обжалване на отказ за вписване на възбрана

[pbp_bg]

Колеги, не спирам да се удивлявам, когато различни съдии от един и същ съд имат различен прочит на закона. В конкретния случай, в рамките на две седмици сезирахме Окръжния съд с две частни жалби против два различни отказа на съдии по вписвания да впишат възбрана /основанията към момента са без значение/. По първата частна жалба, подадена на основанието на чл. 577 ГПК, съответния окръжен съдия се произнесе по същество, като отмени определението за отказ и разпореди вписване.

Производството по втората частна жалба, подадена отново на осн. на 577 ГПК, бе прекратено, частната жалба ведно с приложенията са изпратени на съдията по вписвания, постановила отказа, за "администриране" по аналогия на чл. 259 и сл. от ГПК.

Въпреки началото на поста, не ми се ще да се започне дискусия за различния прочит на ГПК на двамата колеги от Окръжен съд. Въпросът, който искам да поставя, е изцяло процесуален: по какъв ред се реализира обжалването на определение на съдия по вписванията, с което се отказва вписване на възбрана?

Пояснявам, че ЧЖ са подадени от ЧСИ, който е наложил възбраната.

Моето мнение и аргументи ще споделя в последствие, за да не насочам колегите в една или друга насока.

Поздрави!

[hidden]

Тъй като вписванията в имотния регистър представляват охранително призводство, то би следвало обжалването да върви по общия ред за обжалване в хода на охранителното производство - чл. 538 ГПК. Според мен квалификацията по чл. 577 ГПК е неправилна, тъй като този текст касае единствено нотариалното прозводство, пред каквото не сме изправени в хипотезата на вписване на възбрана.
Мисля, че вторият съд правилно е върнал жалбата за администриране.
Следва да имате предвид, че съгласно Определение по в.ч.г. д. № 497/2007 г. в мотивите си на Окръжен съд-Хасково приема, че ЧСИ не е от кръга лица, легитимирани да обжалват постановения отказ на съдията по вписванията за вписване на възбраната и че ЧСИ няма правен интерес от обжалване, за разлика от страните.
Това становище на ОС-Хасково обаче е изолирано, като не се споделя от останалите ОС, както и от другите състави на ОС-Хасково.

[gudio]

Да... ЧСИ бил "орган" а не "страна" в производството... но - след като той иска вписване, кой друг да обжалва отказа ? Вписването се води "нотариално производство", ако някой (ОС) не е чувал... да посети семинарите на Белазелков и Ружа Иванова

[hidden]

Според мен вписването на възбрана не представлява нотариално производство (а семинарите на Белазелков и Ружа Иванова не са източници на българското право), тъй като съгл. чл. 569 ГПК нотариални производства са такива, чрез които се извършват "...вписвания, отбелязвания и заличаване на...правни сделки с нотариални актове..." (т. 4 вр. т. 1).
Не съм чувал възбраната да е въздигната в ранга на нотариален акт, но щом някой го твърди...
Ако се приеме, че вписването на възбрана е "нотариално производство", то тогава ЧСИ няма да е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията да впише възбраната, тъй като и нотариусът не е легитимиран да обжалва отказа за вписване на нот. акт - в този смисъл е Определение № 49 от09.02.2006 г. по ч. гр. д. № 930/2005 г., IV г.о. на ВКС.

[gudio]

Според мен вписването на възбрана не представлява нотариално производство (а семинарите на Белазелков и Ружа Иванова не са източници на българското право), ...Не съм чувал възбраната да е въздигната в ранга на нотариален акт, но щом някой го твърди...

Нали знаеш, че СИ са "по-важни от нотариусите" ? Справка - търсачката във форума и израза в кавичките. Майтап, ама по тая логика и постановлението за възлагане не е документ за собственост, недостойно за "ранга" на нот. акт, респективно не е нотариално производство вписването му както и решенията / протоколите от съдебна делба - и те са "недостойни актове" за Н-Н-Н-нотариално (с много голямо "Н") производство. Проблемът е чисто "езиков" - когато е писан старият и преписван от него новият ГПК, всичко това си бяха нотариални производства, защото се вършеха от нотариус - нямаше съдии по вписванията. Така си и остана. Реално става дума за "производство по вписване на подлежащи на вписване актове" и нотариусът не е единственият орган, чиито актове се вписват, не виждам причини режимът по обжалването нае отказите да бъде различен.

[hidden]

Не виждам какво общо има вписването на постановлението за възлагане. Същото не е нот. акт, макар да поражда същите правни последици като нот. акт.
Явно ще се наложи да пейстна определението на ВКС по отношение компетентността на нотариусите да обжалват отказите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 49 ОТ 09.02.2006 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 930/2005 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2005 г.
НОТАРИУСЪТ НЕ Е ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАН ДА ОБЖАЛВА ОТКАЗА НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ДА ВПИШЕ ИЗВЪРШЕН ОТ НЕГО НОТАРИАЛЕН АКТ.
Чл. 473 ГПК

Докладчик съдия Снежанка Николова

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "в" ГПК.
Образувано е по частната жалба на нотариус Св. Й., вписан под № 131 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. П., против определение № 3056 от 2.11.2005 г. на П. окръжен съд по ч. гр. д. № 2951/2005 г., с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против отказа на съдията по вписванията да впише нотариален акт за покупко-продажба № 141/2005 г., обективиран в определение № 57 от 17.10.2005 г.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение по подробно изложени в жалбата оплаквания и моли същото да бъде отменено, с постановяване вписване на нотариалния акт от съдията по вписванията.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите в частната касационна жалба във връзка с данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 473, ал. 1 ГПК отказите на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа, а ал. 2 предвижда разглеждането на жалбата по реда на чл. 217 ГПК. В случая е налице постановен отказ на съдията по вписванията при Районния съд в гр. П. по молбата на нотариус Й. За вписване на нот. акт № 141/2005 г. по изповядана от него сделка покупко-продажба на недвижим имот. Окръжният съд се е произнесъл по жалбата на нотариуса срещу този отказ, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 32а ПВ за постановяването ме, с оглед на това, че нотариалният акт не отговарял на изискванията на закона - чл. 181, ал. 1 ЗУТ с оглед липсата на годен обект на прехвърлителната сделка.
Настоящият състав счита, че производството пред окръжния съд е образувано по недопустима частна жалба - същата е подадена от лице, което не притежава процесуална легитимация да обжалва отказа на съдията по вписванията от свое име. Този извод произтича от охранителния характер на нотариалното производство, каквото е и производството по вписванията, в което нотариусът не е страна, а длъжностно лице с определена от закона компетентност - да удостоверява обстоятелствата по чл. 465 ГПК и да представя в службата по вписванията, подлежащи на вписване актове, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗННД. Право да обжалват отказите на съдията по вписванията имат страните в нотариалното производство, но не и нотариусът, тъй като той не може да представлява страна.
Разграничението в компетентността на нотариуса и съдията по вписванията в нотариалните производства е посочено в разпоредба на чл. 466, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 2 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, между които са и тези да представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията - чл. 25, ал. 4 от с.з. Той не е страна в нотариалното производство, по аргумент от чл. 468 ГПК, поради което и освен действията, за които е оправомощен от закона, други, в частност да обжалва отказа на съдията по вписванията, той не е легитимиран да извършва. Този извод следва и от същността на нотариалното действие по вписването - да оповести на третите лица вписания акт, а от това се ползуват страните по него, които са легитимирани да обжалват този отказ да даде гласност с исканото вписване. Затова и окръжният съд е следвало да приеме, че е недопустимо нотариусът да обжалва по реда на чл. 473 ГПК отказа на съдията по вписванията и да остави без разглеждане подадената от него частна жалба, като прекрати образуваното по нея производство. Като се е произнесъл по съществото на жалбата и я е оставил без уважение, окръжният съд е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване. За този порок на обжалвания акт касационната инстанция следи служебно, поради което и е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателят не е релевирал довод за недопустимост на обжалваното определение.

[pbp_bg]

И по мое мнение вписването на възбрана, респективно отказът да се впише възбрана, е нотариално производство /макар и да не съм имал възможност да се запозная с доводите на Белазелков и Ружа Иванова /. Вярно, в ГПК няма изрична уредба на тази материя, но то е и невъзможно /а и ненужно/ в процесуалния закон да се визира всяко едно производство поотделно. Затова те се систематезират по основните си белези. Вписването на възбрана е нотариално производство на основанието на чл. 569, т.5 - нотариални са производствата, по реда на които се извършват "вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон[b]". За вписването на възбрана е отредена глава V от Правилника за вписванията. Т.е. вписването на възбрана е "предвидено в закон". Оттам - вписването на възбрана е нотариално производство. Неправилно, по мое мнение hidden интерпретирате разпоредбата на т. 5 [b]само във връзка с т.1 на чл. 569 ГПК. Това не е единствената, а една от възможните връзки, след като текста на т. 5 препращане не към конкретна хипотези, а към неограничен кръг от такива - винаги, когато по силата на закона е предвидено вписване на акт.
Сещам се за два допълнителни аргумента в подкрепа на гореизложеното: 1) съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК с молба се сезира районния съд, т.е. различен е компетентния орган. Когато сме изправени пред общата хипотеза на обикновено охранително производство, същото се развива пред районен съдия, не пред съдия по вписванията. 2) На второ място, издаденият в общото производство охранителен акт поражда правни последици само в правната сфера на молителя /справка Ж. Сталев/. Напротив, вписаната възбрана ще направи непротивопоставими спрямо взискателя всички разпоредителни действия на длъжника с възбранения имот, т.е. възбраната е акт, който задължително поражда последици и чужда правна сфера. Именно това е и смисъла от нейното налагане и вписване. Последните два аргумента показват, че вписването на възбрана е особен вид охранително производсвто - нотариално.

Що се касае до процесуалната легитимация на ЧСИ да обжалва определение за отказ на СВ, то тук съм съгласен, че темата е дикусионна. Липсва достатъчно практика все още, а и наличната не е еднозначна. Ето един пример - определение на ВКС:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 173 ОТ 16.04.2009 Г. ПО ГР. Д. № 112/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова

При секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 112 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 162/12.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, ІІ ГО производството по подадената от нотариус Р. К. жалба вх. № 399/23.12.2008 г. срещу отказ № 3178/23.12.2008 г. на съдията по вписванията, обективиран в определение от същата дата, е прекратено като е прието, че нотариусът не е процесуално легитимиран да обжалва отказите на съдията по вписванията от свое име.
Определението е обжалвано от нотариус Р. Д. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от нея частна жалба бъде разгледана по същество от окръжния съд. Поддържа, че в случая извършеното нотариално действие, чието вписване е било поискано, касае извършена от нотариуса констатация за наличие на право на собственост, а именно искането е за вписване на констативен нотариален акт, а не за извършена сделка. Констатацията е извършена лично от нотариуса, който констатира липсата или наличието на правото, поради което е процесуално легитимиран да обжалва отказа за вписване на извършеното лично от него действие.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписването на определен акт се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. По реда на чл. 577 ГПК заинтересуваното лице разполага с възможността да обжалва отказа с частна жалба пред окръжния съд, като разпоредбата на чл. 577 ГПК не ограничава кръга от лица, имащи правото да обжалват отказа на съдията по вписванията само до страните в нотариалното производство по смисъла на чл. 572 ГПК, а определя този кръг с оглед наличието на правен интерес от обжалването. Кръгът от заинтересувани лица следва да бъде определен с оглед вида на представения за вписване акт, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията. В случая за вписване е представен констативен нотариален акт, съставен на 22.12.2008 г. по реда на чл. 587 ГПК въз основа на мотивирано постановление, с което нотариусът е признал правото на собственост и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията актът е представен за вписване от нотариуса. В подобни хипотези като се има предвид, че е представен за вписване акт, съдържащ изявление на нотариуса за признаване на права, следва да се приеме, че нотариусът разполага с възможността да обжалва отказа на съдията по вписванията като заинтересувано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, тъй като предмет на извършения от съдията по вписванията контрол са негови лични действия, което пък обуславя наличие от правен интерес от обжалване. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Варненския окръжен съд за произнасяне по същество по подадената от нотариус Р. К. частна жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 162/12.01.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, ІІ ГО по ч. гр. д. № 36/2009 г., с което е прекратено производството по подадената от нотариус Р. К. частна жалба вх. № 399/23.12.2008 г. срещу отказ № 3178/23.12.2008 г. на съдията по вписванията, обективиран в определение от същата дата и
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по същество по подадената от нотариус Р. К. частна жалба.

Искрено споделям тезата, че след като действия на ЧСИ се преценяват за законосъобразност, то след окачествяване на същите като порочни, ЧСИ има правен интерес да обжалва. Защото ако длъжникът междувременно продаде недвижимия си имот и не разполага с друго имущество, към което да насочи изпълнението, взискателят би могъл да търси имуществена /а и не само/ отговорност от ЧСИ за това, че поради допуснати от него "пороци" на искането за вписване на възбрана, кредиторът се е лишил от единствената възможност да си получи съдебно присъденото вземане.

И накрая, по повод началото на поста, ще поясня, че Окръжния съд в моя случай също е приел, че процесуалният ред за защите е по чл. 577 ГПК. Жалбата ми е върната за администриране и окомплектоване "по аналогия с чл. 259 ГПК". И следвало да бъде върната на ОС след кати СВ извърши преценка далие ЧЖ е допустима, съгласно чл. 262 и ако да - то да се администрира по чл. 263 ГПК.

Голямо приключение се заформя. Нямам търпение.

П.П.: извинявам се на hidden и gudio за закъснението, с което отговарям, наложи ми се за известно време да отсъствам.
Поздрави!

[pbp_bg]

Забравих да допълня - според чл. 32а, ал. 4 от ПВ отказът се връчва на заинтересованото лице. Отказът е връчен на ЧСИ, следователно самият съдия по вписванията е преценил, отказът му може да се обжалва от ЧСИ. Обратното би означавало, че СВ не е изпълнил цитираната разпоредба и е действал незаконосъобразно. Считам, че не би следвало да се подхожда с такова предубеждение към колегите и те правилно са преценили кой има процесуална легитимация да обжалва отказа и именно на него са връчили определението.

[hidden]

то е и невъзможно /а и ненужно/ в процесуалния закон да се визира всяко едно производство поотделно.

Съгласен съм, но не е и необходимо всяко охранително производство, сходно на нотариалното, по аналогия да се вкарва в правната рамка на нотариалното.

Защото ако длъжникът междувременно продаде недвижимия си имот и не разполага с друго имущество, към което да насочи изпълнението, взискателят би могъл да търси имуществена /а и не само/ отговорност от ЧСИ за това, че поради допуснати от него "пороци" на искането за вписване на възбрана, кредиторът се е лишил от единствената възможност да си получи съдебно присъденото вземане.

Такава отговорност може да се иска само ако става дума за ЧСИ, а не за ДСИ. А законът не прави диференциация между двата вида СИ. Освен това отговорност може да се иска от ЧСИ само ако става дума за виновно поведение, а такова ще има само в ограничен кръг случаи /небрежност, технически грешки, възбрана в/у имот, който не е на длъжника и др./.
Аз също смятам, че СИ може да обжалва отказа на СВ, но поради други причини. Съдът /погрешно, според мен/ не прави разлика между страни в изпълнителното и страни в охранителното производство. СИ безспорно не е страна в изп. производство, но тъй като той е инициаторът на охранителното производство, а не взискателят, то би следвало да се приеме, че е страна в охранителното производство по вписване на възбраната.
Докато при вписване на актовете на нотариуса ситуацията е по-различна. Там има само едно производство - нотариалното, а нотариусът не е страна. Това е и аргумент (според мен), че има разлика между нотариалното производство и охранителното такова по вписване на възбрана. Освен това в Глава 54 на ГПК навсякъде се говори за "нотариус" като ръководещ производството орган, никъде не се споменава за съдебен изпълнител и това едва ли е случайно.
Следва да се има предвид също така, че трайната съдебна практика приема, че СИ не следва да спазва процедурата по Глава 54 при изготвяне на актовете, подлежащи на вписване - възбрани и постановления за възлагане. Напр. СИ не е длъжен да съблюдава изискването на чл. 586, ал. 4 и може да изготви постаноление за възлагане, дори и актът за собственост на праводателя да не е вписан.
Има и още много други отлики и те според мен са решаващи в полза на тезата, че има сериозна, значима разлика между производството по изготвяне и вписване на нот. акт и такова, касаещо подлежащи на вписване актове на СИ, но сега нямам време да се задълбочавам.

[n_ikito]

http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/ ... 9&start=25 Тук, съдийте по вписвания са събрали част от съдебната практика, касаеща дейността им. За съжаление тя е не еднородна и противоречива, което не е от полза за никого.