forum.lex.bg

Възникна следният любопитен въпрос във връзка с един казус, при който подадено от банка заявление по чл. 417 за издаване на ЗНИ и ИЛ беше отхвърлено. Казусът сам по себе си е интересен и беше обсъждан неотдавна, но въпросът сега е какво е станало с давността? В съдебната практика, аналогично на подаването на иск, се приема и че подаването на заявление по 410 или 417 прекъсва давността, нормално. В чл. 116 ЗЗД обаче има един интересен текст в буква б): "ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната".
Моля хората с опит и съдебна практика да споделят прилага ли се това нещо аналогично и при неуважени заявления по чл. 417? Логиката изисква това да е така, но все пак какво казва практиката?

Благодаря предварително.

E как логиката ще изисква това да е така?
Заявлението по чл.417, да не би да е искане за помирително производство ?

Прилага се, естествено. Няма причина подаването на заявление да прекъсва давността "аналогично на подаването на иск", а това правило да не важи.