начало

Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми

Заличаване на възбрана



Re: Заличаване на възбрана

Мнениеот ludi » 08 Фев 2010, 08:16

Кредитора с допуснато от съда обезпечение "налагане на възбрана" е присъеденен към изп.дело по право, тъй като не разполага с изпълнителен титул за да може сам да се присъедени. Тук закона, теорията и практиката са категорични и въобще не подлежи на обсъждане. Това не е така за останалите кредитори на длъжника с вписани възбрани. Те разполагат с изп.лист и могат по всяко време да се присъеденят като взискатели по изп.дело където се извършва проданта и разпределението на получената сума. За да могат да се присъеденят обаче първо трява да научат ,че има такова изп.дело и са предприети съответните действия. От тук произтича и задължението на СИ извършващ продажба и разпределение да уведоми колегата си СИ по чието искане е наложена възбраната върху имота ,който е бил продаден на публ.продан. Това задължение не е изрично посочено в ГПК /и не само то/, но следва от цялостната логика на закона.
За обезпечения кредитор са заделя сумата посочена в обезпечителната заповед.
След публична продан имота излиза чист , впосаните до тогава възбрани загубват действието си. Реда за обезщетение от "прекараните" взискатели е иск сруще СИ, който не е изпълнил задължението си да ги уведоми ,че извършва продажба на имот върху който те са вписали възбрана за обезпечаване на вземането си.
ludi
Потребител
 
Мнения: 236
Регистриран на: 25 Сеп 2005, 18:45

Re: Заличаване на възбрана

Мнениеот kalahan2008 » 08 Фев 2010, 21:58

geovan написа:Но пак не разбрах дали "проектиран кредитор" /ищец с недоказано по размер и основание вземане респ. неликвидно такова/ е "кредитор" по цитираните норми.

Разбира се, че е. Прочетете по-внимателно текста на чл. 459, ал. 1:
Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
Текстът "след като представи изп. лист" означава, че същият следва да се представи в оригинал. Не съдебно удостоверение, не копие от ИЛ, а оригинал.
Ако нормата на чл. 459, ал. 1 касае единствено "изпълнителната" възбрана /т.е. тази, наложена в хода на изп. производство при друг съдебен изпълнител/, но не касае "обезпечителната" възбрана /т.е. тази, наложена въз основа на обезп. заповед/, то на практика текстът става абсурден, защото оригиналният изп. лист се намира по другото изп. дело, при другия СИ, и не може да се представи в оригинал. Това лишава от всякакъв смисъл нормата. Мисля, че не може да се тълкува същата и разширително, т.е. че законодателят бил казал "ИЛ", но имал предвид "удостоверение за присъединяване", издадено от другия СИ.
На практика оригинален изп. лист може да се представи по изп. дело само в случаите, когато се касае за "обезпечителната" възбрана. Чл. 459, ал. 1 изобщо не визира "изпълнителната" възбрана /т.е. тази, наложена в хода на изп. производство при друг съдебен изпълнител/,а единствено обезпечителната. Този тълкувателен извод се подкрепя и от последното изречение - "Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено." Има се предвид отмяна на възбраната по реда на чл. 402 ГПК. Би било абсурдно да се визира възбрана, наложена хода на изп. производство при друг съдебен изпълнител, защото това би означавало, че другият СИ трябва да си вдигне възбраната, за да може кредиторът му да получи удовлетворение по чл. 459, ал. 1 ГПК.
Така, чрез тълкувателния подход "reductio ad absurdam" достигнахме до единствено вярното тълкувание, че ако кредиторът вече се е снабдил с ИЛ и е образувал изп. дело при друг СИ, то той не е присъединен по право кредитор, а може да се присъедини само с молба по чл. 456 ГПК. Ако обаче все още няма ИЛ и тепърва ще се снабдява с такъв /евентуално, ако спечели исковото производство, за обезпечаване на което е наложена възбраната/, то той има правата на присъединен по право взискател /чл. 459/ и не нужно да пуска молба за присъединяване, респ. да плаща такса за присъединяване.
И като толкова се притеснявате за това, че кредиторът бил "проектиран", то според Вас с какво се различава положението му от това на кредитора със запис на заповед, освен че вторият има ИЛ? Нищо. И той няма СПН за вземането си, и при него при подадено възражение трябва да води установителен иск. На практика това също е "проектиран кредитор" /много странен термин/, но с тази разлика, че има ИЛ. Това е.
geovan написа:И ако да - каква сума например СИ ще задели по сметката си за този "кредитор" след като тя не е установена по размер ???

Разбира се, че сумата, посочена в обезпечителната заповед.
geovan написа:И проблемът не в закона а в тези които го прилагат.

Тук съм напълно съгласен с Вас :wink:
ludi написа:Реда за обезщетение от "прекараните" взискатели е иск сруще СИ, който не е изпълнил задължението си да ги уведоми ,че извършва продажба на имот върху който те са вписали възбрана за обезпечаване на вземането си.

Колегата ludi много добре е обяснил всичко, само за иска срещу СИ не съм много съгласен. Какъв ще е този иск - на деликтно основание ли? Ако да, от коя норма произтича задължението на СИ да уведомява другите кредитори и СИ, след като съгласно чл. 457, ал. 3 ГПК "Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател." :?:
Би ми било любопитно да видя подобен иск за вреди, но според мен трудно би издържал в съда. Иначе действително е възприето да се уведомяват колегите СИ за описите и публичните продажби и аз редовно си го правя, вкл. и до ДСИ /за ЧСИ ме задължава Етичният кодекс на ЧСИ/, но това е въпрос по-скоро на колегиалност /съотв. дисциплинарна отговорност пред КЧСИ/, а не на изрично регламентирано задължение. Касае най-вече разноските по изпълнението, защото съгласно чл. 136, т. 1 ЗЗД същите са с привилегия. Друг е въпросът какъв е обхвата на тази норма, защото и тук има различни тълкувания и аз лично тълкувам нормата доста стриктно.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4243
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Заличаване на възбрана

Мнениеот geovan » 09 Фев 2010, 15:37

Браво , всичко е правилно ... обаче ми се струва ,че не се разбираме по предмета на "спорната теза" и смисълът от дискутирането й. Новият ГПК в частта си за обезпечителното производство и въпросите за правата на кредиторите респ.взискателите по ИП копира изцяло стария ГПК , който е приет през 1952 год. За онези години и при онези обществено-икономически отношения законът не е създавал проблеми .Общо взето ИП не беше на мода и се прилагаше в доста ограничени откъм разнообразие и сложност казуси.Същото се отнася и за обезпечителното производство.
Сега ,струва ми се, казусите са значително по-сложни , интересите на страните доста сериозни а правната уредба е с 60 -годишна давност.
Принципно , допускането на запори и възбрани като обезпечителни мерки е основано на презумпция за съществуването на материално право.Колкото и основателна да е тази презумпция то тя се решава от субективното мнение на един съдия и си остава презумпция докато правото не бъде потвърдено и издаден изпълнителен титул.Това субективно решение обаче засяга доста сериозно правата на кредитора с изискуемо и ликвидно вземане и в определени хипотези може доста да усложни или шиканира ИП.
Неприемливо е от страна на кредитора-взискател да бъде равнопоставен с друг презумиран кредитор .Тук могат да се изброят поне една дузина усложнения, които могат не само да възпрепятстват нормалното удовлетворяване на взискателя ами и дори да направят това удовлетворяване символично / с оглед размера и времето/. Възможно е и хипотеза на пълно разминаване в целите на възбраната и интересите на кредиторите - единият може да е презумиран такъв по ревандикационен иск а другият да иска да удовлетвори парично вземане от цената на имота .И ако първият обезпечи иска с възбрана и делото продължи 5-10 год - вторият, снабден с редовен изпълнителен лист,искащ продажба на имота, какво прави. Има още редица примери от този "сорт" ,които превръщат иначе "ясно и пригледно" регламентирания ИП в доста тегава и непридвидима процедура. И голяма част от подобните проблеми са именно поради изключението от основните изсквания и предпоставки за съществуване на ИП, каквито изключения са допусканите обезпечителни мерки върху вещи и имоти ,без оглед на това дали последните не са вече предмет на ПИ.
И ако през 1997 -2003 год , когато ИП също беше доста актуално, проблем поне с координацията на съдебните изпълнители нямаше /бяха държавни и с уеднаквена практика и навици/ то сега нещата допълнително се усложняват поради "дуализма" частни и държавни и все по-честите "независими" процедурни мнения .
И затова възникват и "спорни тези" -отчасти поради закона и отчасти поради практиката по него.
А законът не е евангелие - може да се променя при доказана необходимост. :wink:
geovan
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 10 Дек 2006, 18:28

Re: Заличаване на възбрана

Мнениеот kalahan2008 » 09 Фев 2010, 21:14

Аааа, аз не твърдя, че законът е съвършен. Принципно съм съгласен, че "проектираният кредитор" не би следвало да бъде в равностойно положение като кредитора с изп. лист. Но такъв е законът.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4243
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Предишна

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта


cron