Изпълнителен лист срещу ДОУИ на НАП

[simeto]

Здравейте, случаят е следния - спечелихме дело срещу НАП във ВАС за възстановяване на 51 000лв ДДС, имаме и присъдени 1200 лв разноски по делото, за които вече имаме изваден изпълнителен лист. Изпратих молба до ТД на НАП В.Търново с входящ номер през офиса им във Враца преди седмица, но днес ми казаха че няма такова нещо при тях пристигнало и да изпратя отново с оригинала на ИЛ. На въпроса след като го направя колко време ще чакам пари, отговориха че " трябва да се наредя на опашката и да се моля да ми ги платят някога " Това дойде от дирекция "Обжалване и управление на изпълнението".
Въпросът ми е следния, може ли да се обърна към ЧСИ и той да предприеме някакви мерки или трябва чинно да чакам още 3 години да благоволят да си ми дадат парите?
Мерси предварително и се извинявам ако терминологията ми не е съвсем точна

[hidden]

Въпросът ми е следния, може ли да се обърна към ЧСИ и той да предприеме някакви мерки или трябва чинно да чакам още 3 години да благоволят да си ми дадат парите?

Не можете да искате изпълнение чрез ЧСИ, а съгласно чл. 519 ГПК следва да представите изпълнителния лист в оригинал на финансовия орган на НАП (не знам кой точно се води за НАП) и същият е длъжен да задели средства за изплащане на задълженията към Вас със следващия Закон за бюджета. Т.е. би следвало догодина най-късно да Ви изплатят парите.

[simeto]

Не е ли обявено за противоконституционно според ГПК Чл. 519. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., изменението с бр. 13 от 2010 г., обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) ?

[hidden]

За противоконституционен е обявен текстът само в частта, касаещ изпълнението срещу общините, но не и срещу държавата.
http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... px?ID=1495

[simeto]

Благодаря много за отговора! Няма оправия с държавата явно (( Ще си ги чакам някой ден ( Пак мерси!

[Гост.]

Въпросът ми е следния, може ли да се обърна към ЧСИ и той да предприеме някакви мерки или трябва чинно да чакам още 3 години да благоволят да си ми дадат парите?

Не можете да искате изпълнение чрез ЧСИ, а съгласно чл. 519 ГПК следва да представите изпълнителния лист в оригинал на финансовия орган на НАП (не знам кой точно се води за НАП) и същият е длъжен да задели средства за изплащане на задълженията към Вас със следващия Закон за бюджета. Т.е. би следвало догодина най-късно да Ви изплатят парите.

Колега, а защо смятате, че няма специална норма в ДОПК, която да дерогира приложението на ГПК?
чл. 129, ал.5 е точно за такива хипотези.

п.п. горното от опит, не че нямаше проблеми, но накрая издадоха исканото АПВ и възстановиха по посочената сметка.
п.п.п. Да, ИЛ е ненужен, според мен- препис на влязло в сила СР е достатъчно.

[hidden]

Относно дължимите съдебни разноски същите няма как да бъдат възстановени с АПВ, а само с представяне на изп. лист. НАП задължително ще направят проверка, за да видят дали няма публични задължения за прихващане или такива, които са погасени по давност.
Относно дължимия за възстановяване ДДС - вижте Указание на НАП относно: Срокове за възстановяване на резултати за данъчен период – данък добавена стойност за възстановяване и дължимост на лихви предвид измененията на чл. 92 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.
Не съм сигурен дали ДДС може да бъде възстановено и без изп. лист, но така или иначе те вече имат такъв.

[Гост.]

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба от А.С.М. ***, ЕГН **********, срещу Акт за прихващане и възстановяване № 1036998/30.12.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен, в частта потвърдена с Решение № 25/17.02.2011 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на лицето е отказано възстановяване по реда на ДОПК на присъдени в негова полза срещу ТД на НАП – гр. Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 236 лева и съответните лихви от датата на постановяване на съдебното решение.

Жалбоподателят счита обжалвания акт и потвърждаващото го решение за противоречиви, доколкото му е признато правото на възстановяване на съдебно-деловодните разноски по реда на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК, но е посочено, че за събирането им приложение следва да намери чл. 519, ал. 2 от ГПК. Моли за отмяна на АПВ в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.

Ответникът в производството – Директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна. Посочва, че не е оспорено правото на жалбоподателя да получи присъдените разноски, но като частно-правно вземане, разноските подлежат на възстановяване по реда на ГПК, а не на прихващане или връщане по реда на ДОПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.



Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството за издаване на обжалвания АПВ е образувано по искане за възстановяване на недължимо събрани суми вх. № 11420/15.12.2010 година, с което жалбоподателят е поискал възстановяване на 599,48 лева недължимо събран данък върху доходите на физическите лица по ГДД вх. № 4049/10.04.2001 година, прихванат с АПВ № 8360/09.05.2007 година, ведно със законната лихва от датата на издаване на този АПВ, както и 263 лева съдебно-деловодни разноски, ведно със законната лихва от 22.10.2010 година. С искането е представено влязло в сила на датата на постановяването му Решение № 2120/22.10.2010 година на Административен съд – гр. Варна, Х състав, постановено по адм. д. 3071/2010 година, с което е отменен отказ на публичния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 511/2010 година поради изтекла погасителна давност за задължението по ГДД вх. № 4049/10.04.2001 година. Със същото решение е осъдена ТД на НАП – гр. Варна да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 263 лева.

В хода на проверката по искането за възстановяване е установен размера на прихванатата сума ведно със законната лихва от датата на извършеното прихващане, като по отношение на съдебно-деловодните разноски, в акта е отразено единствено, че ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен няма вменени задължения за възстановяване на съдебно-деловодни разноски.

АПВ е обжалван пред решаващия орган, който с Решение № 25/17.02.2011 година е потвърдил отказа, като е изложил мотиви, че нормата на чл. 129 от ДОПК описва процедурата за реализиране на прихващане и/или връщане, респективно възстановяване на публични вземания, посочени в чл. 129, ал. 1 от ДОПК, докато присъдените суми, обезщетения и направените разноски по чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК имали характер на частноправно вземане, по аргумент от чл. 162, ал. 4 от кодекса, поради което подлежали на възстановяване по реда на ГПК.



При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството по искането за прихващане или възстановяване е образувано с Резолюция за извършване на проверка № 1036998/23.12.2010 година, издадена от компетентен орган и е завършило с обжалвания акт за прихващане и възстановяване в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Решението, с което е потвърден акта, е издадено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК от компетентен орган. Не се твърдят и не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните норми при провеждане на проверката.

Липсва спор по фактите, както и по наличието на задължение на ТД на НАП – гр. Варна към жалбоподателя за посочените съдебно-деловодни разноски.

Спорът е правен и засяга въпроса в какво производство следва да бъдат поискани и възстановени присъдените съдебно-деловодни разноски при благоприятно за молителя решение по жалба срещу акт на приходната администрация – по реда на чл. 129 от ДОПК, както твърди жалбоподателя, или по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК, каквито мотиви са изложени в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

По този спорен въпрос, съдът приема, че отговорността за разноски е уредено в процесуалния закон облигационно правоотношение, по силата на което страната, срещу която е постановено съдебното решение е задължена да заплати на страната, за която решението е благоприятно, направените от последната разноски в производството, като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. В общия случай, по силата на съдебното решение в полза на страната, за която то е благоприятно, възниква парично вземане срещу другата за посочената в решението сума.

Чл. 519, ал. 2 от ГПК урежда реда за изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, като предвижда паричните вземания срещу тях да се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им, след предявяване на изпълнителния лист на финансовия орган на съответното учреждение.

От своя страна чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК предвижда задължение за органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 /тоест след проверка/ изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на присъдени суми, обезщетения и направените разноски.

В конкретния случай, правото на жалбоподателя да получи присъдените разноски възниква вследствие отмяна на акт на публичен изпълнител от ТД на НАП – гр. Варна с посоченото по-горе съдебно решение, което като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му. Задължено лице се явява администрацията на органа, издал отменения акт – ТД на НАП – гр. Варна, пред който се развива и производството за прихващане и възстановяване.

От редакцията на разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК, се установява непосредствено, че от сумите, подлежащи на възстановяване по този ред не са изключени вземанията за присъдени разноски. Обратно, на възстановяване/прихващане по този ред изрично подлежат изцяло посочените в предявения акт суми, заедно с лихвата, когато тези суми са от категорията на изброените в т. 1 – 3 на разпоредбата. В т. 3 на чл. 129, ал. 5 от ДОПК изрично в подлежащите на възстановяване по този ред суми са включени присъдените суми, обезщетения и направените разноски.

По този начин, чл. 129, ал. 5, т. 1- 3 от ДОПК се явява специална норма, уреждаща процедурата по възстановяване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за публични задължения по смисъла на ДОПК, незаконосъобразно отказани за възстановяване суми, присъдени суми, обезщетения и направените разноски, установени с влязъл в сила административен или съдебен акт. Тази специална норма дерогира общото правило на чл. 519, ал. 2 от ГПК за изпълнение срещу държавни учреждения на вземания, които могат да бъдат различни по своя характер, поради което незаконосъобразно органът по приходите е отказал извършването на прихващане или възстановяване на тези присъдени разноски и съответната им лихва по чл. 129, ал. 6, предл. второ от ДОПК.

Неоснователен е доводът на решаващия орган, че като вземането за разноски е частно-правно вземане извен посочените в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, поради което разноските подлежат на възстановяване по реда на ГПК, а не на прихващане или връщане по реда на ДОПК. Процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания по чл. 128, ал. 1 от ДОПК е уредена в първите четири алинеи на чл. 129 от кодекса, докато алинея 5 урежда частния случай на предявяване на влязъл в сила съдебен или административен акт, в който са посочени суми по чл. 129, ал. 5, т. 1 – 3 и следва да намери приложение по отношение на изрично посочените направени разноски, посочени в акта.

Доколкото вземането за разноски е станало изискуемо с постановяване на необжалваемото решение, същото е следвало да бъде възстановено ведно със законната лихва от 22.10.2010 година до окончателното му плащане.

По тези съображения, съдът намира, че актът за прихващане и възстановяване следва да бъде отменен в обжалваната част, с която на жалбоподателя е отказано възстановяване по реда на ДОПК на съдебно-деловодни разноски в размер на 236 лева и съответните лихви от датата на постановяване на съдебното решение, а преписката по искането – върната на компетентния орган по приходите за произнасяне в съответствие с гореизложените мотиви.

При този изход на обжалването, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 102 лева.



Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК, съдът



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Акт за прихващане и възстановяване № 1036998/30.12.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен, в частта потвърдена с Решение № 25/17.02.2011 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на А.С.М. ***, ЕГН **********, е отказано прихващане или възстановяване на 263 лева съдебно-деловодни разноски съобразно Решение № 2120/22.10.2010 година на Административен съд – гр. Варна, Х състав, постановено по адм. д. 3071/2010 година и законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2010 година.

ВРЪЩА преписката по искане за възстановяване на недължимо събрани суми вх. № 11420/15.12.2010 година на ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен, на компетентния орган по приходите за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на А.С.М. ***, ЕГН ********** сумата 102 /Сто и два/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

И защото съм почти на 100% убедена, че тези 51х.лв. са от непризнато право на приспадане на ДК ДОПК, където нормите на ЗДДС, и указанията, които визирате, не са относими.
Вижте Р № 620/2010г. дело 10573/2009г. I ВАС

В процесния случай безспорно е установено, че искането за възстановяване на ДДС не е въз основа на подадената справка-декларация с резултат за периода, а е въз основа на административен акт, с който е признато право на приспадане на данъчен кредит, поради което е налице ДДС за възстановяване под формата на признат данъчен кредит в полза на данъчния субект. При това положение органът по приходите е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 2 ДОПК, която разпорежда възстановяване или прихващане в 30-дневен срок от предявяване на съдебното решение или административния акт. Разпоредбата на чл. 92 ЗДДС във връзка с чл. 68 ППЗДДС не е приложима в процесния случай, тъй като тя има предвид прихващане, приспадане или възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване, което означава, че приложимостта на тази процедура е, когато данъчният субект е заявил данък за възстановяване като резултат за периода чрез подаване на съответната справка-декларация при спазване на указаните в цитираните правни норми срокове, които към момента на постановяване на решението на директора на дирекция "ОУИ" за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за месеците септември и октомври 2007 г. са изтекли. Сроковете по чл. 92 във връзка с чл. 68 ППЗДДС са различни от тези по чл. 129, ал. 5 ДОПК, тъй като по ЗДДС започват да текат от подаване на справка-декларация за резултат за периода, а по чл. 129, ал. 5 ДОПК от предявяване на съдебно решение или административен акт. В настоящият казус, както правилно е отбелязъл и първоинстанционния съд не се касае за данък за възстановяване като резултат за периода по смисъла на чл. 88, ал. 3 ЗДДС, а за признат данъчен кредит с решение на горестоящия административен орган, по силата на което ревизионният акт частично е отменен, но въз основа на това е направил незаконосъбразни изводи, прилагайки разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, а не тази на чл. 129, ал. 5 ДОПК

п.п. Трябва да се поразровя- по едно дело имаше преюдициално запитване по въпроса за лихвите и тяхната дължимост от ревизиращия орган при отмяна на РА.
От НАП не са склонни да плащат и законната лихва . В моя случай, след писмена кореспонденция, решиха, че ще възстановят само частично дължимата сума- пуснах жалба до АС, но я оттеглих, защото погасиха изцяло чрез плащане претендираната сума( и лихвата, дедо Пене, и лихвата при това от дата следваща датата, на която бяхме превели начисления ДДС в РА).