forum.lex.bg

Как смятате правилно ли е при прекратено изп. дело по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК разноските да се възлагат на взискателя работник.
Принципно може би няма смисъл от обжалване на прекратяването защото фирмата няма никакво имущество.

Прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва ex lege (по силата на закона). Взискателя може да обжалва Постановлението на СИ за прекратяване на основание чл.435 ал.1 от ГПК, включително и в частта за разноските, стига Изп.производство да е прекратено преди изтичане на предвидения 2 годишен срок.

neutralen написа:Прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва ex lege (по силата на закона).

Това съвсем не е толкова сигурно - за целта вижте т. 10 от предложението за образуване на тълк. дело 2/2013 г.
http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D ... %D0%BE.pdf

neutralen написа:Взискателя може да обжалва Постановлението на СИ за прекратяване на основание чл.435 ал.1 от ГПК, включително и в частта за разноските

Глупости, само длъжникът може да обжалва постановлението за разноските - чл. 435, ал. 2 ГПК, предл. посл.

От посочените в т.10 три становища, винаги съм подържал Първото становище - Погасителната давност тече от последното изпълнително действие. Срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, с изтичането на който се прекратява изпълнителното производство БЕЗ да се прекъсва давността. От това следва че ако давността примерно е 3 годишна и ако не се образува ново изп. дело в 1 годишен срок от прекратяване на предишното изп.дело, то задължението ще бъде погасено по давност.
Другите две становища противоречат на материалния закон.