forum.lex.bg

от vassilev на 30 Яну 2011 12:58 pm

poli_g написа::D М`дам....

п.п. Саше, не спори с Василев. До сега само дваж не е бил прав.... от толкова много, когато е имало спор.



Брех !
Преди да се оцени някой дали е прав или не, е добре да се прочете туй-онуй. Странно как и Благовест Пунев е пропуснал да разбере, че стая не е самостоятелен обект в етажна собственост .
В темата има и едно друго решение, което говори за придобиване на право на собственост върху мазе по давност, когато страната притежава жилище в сградата(какъвто е и случая в темата), та камо ли на право на ползване.

Нека всеки си прецени-кой е прав-оценяващия във форума или ВКС.
Баста !


http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... &sk=t&sd=a

РЕШЕНИЕ № 1266 ОТ 7.VII.1995 Г. ПО ГР. Д. № 1439/94 Г., IV Г. О.
ДОПУСТИМО Е ДА СЕ ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ В СГРАДА, В КОЯТО СТРАНАТА ПРИТЕЖАВА ЖИЛИЩЕ.
С решението си районният съд е осъдил молителите да отстъпят собствеността и предадат владението на Д. В. и Д. А. и двамата от гр. К. на избено помещение № 36 от ЖСК "П." гр. К. на ул. Х. К. № 8, при съседи: от север изба на П. П. и от юг изба на В. Д. Е. За да постанови решението си, съдът е приел, че процесното избено помещение № 36 е собствено на ищците, което се установява от заключението на вещото лице, направено въз основа на ценообразуването, както и че то неправомерно се ползува от ответниците.
Окръжният съд, който е сезиран с жалба, е оставил в сила решението.
В молбата за преглед се поддържат оплаквания за допуснати нарушения по чл. 207, букви "а", "б" и "г" ГПК. Поддържа се, че заключението на вещото лице е неправилно, тъй като е основано на скица, която няма автентичен характер и не отразява действителното помещение, а не е ползувало оригиналния архитектурен план, който единствен може да даде вярна картина на разположението на зимничните помещения.
Ответниците по молбата молят тя да се остави без уважение.
По делото ищците са се легитимирали за собственици на апартамент № 36 и избено помещение № 36 с представения нотариален акт № 112/79 г. на К. районен съд. Съдът е назначил вещо лице, което на място да направи оглед и като съобрази документацията, да даде заключение за принадлежността на претендираното мазе: дали е към апартамента на ищците или на ответниците. Вещото лице е заявило, че е изготвило заключението си по оригиналните документи за ценообразуването, които се съхраняват в ОФ "П.", от което е видно, че към апартамента на ищците се полага мазе № 36, цената на което се включва в него. От допълнителното заключение е видно, че електромерът на ответниците е свързан с мазето, което те ползуват. Заключението на вещото лице не е оспорено и съдът го е приел. Сега ответниците правят възражения, че вещото лице не е ползувало оригиналните архитектурни планове, но това възражение е следвало да направят при приемане на заключението. В настоящето производство е недопустимо оплакването за непълнота на доказателствата още повече, че то се дължи на страната, която се позовава на непредставени на вещото лице планове, които е имала възможност да представи или поиска да бъдат представени от органа, където се съхраняват.
Независимо от това следва да се отбележи, че постановеното решение подлежи на отмяна поради нарушения на чл. 207. буква "б" ГПК. Страната е искала и се е домогвала да докаже, че дори и процесното мазе да е принадлежало към апартамента на ищците, тя го е придобила по давност, защото го е владяла повече от десет години. Съдът е отказал да събере това доказателство, защото е счел, че е недопустимо да се придобие по давност избено помещение. Това съображение на съда е неправилно. Не съществува забрана да се придобие по давност такова помещение, щом в сградата владелецът има друг обект - апартамент. Двете страни притежават апартаменти и мазета. Ако някоя от тях владее мазето на другата, допустимо е владението да се превърне в собственост. Забрана съществува за лица, които нямат никаква собственост в, сградата да придобият сервизно помещение, но това правило е неотносимо към етажни собственици. Като е отказал да допусне свидетелите на ответниците за събиране на посочените доказателства, съдът е лишил страната от възможност да докаже възраженията си. На това основание решението следва да се отмени делото и върне на районния съд, който да допусне исканите доказателства и с оглед на това да постанови решението си.
*******
РЕШЕНИЕ № 19 ОТ 10.11.2000 Г. ПО ГР. Д. № 1082/99 Г., IV Г. О.


Докладчик зам.-председателят на ВКС съдията Благовест Пунев
За да уважи иска за защита на ограниченото вещно право за ползване, предявен от А. X. Н. и К. А. Н. против В. А. Н. и С. Н., въззивният съд е приел, че ищците са носители на това вещно право, учредено при отстъпване правото на строеж на жилището, собственост на ответниците, и след като е било конкретизирано до точно определено помещение от него, последните дължат предоставянето му на титулярите на същото. Съдът е игнорирал възражението на ответниците за изтекла придобивна давност в тяхна полза по отношение на това вещно право с аргумента, че те не са заявили намерение да своят това право, а са направили признание за титулярството му в лицето на ищците и са манифестирали желание да изпълнят задължението си да го зачитат. Решението на въззивния съд е законосъобразно. Правилно претенцията е квалифицирана като основаваща се на чл. 111 във връзка с чл. 108 ЗС, тъй като се касае до петиторна защита на ограниченото вещно право на ползване. Същото е било учредено с нот. акт № 16, т. 1 н.д.№ 217/79 г. на ПРС. с което ищецът А. Н. заедно с майка си В. Н. са учредили право на надстрояване на трети етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел VIII - 230 в кв. 76 по плана на Поморие на сина на първия - ответника касатор В. Н. срещу задължението на приобретателя да отстъпи правото на ползване върху една стая в жилището, което ще изгради на прехвърлителя. При това положение законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците са активно легитимирани по петиторния иск по силата на учреденото с акта за отстъпено право на надстрояване на касатора вещно право на ползване, което е било конкретизирано с упражненото право на избор на помещение върху построения етаж от неговия титуляр и щом като това помещение не е използвано по предназначение от родителите на касатора, правомощие, включено в правото на ползване, законосъобразно последният и съпругата му са били осъдени да го предоставят на неговите носители. Законосъобразни са съжденията на съда и относно неприложимостта на оригинерното придобиване на ограниченото вещно право от касаторите като собственици на имота, върху който то е било учредено, които в това качество са упражнявали правото си на собственост в неговата пълнота, без да търпят уговорената в договора за суперфиция вещна тежест, с която е бил обременен притежаваният от тях жилищен обект. Независимо от изтеклия срок, в които те са ползвали процесното помещение, без да допускат ползвателите да го използват според предназначението му, дори да се приеме, че е текъл срокът за оригинерно придобиване, давността е прекъсната с факта на признанието, което е направил касаторът в нотариалната покана, която е отправил до своя баща-ищецът А. Н., както правилно е констатирал съдът по същество. Според чл. 84 ЗС относно придобивната давност се прилагат правилата на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД за погасителната давност. Съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД давността се прекъсва с признаване вземането от длъжника, което при вещните права, както е и настоящия случай, се изразява в признание на притежаваното ограничено вещно право от собственика на имота, което то обременява. При това положение дори да е текла давност, изтеклият период от време е юридически заличен, тъй като позоваването на нея от касатора като възражение срещу предявения иск за защита правото на ползване е станало след признанието на титулярството на ограниченото вещно право, поради което законосъобразно това възражение е било игнорирано от въззивния съд. В касационната жалба се поддържа възражение за погасителна давност по чл. 59. ал. 3 ЗС, което не може да се коментира от касационната инстанция, пред която за първи път е заявено, тъй като тя не е инстанция по същество, която не може да обсъжда фактически твърдения като първата и въззивната инстанция. За пълнота следва да се отбележи, че срокът не е преклузивен, а давностен и за него не се следи служебно от съда, а по възражение на заинтересуваната страна, поради което за същия са приложими разпоредбите за погасителната давност, включително и цитираната по чл. 116, б. "а" ЗЗД, която визира признанието като основание за прекъсването й и заличаване на изтеклия период, в случая не на своене на ограниченото вещно право, а на неупражняването му от неговия титуляр. Поради това обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила.