forum.lex.bg

Колеги,
Предварително се извинявам за тъпия въпрос, но ме вълнува

Преклудира ли се правото на Длъжника по чл.419, ал.1 ГПК в случай, че е пропуснал в срока по чл.415, ал.1 ГПК с ЧЖ да обжалва материалната законосъобразност на издадената ЗНИ? И може ли такъв аргумент да се изложи едва в производството по чл.420, ал.2 ГПК в подкрепа на искането за спиране на изпълнението, което протича при негодно основание?
Иска ми се да не е така, т.е правото да се преклудира с изтичане на срока по чл.414 ГПК. Издадения съдебен акт (ЗНИ) е незаконосъобразен все пак? Не мога да правя аналогия с нищожност на съдебен акт, но не мога и да се съглася, че последвалото изпълнително производство по принудително изпълнение на парични вземания може да почива на незаконосъобразно, от гледна точка на материалното право, основание.

Моля колеги, ще съм ви благодарна за изразените мнения.
Поставена съм при свършен факт – липсва подадена ЧЖ в срока на възраженията, но пък са налице подадени в срок възражения по чл.414 ГПК с петитум „Оспорвам вземането по основание и размер”, „Оспорвам лихвите по основание и размер” .

Знаеш моето мнение и поради това и аз ще замълча, защото би било интересно да прочета мнението на колегите, макар да предполагам, какво ще напишат и те.

Поправете ме ако греша, но тук ми се струва, че се касае за различни производства. чл. 414 ал.1 урежда защитата на длъжника против обикновената заповед за изпълнение. И това е под формата на възражение, чието обосноваване не се изисква. Когато става дума за заповед за незабавно изпълнение, съдът едновременно със ЗНИ издава и изпълнителен лист. Срокът за длъжника в за обжалване на разпореждането ще започне да тече след връчване на ПДИ и ЗНИ от Съдебния изпълнител.По мое мнение възражението по чл. 414 е ирелевантно в случая, тъй като тук става дума за ЗНИ, а не за обикновена заповед. Ако двуседмичния срок по чл. 419 е изтекъл то длъжника в този случай може да се защити само чрез иск.

Би трябвало да не може според мен, т.е. съдът при допускане на спирането да не може да преценява пряко законосъобразността на самото разпореждане за незабавно изпълнение. Той трябва да прецени само дали искът, предявен от взискателя, е вероятно неоснователен (ако мога така да се изразя).

не мога и да се съглася, че последвалото изпълнително производство по принудително изпълнение на парични вземания може да почива на незаконосъобразно, от гледна точка на материалното право, основание

Хайде сега. В сила могат да си влязат всякакви незаконосъобразни, но необжалвани актове и си се изпълняват като стой, та гледай. А и докато горният съд не ги е отменил (което той вече не може да направи), няма как да знаем дали са незаконосъобразни.
В какъв смисъл материалното право, а не процесуалното? Т.е. какво му е на разпореждането за незабавно изпълнение?

Със сигурност не може в производството по чл.420 да се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за издаване на ЗНИ.
Колкото до материалната незаконосъобразност , след като е подадено възражение в срок , ще има процес , където ще се докаже тази незаконосъобразност.Не виждам проблем фатален.

portokal написа:В какъв смисъл материалното право, а не процесуалното? Т.е. какво му е на разпореждането за незабавно изпълнение?

Кредитът е обезпечен с ипотека и с поръчителството на 2 ФЛ.
Към Заявлението е представен само договора за банков кредит, без да са приложени ОУ, които съгласно него са неразделна и задължителна част към договора. Представено е извлечение за сметката на Длъжника от счетоводните книги на Банката-заявител , от което се установява единствено, че кредитът е разрешен на ….. г., крайният падеж е ….. г., остатъкът по кредита е Х лв., главницата – У лв. и лихва - Z лв. за периода от… до ……… г.
Т.е. приложеното към Заявлението извлечение от счетоводните книги на Банката не удостоверява неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, тъй като не съдържа данни относно неплащане на погасителните вноски, от които данни да се извлече довод, че Длъжникът е престанал да плаща задължението си по кредита, за да се прецени евентуалната му предсрочна изискуемост.
ЗНИ на основание чл.417, ал.1, т.2 ГПК е издадена срещу тримата солидарни длъжници, като не е отчетен и фактът, че по заповедното производство липсват доказателства за достигане на изявлението на Кредитора до един от солидарните длъжници, че същият обявява предстрочната изискуемост на кредита., а в същото време ЗНИ е издадена срещу тримата длъжници. Все детайли, които биха могли да „съборят” ЗНИ, ако бяха изложени навременно с ЧЖ.

REVOLUTION написа:Колкото до материалната незаконосъобразност , след като е подадено възражение в срок , ще има процес , където ще се докаже тази незаконосъобразност.Не виждам проблем фатален.

Да, едва днес разбрах, че съдът е указал на Кредитора да си предяви УИ за вземането и ще си разменяме шпагите, но... каква е съдбата на имота, който вече е с една нестанала ПП?
Хубаво, да се надяваме да докажем недължимост на предявеното вземане (по размер по-скоро), тогава ЗНИ ще падне, изпърнителното дело ще следва да се прекрати, но..."имотът, Санчо, имотът..." Тук ми е болката...
А като гледам съдебната практика, съвсем не съм обнадеждена, че горният по степен съд ще отмени Определението, с което ми е отказано спиране на изпълнението, и ще постанови спиране.

Това се опитах да кажа и аз: само с изгледите за неоснователност на иска (който е вече предявен или ще бъде) може да се свързва искането за спиране. Тоест - не с представянето в заповедното производство на доказателства за предсрочната изискуемост, а с това, дали в действителност има такава предсрочна изискуемост, или не.
Публичната продан ще си върви по принцип, ако съдът не допусне спиране. Ако искът бъде отхвърлен, ще се прекрати и изпълнението.

тъй като не съдържа данни относно неплащане на погасителните вноски, от които данни да се извлече довод, че Длъжникът е престанал да плаща задължението си по кредита

Ако предсрочната изискуемост настъпва по право, а не с изявление на банката (това се уговаря в договора или се сочи в общите условия), определено не мисля, че има нужда от специални данни за неплащане, вкл. отразени в извлечението от сметка. В извлечението ще е отбелязан размерът на задължението към момента.
Неизпълнението не се доказва, доказва се изпълнението; самият факт, че е поискана заповед за незабавно изпълнение за Х вноски назад е достатъчен. Иначе ще излезе, че по всяко искане за ЗНИ (със или без предсрочна изискуемост), а и по всеки иск, ще трябва да караме заявителя / ищеца да доказва неизпълнение на онова, което търси.

Ако искът бъде отхвърлен, ще се прекрати и изпълнението.

Но ако имотът се подаде преди това... купувачът по ПП е собственик и няма възможност да се върне първоначалното положение( свирено). Възможността да се обжалва законосъобразността на ЗНИ е била удачна, за да се предотврати този факт, но по пропуск субективен се е стигнало само до простото " възразявам". Безспорно срокът за депозиране на ЧЖ е преклузивен и след това, дори и при предявен иск, гони Михаля.
А в конкретната хипотеза не е спазено условието ( липсват и доказателства в тази насока по кориците на делото) на чл. 62 от ЗКИ.

Дано съм вдянал точно за какво става въпрос, но нещата ми изглеждат така: срокът за предявяване на установителен иск е сравнително кратък. Я като се предяви искът (щото съм почти сигурен, че така ще стане), да се поиска обезпечителна мярка от страна на ответника: спиране на изпълнението. Е, ще да е свързано с малко ровичкане из азбучници и прочие, за да се хване овреме предявяването, но поне "рисковият" период, в който съдебният изпълнител ще бута нещата накъм продан, ще се съкрати. А?
Пък ако не предявят иска, пак ще се стигне до запазването на имота, като се обезсили заповедта.
П.П. Като най-черен вариант си представям, че банката ще трябва да си плати за гяволията, ако имотът отиде по дяволите... Поне ще има откъде да се вземат пари, няма да е от фалирало ЕООД с 2 кинта капитал

ykovachev написа:Дано съм вдянал точно за какво става въпрос, но нещата ми изглеждат така: срокът за предявяване на установителен иск е сравнително кратък. Я като се предяви искът (щото съм почти сигурен, че така ще стане), да се поиска обезпечителна мярка от страна на ответника: спиране на изпълнението. Е, ще да е свързано с малко ровичкане из азбучници и прочие, за да се хване овреме предявяването, но поне "рисковият" период, в който съдебният изпълнител ще бута нещата накъм продан, ще се съкрати. А?
Пък ако не предявят иска, пак ще се стигне до запазването на имота, като се обезсили заповедта.
П.П. Като най-черен вариант си представям, че банката ще трябва да си плати за гяволията, ако имотът отиде по дяволите... Поне ще има откъде да се вземат пари, няма да е от фалирало ЕООД с 2 кинта капитал

Как така ответника да поиска обезпечителна мярка.Това е невъзможно , освен ако ответника не иска обезпечение на бъдещ иск(без да навлизаме в разсъждения какъв би бил той) , но тогава трябва да даде обезпечение.Ако даде обезпечение така или иначе ще се спре изпълнението и в процедурата по чл.420 ГПК.
Не знам , но въпросът за мен е дължи ли длъжника парите , налице ли са основанията за предсрочна изискуемост.Ако отговорът е не не виждам защо съдът не спира изпълнението по чл.420.Например представени са му извлечения или други писмени документи за редовно изпълнение на всноските.Това са си убедителни писмени доказателства отвсякъде.Може да се спре и с обезпечение-какъв е проблема-ипотека , предполагам няма да има парички за залог.
Ако обаче така или иначе се дължат парите , банката има основание да обяви кредита за "съдебен" и спора е в размра на лихви или на някаква малка част от дълга , тъй или иначе ще трябва да се плаща , така че ако няма пари , ПП е неизбежна дори и да успее в предстоящото исково производство да събори малко размера.
Иначе за обжалването на ЗНИ е било вариант , но не мога да се съглася , че би имало сигурен успех.На мен нещата не ми изглеждат толкова безспорни.

Публичната продан ще си върви по принцип, ако съдът не допусне спиране.

Това "ако" ме интересува, и то много. Все си мислех, че сезирания с искане за спиране съд следва да прецени вероятната неоснователност на иска на взискателя, щом има подедени в срок възражения от длъжниците. Още повече, че в молбата за спиране искането е конкретно - "моля да постановите спиране на изпълнение на Заповед от.... по гр.д. №.... до установяване с влязъл м сила съдебен акт на претедираното от ...(Банката) АД вземае в р-р ...(главница, лихва и разноски)".
При положение, че все още няма образувано дело по чл.422 ГПК, може ли да счетем, че връченото Разпореждане на съда към Банката с указание да предяви по общия ред иск за съществуване на вземането си е достатъчно доказателство в производството по обжалване с ЧЖ отказа за спирне изпълнението?

Питам се, каква е ролята на съда в този случай на оспорено вземане?

Ами с искането за спиране длъжникът трябва да представи убедителни доказателства, че не дължи, това е. Не просто да излага доводи защо представените със заявлението документи са непълни и заповед не е трябвало да се издава, но и да убеди съда, който ще се произнася за спирането, че задължение с голяма вероятност няма или не е изискуемо.
Връченото указание към банката да предяви иск не е доказателство за нищо, освен за едно - че длъжникът е възразил. Само заради това, както знаем, изпълнението не се спира. Фактът, че банката, примерно, се бави с иска в рамките на едномесечния срок (не го е предявила на петия ден, ами на 30-тия), не води до извод, че задължение вероятно няма.

Малко сте ме изпреварили докато пиша, та не съм обсъждала вашите мнения, колеги.
Общо взето, целта ми е да отсроча във времето цялата тази дандания. Факт е, че Дръжникът е срял плащанията, но са се водели преговори за разсрочване на дълга (ако трябва да доказвам, няма как - не са водени протоколи... нали се сещате, че към онзи момент Дл. е действал първосигнално и самосиндикално ). Част от уговорената сума е внесена по с/ка на Б след като е обявила кредита за предсрочно изискуем, и въпреки това Кр е инициирал заповедното производство. С връчване на ПДИ от ЧСИ Дл е бил поставен вече при свършен факт - хем е платил една голяма сума пари, хем е натоварен с още повече разходи...., за сега.

Например представени са му извлечения или други писмени документи за редовно изпълнение на всноските.Това са си убедителни писмени доказателства отвсякъде

Като казах, че извлечението от счетоводните книги не е достатъчно пълно та да стане ясно движението по сметките по дати и размер на вноските, имах точно това предвид.
Не вижсам причина така изложени доводи в подкрепа на искането за спиране по 420, ал.2 да не е достатъчно убедително за съда независимо, че това е следвало да се стори в един предходен момент с/у Разпореждане за издаване ЗНИ.

Трябва да установи, че е плащал редовно, а не че извлечението е непълно (но той наистина не е плащал).
Ся, това, че банката се е отказала да продължи преговорите, си е нейно решение. Ако може, да преговаря с тях да поотсрочат проданта.

portokal написа:Ами с искането за спиране длъжникът трябва да представи убедителни доказателства, че не дължи, това е.

Малко не съм съгласна с болда. Имам ипотечен кредит със срок от над 20г., как може да твърдиш, че не дължиш?
Просто не е предсрочно изискуем, а дори да е - не е спазено условието по чл. 62 ЗКИ.

Така, де - че няма изискуемо задължение. Но не и че просто извлеченията са непълни.
Какъв е този чл. 62? Аз поотворих (мързи ме пак), видях, че пише нещо за банковата тайна, и реших, че си допуснала техническа грешка.

Извинявай, чл. 60 ал.2

Да, техн. грешка е - правилното е чл.60, ал.2 ЗКИ

poli_g написа:

portokal написа:Ами с искането за спиране длъжникът трябва да представи убедителни доказателства, че не дължи, това е.

Малко не съм съгласна с болда. Имам ипотечен кредит със срок от над 20г., как може да твърдиш, че не дължиш?
Просто не е предсрочно изискуем, а дори да е - не е спазено условието по чл. 62 ЗКИ.

Ми според мен не е проблем.Просто представяш доказателства , че си плащал редовно.Ако си плащал редовно няма как да ти искат предсрочно кредита нали?Ако не си плащал редовно................
Не разбирам какво не е спазено на чл.60 ал.2 ЗКИ?

Иначе мисля като Портокал , просто подаденото възражение и фактът , че банката не е подала все още иск не може да доведе до спиране.Нито възражения за незаконосъобразност на ЗНИ , тъй като тези аргументи се предевяват в отделно производство.
Единствено-убедителни доказателства или обезпечение.Това преценява съдът.
Разбира се това е лично мнение , дано да греша и да ти спрат изпълнението!