- Дата и час: 25 Дек 2024, 20:04 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
Здравейте, дали някой е попадал на практика във връзка с отхвърлено заявление, подадено по реда на заповедното производство (чл.417, ал.1, т.3). Вземането се основава на договор с нотариална заверка на подписите, но отказа е поради последвала цесия. РС сочи, че заявителят не е кредитор по представения документ по чл. 417, т.3. Качествата му на такъв се основават на сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са цедирано именно вземането по Договора с нот.заверка. И затова тъй като цесията не е документ по някой от изброените и още повече, че същият не е нотариално заверен, заявлението трябва да се отхвърли. Ще се радвам да споделите впечатления и опит с подобен казус?
- chymera
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 16 Фев 2007, 18:39
Re: Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
chymera написа:Здравейте, дали някой е попадал на практика във връзка с отхвърлено заявление, подадено по реда на заповедното производство (чл.417, ал.1, т.3). Вземането се основава на договор с нотариална заверка на подписите, но отказа е поради последвала цесия. РС сочи, че заявителят не е кредитор по представения документ по чл. 417, т.3. Качествата му на такъв се основават на сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са цедирано именно вземането по Договора с нот.заверка. И затова тъй като цесията не е документ по някой от изброените и още повече, че същият не е нотариално заверен, заявлението трябва да се отхвърли. Ще се радвам да споделите впечатления и опит с подобен казус?
Естествено ,щом като не е документ по Чл.417 т3 ГПК остава обикновеното заповедно производство или исковия процес.
-
Pause - Активен потребител
- Мнения: 1615
- Регистриран на: 29 Авг 2008, 16:14
Re: Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
Вземането на заявителя наистина е породено от цесията, но задължението на длъжника произлиза именно от Договор с нотариална заверка на подписите, който си отговаря на изискванията, попада в хипотезата на чл. 417 и е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Защо тогава да е възможно да се уважават заявления, отнасящи се за джиросан запис на заповед?
Защо тогава да е възможно да се уважават заявления, отнасящи се за джиросан запис на заповед?
- chymera
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 16 Фев 2007, 18:39
Re: Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
Според мен проблема е , че договорът за цесия не е нотариално заверен , тъй като изискването на нормата по чл.417 е документите въз основа, на които се издава ЗНИ да са с нотариално удостоверени подписи.Да не влизам в теория какво цели това.Иначе не виждам проблем , ето едно Определение в този смисъл:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.06.2011 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
Членове: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 302 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл., вр.чл.279, вр.чл.419, вр.чл.418 , ал.1 ГПК.
С разпореждане от 05.04.2011г. Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение за осъждането на Г.С.Н. и С.А.Н. *** да заплатят солидарно на „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД с адрес на управление гр.В., ул.”К.А.Б.” *-*-*, представлявано от К.Г.В. сумата 99 845,46 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за банков кредит от 23.03.2006г., Допълнително споразумение към него от 26.05.2009г., Анекс от 29.12.2009г. и Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 102, томІ,рег.№ 1495, дело № 71 от 24.03.2006г., наказателна лихва в размер на 12 407,18 лв. за периода от 11.08.2010г. до 23.02.2011г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.04.2011г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 2 040,25 лв. – внесена държавна такса. Въз основа на така постановеното разпореждане е издадена заповед № 1445/05.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, вр.чл.418 ГПК, като е издаден на 05.04.2011г. и изпълнителен лист в полза на заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД, получен от пълномощника на дружеството на 06.04.2011г.
Срещу това разпореждане за незабавно изпълнение е постъпила частна жалба от длъжниците Г.С.Н. и С.А.Н. ***, депозирана чрез процесуалния им представител по пълномощие. В същата се излагат съображения за неяснота на изпълнителното основание, на което се позовава заявителя. Твърди се, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са били представени множество и различни документи от заявителя и не е ясно въз основа на кой точно от всичките документи е издадена самата заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
На първо място жалбоподателите считат, че заповедта не може да е издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, тъй като заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД не е банкова институция, макар вземането да е прехвърлено от „Юробанк И Еф Джи България” АД с договор за цесия с нотариално заверени подписи . На следващо място се развиват подробни съображения, относно представения пред СлРС договор за цесия между заявителя„АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД, като цесионер и „Юробанк И Еф Джи България” АД, като цедент и за невъзможността този договор да бъде основание по чл.417, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателите не са страна по него.
Релевират се доводи и по представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, обезпечаваща задължението на жалбоподателите в насока, че същия не представлява годно изпълнително основание по смисъла на 417, т.3 ГПК, тъй като страна по него е „Юробанк И Еф Джи България” АД, която въз основа на сключения договор за цесия е загубила качеството си на кредитор. Изтъкват се възражения, относно липсата на предсрочна изискуемост на процесния дълг и в подкрепа на това са представени копия на пощенски записи, удостоверяващи извършени плащания от страна на жалбоподателите към „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД за сумите, представляващи месечните погасителни вноски по дълга по Договор за банков кредит.
С оглед изразените в жалбата аргументи, жалбоподателите искат отмяна на атакуваното разпореждане на СлРС за незабавно изпълнение, както и спиране изпълнението по изп.д. 20098030400140 на ЧСИ Т.Маджарова с район на действие ОС-Бургас.
В срока по чл.276 ГПК не е депозиран отговор от ответната по частната жалба страна.
Съдът, като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от атакуване и против подлежащ на обжалване акт, заедно с възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, каквото е изискването на чл.419, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Искането на заявителя, инкорпорирано в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е основателно и се базира на представени годни изпълнителни основания.
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават при наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл. 418, ал. 2 и 3 от ГП, а именно изпълнителното основание да е един от изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК документи, да е редовен от външна страна, изпълнителното основание да удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В конкретния казус, видно от самото заявление и приложенията към него, молителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 3 ГПК / макар и не изрично посочено в цифри/, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот с № 102, том І,рег.№ 1495, дело №71 от 24.03.2006г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан под № 342 на НК, вписан в службата по вписванията с вх.№ 3389, акт № 52, том ІІІ, дело № 1964/27.03.2006г., сключен между длъжниците и настоящи жалбоподатели и „Юробанк И Еф Джи България”АД на основание Договор за банков кредит № HL 7194/23.03.2006г. и договор за прехвърляне на вземане / цесия/ от 20.07.2010г. Вземането на банката е било прехвърлено на молителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД – гр.В. чрез договор за цесия от 20.07.2010г., вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията на 20.07.2010г. с вх.рег..№ 6092, том 3, № 151, вх.№ 6247.
Ясно е упоменато, че паричното вземане подлежи на принудително изпълнение на основание чл.173, ал.3 ЗЗД, който препраща към чл.418 ГПК и произтича от вписването на нотариалния акт за договорна ипотека върху недвижим имот. Съгласно посочената норма, ако вземането е за определена парична сума, както е в настоящия казус, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК. Нормативната уредба, регламентираща цесията сочи, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Цедентът е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като същото има действие за последния от деня на съобщаването. Установено е, че е направено редовно уведомление от цедента до длъжниците, както и че последните са потвърдили уведомяването си до новия кредитор „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД-Варна / л.15 и л.16 от делото/. Спазено е и изискването на чл.171 ЗЗД и договора за цесия е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че след като не са страна в договора за цесия, същия не може да послужи като редовно изпълнително основание или, че след като заявителя не е страна по нотариалния акт, с който е учредена договорната ипотека в полза на първоначалния кредитор, то този акт също не е годен документ по чл.417, т.3 ГПК. Действието на договора за цесия между страните по него е в обем, при който вземането преминава в състоянието, в което се намира към момента на цесията и всичко, което образува едно стопанско цяло с него, включително с обезпеченията и привилегиите, като за ипотеката е необходимо вписване / чл.171 ЗЗД/, изискване, което е било спазено в конкретния случай. За длъжника действието настъпва от момента на съобщаването, което също е било валидно извършено.
По отношение на предсрочната изискуемост на дълга - заявителят се позовава на чл.15 от Договора за банков кредит, според който при намаляване стойността на предоставеното обезпечение то стане недостатъчно, кредитополучателите се задължават да предоставят друго обезпечение или да намалят задължението си до размер определен от банката / в случая вече от новия кредитор/, и ако това не бъде сторено в определения от кредитора срок, кредита става изцяло предсрочно изискуем. В тази връзка са представени в заповедното производство Удостоверение изх.№ 749/2011г. от 11.02.2011г. на Агенция по вписванията, служба по вписванията – гр.Бургас, от което е видно, че ½ ид.част от ипотекирания имот е продаден на публична продан по реда на принудителното изпълнение. С писмо от 02.08.2010г. кредиторът „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД-Варна надлежно е поканил длъжниците /жалбоподателите/ като е дал 7 дневен срок да изпълнят задължението си да представят друго, допълнително обезпечение, като ги е предупредил, че в противен случай ще счита дълга за предсрочно изискуем.
С оглед на изложеното, съдът счита, че заявителят притежава подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 от ГПК, против който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като представените изпълнителни основания - нотариален акт за вписана договорна ипотека, обезпечаваща задължението и договор за цесия установяват вземане, подлежащо на изпълнение по реда на принудителното изпълнение. Разпореждането по принцип не е отделен акт, а е част от самата заповед за изпълнение /обратното е въпрос на техническо изпълнение/ и в конкретния случай в него районния съд надлежно е описал актовете, приложени към заявлението, между които и договора за цесия, като правилно е приел, че са годно изпълнително основание в полза на заявителя.
Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав намира частната жалба против разпореждането на СлРС от 05.04.2011г. за неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.
По отношение релевираното искане за спиране на изпълнението, компетентен да се произнесе е районния съд, предвид нормата на чл.420, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Сливенски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба от Г.С.Н. и С.А.Н. ***, против разпореждане от 05.04.2011г. на Сливенски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, вр.чл.418 ГПК и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.06.2011 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
Членове: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 302 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл., вр.чл.279, вр.чл.419, вр.чл.418 , ал.1 ГПК.
С разпореждане от 05.04.2011г. Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение за осъждането на Г.С.Н. и С.А.Н. *** да заплатят солидарно на „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД с адрес на управление гр.В., ул.”К.А.Б.” *-*-*, представлявано от К.Г.В. сумата 99 845,46 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за банков кредит от 23.03.2006г., Допълнително споразумение към него от 26.05.2009г., Анекс от 29.12.2009г. и Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 102, томІ,рег.№ 1495, дело № 71 от 24.03.2006г., наказателна лихва в размер на 12 407,18 лв. за периода от 11.08.2010г. до 23.02.2011г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.04.2011г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 2 040,25 лв. – внесена държавна такса. Въз основа на така постановеното разпореждане е издадена заповед № 1445/05.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, вр.чл.418 ГПК, като е издаден на 05.04.2011г. и изпълнителен лист в полза на заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД, получен от пълномощника на дружеството на 06.04.2011г.
Срещу това разпореждане за незабавно изпълнение е постъпила частна жалба от длъжниците Г.С.Н. и С.А.Н. ***, депозирана чрез процесуалния им представител по пълномощие. В същата се излагат съображения за неяснота на изпълнителното основание, на което се позовава заявителя. Твърди се, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са били представени множество и различни документи от заявителя и не е ясно въз основа на кой точно от всичките документи е издадена самата заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
На първо място жалбоподателите считат, че заповедта не може да е издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, тъй като заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД не е банкова институция, макар вземането да е прехвърлено от „Юробанк И Еф Джи България” АД с договор за цесия с нотариално заверени подписи . На следващо място се развиват подробни съображения, относно представения пред СлРС договор за цесия между заявителя„АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД, като цесионер и „Юробанк И Еф Джи България” АД, като цедент и за невъзможността този договор да бъде основание по чл.417, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателите не са страна по него.
Релевират се доводи и по представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, обезпечаваща задължението на жалбоподателите в насока, че същия не представлява годно изпълнително основание по смисъла на 417, т.3 ГПК, тъй като страна по него е „Юробанк И Еф Джи България” АД, която въз основа на сключения договор за цесия е загубила качеството си на кредитор. Изтъкват се възражения, относно липсата на предсрочна изискуемост на процесния дълг и в подкрепа на това са представени копия на пощенски записи, удостоверяващи извършени плащания от страна на жалбоподателите към „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД за сумите, представляващи месечните погасителни вноски по дълга по Договор за банков кредит.
С оглед изразените в жалбата аргументи, жалбоподателите искат отмяна на атакуваното разпореждане на СлРС за незабавно изпълнение, както и спиране изпълнението по изп.д. 20098030400140 на ЧСИ Т.Маджарова с район на действие ОС-Бургас.
В срока по чл.276 ГПК не е депозиран отговор от ответната по частната жалба страна.
Съдът, като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от атакуване и против подлежащ на обжалване акт, заедно с възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, каквото е изискването на чл.419, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Искането на заявителя, инкорпорирано в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е основателно и се базира на представени годни изпълнителни основания.
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават при наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл. 418, ал. 2 и 3 от ГП, а именно изпълнителното основание да е един от изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК документи, да е редовен от външна страна, изпълнителното основание да удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В конкретния казус, видно от самото заявление и приложенията към него, молителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 3 ГПК / макар и не изрично посочено в цифри/, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот с № 102, том І,рег.№ 1495, дело №71 от 24.03.2006г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан под № 342 на НК, вписан в службата по вписванията с вх.№ 3389, акт № 52, том ІІІ, дело № 1964/27.03.2006г., сключен между длъжниците и настоящи жалбоподатели и „Юробанк И Еф Джи България”АД на основание Договор за банков кредит № HL 7194/23.03.2006г. и договор за прехвърляне на вземане / цесия/ от 20.07.2010г. Вземането на банката е било прехвърлено на молителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД – гр.В. чрез договор за цесия от 20.07.2010г., вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията на 20.07.2010г. с вх.рег..№ 6092, том 3, № 151, вх.№ 6247.
Ясно е упоменато, че паричното вземане подлежи на принудително изпълнение на основание чл.173, ал.3 ЗЗД, който препраща към чл.418 ГПК и произтича от вписването на нотариалния акт за договорна ипотека върху недвижим имот. Съгласно посочената норма, ако вземането е за определена парична сума, както е в настоящия казус, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК. Нормативната уредба, регламентираща цесията сочи, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Цедентът е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като същото има действие за последния от деня на съобщаването. Установено е, че е направено редовно уведомление от цедента до длъжниците, както и че последните са потвърдили уведомяването си до новия кредитор „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД-Варна / л.15 и л.16 от делото/. Спазено е и изискването на чл.171 ЗЗД и договора за цесия е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че след като не са страна в договора за цесия, същия не може да послужи като редовно изпълнително основание или, че след като заявителя не е страна по нотариалния акт, с който е учредена договорната ипотека в полза на първоначалния кредитор, то този акт също не е годен документ по чл.417, т.3 ГПК. Действието на договора за цесия между страните по него е в обем, при който вземането преминава в състоянието, в което се намира към момента на цесията и всичко, което образува едно стопанско цяло с него, включително с обезпеченията и привилегиите, като за ипотеката е необходимо вписване / чл.171 ЗЗД/, изискване, което е било спазено в конкретния случай. За длъжника действието настъпва от момента на съобщаването, което също е било валидно извършено.
По отношение на предсрочната изискуемост на дълга - заявителят се позовава на чл.15 от Договора за банков кредит, според който при намаляване стойността на предоставеното обезпечение то стане недостатъчно, кредитополучателите се задължават да предоставят друго обезпечение или да намалят задължението си до размер определен от банката / в случая вече от новия кредитор/, и ако това не бъде сторено в определения от кредитора срок, кредита става изцяло предсрочно изискуем. В тази връзка са представени в заповедното производство Удостоверение изх.№ 749/2011г. от 11.02.2011г. на Агенция по вписванията, служба по вписванията – гр.Бургас, от което е видно, че ½ ид.част от ипотекирания имот е продаден на публична продан по реда на принудителното изпълнение. С писмо от 02.08.2010г. кредиторът „АТИНА ИНВЕСТМЪНС” ЕАД-Варна надлежно е поканил длъжниците /жалбоподателите/ като е дал 7 дневен срок да изпълнят задължението си да представят друго, допълнително обезпечение, като ги е предупредил, че в противен случай ще счита дълга за предсрочно изискуем.
С оглед на изложеното, съдът счита, че заявителят притежава подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 от ГПК, против който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като представените изпълнителни основания - нотариален акт за вписана договорна ипотека, обезпечаваща задължението и договор за цесия установяват вземане, подлежащо на изпълнение по реда на принудителното изпълнение. Разпореждането по принцип не е отделен акт, а е част от самата заповед за изпълнение /обратното е въпрос на техническо изпълнение/ и в конкретния случай в него районния съд надлежно е описал актовете, приложени към заявлението, между които и договора за цесия, като правилно е приел, че са годно изпълнително основание в полза на заявителя.
Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав намира частната жалба против разпореждането на СлРС от 05.04.2011г. за неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.
По отношение релевираното искане за спиране на изпълнението, компетентен да се произнесе е районния съд, предвид нормата на чл.420, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Сливенски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба от Г.С.Н. и С.А.Н. ***, против разпореждане от 05.04.2011г. на Сливенски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, вр.чл.418 ГПК и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „АТИНА ИНВЕСТМЪНС”ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: Отказ - заявление по 417, във връзка с цесия
Докато ЗЗ материализира неудоволетворено вземане ,чието представяне от кредитора дава основание ,да се поиска издаване на ЗНИ.
-
Pause - Активен потребител
- Мнения: 1615
- Регистриран на: 29 Авг 2008, 16:14
5 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта