Отказ от наследство

[kalahan2008]

При съдебен изпълнител е депозирана декларация от наследник, конституиран като длъжник, с която заявява, че се отказва от наследството, позовавайки се на чл. 429, ал. 2, изр. 2 ГПК. Моли съд. изпълнител да изпрати отказа до районния съд за вписване в книгите.
Как следва да се процедира в този случай?
1. Молбата да се остави без уважение, тъй като само съдът е компетентен да прецени дали длъжникът е приел вече конклудентно наследството (т.е. вече не може да се откаже от него);
2. Да се препрати на съда на основание чл. 51, вр. чл. 49 ЗН, без да се прекрати производството по отношение на длъжника до вписване от съда;
3. Да се прекрати изп. производство?

[karanedeff]

Колега, Калахан, ще посоча малко съдебна практика по 326/2 ГПК (отм) тъй като текстовете са идентични с тези на 429 ГПК (нов)
по т. 3 от твоята тема:
РЕШЕНИЕ № 977 ОТ 09.04.1979 Г. ПО ГР. Д. № 2379/78 Г., I Г. О.

АКО НАСЛЕДНИК СЕ ОТКАЖЕ ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА, ТОВА НЕ Е ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЛО.
Чл. 330, ал. 1 ГПК
Чл. 326, ал. 2 ГПК
Чл. 5 ЗН
Чл. 11 ЗН
Чл. 49, ал. 1 ЗН
Чл. 52 ЗН


Резолюцията е поставена върху молба на част от наследниците на длъжника, с която заявяват, че са се отказали от наследството на длъжника, и като представят доказателства за отказа, искат да се прекрати производството по делото по отношение на тях, т. е. да бъдат заличени като длъжници по делото. Съдебният изпълнител не отговаря на искането, а прекратява производството по делото изцяло.
Прекратяването е неправилно. Не е налице никоя от хипотезите на чл. 330, ал. 1 ГПК, даващи основание за прекратяване производството по делото. Ако наследникът е доказал, че се е отрекъл от наследството по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, това отнема възможността да се насочи изпълнението върху имуществото на този наследник. Изпълнението ще продължи срещу имуществото, останало в наследствената маса, в лицето на наследниците, приели наследството по опис, и на наследниците, които са приели наследството без опис, а ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата, която го получава съгласно чл. 11 ЗН. Следователно отказът на наследници от наследството на длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на делото - чл. 330, ал. 1 ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно Закона за наследството - чл. 5 до 11, никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект.

по т. 1 :
РЕШЕНИЕ № 977 ОТ 09.04.1979 Г. ПО ГР. Д. № 2379/78 Г., I Г. О.

СПОРЪТ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ИЛИ НЕ НА ИЗВЪРШЕН ОТКАЗ НА НАСЛЕДНИК ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА НЕ МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ
В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, НИТО В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЖАЛБА СРЕЩУ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ, А В ОТДЕЛНО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО.
Чл. 97 ГПК
Чл. 326, ал. 2 ГПК
Чл. 332, ал. 1 ГПК
Чл. 334, ал. 3 ГПК
Чл. 49, ал. 1 ЗН
Чл. 52 ЗН


Доводът на жалбоподателя, че не трябвало да се прекратява производството (заличат като длъжници) по отношение наследниците, представили надлежни доказателства, че са се отказали от наследството, е неоснователен. Това би могло да стане само ако взискателят представи надлежни доказателства за приемане на наследството по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или за извършени други правни действия, имащи характер на приемане на наследството. В тези случаи регистрираният отказ би се оказал нищожен и взискателят и съдебният изпълнител могат да се позоват на нищожността. Когато обаче няма правни действия за приемане на наследството от преди отказа и е налице спор дали отказът е действителен или симулативен, този спор не може да се реши от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, нито от съда в производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Спорът за действителността или не на направения отказ от наследство трябва да се реши в спорно исково производство с предявяване на установителен иск от заинтересования. В този случай действията на съдебния изпълнител за заличаване като страна - длъжник по изпълнителното производство, на наследника, представил надлежен отказ, ще бъдат правилни и законосъобразни до установяване с влязло в сила решение, че отказът е недействителен.

и още едно, което мен малко ме обърква
РЕШЕНИЕ № 927 ОТ 05.05.1956 Г. ПО ГР. Д. № 973/1956 Г., IV ГР. О. НА ВС

СПОРЪТ МЕЖДУ ВЗИСКАТЕЛЯ И НАСЛЕДНИКА НА ДЛЪЖНИКА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ОТКАЗА НА НАСЛЕДНИКА ОТ НАСЛЕДСТВОТО И ПО ВЪПРОСА ЗА ФАКТИЧЕСКО ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО ОТ НАСЛЕДНИКА СЕ РАЗРЕШАВА ОТ СЪД. ИЗПЪЛНИТЕЛ, РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОГОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЖАЛВАНА С ЖАЛБА СРЕЩУ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪД. ИЗПЪЛНИТЕЛ ПРЕД СЪОТВЕТНИЯ НАРОДЕН СЪД.
Чл. 326, ал. 2 ГПК
Чл. 332 ГПК
Чл. 49, ал. 3 ЗЗД


Страни в изпълнителното производство са лицата, указани в изпълнителния лист, представен на съд изпълнител за изпълнение. Длъжникът по същия е лицето, срещу което се насочват изпълнителните действия за удовлетворение вземането на взискателя. По изключение чл. 326, ал. 2 ГПК допуска възможността изпълнителните действия по изпълнителния лист, издаден срещу длъжник, който е починал, да бъдат насочени срещу неговите наследници, ако същите не са се отрекли от наследството на наследодателя. В този случай в различие от чл. 48 ЗН законът презумира, че наследникът е приел наследството и затова установява за него задължението да докаже, че не е приел същото, ако прави такова възражение. Спорът между взискателя и наследника, дали последният е приел или не наследството на длъжника, следва да бъде разрешен от съдебния изпълнител съобразно доказателствата, представени в това направление. Резолюцията на съдебния изпълнител по възникналия спор представлява действие по изпълнението, което съгласно чл. 323 ГПК може да бъде обжалвано, когато се счете за неправилна, както от взискателя, така и от наследника. Не съществува законоустановена пречка за възможността този спор между страните, свързани с легитимацията на посочения длъжник в изпълнителния процес, решаван от съдебния изпълнител, да бъде отнесен по пътя на обжалване действията на същия изпълнител пред съответния народен съд. Наистина в случая легитимацията на наследника като длъжник е във връзка със спора между страните за действителността или недействителността на извършения отказ от наследството на длъжника и тоя за фактическото приемане на това наследство, който спор съгласно чл. 6 ГПК е предмет за разрешаване от съда по исков ред. Чл. 332 ГПК обаче допуска възможността такива спорове, възникнали в изпълнителното производство, да бъдат разрешени по реда на обжалване действията на съд. изпълнител пред народния съд. Само спорове, които не биха били от компетентността на народния съд, не би могло да бъдат разгледани по този ред и страните ще бъдат задължени да потърсят разрешението им чрез иск, предявен пред съответния съд. Относно спора за фактическото приемане на наследството на починал длъжник и недействителността на един извършен отказ от наследството не съществува пречка като изтъкнатата по-горе и затова същият следва да бъде разрешен от народния съд в производството за обжалване действията на съд. изпълнител. Съображението, че в такива случаи се губи една инстанция за страните, понеже решението на народния съд съгл. чл. 335 ГПК не подлежи на обжалване, не може да бъде от решително значение, поради това че този начин на разрешение споровете, възникнали в изпълнителното производство, е изрично установен в чл. 332 и следв. ГПК.

[kalahan2008]

Благодаря много
Явно има противоречива практика, но аз съм склонен да се съглася с по-новата (че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по този въпрос).
Жив и здрав