпроизвежда чл.255 от стария ,а защита по исков ред по новия ГПК чл.439 ,ал.2 е невъзможна (според мен).В производството по издаване на ИЛ е нямало съдебно дирене,а фактитът,че не съм собственик(потребител), е настъпил преди производството по издаване на изпълнитения лист,а и не съм учасвал в това производство.

[kalahan2008]

§ 2. (9) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3 - 6 от отменения Граждански процесуален кодекс.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 06.01.2006 Г. ПО ГР. Д. № 1307/2005 Г., VІ ОТД. НА СГС

КОГАТО СЕ ДОМОГВА ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА СЪЩЕСТВУВА, МОЛИТЕЛЯТ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 250 ГПК СЛЕДВА ДА АНГАЖИРА НАДЛЕЖНИ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ПРЕДСТАВЕНОТО ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СМЕТКА НЕ Е РЕДОВНО ОТ ВЪНШНА СТРАНА – НЯМА ЯСНОТО ОТ КОЙ ИЗХОЖДА, И НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ СА НАЛИЧНИ ДВЕ ИЗВЪНСЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ, УДОСТОВЕРЯВАЩИ ЕДНО И СЪЩО ИЗПЪЛНЯЕМО ПРАВО В РАЗЛИЧЕН РАЗМЕР.
Чл. 250 ГПК
Производството е по реда на чл. 213 – чл. 217, във вр. с чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба на П. Д. Я. срещу определение от 07.07.2005 г., на СРС, постановено по гр. д. № 5399/2005 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу дължимостта на част от сумите по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 08693/2004 г. на СРС, 76 състав в полза на "Топлофикация - София" АД срещу жалбоподателя. Твърди се, че посочената в изпълнителния лист сума е различна от посочената в представеното от лицето, в полза на което е издаден изпълнителния лист извлечение от сметки. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови спирането на изпълнението по изп. д. № 30468/2005 г., по описа на СИС към СРС, 4 отд., 2 уч.
Ответникът по въззивната жалба представя възражение по реда на чл. 215 от ГПК. Твърди, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като по делото липсват доказателства за недължимостта на сумата, за събирането на която е образувано посоченото изпълнително дело, защото представеното от жалбоподателя извлечение не е подписано от длъжностни лица при издателя или от негови представители. Изтъкват се съображения за начина, по който е формирана сумата, посочена като дължима в изпълнителното основание, по повод на което е издаден изпълнителния лист.
Съдът, след преценка на доводите на страните и обсъждане доказателствата по делото намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с възражение по чл. 250, ал. 3 от ГПК, направено от П. Д. Я. срещу дължимостта на част от общата сумата от 1823,93 лв., от които 1509,94 лв. - главница, 313,99 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2004 г. до цялостното й изплащане, които молителят е осъден да плати с посочения по-горе изпълнителен лист. Твърди се, че размерът на дължимото задължение възлиза общо на 1762,46 лв., от които 1474,61 лв. - главница и 287,85 лв. лихва, считано от 01.11.2001 г. - 31.07.2004 г., което задължение е посочено в представения от молителя документ, озаглавен "Извлечение за абонатен № 105945". С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното възражение и искането за спиране на посоченото дело с мотивите, че няма разлика в задълженията на молителката.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срока, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 250, ал. 3 от ГПК подлежи на обжалване.
Частната жалба е неоснователна поради следното:
Уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативно да са налице следните, предвидени в чл. 250 от ГПК предпоставки: наличието на убедителни писмени доказателства в подкрепа на направено възражение, че притезателното право, посочено в извънсъдебното изпълнително основание не се дължи или представянето от длъжника надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В подкрепа на възражението си, че дължи само част от посочената по изпълнителния лист сума молителят е представил документ, озаглавен "Извлечение за абонатен № 105945", домогвайки се да докаже, че визираната в него сума е действително дължимата, поради което съдебното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист не удовлетворява подлежащи на изпълнение вземания в действителния им размер. Представеното от молителя извлечение обективира нечие изявление за стоящи извън документа факти, а именно за наличието, размер и периодът, за който се отнасят задължения на посочения в тях длъжник спрямо ответното дружество. В извлечението не е посочено на кого принадлежи изявлението, в същото не са положени и ничии подписи. От последното следва, че представения от жалбоподателя документ е лишено от доказателствена сила за това кой е авторът на обективираното в него изявление - чл. 144 от ГПК. Предвид това не може да се заключи, че документът представлява извлечение от сметките на ответното дружество по смисъла на чл. 237, б. "в" от ГПК, поради което не може да се направи извода за наличието на две извънсъдебни изпълнителни основания, удостоверяващи едно и също изпълняемо право в различен размер.
С оглед на изложеното по - горе съдът счита за недоказано възражението на жалбоподателя, че присъдената сума не се дължи и доколкото по делото не е представено надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, то не са налице предпоставките за уважаването на исканото за спиране на изпълнението. Поради съвпадението на крайните изводи на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционния съд жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

[ivan_lawyer]

изтрито мнение