Ако в договора има клауза за предсрочна изискуемост, то сезирания със заявление съд следва служебно да следи за срока по 147...ама не би.
Горното не е по негова вина- банките играят играта доста хард и не по правилата( борбата е безмилостно жестока, а малцина опонират на финансово независимите), ползвайки несъвършените норми на ГПК относно " що е то извлечение от сметка и каква е почвата му у нас", съдилищата се съобразяват със задължителната практика на ВКС по този въпрос съществен, кредитодателя не дава достъп на поръчителя до кредитното досие, за да представи доказателства за отпочнал и изтекъл срок по 147( банковата тайна е свещена крава) .... и се получава доста патова ситуация.
Докато се разгледа иска по 422, времето лети- ЧЖ се оставят от ОС без уважение( възражението за давност по 147 е по същество в исковото, тук дори не го и споменавам), дописвайки клаузи по договорите, поръчителите често нямат средствата нужни им за обжалване пред ВКС, юк. на банките депозират ИМ с нередовности, липсва връчване с месеци за отстраняването им( месец им е нужен да си получат ЧЖ, после поне два за възражението
и едва тогава започва месечния за ИМ), докато дойде време да се връчи ИМ с приложените книжа на ответника и да отпочне срока за отговор ...през това цялото безвремие при СИ си тече публична продан. " Найс, а?"
Чудесна тема, напоследък част от времето си на този проблем посветих- истината е, че ... банките са свещените крави на днешното време. На 100 един да писне, пък да докаже- ще го преглътнат.
ВКС няма единно становище по ? за субективния елемент( нищо, че има задължителна практика), частично се прокрадва идеята, че поръчителя е крепостник някакъв, така щото щом има заявление, то кредиторът не бездейства, а срокът не е отпочнал да тече ( това във връзка с определяне на "падежа"- дата доста разтеглива... ВКС от 2009 дава отговор по този въпрос във връзка с усложненията )...
А когато се влезе в зала, се представят доказателства малко по ръба
... платени лихви от 0.01лв., и черешката- кредит се дебитира от самата банка, пък се правят едни счетоводни операции по кредитна и разплащателна сметка, като едната се изчервява до лудост, но важното е, че кредитът се държи жив.
Това са правилата на играта.
Какво обаче става ако банката обяви предсрочно кредита за изискуем, но не са били платени например осем месечни вноски
Може ли поръчителят да твърди, че банката е трябвало да се задейства още на втората вноска (както например се уговаря предсрочна изискуемост в доста договори за кредит) и е изпуснала 6-месечния срок
Да видим- честата практика на банките е да уговарят автоматична изискуемост след 90 дни при забава в плащане на "главница и/или лихва, като след този срок кредитът е изискуем и се отнася в просрочие". При тази хипотеза 8 неплатени вноски( съдът приема, че следва да са главница И лихва, въпреки, че са разписани три хипотези- само главница, само лихва, кумулативно главница и лихва) не ти вършат работа, така щото след 3-та неплатена настъпва автоматична изискуемост и едва от там насетне за поръчителите отпочва да тече онзи 6м. срок, ерго- нужни са ти поне 9 месеца бездействие на банката в тази хипотеза.
Може ли да твърди, пак в конкретиката на посочените от мен 90 дни?- може, но ще бъде отхвърлено, като неоснователно, защото това е субективно право на банката, което същата може и да не упражни.
Но ако ли реши да се ползва от него- то задължително следва да изпрати онова уведомление по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ ( второ т.о. така постанови).
Публикувано на: 13 Сеп 2011, 17:33
Без особено задълбочаване - менителничното поръчителство (авал) не се подчинява на правилата на чл.147 от ЗЗД и не задължава кредитора да предяви иск в шестмесечен срок, след пропускане на който задължението на поръчителя да отпадне. Ако не сте подписали 
от 
). 
или друго), респективно ИМ- доста неясноти.
, явяващ се "обезпечение" на договор от 2007 г. Ако на записа не е "бланкова" датата на издаване и няма някакви уловки със срока на предявяване за плащане - банката може и да е издухала супата.