Р Е Ш Е Н И Е
№123
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 15.09.2011 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 458/2011 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „ЦКБ” АД гр.София срещу решение № 323/30.05.2011 год по в.гр.д. № 169/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпределението, извършено на 17.01.2011 по изп.д. № 20107370401021 по описа на ЧСИ Лучия Тасева рег.№ 737 при КЧСИ. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за отмяна на решението, както и на обжалваното действие на ЧСИ.
Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалвне съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:
Жалбоподателят е присъединен взискател по изпълнителното дело в качеството си на обезпечен кредитор с ипотека върху недвижимия имот, изнесен на публична продан, както и с особен залог върху търговското предприятие на длъжника, в чийто патримониум е включен същият имот.
В резултат от предприетите изпълнителни действия имотът е възложен на „ЕОН Асет Мениджмънт” ООД с влязло в сила постановление за възлагане от 29.11.2010 год.
С постановление от 17.01.2011 год. е предявено разпределението на събраните суми по изпълнителното дело.
Съгласно чл.460 ГПК разпределение се извършва, когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за вземанията, подлежащи на предпочтително удовлетворяване.
Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД определя реда на привилегиите, като на първо място се удовлетворяват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
От редакцията на текста следва да се направи извод, че за да се признае правото на предпочтително удовлетворение на вземанията за разноски, те трябва да отговарят на следните кумулативно предвидени предпоставки: да са свързани с обезпечаването или с принудителното изпълнение на притезанието, да са направени за имота, върху който е насочено изпълнението, и то така, че от тях да се ползват всички взискатели. Само тогава те ще попаднат в първи ред при изготвяне на разпределението.
Най-напред следва да се отговори на въпроса: кои разноски са свързани с обезпечението и кои – с принудителното изпълнение. В първия случай това са разноските по налагането на запори и възбрани, учредяване на ипотеки, особени залози – все действия, насочени към запазване на длъжниковото имущество, за да може то да послужи за удовлетворяване на кредиторите му. Втората хипотеза включва разноските по издирване на имуществото на длъжника, извършване на опис, оценка, назначаване на пазач и други действия, подчинени на същата цел.
И в двата случая важи изискването направените разноски да са от полза за всички кредитори. Така например, няма се удовлетворят с препдочитание разходите на присъединените взискатели по издаване на изпълнителни листи, защото изпълнителното производство не е образувано въз основа на тях и те по никакъв начин не ползват останалите кредитори. Няма да се ползват от привилегията по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД и разноските на присъединените взискатели за адвокатски хонорари.
Същото се отнася и за разноските по вдигане на обезпеченията, за чието включване в разпределението претендира жалбоподателят.
На първо място – това не са разходи по изпълнението, защото чисто хронологически не попадат във времевите рамки на изпълнителното произовдство. Не са и разходи по обезпечаването по смисъла на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Както беше посочено по-горе, цитираната разпоредба визира обезпечителните разходи като подготвителни действия по отношение предстоящото принудително изпълнение. Разходите по вдигане на обезпеченията очевидно не са такива.
Най-важното и определящо в случая е обаче, че съгласно чл.19 ал.3 от Правилника за вписванията заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан се извършва по искане на заинтересованото лице. В случая това е купувачът от публичната продан, какъвто жалбоподателят не е. От него, като ипотекарен кредитор, се изисква само нотариално заверено писмено съгласие ва осн. чл. 19 ал.1 от Правилника за вписванията.
В този смисъл разноските по заличаване на обезпеченията не са в тежест на жалбоподателя, но дори и да бяха, те не отговарят на другото условие на чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД, а именно – от тях няма да се възползват взискателите, а само купувачът на публичната продан. Ето защо правилно съдебният изпълнител не ги е включил в разпределението.
Поради изложените мотиви, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323/30.05.2011 год по в.гр.д. № 169/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е оставена без уважение жалбата НА „ЦКБ” АД гр.София срещу разпределението, извършено на 17.01.2011 по изп.д. № 20107370401021 по описа на ЧСИ Лучия Тасева рег.№ 737 при КЧСИ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: