04.11.2010 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд четвърти въззивен граждански състав
На четвърти ноември две хиляди и десета година
В закрито съдебно заседание в състав:
Като разгледа частно гражданско дело № 1713 по описа за 2010 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК. По делото е постъпила жалба подадена от Г.П.Г., с ЕГН **********,***, пл. “Б Г” № 4, ап. 10 - адв. Г.К от БАК, против действията на ЧСИ И Б, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, по изп.д. № 20098000400071, изразяващи се в насрочване на публична продан за 19.10.2010 г. до 19.11.2010 г. относно недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г” № *, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., състоящ се от шест стаи – канцеларии, коридор и тоалетна. Жалбоподателят счита имотът за несеквестируем и намира действието на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразно. Посочва, че делото е образувано за задължение за издръжка, което е погасил към датата на подаване на жалбата. Затова намира, че по отношение на присъединения взискател НАП, за вземане на ДФ “З”, имотът е обхванат от разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Намира, че следва да бъде съобразена жилищната норма за четири членно семейство установена в Наредба за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. По отношение на другия притежаван от него имот, а именно 1/6 ид.ч. от жилище в гр. А, ул. “Г.Б” № *, както и относно собствения на съпругата му недвижим имот, намира, че същите не са годни да задоволят жилищната нужда на семейството.
От взискателя НАП е постъпило възражение срещу депозираната жалба. Излагат се доводи за недопустимост и неоснователност, тъй като имотът предмет на изпълнението не е единствен за семейството на длъжника. Сочи се, че по отношение на този имот е налице влязло в сила решение, съгласно което същият не е несеквестируем, поради което излага твърдение, че е налице сила на пресъдено нещо обосноваваща недопустимост на жалбата.
В становището си ЧСИ излага твърдения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочва, че е недопустимо повторното повдигане на въпроса за несеквестируемостта на имота, тъй като по повод обжалване на извършения опис, съдът се е произнесъл, че имотът не е несеквестируем и е отхвърлил жалбата. Както длъжникът, така и съпругата му недлъжник, притежавали идеални части от други жилищни имоти, което ЧСИ е посочил като допълнително основание за отпадане на несеквестируемостта.
Бургаски окръжен съд, като взе предвид, че депозираната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу изрично предвидените в чл. 435 ал. 2 ГПК действия подлежащи на обжалване от длъжника, намира същата за допустима. Доводите на взискателя и ЧСИ касаещи недопустимостта на жалбата не могат да бъдат споделени. Настоящото производство, както и това по обжалване на извършения опис и възбрана, касаят проверка на законосъобразността на действията на ЧСИ и съответните актове. Съгласно ТР № 3/12.07.2005 г. по т.д. № 3/2005 г. ВКС ОСГК и ТК (което е запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.) с оглед своя предмет производството е контролно-отменително, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на ЧСИ. Ето защо решението на съда не формира сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за секвестируемостта на съответното имущество. Преценката за това се извършва самостоятелно по отношение на всяко обжалвано действие и не обвързва съда и страните по смисъла на чл. 299 ГПК.
Бургаски окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства намира за установено следното:
Срещу Г.П.Г. е било образувано изпълнително производство на 18.02.2009 г. по молба на адв. М.Ш., като пълномощник на Т.К. Н, майка и законен представител на децата си Г.Г.Г., ЕГН ********** и К.Г.Г., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2009г. по гр. д. 2100/2006г. на БРС, с който Г.П.Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетните си деца в размер на 70 лв. за Г.Г.Г. и 60 лв. за К.Г.Г., считано от 20.03.2007 г.
На 12.03.2009г., с писмо с обратна разписка на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 02345/09.03.2009г., видно от която задължението е в общ размер от 3862,00 лв., от които 3250 лв. дължима месечна издръжка за двете деца и разноски по изп.дело в размер на 612 лв.
На 07.04.2009 г. на длъжника е връчена лично призовка за принудително изпълнение.
С постановление от 02.05.2010 г. ЧСИ е конституирал като присъединен взискател НАП, за вземане на ДФ “Земеделие” по изпълнителен лист от 01.12.2009 г. за сумата от 53736,89 лв. главница, лихва в размер на 1489,15 лв., считано от 02.09.2009 г. до 30.11.2009 г., законна лихва от 01.12.2009 г. и разноски в размер на 2106,80 лв.
Видно от протокол от с.з. от 15.04.2009 г. на Айтоски районен съд, по гр.д. 115/2008 г., е одобрена спогодба, по силата на която Г.Г. е собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., находяща се в гр. А, ул. “Г” № *.
На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за задълженията към първоначалния и присъединения по делото взискател, получена от длъжника на 16.07.2010 г., с която последният е уведомен за насрочения опис и оценка на описания по – горе недвижим имот в гр. А, ул. “” № *..
С протокол за опис на недвижимо имущество от 06.08.2010г. е извършен опис на целият първи жилищен етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. А, ул. "Г" № *.
От приложените по изпълнителното дело справки в АВ - СВ при РС-Айтос и Община Айтос, както и от нотариалният акт за собственост и удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателят притежава 1/6 ид.ч от недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г. Б" № *, както и поземлени недвижими имоти в землището на гр. Айтос.
Видно от съдебно решение № 264 от 27.10.2008 г. на Айтоски районен съд, влязло в сила на 15.04.2009 г., изключителен собственик на недвижим имот находящ се в гр. А, ул. “Ф Т” № *, представляващ етаж 2 от сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от УПИ * – **, кв. 103 по плана на гр. А, е Т.К. Недкова по отношение на Г.П.Г..
От удостоверение за граждански брак се установява, че Г.Г. е сключил граждански брак с Д Г на 22.08.2007 г.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том VІІ, д. 2570 от 1997 г. и декларация от 21.12.2009 г. се установява, че Д В Г притежава 2/6 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ * – **, кв. 178 по плана на гр. А, целият с площ от 500 кв.м., както и 2/6 идеални части от приземния етаж на построената в него двуетажна жилищна сграда, с административен адрес в гр. А, ул. “И В" № *.
Със съобщение от 09.08.2010 г. длъжникът е уведомен, че предвид постъпили от него суми по делото на 25.08.2010 г. ще бъде предявено изготвеното от ЧСИ разпределение.
Видно от протокол за разпределение от 24.08.2010 г. по делото е постъпила сумата от 2141,13 лв., от които за привилегировани вземания за такси по изпълнението са отнесени сумите от 726 лв. и 320 лв., а за вземанията на първоначалния взискател за месечна издръжка са отнесени сумите от 1095,13 лв., от които 130 лв. за месечна издръжка за август 2010 г. и 965,13 лв. – месечна издръжка и лихви за стари периоди. За събиране ЧСИ е посочил, че остават сумите от 496,24 лв. – месечни издръжки за минал период, ведно със законна лихва, както и по 130 лв. за всеки следващ месец. По отношение на присъединения взискател за събиране са посочени следните суми – 53736,89 лв. главница, законна лихва до 24.08.2010 г. в размер на 4071,41 лв. и неолихвяема сума от 3595,95 лв.
По делото е приложено съдебно решение № 422 от 31.08.2010 г. по гр.д. 1371/2010 г. на БОС, с което са потвърдени действията на ЧСИ, изразяващи се в опис и оценка на първи жилищен етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. А, ул. "Г" № 2.
С протокол от 09.09.2010 г. е насрочена публична продан на процесния имот за 19.10.2010 г. – 19.11.2010 г. Ведно от съобщение от 09.09.2010 г. длъжникът е уведомен лично на 16.09.2010 г.
По делото са представени вносни бележки, от които се установява, че Г.Г. е извършил паричен превод по изп.дело на следните суми: на 14.09.2010 г. – сумата от 130 лв. за детска издръжка, на 21.09.2010 г. – 100 лв. за издръжка на Г.Г., на 21.09.2010 г. – 100 лв. за издръжка на К.Г.Г., на 23.09.2010 г. – 220 лв. за издръжка на Г.Г., на 23.09.2010 г. – 210 лв. за издръжка на К.Г.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК за длъжника е предвидена възможността да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Предвид забраната на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Затова за да бъде приложена разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК, следва да бъде установено, че процесният имот има жилищен характер, че е негово единствено жилище, както и че никой от членовете на семейството му, с които живее заедно няма друго жилище, с което да се задоволи жилищната им нужда.
От приложените по делото доказателства не се установява длъжникът да притежава друг жилищен имот освен процесния. Всички недвижими имоти, описани в справката за имотно състояние, имат характер на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията да задоволят жилищната нужда на семейството. Последното се отнася и за притежаваните от длъжника и от настоящата съпруга на длъжника идеални части от недвижими имоти. Макар и да имат жилищен характер, тези имоти не са изцяло собствени на длъжника или на член от неговото семейство, поради което не отговарят на изискванията на закона визирани в чл. 444, т. 7 ГПК. След като длъжникът или член на семейството му не притежава друго жилище, а единствено идеални части от имоти, недостатъчни да задоволят жилищната нужда на четири членното семейство, то жилището срещу което е насочено изпълнението се явява несеквестируемо. Същото не може да служи за обезпечение и удовлетворяване на вземането на взискателя, с изключение на случаите в които по силата на закона отпада несеквестируемостта на имота. Такива действително са налице по отношение на първоначалния взискател, доколкото вземането касае издръжка на не навършили пълнолетие деца. От представените по делото доказателства обаче се установява, че дължимата сума за това привилегировано вземане е била заплатена от длъжника преди образуване на настоящото производство. По делото липсват данни за извършено следващо разпределение и евентуално прекратяване на производството по отношение на този взискател, което в комепетентността на ЧСИ. Това обаче не е пречка настоящата инстанция да направи извод, че задължението към първоначалния взискател е погасено към момента на депозиране на жалбата. Затова по отношение на присъединения взискател не е налице възможност да се ползва от отпадане на несеквестируемостта. За него би съществувала възможност да се удовлетвори от цената на имота и да се ползва от привилегиите на първоначалния взискател в съответствие с разпоредбата на чл. 457 ГПК, едва след извършване на публичната продан и погасяване на вземанията по реда на чл. 136 ЗЗД. В случая обаче, докато задължението за издръжка е заплатено, то разпоредбата на чл. 445, ал. 2 ГПК не намира приложение, поради което и от нея не може да черпи права присъединеният взискател. Що се отнася до критериите установените в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство – същите подлежат на преценка от ЧСИ.
По посочените съображения, атакуваните действия на ЧСИ се явяват незаконосъобразни. Ето защо Бургаски окръжен съд намира жалбата за основателна, поради което действията на ЧСИ по насрочване на публична продан следва да бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК Бургаски окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ И Б, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, по изп.д. № 20098000400071, изразяващи се в насрочване на публична продан за 19.10.2010 г. до 19.11.2010 г., относно недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г” № 2, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., състоящ се от шест стаи – канцеларии, коридор и тоалетна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд четвърти въззивен граждански състав
На четвърти ноември две хиляди и десета година
В закрито съдебно заседание в състав:
Като разгледа частно гражданско дело № 1713 по описа за 2010 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК. По делото е постъпила жалба подадена от Г.П.Г., с ЕГН **********,***, пл. “Б Г” № 4, ап. 10 - адв. Г.К от БАК, против действията на ЧСИ И Б, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, по изп.д. № 20098000400071, изразяващи се в насрочване на публична продан за 19.10.2010 г. до 19.11.2010 г. относно недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г” № *, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., състоящ се от шест стаи – канцеларии, коридор и тоалетна. Жалбоподателят счита имотът за несеквестируем и намира действието на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразно. Посочва, че делото е образувано за задължение за издръжка, което е погасил към датата на подаване на жалбата. Затова намира, че по отношение на присъединения взискател НАП, за вземане на ДФ “З”, имотът е обхванат от разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Намира, че следва да бъде съобразена жилищната норма за четири членно семейство установена в Наредба за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. По отношение на другия притежаван от него имот, а именно 1/6 ид.ч. от жилище в гр. А, ул. “Г.Б” № *, както и относно собствения на съпругата му недвижим имот, намира, че същите не са годни да задоволят жилищната нужда на семейството.
От взискателя НАП е постъпило възражение срещу депозираната жалба. Излагат се доводи за недопустимост и неоснователност, тъй като имотът предмет на изпълнението не е единствен за семейството на длъжника. Сочи се, че по отношение на този имот е налице влязло в сила решение, съгласно което същият не е несеквестируем, поради което излага твърдение, че е налице сила на пресъдено нещо обосноваваща недопустимост на жалбата.
В становището си ЧСИ излага твърдения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочва, че е недопустимо повторното повдигане на въпроса за несеквестируемостта на имота, тъй като по повод обжалване на извършения опис, съдът се е произнесъл, че имотът не е несеквестируем и е отхвърлил жалбата. Както длъжникът, така и съпругата му недлъжник, притежавали идеални части от други жилищни имоти, което ЧСИ е посочил като допълнително основание за отпадане на несеквестируемостта.
Бургаски окръжен съд, като взе предвид, че депозираната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу изрично предвидените в чл. 435 ал. 2 ГПК действия подлежащи на обжалване от длъжника, намира същата за допустима. Доводите на взискателя и ЧСИ касаещи недопустимостта на жалбата не могат да бъдат споделени. Настоящото производство, както и това по обжалване на извършения опис и възбрана, касаят проверка на законосъобразността на действията на ЧСИ и съответните актове. Съгласно ТР № 3/12.07.2005 г. по т.д. № 3/2005 г. ВКС ОСГК и ТК (което е запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.) с оглед своя предмет производството е контролно-отменително, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на ЧСИ. Ето защо решението на съда не формира сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за секвестируемостта на съответното имущество. Преценката за това се извършва самостоятелно по отношение на всяко обжалвано действие и не обвързва съда и страните по смисъла на чл. 299 ГПК.
Бургаски окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства намира за установено следното:
Срещу Г.П.Г. е било образувано изпълнително производство на 18.02.2009 г. по молба на адв. М.Ш., като пълномощник на Т.К. Н, майка и законен представител на децата си Г.Г.Г., ЕГН ********** и К.Г.Г., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2009г. по гр. д. 2100/2006г. на БРС, с който Г.П.Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетните си деца в размер на 70 лв. за Г.Г.Г. и 60 лв. за К.Г.Г., считано от 20.03.2007 г.
На 12.03.2009г., с писмо с обратна разписка на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 02345/09.03.2009г., видно от която задължението е в общ размер от 3862,00 лв., от които 3250 лв. дължима месечна издръжка за двете деца и разноски по изп.дело в размер на 612 лв.
На 07.04.2009 г. на длъжника е връчена лично призовка за принудително изпълнение.
С постановление от 02.05.2010 г. ЧСИ е конституирал като присъединен взискател НАП, за вземане на ДФ “Земеделие” по изпълнителен лист от 01.12.2009 г. за сумата от 53736,89 лв. главница, лихва в размер на 1489,15 лв., считано от 02.09.2009 г. до 30.11.2009 г., законна лихва от 01.12.2009 г. и разноски в размер на 2106,80 лв.
Видно от протокол от с.з. от 15.04.2009 г. на Айтоски районен съд, по гр.д. 115/2008 г., е одобрена спогодба, по силата на която Г.Г. е собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., находяща се в гр. А, ул. “Г” № *.
На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за задълженията към първоначалния и присъединения по делото взискател, получена от длъжника на 16.07.2010 г., с която последният е уведомен за насрочения опис и оценка на описания по – горе недвижим имот в гр. А, ул. “” № *..
С протокол за опис на недвижимо имущество от 06.08.2010г. е извършен опис на целият първи жилищен етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. А, ул. "Г" № *.
От приложените по изпълнителното дело справки в АВ - СВ при РС-Айтос и Община Айтос, както и от нотариалният акт за собственост и удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателят притежава 1/6 ид.ч от недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г. Б" № *, както и поземлени недвижими имоти в землището на гр. Айтос.
Видно от съдебно решение № 264 от 27.10.2008 г. на Айтоски районен съд, влязло в сила на 15.04.2009 г., изключителен собственик на недвижим имот находящ се в гр. А, ул. “Ф Т” № *, представляващ етаж 2 от сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от УПИ * – **, кв. 103 по плана на гр. А, е Т.К. Недкова по отношение на Г.П.Г..
От удостоверение за граждански брак се установява, че Г.Г. е сключил граждански брак с Д Г на 22.08.2007 г.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том VІІ, д. 2570 от 1997 г. и декларация от 21.12.2009 г. се установява, че Д В Г притежава 2/6 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ * – **, кв. 178 по плана на гр. А, целият с площ от 500 кв.м., както и 2/6 идеални части от приземния етаж на построената в него двуетажна жилищна сграда, с административен адрес в гр. А, ул. “И В" № *.
Със съобщение от 09.08.2010 г. длъжникът е уведомен, че предвид постъпили от него суми по делото на 25.08.2010 г. ще бъде предявено изготвеното от ЧСИ разпределение.
Видно от протокол за разпределение от 24.08.2010 г. по делото е постъпила сумата от 2141,13 лв., от които за привилегировани вземания за такси по изпълнението са отнесени сумите от 726 лв. и 320 лв., а за вземанията на първоначалния взискател за месечна издръжка са отнесени сумите от 1095,13 лв., от които 130 лв. за месечна издръжка за август 2010 г. и 965,13 лв. – месечна издръжка и лихви за стари периоди. За събиране ЧСИ е посочил, че остават сумите от 496,24 лв. – месечни издръжки за минал период, ведно със законна лихва, както и по 130 лв. за всеки следващ месец. По отношение на присъединения взискател за събиране са посочени следните суми – 53736,89 лв. главница, законна лихва до 24.08.2010 г. в размер на 4071,41 лв. и неолихвяема сума от 3595,95 лв.
По делото е приложено съдебно решение № 422 от 31.08.2010 г. по гр.д. 1371/2010 г. на БОС, с което са потвърдени действията на ЧСИ, изразяващи се в опис и оценка на първи жилищен етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. А, ул. "Г" № 2.
С протокол от 09.09.2010 г. е насрочена публична продан на процесния имот за 19.10.2010 г. – 19.11.2010 г. Ведно от съобщение от 09.09.2010 г. длъжникът е уведомен лично на 16.09.2010 г.
По делото са представени вносни бележки, от които се установява, че Г.Г. е извършил паричен превод по изп.дело на следните суми: на 14.09.2010 г. – сумата от 130 лв. за детска издръжка, на 21.09.2010 г. – 100 лв. за издръжка на Г.Г., на 21.09.2010 г. – 100 лв. за издръжка на К.Г.Г., на 23.09.2010 г. – 220 лв. за издръжка на Г.Г., на 23.09.2010 г. – 210 лв. за издръжка на К.Г.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК за длъжника е предвидена възможността да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Предвид забраната на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Затова за да бъде приложена разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК, следва да бъде установено, че процесният имот има жилищен характер, че е негово единствено жилище, както и че никой от членовете на семейството му, с които живее заедно няма друго жилище, с което да се задоволи жилищната им нужда.
От приложените по делото доказателства не се установява длъжникът да притежава друг жилищен имот освен процесния. Всички недвижими имоти, описани в справката за имотно състояние, имат характер на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията да задоволят жилищната нужда на семейството. Последното се отнася и за притежаваните от длъжника и от настоящата съпруга на длъжника идеални части от недвижими имоти. Макар и да имат жилищен характер, тези имоти не са изцяло собствени на длъжника или на член от неговото семейство, поради което не отговарят на изискванията на закона визирани в чл. 444, т. 7 ГПК. След като длъжникът или член на семейството му не притежава друго жилище, а единствено идеални части от имоти, недостатъчни да задоволят жилищната нужда на четири членното семейство, то жилището срещу което е насочено изпълнението се явява несеквестируемо. Същото не може да служи за обезпечение и удовлетворяване на вземането на взискателя, с изключение на случаите в които по силата на закона отпада несеквестируемостта на имота. Такива действително са налице по отношение на първоначалния взискател, доколкото вземането касае издръжка на не навършили пълнолетие деца. От представените по делото доказателства обаче се установява, че дължимата сума за това привилегировано вземане е била заплатена от длъжника преди образуване на настоящото производство. По делото липсват данни за извършено следващо разпределение и евентуално прекратяване на производството по отношение на този взискател, което в комепетентността на ЧСИ. Това обаче не е пречка настоящата инстанция да направи извод, че задължението към първоначалния взискател е погасено към момента на депозиране на жалбата. Затова по отношение на присъединения взискател не е налице възможност да се ползва от отпадане на несеквестируемостта. За него би съществувала възможност да се удовлетвори от цената на имота и да се ползва от привилегиите на първоначалния взискател в съответствие с разпоредбата на чл. 457 ГПК, едва след извършване на публичната продан и погасяване на вземанията по реда на чл. 136 ЗЗД. В случая обаче, докато задължението за издръжка е заплатено, то разпоредбата на чл. 445, ал. 2 ГПК не намира приложение, поради което и от нея не може да черпи права присъединеният взискател. Що се отнася до критериите установените в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство – същите подлежат на преценка от ЧСИ.
По посочените съображения, атакуваните действия на ЧСИ се явяват незаконосъобразни. Ето защо Бургаски окръжен съд намира жалбата за основателна, поради което действията на ЧСИ по насрочване на публична продан следва да бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК Бургаски окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ И Б, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, по изп.д. № 20098000400071, изразяващи се в насрочване на публична продан за 19.10.2010 г. до 19.11.2010 г., относно недвижим имот, находящ се в гр. А, ул. “Г” № 2, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132,4 кв.м., състоящ се от шест стаи – канцеларии, коридор и тоалетна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
където Д е заплатил дължимата сума, но все пак от обстоятелствената част могат да се направят съответни изводи.
п.п. Въпреки, че винаги съм за В, намирам пейстатите СР за правилни.