ch3oh написа:Ами ако кредита е отпуснат за 10г., например?....
Зависи какво пише в договора-кога и как настъпва предсрочната изискуемост. Ето едно любопитно решение срещу банка-кредитът е по нищожен договор, не следва да бъде връщан
(очевидно чрез този иск), но и да би бил валиден-вземането на банката е погасено по давност
... Много ми е интересно и горната инстанция какво ще реши
Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
гр.Нови пазар, 05.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 287 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са общо четири обективно кумулативно съединени искове от “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С..
Исковете са с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 43/13г. на НПРС срещу ответника за сумата от 5000,00 лв.главница съществува; 2/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата от 5 695,76 лв.договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.съществува; 3/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата от 3 270,27 лв.наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.съществува; както и 4/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата за дължими годишни такси за поддръжка в размер на 78лв. съществува.
Ищецът сочи, че по силата на договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателната сметка № ***/17.09.2007 г. е предоставил на ответницата С.В.С. банков кредит в размер на 5000лв. Ищецът сочи, че съгласно чл.4 от Договора, картодържателят се задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, договорени в общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти. Съгласно чл. 4 от договора за издаване на картата и съгласно Общите условия (ОУ), длъжникът е длъжен да погасява до 5-то число на всеки месец минимум 3% от използвания от него овърдрафтен кредит. Съгласно ОУ, при прехвърляне на кредитния лимит, независимо от причината, картодържателят е длъжен да погаси незабавно сумата, с която е надхвърлен лимитът. Съгласно т.13.1 от ОУ ползваният овърдрафт се превръща автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема действия незабавно по принудителното събиране на вземането си, в т.ч. по съдебен ред без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляра към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и ОУ. Ищецът сочи, че поради наличието на просрочие на посочения срок от 150дни, кредита на ответницата е падежирал. Поради настъпилите обстоятелства ищецът е предявил вземането си към ответника по ч.гр.д. № 51/2013 г., подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, основаващо се на извлечение от счетоводните книги при банката.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено спрямо С.В.С., че вземането на ищеца за сумите : 5000,00 лв.главница; 2/ 5 695,76 лв.договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.съществува; 3/ 3 270,27 лв.наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.съществува; както и 4/ за 78лв. дължими годишни такси за поддръжка съществуват.
Ищецът претендира направените от тях разноски по делото.
Ответницата С.В.С. е подала писмен отговор по предявения иск, в който сочи, че оспорва основателността на иска. Сочи, че вземането е погасено по давност, т.к последното плащане е станало на 19.10.2009 г. и от тогава са изтекли повече от 3 години. Поради това, че се касае за периодични плащания – главница, лихви (договорна и наказателна), то същите са погасени по давност. Ответницата сочи, че не е получавала и не се е запознавала, а още по – малко не е изразявала становище по посочените в исковата молба общи условия на банката. Сочи, че същите са нищожни по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите и като такива нямат доказателствено значение за делото. Моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Ответницата е съжителка на св. Д.Й.Л., който вече имал сключен с банката ищец договор за кредит и познавал условията за кредитиране на банката. Служебно известен факт е воденото спрямо него гр.д. № 284/2013 г., произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип № ***/ 06.08.2007г., в общ размер на 23 781.60лв.
На 17.09.2007 г.(почти месец след сключване на договор между ищеца и Д.Й.Л.) ответницата С.В.С. се явила в клона на банката в гр. Ш. и с представител на последната подписала договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/17.09.2007 г. Съгласно договора, Банката предоставя на ответницата (титуляр, съгласно договора) банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 5000лв. Срокът за ползване на овърдрафта е до 30.09.2010г., като същия може да се поднови автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 4 от договора, титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете е по начина, посочени в Общите условия. В чл.9 от Договора е посочено, че всички права и задължения на страните по договора се уреждат от Общите условия на „****” АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип MasterCard и Visa, неразделна част от настоящия договор. В същия договор е записано, че титулярът, ответницата по делото, е декларирала, че са й предоставени и е запозната с Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти. Договорът е подписан от всяка от страните.
Съдът констатира, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и в исковото производство по настоящето дело е приложен само договора между страните, но не и Общите условия, които според съдържанието на договора са неразделна част от него – чл.9.
По делото е представена покана до ответницата, с изх. № 284-170/26.10.2011 г., с която същата е уведомена, че има към ищеца задължение в общ размер на 9 069,29лв., от което просрочени задължения 7 160,48лв., от които 4296,29лв. главница. С тази покана ответницата е поканена в 7 дневен срок от получаването й да изпълни доброволно своите просрочени задължения в пълен размер. В противен случай, след изтичането на срока банката – кредитор ще счита ползвания кредит изцяло предсрочно изискуем и ще предприеме действия по принудителното му изпълнение. Поканата е получена лично от ответницата на 26.10.2011 г.
По делото в тежест на ищеца беше възложено доказването на това, че всяко от вземанията му предявени в заповедното производство съществуват. Всяка от страните поиска назначаване на експертиза и такава с определение на съда бе допусната, но ответницата не заплати определената й част от разходите за същата, както и ищецът допълнително възложените му с разпореждането от 02.09.2013 г. такива,, поради което не бе извършена такава. От представените по делото доказателства не се установяват такива за наличието на соченото от ищеца просрочие в изпълнение на задълженията от страна на ответницата. Не се установиха и данни за момента, в който вземането на ищеца е станало предсрочно изискуем и подлежащ на принудително изпълнение. От съдържанието на договора се установяват единствено препращащи към Общите условия на банката разпоредби, без те да са инкорпорирани като част от самия договор. В този смисъл липсва, посочено в чл. 4 от договора уточняване на сроковете, в които предоставения кредит следва да се погасява. Съдът не споделя казаното от представителя на ищеца, че т.к Общите условия и тарифата на банката са публичното пространство, те са в сайта на банката и всеки може да ги прочете, банката няма задължение да запознава страните за последните промени. Към днешна дата, видно от съдържанието на сайта на банката в раздел „частни лица” , кредитни карти Mastercard и visa от fibank, документи, общи условия на „****“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa се вижда, че посочените Общи условия са в сила от 05.10.2012 г. Това обаче не са условията, действали към момента на сключване на договора с ответницата - 17.09.2007 г. И съдът намира, че те не могат да се приемат като относими към настоящето дело.
Съдът намира, сключения с ответницата договор за кредитиране за такъв в нарушеине на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, съгласно който се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Конкретно съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, т.9 и т.10 от ЗЗП, съгласно които на ответницата е наложено с договора приемането на клаузи, с които тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора, както и че банката е променила едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съдът прави този извод единствено от събраните по делото доказателства, конкретно договора, в който почти всяка разпоредба препраща към Общите условия. Освен това, установи се, че по време на подписване на договора не са били представяни на ответницата самите Общи условия. Доказателство в тази насока се съдържа, както от представените от банката ищец писмени документи, удостоверяващи липсата на писмено волеизявление на ответника, кредитополучател, за предшестващо сключването на самия договор, запознаване и декларирано съгласие с Общите условия, така и от показанията на св. Л., в частта относно това, че тези Общи условия не са били представени в момента на подписването на договора. Тези негови показания кореспондират и с казаното от представителя на ищеца, че Общите условия са публикувани и общодостъпни на сайта на банката и не се предявяват на всяка страна предварително. В договора липсва изрична разпоредба, така както изисква нормата на чл. 22, т.7 от Закона за потребителския кредит, конкретно разпоредбата за потребителския кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, следва да съдържа ясни данни за общия размер на кредита и условията за усвояването му. В случая единствено ясно между страните е общия размер на кредита, съгл. чл. 2 от договора. Докато по отношение на условията за неговото усвояване в чл. 3 и 4 е посочено, че се прилагат Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти. Сочените в договора Общи условия, всъщност представляват едностранно създадени предварително от банката условия, които не са самостоятелно договорени и потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието им. Така сочените от ищеца Общи условия могат да се определят като клаузи, които не са уговорени индивидуално, подготвени са предварително и поради това потребителят, в случая ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. В този смисъл е Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Тази директива е възприета, съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП от Закона за защита на потребителите, и нейните разпоредби са част от нашето вътрешно законодателство. Доказателство в тази насока е почти пълното припокриване на текстовете на чл. 146 от ЗЗП с тези на чл. 3 от Директивата. В чл.3, т.1 и т.2 е посочено, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В т.2 е ясно подчертано, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия. Посочването чл. 11 от договора, че титуляра (ответницата) декларира, че са и предоставени и е запозната с общите условия на банката е бланкова норма, която не е подкрепена с доказателство, че в действителност Общите условия са предоставени на страната и тя се е запознала с тях. Наличието на Общите условия на определена позиция на страниците на сайта на банката, който е достъпен в свободното интернет пространство не освобождава страната, която договаря и се позовава на тях от задължението да ги предостави на всеки свой клиент изрично и той изрично, предварително, преди договаряне и подписване на договора да ги приеме или не, удостоверявайки това изрично в писмена форма. В настоящия случай банката при договарянето си с ответницата се позовава именно на такива общи условия, които са утвърдени от банката предварително, преди сключването на договора между страните. Тези Общи условия обаче, както се вижда от съдържанието на договора не са приложени към него, не са приложени нито на гърба на договора, нито самостоятелно към него, нито пък са описани в съдържанието на самия договор, т.е те не са част от него. Ищецът не доказва с приложените по делото доказателства, че тези Общи условия са приети от ответницата, освен с подписването на самия договор. Обстоятелството, констатирано от съда при проверка в сайта на ищеца, че са публикувани и приложени Общи условия, в сила от 05.10.2012 г. означава, че същия е променил Общите си условия поне веднъж, считано от датата на сключване на договора и това е с приемането на настоящите Общи условия, валидни от 05.10.2012 г. Възможно е да е имало и други промени на тези общи условия, но тава не може да се установи от съдържанието на публикуваните, доколкото в тях не се сочи дата на приемането им и дати на извършваните в тях последващи промени. От представените по делото доказателства, обаче безспорно се установява, че липсва уведомяване от страна на банката – кредитор на длъжника – титуляр, съгласно договора за настъпилата промяна на Общите условия, доколкото те са в сила от 05.10.2012 г., а ч.гр.д. № 51/2013 г. е образувано на 25.01.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 и ал.3 от ЗЗД, когато предложението включва общи условия, приемането е действително само, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Същото е с измененията на общите условия, с валидност от 05.10.2012 г., които в противоречие с разпоредбата на чл. 16, ал.3 от ЗЗД не са били писмено потвърдени от ответницата. Съгласно чл. 16, ал.3 от ЗЗД, при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. За да се приеме, че е налице приемане на тези общи условия е необходимо те да са били съобщени надлежно писмено на страната и ако тя не е заявила в дадения й от кредитора срок, че го отхвърля, следва да се приеме, че тя е запозната и съгласна с тях. В този смисъл последните промени, извършени в Общите условия, валидни от 05.10.2012 г. не пораждат своето действие спрямо ответницата и банката – ищец не може да се позовава на тях в отношенията си с нея. В случая, препращайки към общите условия на банката за кредитирането, към което се отнася и договора с ответницата, се уреждат въпроси, ненамерили място в самия договор. Това са въпроси свързани с падежа, за който се говори в чл.6 и чл.7 от договора, но в него не са посочени конкретни дати, така както сочи чл. 1.1., б.”о” от Общите условия, действащи след 05.10.2012 г. Съдът приема, че тези Общи условия нямат обвързващо страните действие, поради това, че както бе изтъкнато те са с валидност след датата на сключване на договора между страните и същите не са предявени на ответницата за запознаване. Доказателства за спазване на изискванията на разпоредбите на чл.16 от ЗЗД от страна на банката – ищец не се представиха по делото, както към момента на сключване на договора, така и към момента на изменение на актуалните към момента общи условия, поради което съдът намира, че така представения договор е нищожен, доколкото разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП изрично сочи това, поради наличие на неравноправни клаузи. В настоящия казус ищецът не доказва с никакви средства, че условията, посочени в Общите условия на банката, валидни към датата на сключване на договора са били индивидуално уговорени. Доказването на това е в тежест на ищеца, съгл. чл. 146, ал.4 от ЗЗП. От гледна точка на разпоредбата на чл. Чл. 146, ал.5 от ЗЗП следва да се обсъди и съответствието на нищожните клаузи, тези съдържащи неравноправни клаузи, дали се отразяват на валидността на сключения договор за кредит, предоставен чрез овърдрафт. Съдът намира, че липсващите в договора клаузи, относно условията на погасяване на кредита, падежа и изискуемостта, както и възможността банката сама да променя тези условия, са клаузи, които имат решаващо значение за сключването на договора, т.к без тях той не би могъл да се прилага между страните. Освен това, като липсват тези клаузи, посочени в договора, то той е пречка за установяване на подлежащите по вид и размер вземания на банката – ищец. В смисъла на констатираното противоречие с изискванията на чл. 16 от ЗЗД е и нормата на чл. 298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ, която също сочи, че ако търговецът установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. В случая, в конкретните отношения между ищеца и ответника е неприложима разпоредбата на т.2 на чл. 298, ал.1, т.к ответника е физическо лице, а не търговец. Разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ТЗ, предвижда, че когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. Съгласно закона за кредитните институции, чл. 58, ал.1 от него, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите. Конкретно по отношение на потребителските кредити е меродавна разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал.3 от Закона за потребителския кредит, съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Този ред се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. В настоящия договор липсва такава клауза за едностранно изменение на договорените между страните условия. В случая, съобразно изричното изискване на закона за писмена форма на договора и на неговите промени, е немислимо мълчаливото включване на общи условия и техните промени. В този смисъл е становището отразено в монографията на К., А. Облигационно право обща част, IV изд. С., Сиби, 2007, стр. 96-99.
С това съдът намира, че ищецът се позовава при установяване на своето вземане на един нищожен договор, поради което е невъзможно определянето на размера на неизпълнените задължения на кредитополучателя. За съществуването на всяко от вземанията си ищецът не ангажира преки доказателства, поради което, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съдът намира, че обстоятелството, че банката – ищец в рамките на заповедното производство се позовава на документ, посочен в чл. 417, т.2 от ГПК и в чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а именно извлечение от счетоводната книга на банката, съдържащ данни за кредитополучателя, за размера на оставащото задължение по кредита, за договорните и наказателни лихви не освобождава ищеца от доказване на основателността на всяко от тези вземания по вид и по размер. Дори и да се приеме, че са налице посочените в извлечението от счетоводни книги на банката обстоятелства, се вижда, че с него се претендира вземане главница в размер на 5 000лв., т.е това е целия размер на главницата по кредита, което означава, че ответницата не е изплащала нищо от получения от банката заем в размер на 5000лв. Видно от приложеното по заповедното дело писмо до ответницата, изпратено от ищеца с изх. № 284-170/26.10.2011 г. се сочи, че общото задължение е в размер на 9069,29лв., от които 4296,29лв. главница и 2864,19лв. просрочени лихви. Разликата от 1908,81лв. не е посочена от какви по вид задължения е формирана. Това показва, че към 26.10.2011 г. оставащата част по главницата е 4296,29лв., а към 25.01.2013 г. главницата е 5000лв. Това несъответствие между представените от ищеца, изходящи от него документи дискредитира искането за главница, основаващо се на извлечението от сметката на длъжника при банката и следва да се доказва от ищеца с други доказателствени средства. От представените по делото копия от вносни бележки се установява, че през 2009 г. ответницата е извършила поне 4 плащания, но те не доказват какво се погасява с тях, като елемент на съдържанието на сключения договор. По делото не се установява с категоричност от кой момент вземането на ищеца е станало изискуемо, т.е от кой момент ищецът има правото да претендира принудителното изпълнение за вземането си. Посоченото от ищеца в исковата молба, че съгл.чл.13.2.1 от Общите условия, че вземането е станало автоматично изцяло и предсрочно изискуемо и за неговото събиране банката не следва да уведомява Титуляра и да дава допълнителен срок за изпълнение, когато е налице забава в плащането с повече от 150 календарни дни, считано от датата на която задължението е станало изискуемо, не се подкрепя от доказателствата по делото. Излиза, че този кредит не е бил редовно обслужван от самото начало и с това той автоматично е станал предсрочно изискуем. Ако е така, то вземането на банката за главница в размер на 5000лв. би било погасено по давност, съгл. чл. 114, ал.1 вр. чл. 110 от ЗЗД, т.к договорът е от 2007 г. С това следва да се приеме, че и вземанията за лихви са погасени по давност, като за тях тя е 3 годишна. Щом е погасено по давност главното вземане, то и съпъстващите го вземания – за различни видове лихви, такси и пр. също се погасяват, съгл. чл. 119 от ЗЗД.
Всичко това показва, че ищецът претендира вземания, основаващи се на един нищожен от гледна точка на ЗЗП договор, чиято нищожност, се основава на чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Тази нищожност не може да се ползва в отношенията между страните за установяване на претендираните от ищеца вземания по основание и по размер.
Предвид на горното, съдът намира, че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани по основание и по размер и следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника изцяло направените разноски в размер на 1000лв.
Относно претенцията на ищеца за признаване съществуването на вземането за разноски по заповедното производство – държавна такса и възнаграждение, съдът е приел, че те не са част от предмета на настоящето производство. От друга страна, т.к исковете на ищеца се отхвърлят изцяло, то съдът, в настоящето производство следва да се произнесе по тяхната дължимост. В този смисъле е Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, както и Определение № 531 от 5.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 280/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И., където е посочено, че самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита, че е предявен с исковата молба, независимо дали кредиторът е направил искане за разноски. Съдът разглеждащ установителния иск следва да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство в зависимост от резултата по спора. Решението на съда в частта за разноските по заповедното производство има установително действие в отношенията между страните, за разлика от това в исковото производство, където съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Разноските по заповедното производство са в общ размер на 1060,88лв., от които 280,88лв.(двеста и осемдесет лева и осемдесет и осем ст.) държавна такса и 780лв. (седемстотин и осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Нови пазар
Р Е Ш И:
Отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева) главница.
Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 5 695,76 лв. (пет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева седемдесет и шест ст.) договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.
Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 3 270,27 лв.(три хиляди двеста и седемдесет лева двадесет и седем ст.) наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.
Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 78лв. (седемдесет и осем лева), представляващи дължими годишни такси за поддръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 1000лв.(хиляда лева), направени деловодни разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.В.С. с ЕГН ********** ***, не дължи на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., сумата от 1060,88лв. направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 51/2013 г. по описа на НпРС, от които 280,88лв.(двеста и осемдесет лева и осемдесет и осем ст.) държавна такса и 780лв. (седемстотин и осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.
След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 51/2013 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.
Районен съдия : .........../ П /..............................
Галина Николова
