запор

[rali04]

Здравейте,имам мужда от Вашето компетентно мнение.Казусът ми е следния: Поръчител съм на мой познат ,който не си е обслужвал кредита и ми е наложен запор на трудовото възнаграждение.Аз знам че,въпросният господин ,заради който плащам сега работи на трудов договор.Както впрочем и съдия изпълнителя знае.Въпросът ми е :Няма ли някакъв начин този запор да бъде прехвърлен на въпросното лице?
Предварително благодаря на тези, които ще отделят от времето си за да ми отговорят!

[REVOLUTION]

Не няма.В качеството си на поръчител , вие носите солидарна отговорност заедно с длъжника по банковия кредит.При неизпълнение , съгласно закона , кредитора не е длъжен първо да насочи принудителното изпълнение към длъжника и ако не успее , да се обърне към поръчителя.Напротив , Кр има право на преценка и може да реализира само вашата отговорност.Ситуацията Ви е сложна и за да защитите маскимално добре интереса си , се обърнете за консултация и съдействие от адвокат.

Успех.

[kalahan2008]

Ако "въпросното лице" работи на трудов договор, ще му бъде наложен запор на трудовото възнаграждение И на него, заедно с Вашия запор. След като дългът към кредитора бъде изцяло погасен, ще можете да претендирате в хода на същото това изпълнително производство удръжките от Вашата заплата, като поискате от съдебния изпълнител да встъпите (на правен език - да се "суброгирате") в правата на дотогавашния кредитор и ако главният длъжник (т.е. кредитополучателят) има някакво имущество и същото бъде осребрено, съдебният изпълнител ще Ви върне сумите, които са Ви удръжкани от заплатата във връзка със запора. Ако главният длъжник, на който сте поръчителствали, няма имущество (вкл. и не получава заплата), ще пиете една студена вода.

[kalahan2008]

Който е глупав - става поръчител !...
Само глупав дава безплатни консултации на глупави поръчители!...

Не съм съгласен, между кредитополучателя и поръчителя често съществуват лични отношения от всякакво естество и това е мотивиращият фактор единият да стане поръчител на другия, а не глупостта (напр. са били любовници, приятели,близки, роднини, колеги и т.н.).
А аз съм на мнение, че всеки длъжник има право на безплатен правен съвет, който му указва как да си погаси задълженията - това е в интерес на всички - адвокати, съдебни изпълнители, банки и т.н.

[ivan_lawyer]

Минали ли са шест месеца от момента в който приятелят Ви е престанал да плаща, до момента на Вашия запор?

[rali04]

Да минали са шест месеца.И се питам защо съдия изпълнителя не налага и на него запор? Отговорът е,че кореспонденцията с учреждението в което той работи е "неосъществима".И се питам аз ли трябва да я осъществя? И в чие задължение влиза това?

[ivan_lawyer]

Подайте възражение по смисъла на Закона за задълженията и договорите, че нямате отговорност след шестте месеца като поръчител.

[rali04]

Това дали ще ми се изяснят въпросите ,които си задавам зависи от добър адвокат.Както виждам моите въпроси не са от твоята компетенция.

[ivajlo]

Законът казва, че поръчителското задължение отпада, когато до шест месеца от падежа не е предявен иск срещу главния длъжник. Правихме опити да претендираме, че молбата за изпълнителен лист на извънсъдебно основание не е иск, но излезе съдебна практика н ВКС, с която се приравниха молбите и всички действия за събиране на вземането, на т.н. "иск".
По темата за поръчителите има и друга ситуация: договореност между кредитора и длъжника за оскубване на поръчителите. СИ казва, че за да наложи запор на главния длъжник, трябва да има искане от взискателя. Ако взискател е банка, това искане се прави от нейния юрист- обикновено адвокат по договор. Пропускането да се направи такова искане е в ущърб на банката и един сигнал до самата банка може да го накара да го направят. Имах такъв случай.
Що се касае до суброгацията - в сегашния вид е направо умряла работа. Може да се случи ситуация, при която цялото имущество на поръчителя да покрие само част от дълга и той да остане неизплатен. Кредиторът нарочно оставя нещата така. И тогава какво???
Според мен един поръчител би трябвало да може да претендира до размера на платената от него сума още преди пълното изплащане на дълга. Това впрочем никъде не е конкретизирано. Дотолкова, доколкото да може да прави искания по изпълнението и естествено в полза на кредитора, докато същият има вземане.
Затова засега е вярна горната констатация, че само глупаците стават поръчители.