forum.lex.bg

Възникна интересна ситуация по едно заповедно производство: имаше подадено заявление от банка по чл. 417 ГПК, въз основа на което районен съд издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На подадената обаче частна жалба съответният окръжен съд отговори с определение, с което отменя разпореждането на районния съд за издаване на заповедта и изрично пише в определението, че ОТХВЪРЛЯ самото заявление на банката по чл. 417. Какво означава това на практика, от процесуална гледна точка? Вече задавах въпрос в друг раздел по този случай относно издаването на обратен ИЛ, това обаче не е важното в момента. По-интересният въпрос е, тъй като най-вероятно банката е подала молба за установителен иск като отговор на възражението (не е ясно всъщност дали е подала, до момента няма призовка), може ли изобщо да се даде ход по чл. 422 ГПК и какво ще се установява по какво искане, след като изначалното заявление е отхвърлено? Не трябва ли да се спре изобщо цялата процедура по главата за заповедното производство в такъв случай, пък банката ако ще да си търси правата по общия исков ред?

Благодаря предварително.

Вас не ви интересува банката как ще се измъкне от създалата се ситуация, защото има начин- ще плати 4% ДТ и ще си предяви осъдителен иск по исков ред. Хипотези много- може да прецени да не насочи иска към поръчителите ( не го вярвам), но може да предяви иск само срещу кредитополучателя. А, може и да бездейства...

Не мисля, че ще се спре цялото производство по заповедното- в лични сте ми писал, че сте само поръчител - зависи кой, какво е обжалвал с ЧЖ, така щото длъжникът може да не се е ползвал от правата си и по отношение на него проблема да си стои. В тази връзка не разбирам това ви изявление:

ivodam написа:На подадената обаче частна жалба съответният окръжен съд отговори с определение, с което отменя разпореждането на районния съд за издаване на заповедта и изрично пише в определението, че ОТХВЪРЛЯ самото заявление на банката по чл. 417.

и за да стане ясно си трябва коректно посочване на самия акт, за да се запознаем с него.
Знам, че сте любител на правото, по принуда, не отдавам нужното на преразказа и по тази причина не мога да приема, че с жалба само от страна на един, ще се отмени цялата заповед.

bird_of_paradise написа:Вас не ви интересува банката как ще се измъкне от създалата се ситуация, защото има начин- ще плати 4% ДТ и ще си предяви осъдителен иск по исков ред. Хипотези много- може да прецени да не насочи иска към поръчителите ( не го вярвам), но може да предяви иск само срещу кредитополучателя. А, може и да бездейства...

Не мисля, че ще се спре цялото производство по заповедното- в лични сте ми писал, че сте само поръчител - зависи кой, какво е обжалвал с ЧЖ, така щото длъжникът може да не се е ползвал от правата си и по отношение на него проблема да си стои. В тази връзка не разбирам това ви изявление:

ivodam написа:На подадената обаче частна жалба съответният окръжен съд отговори с определение, с което отменя разпореждането на районния съд за издаване на заповедта и изрично пише в определението, че ОТХВЪРЛЯ самото заявление на банката по чл. 417.

и за да стане ясно си трябва коректно посочване на самия акт, за да се запознаем с него.
Знам, че сте любител на правото, по принуда, не отдавам нужното на преразказа и по тази причина не мога да приема, че с жалба само от страна на един, ще се отмени цялата заповед.

Здравейте, всъщност не става дума за теглен кредит и поръчителство, не съм поръчител, а според банката солидарен длъжник по една история, изсмукана от пръстите, общо взето, банката счита, че по тяхна "грешка" била превела по една карта повече пари преди време. Ма вместо евентуално да си търси правата по реда на главата за неосновнателно обогатяване по ЗЗД, за по-лесно буквално на ръка си написали един минус по сметката на картата и си действат по 417, ако мине номерът. Е, засега не минава, но не ми е ясно какво точно следва от така излязлото определение на съда. Можете да го видите тук и ще се радвам да споделите мнението си, защото сте един от посетителтите на форума, чиито мнения ценя:

http://kos-bg.eu/valid/0063eb13/59592613.htm

Звездите добре са се сложили при вас, но не за дълго. Сега е ред на банката да действа. Как?- както прецени, по начините които посочих по-горе. Забравя за заповедното и си предявява осъдителен иск със заплащане на пълна държавна такса.
Твърде е възможно за банката да тече и срок по чл. 422, защото от момента, в който съдът получи вашето възражение и ЧЖ, производствата поемат по отделен път. По възражението ви съдът постановява О, в което им указва да си предявят иск по чл. 422 и го връчва на заявителя, а по ЧЖ, след изтичане срокът им за отговор, администрира до следваща инстанция. Ако колегите са направили справка, в резултат на която са установили, че вече е факт посоченото от вас О за отмяна на разпореждането правилото е, че ще предявят ( не е задължително веднага, но все някога) осъдителен иск за посочените суми, който няма да има нищо общо с производството по чл. 417 ( нищо общо в процесуален смисъл).
Ако не знаят за него, но срокът им по 422 изтича- би трябвало да са предявили установителен иск, който както вече написах ще остане без предмет, ерго- имат право да направят по същото това дело изменение и да преминат към осъдителен. Процесуални възможности достатъчно дал законодателят, но това не е ваш проблем, а техен.

Не казахте има ли образувано изп. дело, защото това би усложнило нещата ( де да знам, аз все още съм на онези ви думи за обратния ИЛ, та си питам).

bird_of_paradise написа::lol: Звездите добре са се сложили при вас, но не за дълго. Сега е ред на банката да действа. Как?- както прецени, по начините които посочих по-горе. Забравя за заповедното и си предявява осъдителен иск със заплащане на пълна държавна такса.
Твърде е възможно за банката да тече и срок по чл. 422, защото от момента, в който съдът получи вашето възражение и ЧЖ, производствата поемат по отделен път. По възражението ви съдът постановява О, в което им указва да си предявят иск по чл. 422 и го връчва на заявителя, а по ЧЖ, след изтичане срокът им за отговор, администрира до следваща инстанция. Ако колегите са направили справка, в резултат на която са установили, че вече е факт посоченото от вас О за отмяна на разпореждането правилото е, че ще предявят ( не е задължително веднага, но все някога) осъдителен иск за посочените суми, който няма да има нищо общо с производството по чл. 417 ( нищо общо в процесуален смисъл).
Ако не знаят за него, но срокът им по 422 изтича- би трябвало да са предявили установителен иск, който както вече написах ще остане без предмет, ерго- имат право да направят по същото това дело изменение и да преминат към осъдителен. Процесуални възможности достатъчно дал законодателят, но това не е ваш проблем, а техен.

Не казахте има ли образувано изп. дело, защото това би усложнило нещата ( де да знам, аз все още съм на онези ви думи за обратния ИЛ, та си питам).

Благодаря за отговора. Да, там е работата, че има образувано изпълнително дело, нали по великото ни законодателство възражението и обжалването не спира изпълнението, и са усвоени определени суми в хода на това дело, точно за това питах за обратния ИЛ, с който както разбрах, имате практика, която обаче не разбрах как е свършила в крайна сметка.
По принцип изпълнителното дело, доколкото виждам по чл. 433 т. 4 трябва да се прекрати.

ivodam написа:по чл. 433 т. 4 трябва да се прекрати

И аз така смятам, макар, че съществуват съдебни актове, с които съдилищата обезсилват издадените ИЛ. Въпреки това представете на ЧСИ заверен препис от това О горе, ведно с молбата ви за прекратяване.

Какво направих аз- взех си едно удостоверение от ЧСИ, от което се установи, какви суми са събрани в изп. дело, представих ( е, отказаха ми, но съдът задължи ЧСИ при това без такса ) копие на цялото изп. дело и поисках заповедния съд да ми издаде обратен ИЛ. Издаде. После нещата сериозно се развиха в друга посока - не е важно.

По друго изп. дело, пък, ЧСИ ме помоли да пусна молба с банкова сметка на длъжника, по която да преведе събраните суми от ПП ( не ги бе превел на банката) - да, докато ние спорим в съда имота на човека бе продаден. Това никъде не го пише за възможно, но клиента се съгласи, получи си парите и въпроса приключи до тук.

Днес направих справка в деловодството на съда, и както и би трябвало да се очаква, банката си е подала молба за установителен иск още в началото на септември. Не съм получил обаче до момента призовка от съда във връзка с него. Пишете, че този иск по чл. 422 ще остане без предмет, но това какво означава на практика? Съдът служебно трябва да прекрати нещата, или как ще стане? Като го гледам тоя съд как работи, очаквам да си ми пратят призовката, да ми връчат иска и да вървят нещата по течението...

Банката няма правен интерес от иска по чл. 422, след като заповедта е обезсилена.
Правният интерес, пък от своя страна, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, ерго - когато установи, че фактите са се сложили по този начин би следвало да чете определение за прекратяване на производството.
Дали ще го направи преди да ви връчи книжата за отговор не се наемам да гадая. Дали банката сама ще направи изменение по реда на чл. 214 ГПК ( съществува спор дали изобщо е допустимо такова изменение, защото е налице изменение не само в петитума, но и в обстоятелствата, на което трябва да се обърне сериозно внимание в отговора с нарочно възражение по този въпрос)- пак така, но едно е сигурно: получите ли съдебни книжа не бива да губите време, а да направите своевременно своите възражения.
Някъде прочетох, че имате адвокат- колегата знае, какво да прави. Просто му се доверете.

Ще ми се да спрем до тук по темата. Успех.

Да, беше казано и написано достатъчно, за което пак благодаря.
Има адвокати тамън двама, които са наточили пера и чекат книжата, нема проблем.
Каквото и да се случи, сумите не са големи и не е болка за умиргане, но ми е адски
интересна цялата история, щото съм любопитен по природа, а досега не бях имал такъв
допир със съдебната система, и някои неща направо ме втрещават.
По тези заповедни производства има ужасно много неяснотии, не знам дали е така в другите страни от Евросъюза...

Да споделя как приключи цялата работа, защото вероятно ще е от полза за някого.

Банката прояви благоразумие, разбрахме се извънсъдебно и си изтегли исковата молба и с това нещата окончателно приключиха. Съдът обаче не реагира по никакъв начин служебно, т.е. ако банката беше решила да прояви твърдоглавие, щеше да има дело по подадената от нея молба за установителен иск, независимо от това, че междувременно заявлението по чл. 417 беше отхвърлено, а заведеното изпълнително дело беше прекратено. Този момент относно съдбата на подадена искова молба при отхвърлено в последствие заявление по 417 ми остана неясен от цялата история.

Относно предисторията: банката твърдеше, че по нейна грешка преди доста време ми превела повече пари по една карта. И без да ме информира, си търсеше така преведените уж повече пари обратно, плюс лихви, като разглеждаше сумата на грешката като кредит, без да има сключен договор за кредит, без картата да има кредитен лимит или овърдрафт. Тоест, банката беше оформила една евентуална претенция по неоснователно обогатяване като кредитно задължение в своя полза. Нещо, което и досега считам, че е незаконно, но така и не се стигна да разбера евентуално какво мисли съдът по един такъв казус, а други такива случаи не намерих.
Описвам случката, защото един от служителите на банката ми довери, че моят такъв случай не бил единичен, а такива имало много, може би над 100. Ако някой се сблъска с подобен казус, нека да се обади, с удоволствие ще споделя скромния опит, който натрупах с въпросната случка и банка.

Поздрави на всички, които помогнаха тук със съвет по един или друг начин.