- Дата и час: 26 Дек 2024, 17:43 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Обжалване действие на ЧСИ
|
|
52 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Здравей, fani_i ,
Имам сходен казус. Обжалвам действие на ЧСИ по налагане на възбрана върху несеквестируем имот на съдлъжник (в хода на изп. про-во, на осн.чл.18, членЪт-слънце ), спазвайки 7-дневния срок от уведомяването на страната. Познай какво се случва - разкрачен стоеж. До преди 10 дни жалбицата ми все още не бе постъпила в СГС, а е подадена чрез ЧСИ-то на 24.08.2010 .
Считам, че макар това действие на ЧСИ да не е изрично посочено за обжалваемо, налагането на възбрана върху несеквестируем имот, извън хипотезата на чл.444, т.7 ГПК, е равносилно на насочване на по нататъшно изпълнение чрез ПП върху несеквестируем имот, което пък поради изришната забрана се обезсмисля.
П.П. Бях ужасно претрупана напоследък, та явно тази седмица ще посетя колегата на чаша ароматно кафе и за последен път ще му отпратя ПДИ.
Имам сходен казус. Обжалвам действие на ЧСИ по налагане на възбрана върху несеквестируем имот на съдлъжник (в хода на изп. про-во, на осн.чл.18, членЪт-слънце ), спазвайки 7-дневния срок от уведомяването на страната. Познай какво се случва - разкрачен стоеж. До преди 10 дни жалбицата ми все още не бе постъпила в СГС, а е подадена чрез ЧСИ-то на 24.08.2010 .
Считам, че макар това действие на ЧСИ да не е изрично посочено за обжалваемо, налагането на възбрана върху несеквестируем имот, извън хипотезата на чл.444, т.7 ГПК, е равносилно на насочване на по нататъшно изпълнение чрез ПП върху несеквестируем имот, което пък поради изришната забрана се обезсмисля.
П.П. Бях ужасно претрупана напоследък, та явно тази седмица ще посетя колегата на чаша ароматно кафе и за последен път ще му отпратя ПДИ.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Обжалване действие на ЧСИ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145 по ч.гражданско дело № 118/2010 г. на ВКС
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Разпоредбата на чл.435 ГПК изрично посочва случаите на обжалваемост на действията на съдебния изпълнител
Ей този текст ми бърка в мислите и здравето във всички четени от мен определения - не бяха малко, струва ми се.
Какво му е изричното на текста по отношение на ал.2? - да видим:
[quote](2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. [/quote]
Не е възбраната, не съм си и помисляла да я жаля точно затова (има логика да не е); не е описът - според същите определения, (при това не се съобщава на страните, така че ако не е присъствала страна и не го е подписала, от коя дата ще жали?) не е и постановлението за възлагане. Кое всъщност е действието?
В едно само определение съдът беше посочил, че длъжникът "евентуално" могъл да обжалва описа на вещи, (обжалвал е продан на движими вещи - производството е прекратено поради недопустимост). Човекът обаче не го беше обжалвал и така...Според други пък описът не подлежал на обжалване.
И второ, изразът " поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението" как се отнася към изброените действия - към всички или към последните преди него? Ако е към всички, излиза че след като е уведомен надлежно за изпълнението, няма никаква пречка да се насочи изпълнението и към несеквестируем имот, каквато не е целта, нито замисъла на закона? Такава редакция от гледна точка на граматиката, че...изпуших.
И в крайна сметка, кой точно акт ще жали длъжникът, ако счита имота за несеквестируем?
Доста колеги са жалили какви ли не актове, докато се стигне до тази обилна практика, в която се отхвърля възможността да се жалят горепосочените актове,включително от трети лица, които в деня на налагане на възбраната са собственици на вещта, но не се сочи кой точно акт може да жали длъжникът в този случай, че и третото лице, собственик на вещта?
Ще рече - не ми е само на мен мътно или напротив?
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Моето лично мнение е, че на обжалване подлежи описът - това е първото действие, с което се насочва принудителното изпълнение към имота. Това, че описът не се съобщава на страните, е без значение - този текст означава, че ако някоя от страните не присъства, не съществува задължение за СИ да ги уведомява изрично за оценката или ако с протокола за опис е насрочена публичната продан. Това означава и че срокът за обжалване тече именно от датата на извършване на описа, а не от уведомяването на страните за извършения опис. Описът не се съобщава на страните, но това не значи, че те не могат да присъстват на него, ако са редовно уведомени за него. Целта е да не се пращат съобщения отделно за насрочения опис и след това, че е извършен, т.е. - процесуална икономия.
Дали възбраната представлява действие по принудителното изпълнение и дали подлежи на обжалване, е спорно, като съдебната практика е противоречива. Посочих единственото определение на ВКС в тази връзка, което знам и което е по новия ГПК. Всичко останало са актове на окръжните съдилища, които са коренно противоречиви, а понякога си противоречат и различни състави на един и същи съд.
Не е ясно и дали е допустима жалбата, ако длъжникът е получил призовката за описа на несеквестируемия имот, но такъв все още не е извършен. Склонен да съм възприема и такъв възглед - че срокът за обжалване тече именно от получаване на призовката за насрочения опис.
Дали възбраната представлява действие по принудителното изпълнение и дали подлежи на обжалване, е спорно, като съдебната практика е противоречива. Посочих единственото определение на ВКС в тази връзка, което знам и което е по новия ГПК. Всичко останало са актове на окръжните съдилища, които са коренно противоречиви, а понякога си противоречат и различни състави на един и същи съд.
Не е ясно и дали е допустима жалбата, ако длъжникът е получил призовката за описа на несеквестируемия имот, но такъв все още не е извършен. Склонен да съм възприема и такъв възглед - че срокът за обжалване тече именно от получаване на призовката за насрочения опис.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Жалите "насочването на изпълнението" към твърдяното несеквестируемо имущество. Значи - най-ранният момент е възбраната. Не я обжалвате като випсване от съдията по вписванията, а като действие на СИ, изразяващо се в насочване на изпълнението. Може да не стане работата, доколкото чл.393 от новия ГПК не възпроизвежда забраната по чл.316, ал.3 от отменения ГПК. Тогава жалите всяко следващо действие, насочено към "осребряване" на твърдяното несеквестируемо имущество, като към всяка последваща жалба прилагате решенията, с които са отхвърлени предходните такива , за да не приеме някой, че сте просрочили искането. "Загърбена" от съдебната практика ще да се явява тезата, че на несеквестируемост длъжникът може да се позовава "във всеки един момент" до приключване на изп. производство. Остава да се уточни моментът, в който става "насочването на изпълнението" и тук е разнобоят в съдебната практика.
ТрЕбва да черпите Бай Гъдю, че такива "анти-СИ" съвети ви дава
ТрЕбва да черпите Бай Гъдю, че такива "анти-СИ" съвети ви дава
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
-
gudio - Активен потребител
- Мнения: 3128
- Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Нелошо предложение стига да не противоречеше на опитът ти
което от своя страна потвърждава че няма точен момент за позоваване.
з съм "за" предложението да се жали всяко действие, като се прилага към всяка следваща жалба предходния съдебен акт.
Част от решение на САпС
На мен доколкото ми е известно- най-често застъпено в съдебната практика от последните две години.
Има, за съжаление, решения, които отхвърлят жалба против възбрана върху твърдян несеквестируем имот - "`щото не пишело в ГПК, че може да се обжалва, дрън-дрън", същият съд, ама друг състав, по-късно отхвърля жалба против описа (`щото не може да се обжалва), а накрая и противпостановлението за възлагане (`щото било късно да се релевира несеквестируемост, трябвало е още с "насочване на изпълнението")
което от своя страна потвърждава че няма точен момент за позоваване.
з съм "за" предложението да се жали всяко действие, като се прилага към всяка следваща жалба предходния съдебен акт.
Част от решение на САпС
Настоящият състав намира, че анализирайки посочените от жалбоподателя действия / респ. бездействия на съдебния изпълнител /, с а м о т в ъ р д е н и е т о за насочването на принудително изпълнение върху несеквестируем имот е допустим предмет на обжалване от страна на длъжника в изпълнителното производство , съгласно чл.435 ал.2 от ГПК, макар изложените в тази връзка доводи да не са относими към понятието „ секвестируемост” . Правилно е приет и начален момент за обжалване на това действие - уведомяването с призовка з а доброволно изпълнение, съдържаща и уведомление за н а с о ч в а н е изпълнението върху к о н к р е т н и я имот . Няма спор относно надлежното връчване на това съобщение на 16.12. 2008 год. , с оглед което подадената жалба , в тази й допустима с оглед предмета , част се явява просрочена и н а т о в а о с н о в а н и е оставена без разглеждане, докато в останалата си част жалбата е оставена без разглеждане поради недопустим предмет на обжалването .
На мен доколкото ми е известно- най-често застъпено в съдебната практика от последните две години.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Благодаря на всички колеги, оценявам особено съветите на gudio, предвид занятието му .
Поли , това точно определенийце дъвках днес, наред с други, та затова се и забатачих - за мен от пусти текст на чл. 435 никак не става ясно, в контекста на практиката, на която попаднах, кой точно акт се приема за обжалваем.
Трева да бяха пушили, докато са го писали, щеше да е по-ясен - или не е опущение тази редакция?!
Съгласна съм и съм против шиканирането на коя да е от страните по дела, вкл. изпълнителните, но да не уточниш кои актове имаш предвиш (щом и практиката е така разнопосочна, очевидно не е уточнено), когато същевременно стесняваш възможностите на длъжника за обжалване действията на СИ, си е меко казано безотговорно за законодател.
То на това се и разчита, не е ясно какво можеш да обжалваш, изброените актове не подлежали, докато се луташ и пробваш, сроковете (щото са и дълги) - изтекли.
Често пък и самия клиент се явява безнадеждно късно (в конкретния случай при вече връчено му постановление за възлагане), а ти започваш да се чудиш какво е искал да каже авторът с текста на чл. 435, пропуснал ли е длъжникът действително акт за жалене и кой е той..., има ли въобще такъв?
Толкова ли не можаха да напишат ясно и наистина изчерпателно кои актове се жалят (така или иначе няма действие на СИ, което да не е облечено в съответен акт)?
Досега не попаднах (не казвам, че няма) на определение, с което да се приеме, че еди кой си е актът, с който се насочва изпълнение към несеквестируем недв.имот, поради което и той именно е визираният от чл. 435, ал.2. Всички определения сочат кой не е, но и те, и законът мълчат по въпроса "КОЙ Е?"
А ние с химикалките...какво да кажем на клиентите си?
Поли , това точно определенийце дъвках днес, наред с други, та затова се и забатачих - за мен от пусти текст на чл. 435 никак не става ясно, в контекста на практиката, на която попаднах, кой точно акт се приема за обжалваем.
Трева да бяха пушили, докато са го писали, щеше да е по-ясен - или не е опущение тази редакция?!
Съгласна съм и съм против шиканирането на коя да е от страните по дела, вкл. изпълнителните, но да не уточниш кои актове имаш предвиш (щом и практиката е така разнопосочна, очевидно не е уточнено), когато същевременно стесняваш възможностите на длъжника за обжалване действията на СИ, си е меко казано безотговорно за законодател.
То на това се и разчита, не е ясно какво можеш да обжалваш, изброените актове не подлежали, докато се луташ и пробваш, сроковете (щото са и дълги) - изтекли.
Често пък и самия клиент се явява безнадеждно късно (в конкретния случай при вече връчено му постановление за възлагане), а ти започваш да се чудиш какво е искал да каже авторът с текста на чл. 435, пропуснал ли е длъжникът действително акт за жалене и кой е той..., има ли въобще такъв?
Толкова ли не можаха да напишат ясно и наистина изчерпателно кои актове се жалят (така или иначе няма действие на СИ, което да не е облечено в съответен акт)?
Досега не попаднах (не казвам, че няма) на определение, с което да се приеме, че еди кой си е актът, с който се насочва изпълнение към несеквестируем недв.имот, поради което и той именно е визираният от чл. 435, ал.2. Всички определения сочат кой не е, но и те, и законът мълчат по въпроса "КОЙ Е?"
А ние с химикалките...какво да кажем на клиентите си?
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Мен теоретично ме устройват съдебните решения, на практика (нали бай ludi това натъкваше: "възпитанието, морала и ...", нещо не ми се рови сега за точен цитат ) никога не посягам върху несеквестируем имот - то нали това ми е работата, в крайна сметка. Може да му възбраниш единствения имот на длъжника, ама по-нататък -... Нали имаше китайска поговорка "Ако гледаш дълго как тече реката, рано или късно водата ще довлече трупа на твоя неприятел" Обикновено върши работа По мои наблюдения максимум две години са прагът на длъжниковата издръжливост - все в някакъв момент (знаейки, че има възбрана или запор на МПС, което старателно укрива ), по някакви си причини настъпва "пробив" ( решава да тегли нов кредит, продава колата и му скача да го бие измаменият купувач, неуспял да я регистрира в КАТ или решава да продаде имота, нервите му не издържат... - неведоми са пътищата длъжникови ). Ама, пусто, взискателите не искат да чакат нищо, че лихвицата е изгодна пеят ми нещо на Queen беше: "I want it all, I want it now !!!"
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
-
gudio - Активен потребител
- Мнения: 3128
- Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39
Re: Обжалване действие на ЧСИ
gudio написа: ... никога не посягам върху несеквестируем имот - то нали това ми е работата, в крайна сметка. Може да му възбраниш единствения имот на длъжника, ама по-нататък -...
И, за да е още по-интересно - малко усмивки от старите ленти. Тук доста добре е обосновано защо... А и Гъдьо не посяга върху несеквестируем имот, ама щото е умен.
РЕШЕНИЕ № 69 ОТ 10. I. 1967 Г. ПО ГР. Д. № 2120/1966 Г. НА I Г. О.
Върху несеквестируем с оглед разпоредбите на чл. 339 ГПК недвижим имот не може да се налага възбрана за обезпечаване на интересите на взискателите.
Чл. 339 и 343 ГПК
Решението, на което се иска преглед, е било постановено по жалбата на М. С. К. от гр. С. - длъжник по изп. дело № 200/1966 г. на съдебния изпълнител при С. народен съд против отказа на същия съдебен изпълнител, отразен в резолюцията му от 26. VIII. 1966 г., да вдигне възбраната, наложена върху имота му поради това, че съставлявал единствено за семейството му жилище. Народният съд с това решение признал.за правилен отказа и потвърдил действията на съдебния изпълнител. Приел, че въобще не следва да се проверява в случая дали имотът е единствено жилище за семейството на длъжника, тъй като още липсвали опис и продажба, а налагането на възбраната било само обезпечително, а не изпълнително действие.
Действително възбраната има съответен обезпечителен ефект за правата на кредитора. Тя може да бъде наложена и по реда на чл. 316 ГПК за обезпечаване на иска на този кредитор, но може да бъде наложена и по реда на чл. 324 и 343 ГПК като обезпечение възможността на този кредитор да се удовлетвори чрез опис и продажба на възбранения имот. В последния случай тя е израз на разпореждането на съдебния изпълнител, по силата на което недвижимият имот на длъжника се заделя от имуществото на последния с предназначение за принудително удовлетворение на взискателя. Това действие се върши въпреки волята на длъжника и принуждава последния да не се разпорежда вече с възбранения имот, докато взискателят не бъде удовлетворен било чрез продажбата му, било чрез друг способ на погасяване на вземането. Затова то представлява принудително изпълнително действие, макар и непосредствено чрез него взискателят да не се удовлетворява. То е начално принудително действие, насочено към конкретен недвижим имот на длъжника, целещо да доведе до удовлетворение на взискателя след принудителната му продан. Щом с възбраната се цели такова удовлетворение, нейното извършване не се оправдава с нищо в случаите, когато по силата на закона не могат да се извършат следващите действия, чрез които да се достигне до такова удовлетворение. Безпредметно е обезпечаване на това, което въобще не може да се извърши. Затова независимо дали ще се третира възбраната в случая като редовно принудително действие или като обезпечаващо такива действия, щом описът и продажбата на този имот не са позволени, то и самата възбрана следва еднакво да се третира като непозволена. По тези съображения следва да се признае, че неправилно се приема от народния съд, че било безпредметно да се провери дали имотът, предмет на възбраната, е единствен за семейството на длъжника или не. Наистина в известни случаи, макар и имуществото да е обявено от чл. 339 и сл. ГПК за несеквестируемо, длъжникът по свой почин може да пристъпи към продажбата му. В такива случаи наложената въпреки забраната на чл. 339 ГПК върху него възбрана или запор биха обезпечили удовлетворението на взискателя. Но такива запори и възбрани не биха имали за предмет да обезпечат опис или продажба на възбранените или запорирани, а ще целят обезпечаване удовлетворение чрез посягане върху средствата, добити от доброволната продажба на тези имущества. Това би значило да се признае на възбраната или запора върху собствените на длъжника вещи правно действие на запор върху негово вземане от бъдещи продажби на тези вещи. Това не би могло да стане поради това, че сам законодателят различава възбраната на недвижим имот и запора на движимости от запора върху вземания на длъжника по форма и правни последици на изпълнителното действие. Технически възбраната се извършва по реда на чл. 343 ГПК и има за последица да забрани разпореждането на длъжника с възбранения имот; запорът върху вещите се извършва по реда на чл. 344, ал. I ГПК, а на вземанията - по реда на чл. 344, ал. III ГПК. Запорът на вземането се съобщава и на длъжниците на длъжника и ги задължава да не плащат на първия и пр. Такова отъждествяване на възбраната или запора на вещите със запор върху вземанията на длъжника от доброволна продажба на същите вещи е незаконосъобразно. Едно разширително тълкуване на закона за обезпечаването на интересите на взискателя при наличието на чл. 339 и сл. ГПК, които целят да запазят интересите на длъжника, е неоправдано. Ако длъжникът по своя воля пристъпи към ликвидация и на това, което законодателят счита, че е необходимо за съществуванието му това ще бъде по изключение и няма никаква пречка за взискателя да иска налагането на запор върху вземането му. Докато обаче няма такава продажба, наложените възбрани или запори върху имоти по чл. 339 и сл. ГПК не се оправдават с нищо. Като всяко друго изпълнително действие следва да се приеме, че по силата на този текст и те са еднакво непозволени. Народният съд, като е приел противното, е допуснал съществено нарушение на казания текст.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Възбраната има две функции- обезпечителна и предназначителна/т.ст.насочва изпълнението върху точно определен имот/. Ако имота е несеквестируем тогава и възбраната следва да бъде отменена чрез обжалване действията на СИ. Съда в по-новата си практика често пропуска предназначителната функция на възбраната. СИ може и сам да я отмени, тъй като за несеквестируемостта се следи служебно, стига да е с добро възпитание, морал и т.н. .
- ludi
- Потребител
- Мнения: 236
- Регистриран на: 25 Сеп 2005, 18:45
Re: Обжалване действие на ЧСИ
ludi написа:Възбраната има две функции- обезпечителна и предназначителна/т.ст.насочва изпълнението върху точно определен имот/. Ако имота е несеквестируем тогава и възбраната следва да бъде отменена чрез обжалване действията на СИ. Съда в по-новата си практика често пропуска предназначителната функция на възбраната. СИ може и сам да я отмени, тъй като за несеквестируемостта се следи служебно, стига да е с добро възпитание, морал и т.н. .
От твоите уста, в Божиите уши.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Ако опираме до възбраната, припомням ви, че тук имаше една-две добри дискусии по този въпрос, където ... кхъм... изложих подробно становище (и то при стария ГПК) защо мисля, че е допустима. Има и решения на стария ВС в подкрепа на тази теза. Какъв му е зорът на длъжника да се вдигне възбраната, щом имотът е несеквестируем, а Естествено, че иска нещо да се "поразпореди" с имота. Любимият на нас с ludi Б.Белазелков има една крилата мисъл, която съм цитирал неведнъж:
Че това е така само у нас в БГ, при наличието на множество неработещи разпоредби и изпълнителни способи от типа "запор на друж. дял" (творение на същия Б.Б, казват...) е факт... Става понякога за плашене на гаргите - като оная работа с продажба на горницата жилищна площ, надхвърляща жил. нужди на длъжника... Способи-плашила, не водещи към продажба и живи пари, а чрез някакви неудобства и проблеми за длъжника, съдружниците му, съсобствениците му, половинката му, нещо там ако може да се случи
magister B. dixit написа:Целта на принудителното изпълнение е да бъде принуден длъжникът да плати доброволно
Че това е така само у нас в БГ, при наличието на множество неработещи разпоредби и изпълнителни способи от типа "запор на друж. дял" (творение на същия Б.Б, казват...) е факт... Става понякога за плашене на гаргите - като оная работа с продажба на горницата жилищна площ, надхвърляща жил. нужди на длъжника... Способи-плашила, не водещи към продажба и живи пари, а чрез някакви неудобства и проблеми за длъжника, съдружниците му, съсобствениците му, половинката му, нещо там ако може да се случи
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
-
gudio - Активен потребител
- Мнения: 3128
- Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Според мен на обжалване подлежи описът на имота. Несеквестируемостта на единственото жилище е въведена като институт с изцяло социални функции - да не се накърнява екзистенц-минимума на длъжника (цял апартамент и заплата под 240 лв....много логично, няма що!). Идеята на законодателя е да не се навлиза в личната сфера на длъжника повече от необходимото. Мисля, че възбраната върху имота не накърнява личната сфера на длъжника, в нея се навлиза едва с извършване на описа, като всяка следваща стъпка (публ. продан, въвод) навлиза все по-сериозно в личната сфера на длъжника. Затова аз никога не извършвам описи на несеквестируеми жилища на длъжника, но без грам угризения ги възбранявам.
Мисля също така, че възбраната не уврежда и имуществената сфера на длъжника. Няма никаква пречка длъжникът да продаде имота въпреки възбраната - единствената последица е, че прехвърлителната сделка е непротивопоставима на кредитора, за удовлетворение на чието вземане е наложена възбраната. Другата последица е, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС несеквестируемостта отпада, когато длъжникът се разпореди с единственото си жилище.
Какво му пречи на длъжника възбраната? Нищо. Не само това, може да си продава имота въпреки възбраната. Възбраната има само и единствено обезпечителна функция - в случай, че длъжникът се разпореди с това единствено жилище, то става секветсируемо по отношение на този кредитор. Така се спестява на кредитора воденене на Павлови искове, доказване на умисъл при прехвърлянето на имота и т.н.
Възбраната по ДОПК, за разлика от ГПК, изрично е забранена (чл. 198, ал. 3 ДОПК). Обаче, за разлика от ГПК, запорът и възбраната подлежат на обжалване по ДОПК. Логиката на новия ГПК е да не се допуска обжалване на всичко (както е по ДОПК), а само на определен кръг действия, които реално могат да увредят длъжника. При възбраната увреждане на длъжника няма, може да има само увреждане на кредитора, ако възбраната не се наложи.
Колкото и парадоксално да е, процедурата по ДОПК е доста по-тромава от тази по ГПК. Нещо, което е на път да се промени със замисляните промени в ДОПК.
Цитираното от melly решение на ВС е по стария ГПК и е неприложимо. Не виждам много логика и в цитираното от hidden определение на ВКС, че възбраната можело да се обжалва чрез обжалване действията на съдията по вписванията, а не на СИ. Но съм съгласен с определението в останалата му част.
Както и да е, докато има противоречива практика, аз ще си налагам възбрани. Да не говорим, че има и няколко тънки момента.
Какво е жилище ни казва ЗУТ. Но ако някой от членовете на семейството на длъжника има друго жилище, то несеквестируемостта отпада. И тук следва да се запитаме какво е семейство и кои са тези членове? Бил женен и жена му имала свое жилище, ама изведнъж след възбраната се разделили и заживели поотделно, демек - вече не били семейство. А баща му и майка му си имат отделен апартамент, но не били част от неговото семейство...хипотези много и всякакви. Несеквестируемостта е въпрос на доказване и с оглед състезателното начало в гражданския процес длъжникът следва поне да се позове на несквестируемостта пред СИ, ако иска да му бъде вдигната възбраната, а не директно да жали. Поне аз така мисля.
Мисля също така, че възбраната не уврежда и имуществената сфера на длъжника. Няма никаква пречка длъжникът да продаде имота въпреки възбраната - единствената последица е, че прехвърлителната сделка е непротивопоставима на кредитора, за удовлетворение на чието вземане е наложена възбраната. Другата последица е, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС несеквестируемостта отпада, когато длъжникът се разпореди с единственото си жилище.
Какво му пречи на длъжника възбраната? Нищо. Не само това, може да си продава имота въпреки възбраната. Възбраната има само и единствено обезпечителна функция - в случай, че длъжникът се разпореди с това единствено жилище, то става секветсируемо по отношение на този кредитор. Така се спестява на кредитора воденене на Павлови искове, доказване на умисъл при прехвърлянето на имота и т.н.
Възбраната по ДОПК, за разлика от ГПК, изрично е забранена (чл. 198, ал. 3 ДОПК). Обаче, за разлика от ГПК, запорът и възбраната подлежат на обжалване по ДОПК. Логиката на новия ГПК е да не се допуска обжалване на всичко (както е по ДОПК), а само на определен кръг действия, които реално могат да увредят длъжника. При възбраната увреждане на длъжника няма, може да има само увреждане на кредитора, ако възбраната не се наложи.
Колкото и парадоксално да е, процедурата по ДОПК е доста по-тромава от тази по ГПК. Нещо, което е на път да се промени със замисляните промени в ДОПК.
Цитираното от melly решение на ВС е по стария ГПК и е неприложимо. Не виждам много логика и в цитираното от hidden определение на ВКС, че възбраната можело да се обжалва чрез обжалване действията на съдията по вписванията, а не на СИ. Но съм съгласен с определението в останалата му част.
Както и да е, докато има противоречива практика, аз ще си налагам възбрани. Да не говорим, че има и няколко тънки момента.
Какво е жилище ни казва ЗУТ. Но ако някой от членовете на семейството на длъжника има друго жилище, то несеквестируемостта отпада. И тук следва да се запитаме какво е семейство и кои са тези членове? Бил женен и жена му имала свое жилище, ама изведнъж след възбраната се разделили и заживели поотделно, демек - вече не били семейство. А баща му и майка му си имат отделен апартамент, но не били част от неговото семейство...хипотези много и всякакви. Несеквестируемостта е въпрос на доказване и с оглед състезателното начало в гражданския процес длъжникът следва поне да се позове на несквестируемостта пред СИ, ако иска да му бъде вдигната възбраната, а не директно да жали. Поне аз така мисля.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4243
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Калахан, твърде често в старите решения можеш да срешнеш здрава логика и перфектна обосновка на тезата, която защитаваш.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Обжалване действие на ЧСИ
В новите решения - също. И ако новата практика и старата практика се разминават, се прилага новата
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4243
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Обжалване действие на ЧСИ
kalahan2008 написа:В новите решения - също. И ако новата практика и старата практика се разминават, се прилага новата
Фен съм им - стари, нови,няма значение.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Аз пък си мисля, че при липсата на яснота в закона с кои действия се счита, че изпълнението се насочва към несеквестируем имот и необходимостта обжалваемите актове да се извличат чрез тълкуване, то такива представляват всички действия по изпълнението (изключая възбраната - все пак тя именно подготвя и дава индикация, че реално изпълнението ще се насочи и към този имот и това прави мнението ми колебливо в тази част)- описът, обявлението за проданта, самата продан, включително издаване постановлението за възлагане, като разликата е единствено в етапа и степента (интензивността) на действието, което обаче има все същата насоченост.
В този смисъл, логично ми се вижда всяко едно от тези действия да може да бъде обжалваемо на основание несеквестируемост на имота, тъй като тяхното общо предназначение е изпълнение върху имота, което не е приключило - т.е. още има правен интерес, доколкото собствеността върху имота не е преминала към купувача по проданта с влязъл в сила акт.
Според преобладаващата съдебна практика излиза, че нито едно от тези действия не е обжалваемо (включително описа), че кое тогава и как длъжникът реално ще се защити?
Отделно от това, забраната на закона е императивна, възлага задължение на органа по изпълнението да не насочва такова върху несеквестируем имот, независимо от активността или липсата на такава на длъжника. Следователно ЧСИ би следвало служебно да следи за това и ако от информацията за имотното състояние на длъжника несъмнено се установява единствено жилище и останалите предпоставки на закона са налице, то изпълнение не следва да се предприема, без оглед на това дали длъжникът е възразил, позовал или не.
Законът не съдържа условие "ако длъжникът не възрази" или "се позове на несеквестируемост", а на практика именно така се получава и в крайна сметка се идва до абсурда прилагането на императивна норма, насочена към дължимото от органа по изпълнение безусловно поведение, да се поставя в зависимост от действията на длъжника. Т.е. - ако длъжникът си мълчи, не знае кое да жали (защото наистина този извод се извлича от съд.практика), ще си я нарушим нормата, ако не си мълчи - ще видим. Това не знам как да го квалифицирам, освен като отказ от спазване на закона, а от страна на съда - като отказ от правосъдие - законът не предвиждал обжалване на тези актове (напр. постановлението за възлагане) точно на основание несеквестируемост.
Дори и да е непрецизен текстът (а е такъв, меко казано), то следва да се тълкува с оглед целта, а не буквата на нормата, като се вземе предвид, че всяко от тези действия представлява етап от насочване на изпълнението към имота, както и че текстът на чл. 444, т.7 е императивен.
Законът не казва, че се обжалва само първото възможно действие, с което се счита, че се насочва изпълнение към имота (което и да е то, според шарената съдебна практика), а действията и следователно не виждам пречка, ако не е обжалвано едно от тях, да се обжалват следващи, които имат същото предназначение и целят същия краен резултат.
Иначе законът би употребил "действието", ако се счита, че е само едно, респ. би посочил акта, подлежащ на обжалване, ако той е един.
Някой подкрепя ли това становище или съм самотна?
В този смисъл, логично ми се вижда всяко едно от тези действия да може да бъде обжалваемо на основание несеквестируемост на имота, тъй като тяхното общо предназначение е изпълнение върху имота, което не е приключило - т.е. още има правен интерес, доколкото собствеността върху имота не е преминала към купувача по проданта с влязъл в сила акт.
Според преобладаващата съдебна практика излиза, че нито едно от тези действия не е обжалваемо (включително описа), че кое тогава и как длъжникът реално ще се защити?
Отделно от това, забраната на закона е императивна, възлага задължение на органа по изпълнението да не насочва такова върху несеквестируем имот, независимо от активността или липсата на такава на длъжника. Следователно ЧСИ би следвало служебно да следи за това и ако от информацията за имотното състояние на длъжника несъмнено се установява единствено жилище и останалите предпоставки на закона са налице, то изпълнение не следва да се предприема, без оглед на това дали длъжникът е възразил, позовал или не.
Законът не съдържа условие "ако длъжникът не възрази" или "се позове на несеквестируемост", а на практика именно така се получава и в крайна сметка се идва до абсурда прилагането на императивна норма, насочена към дължимото от органа по изпълнение безусловно поведение, да се поставя в зависимост от действията на длъжника. Т.е. - ако длъжникът си мълчи, не знае кое да жали (защото наистина този извод се извлича от съд.практика), ще си я нарушим нормата, ако не си мълчи - ще видим. Това не знам как да го квалифицирам, освен като отказ от спазване на закона, а от страна на съда - като отказ от правосъдие - законът не предвиждал обжалване на тези актове (напр. постановлението за възлагане) точно на основание несеквестируемост.
Дори и да е непрецизен текстът (а е такъв, меко казано), то следва да се тълкува с оглед целта, а не буквата на нормата, като се вземе предвид, че всяко от тези действия представлява етап от насочване на изпълнението към имота, както и че текстът на чл. 444, т.7 е императивен.
Законът не казва, че се обжалва само първото възможно действие, с което се счита, че се насочва изпълнение към имота (което и да е то, според шарената съдебна практика), а действията и следователно не виждам пречка, ако не е обжалвано едно от тях, да се обжалват следващи, които имат същото предназначение и целят същия краен резултат.
Иначе законът би употребил "действието", ако се счита, че е само едно, респ. би посочил акта, подлежащ на обжалване, ако той е един.
Някой подкрепя ли това становище или съм самотна?
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Обжалване действие на ЧСИ
За Фани и колегите:
Балуев не одобрява особено съдебните актове на този съд.
Балуев не одобрява особено съдебните актове на този съд.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Благодаря, Поли, общо взето становището, което се опитах да изразя и което ми се вижда логично и съобразено с целта на закона - че всички действия до приключване на изпълнението следва да се третират като такива и подлежат на обжалване, явно се споделя от този поне съдебен състав - иначе ще излезе, че понеже нито един от актовете не подлежи на обжалване (има си специален предмет за обжалването на някои от тях), то практически няма сила, която да спре изпълнението върху несеквестируем имот. Едва ли това е била целта на закона, въвеждайки от друга страна забрана за изпълнение.
Спорното действително е възбраната - е ли тя действие, с което се насочва изпълнението върху такъв имот или не?
По-скоро различията в мненията относно естеството на възбраната като такова действие идват от различния отговор на въпроса "Към кой момент най-рано ЧСИ следва да преценява секвестируемостта на имота - към възбраната или към описа?" - от отговора на този въпрос зависи и преценката дали възбраната подлежи на обжалване на това основание или не?
Вярно е, че не е в чист вид изпълнително действие, но не може от друга страна да си изпълни предназначението, ако имотът е секвестируем и задължението на ЧСИ за преценка е именно към момента на възбраната, а не по-късно.
От друга страна, ако имотът е несеквестируем, кое оправдава становището,че обжалването едва на постановлението за възлагане е късно действие?
Т.е. трябва да изтърпим цялото изпълнение само защото съдебната практика е противоречива кои действия са посочените в чл. 435, ал.2 ГПК?
За мен, след като не са изрично посочени или изключени, след като са насочени точно към изпълнението върху имота и то не е приключило, то никое от тях не може да бъде изключено от обжалването.
Спорното действително е възбраната - е ли тя действие, с което се насочва изпълнението върху такъв имот или не?
По-скоро различията в мненията относно естеството на възбраната като такова действие идват от различния отговор на въпроса "Към кой момент най-рано ЧСИ следва да преценява секвестируемостта на имота - към възбраната или към описа?" - от отговора на този въпрос зависи и преценката дали възбраната подлежи на обжалване на това основание или не?
Вярно е, че не е в чист вид изпълнително действие, но не може от друга страна да си изпълни предназначението, ако имотът е секвестируем и задължението на ЧСИ за преценка е именно към момента на възбраната, а не по-късно.
От друга страна, ако имотът е несеквестируем, кое оправдава становището,че обжалването едва на постановлението за възлагане е късно действие?
Т.е. трябва да изтърпим цялото изпълнение само защото съдебната практика е противоречива кои действия са посочените в чл. 435, ал.2 ГПК?
За мен, след като не са изрично посочени или изключени, след като са насочени точно към изпълнението върху имота и то не е приключило, то никое от тях не може да бъде изключено от обжалването.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Обжалване действие на ЧСИ
Проданта на несеквестируем имот не може да се обжалва от длъжника, защото законът изрично е посочил в кои хипотези това е допустимо - наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Продължавам да поддържам становището, че само описът подлежи на обжалване и че несеквестиремостта се проверява към този момент. При налагане на възбраната съдебният изпълнител изследва само дали имотът е собственост на длъжника - арг. от чл. 483 ГПК.
Трудно е да се дефинира границата между служебното начало и състезателното начало в гражданския процес, мисля, че служебното начало в изпълнителния процес доста се преувеличава.
Продължавам да поддържам становището, че само описът подлежи на обжалване и че несеквестиремостта се проверява към този момент. При налагане на възбраната съдебният изпълнител изследва само дали имотът е собственост на длъжника - арг. от чл. 483 ГПК.
Трудно е да се дефинира границата между служебното начало и състезателното начало в гражданския процес, мисля, че служебното начало в изпълнителния процес доста се преувеличава.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4243
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
52 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта