варианти на действие за съпруг недлъжник при публ. продан

[razli4na]

Здр, колеги и за много години!
Не съм се появявала отдавна във форума, но сега идвам със следния въпрос относно изпълненителното производство:
В ГПК са предвидени две възможности за съпруг- недлъжник, който желае да запази обща недвижима вещ-
1/първата е тази по чл. 505, ал. 1 ГПК, като осуети публ. продан и внесе изцяло равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ,
2/ а другата е по ал. 2 на същата разпоредба, като участва в наддаването и закупи имота на най- високата предложена цена при публ. продан.
Ясно е, че по- изгодният и сигурен вариант е първия, но дали последиците ще са същите, т. е. дали и при двата случая ще се прекрати изпълнението спрямо тази вещ и съдебният изпълнител ще следва служебно да заличи наложените върху имота ипотеки и възбрани /такова задължение при първата хипотеза не виждам в ГПК, макар и да е абсолютно логично/. С други думи, каква ще е, според вас, разликата в последиците при двете хипотези.

[kalahan2008]

Защо да е по-изгоден първият вариант? Невинаги е така. Ако съпругът-недлъжник избере да внесе дела на съпруга-длъжник, т.е. 1/2 от оценката, то тогава му/й се възлага имота и той/тя става едноличен собственик. По този начин се осуетява публичната продан и имотът му/й се възлага.
Ако изобщо няма наддавачи обаче, по искане на взискателя може да се проведе втора публ. продан при 80% от първоначалната цена, т.е. тогава делът на съпруга-недлъжник ще бъде вече само 40%, а не 50%. С други думи, искайки възлагане по ал. 1, съпругът-недлъжник рискува да се "набута" с 10% отгоре.
Втората хипотеза: не плаща дела и отива на публичната продан да види какво ще стане - ако не се яви никой, съпругът-недлъжник няма право да иска да му се възложи имотът и ще чака новата публ. проан. Тук вече е спорно дали при втората публ. продан ще може да се ползва от привилегията по ал. 1.
Тази разпоредба в новия ГПК е остатък от стария ГПК и не е много добре обмислена. По стария ГПК наддаването не започваше от 1/2, както е по новия. Освен това по стария ГПК след първата публ. продан взискателят можеше да иска имотът да му бъде възложен на него, без да се стига до втора продан. Преди по стария ГПК с искането за възлагане по ал. 1 съпругът-недлъжник избягваше всякакви рискове, като напр. да не се яви никой наддавач и имотът да се възложи на взискателя (по-точно 1/2 от него). Сега обаче тези рискове ги няма и съпругът може да шикалкави, както си иска.
За възбраните и ипотеките е спорно. По принцип възбраната би трябвало да се вдига служебно от съдебния изпълнител, но има колеги, които не го правят, ако не е платен целият дълг. Аргумент е буквалното тълкуване на чл. 433 ГПК, според който обезпечителните мерки се вдигат служебно едва след прекратяване на делото. Друг аргумент е, че възбраната като тежест върху имота така или иначе е непротивопоставима на новия собственик на имота, т.е съпругът-ндлъжник.
За ипотеките е още по-трудно - ГПК не задължава съдебния изпълнител да вдига ипотеката, такова задължение има само взискателят, по ЗЗД, но тук съществува проблемът с плащане на таксата за вдигане на ипотеката. Вдигането на ипотеката от страна на СИ на практика може да стане само по негово усмотрение, позовавайки се на чл. 19 от Правилника за вписванията и ЗЗД, но не и по ГПК.

[razli4na]

Благодаря за изчерпателния отговор, kalahan2008.
Защо не виждам в ГПК разпоредба, въз основа на която СИ да възложи имота при първия вариант. После, при възлагането по този ред, ще следват ли последиците при общия ред, т. е. ще следва ли съпругът недлъжник да плаща и таксите по възлагането, ще подлежи ли на обжалване постановлението и от кого, при какви обстоятелства и пр.- тук общия ред ли ще се приложи?
Да разбирам ли, че според Вас, последиците най- общо са едни и същи и при двете хипотези на чл. 505 ГПК.

[kalahan2008]

Няма изрична разпореба, но то е логично, че СИ възлага имота с възлагателно поставновление. Винаги се плаща такса за възлагателното постановление. За обжалването се прилага чл. 503.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 04.05.2001 Г., СГС, ТК, Ч. ГР. Д. № 671/2001 Г.
Посочената от жалбоподателя обезпечителна мярка е подходяща. Вярно е, че от данните по делото може да се направи извода, че исканата възбрана се отнася за имот под режима на СИО, но този факт не е пречка за допускане на обезпечението. Възбрана следва да се наложи върху целият имот, тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова. При евентуално насочване на принудителното изпълнение върху въпросния имот ще се приложи нормата на чл. 389а ГПК според която изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е в съпружеска общност при посочените в същия текст условия. Освен това съпругът-недлъжник може да осуети проданта, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на съдия - изпълнителя равностойността на частта на съпруга-длъжник (чл. 389г, ал. 1 ГПК). Насочването на принудителното изпълнение върху вещ в СИО е един от способите за прекратяване на имуществената общност по време на брака и за превръщането й в дялова.

[razli4na]

kalahan2008, нещо се обърках. Правилно ли разбирам, че според вас съпругът недлъжник може да участва в публ. продан и без да е внесъл наддавателно предложение и без да е депозирал сумата за участие, като седейки си в залата може да заяви, че купува частта на съпруга длъжник на най- високата предложена цена. Виждам, че законът изисква всеки от участниците в публ. продан да е допуснат до участие, т. е. да отговаря на условията за допускане.

[kalahan2008]

Да, точно така, сяда си съпругът в залата (вписва се обаче в наддавателния протокол), и гледа как протича проданта. Накрая печели един от наддавачите и ако в този момент съпругът изяви желание да плати най-високата предложена цена, имотът се възлага на него/нея, като това се вписва в Протокола. Ако не изяви желание още на момента, губи тази привилегия. Така пише и проф. д-р Ж. Сталев, може и да има и по-различна практика.

[razli4na]

Хм, много интересно е становището ви, колега. То вероятно ви е и практика, което при мене не е така- не съм имала такъв случай досега при действащия ГПК.
При това положение, обаче, след като СИ обяви възлагането на съпруга недлъжник, проданта приключва, т. е. не може след него някой друг да наддава, както е при другите участници, нали така.
И все пак, защо в чл. 505 ал. 2 ГПК виждам условието съпругът недлъжник да "участва в наддаването"- аз го тълкувам да си е допуснат наред с другите наддавачи, т. е. да е депозирал сумата, наддавателното предложение и да може да наддава по реда на чл. 492 ал. 2 ГПК. Ако "участва в наддаването" седейки си в залата, очевидно няма да може да наддава. И после, ако се откаже или не плати в 7- дн. срок сумата, ще има ли санкции спрямо него- при другите наддавачи депозита остава по изпълнението.

[kalahan2008]

В интерес на истината, не съм имал такъв случай на практика, това е много рядко прилагана хипотеза, водя се от логически съображения. Не знам каква е практиката по въпроса. Според мен изразът "да участва в наддаването" означава както реално да участва в наддаването (с депозит, наддавателни предложения и т.н.), така и просто да присъства при наддаването, като разполага с привилегията да иска да бъде обявен за собственик на най-високата предложена цена. Няма нужда да внася депозит (при публ. продан на движими вещи такъв така или иначе не се изисква), защото няма нужда да доказва сериозността на намеренията си. Режимът е много специфичен и преследва по-скоро житейска логика, представлява отклонение от общите принципи на ГПП за равнопоставеност на пр. субекти в изп. процес, вкл. и между наддавачите. Логиката на тази привилегия е съпругът-недлъжник да не стане съсобственик с лице извън "семейството". Разпоредбата е сходна на чл. 33 ЗС.
Напр. по ДОПК не само съпругът, но и съсобственикът се ползва с привилегията да изкупи дела на длъжника без публ. продан (чл. 258 ДОПК). По ДОПК съпругът-недлъжник изобщо не е нужно да присъства на наддаването (чл. 259 ДОПК), а само подава заявление, че иска да бъде обявен за собственик. Такъв е бил и старият режим и по ГПК, преди изм. от 2002 г. - там срокът за съпруга е 3-дневен от обявяване на наддавача за купувач.
С новия ГПК според мен режимът не е променен съществено, просто срокът, в който съпругът - недлъжник може да изяви желание да бъде обявен за едноличен собственик на вещта, е скъсен максимално, а именно: краят на наддаването. Не заяви ли в този момент, че желае да се ползва от привилегията, я губи.
Ако не внсе дължимата сума, имотът се възлага на наддавача, предложил най-високата цена.
Ех, къде е gudio, да ме скастри за сквернословията ми

[razli4na]

Да, разбирам и споделям логиката ви. Просто искам да се подготвя за възможните хипотези, които могат да настъпят. За това търся и законовите разпоредби- ако се стигне до обжалване, ще трябва да убедя съда в правилността на действията. За съжаление установявам, че закона не регламентира последиците в пълнота. Май ще трябва да търся сигурен и стандартен вариант. Сиреч, съпругът недл. да си участва в наддаването като първо депозира задатъка, подаде молба за допускане и формулира наддавателно предложение /то може и да е на началната цена, нали така/.

[kalahan2008]

съпругът недл. да си участва в наддаването като първо депозира задатъка, подаде молба за допускане и формулира наддавателно предложение /то може и да е на началната цена, нали така/.

Именно затова участието на съпруга-недлъжник в публ. продан се обезсмисля - наддаването цели конкуренция между наддавачите и да се достигне до най-високата възможна цена. Точно обратна е целта на на съпруга и той/тя никога няма да наддава, защото няма интерес от това. Затова не е и не може да е истински наддавач.
По-сложен е въпросът със задатъка - следва ли да внася такъв като гаранция, че е сериозен. Според мен - не.

[razli4na]

Както казват по нашия край- анджък, това е въпросът! И за да не си сблъскваме позициите в съда, ще трябва да внесем всичко, да ни е мирна главата.