обжалване запор върху РЗ

[Angelovа-2]

Наложен е запор върху заплатата на изпълнителния директор на дружеството като предварително изпълнение по решение на ОС по трудов спор. Производството е висящо пред ВКС. Мога ли да обжалвам този наложен запор, след като на касиерката на дружеството е връчено запорно съобщение, в което не е посочено какъв точно размер трябва да удържа от трудовото възнаграждение на директора? Има ли друг начин да обжалвам това действие на Съдия-изпълнителя, поне докато ВКС се произнесе?

[gega]

Ако длъжник по изпълнението е дружеството и е наложен изпълнителен запор върху възнаграждението на изп. директор н адружеството длъжник и ако това е истина, този съдия-изпълнител трябва да бъде на часа уволнен!
Ако така стоят нещата, обжалвайте тези действия на съдия-изпълнителя пред ОС!
Апропо, за коя СИС става въпрос!

[888888]

сигурно ли е , че става дума за трудов спор, а не издръжка?

[донна2]

За какво се отнася тоя трудов спор ,да не би да става въпрос за обезщетение по чл.226 от КТ ,може да обжалваш това е твое право ,но имай предвид ,че ОС едва ли ще го отмени .
По принцип такава е практиката не се посочва по точно колко трябва да се спира, а и съдия изпълнителя няма от къде да знае колко получава ,колко са членовете на семейството , тук взискателя не е длъжен да прави уточнения тоя факт /при нас е така / .
Няма задължение това да се записва в запорното съобщение /макар ,че при различните СИС е различно най-вече когато става въпрос за издръжка записват члена от ГПК по реда на ,който се правят удръжките/.

[донна2]

При трудов спор примерно когато се касае за хипотезата на чл.226 от КТ , солидарно отговорни са работодателя и виновните длъжностни лица , в тоя случай ,съдът осъжда солидарно работодателя /дружеството ,ЕТ../и длъжностното лице , което може да е управителя, изпълнителния директор ,прокуриста и т.н.
Написала съм ,че практиката на различните СИС е различна, и че по някга когато се касае най-вече за издръжка се посочва члена от ГПК ,но това е с друга цел ,виж как се формира размера на обезщетението за издръжка ,но не съм написала ,че е задължително да се посочва по кой член от ГПК , при издръжка сме имали случаи да пристигне запорното с прикрепена извадска от ГПК /сниман съответния законов текст /, но това не епрактика примерно на нашия СИ.

[донна2]

Допуснала съм грешка при издръжката да не се чете
"виж как се формира размера на обезщетението за издръжка " ,а да се чете "виж как се формира размера на задължението за издръжка "
виж чл.341 ал.3

[gega]

Щом е висящ спорът пред ВКС, не може този спор да е по чл. 226 КТ. Мисли!!!!

[gega]

Освен ако претенцията за паричното обезщетение не е на стойност над 5 000 лв., но дълбоко се съмнявам:))

[Angelova-2]

Извинете ме за пропуска и късното включване. Спорът е трудов и РС: на осн. чл. 344,ал. 1, т. 1 признава уволнението на служителя в дружеството за незаконно, и отменя заповедта на изп. директор за уволнението, като незаконосъобразна; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ възстановява служителя на предишната заемана от него длъжност; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ осъжда дружеството да заплати на служителя 1400 лв. парично обезщетение, за времето, през което същия е останал без работа поради горното уволнение, ведно със зак. лихва; на основание чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от КТ осъжда дружеството и лицето Х (разбирай изп. директор, въпреки че не е посочено това му качество в решението) да заплатят на служителя парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 3 650 лева и т.н. съответно за разноските. Благодаря на всички, дали своето становище.

[донна2]

Да правилно това са съединени искове .
Никакъв проблем ОС да издаде изпълнителен лист , но по отношение на Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ изпълнението се насочва само срещу дружеството ,а по чл.226 от КТ може срещу дружеството може и срещу директора .

[marechkova]

В такъв случай, може ли само дружеството да плати присъденото обезщетение по чл. 226 от КТ на служителя, без да се стига до удръжки от РЗ на изп. директор?

[донна2]

да може няма проблем

[лунатик]

Интересно защо делото е стигнало да касация, след като исковете по двете претенции са под 5000 лв. всяка. Вероятно делото е образувано преди 08.11.2002 г., като на основание ЗИДГПК : "§ 79. Заварените висящи дела по трудови спорове подлежат на разглеждане по досегашния ред".
Доказването на неимуществени вреди е извънредно трудно, та този изп. директор бая трябва да е сгазил лука, та да бъдат налице безспорни доказателства за претърпени неимуществени вреди.
А удръжките върху възнаграждението на изп. директор ще е 1/2 от възнаграждението след приспадане на данъците, тъй като чистото му възнаграждение ще е вероятно над 250 лв./мес. А пък щом са осъдени солидарно с сдружеството - вероятно съотношението е 50 : 50. Т. е. изп. директор ще е солидарно задължен в размер на 1825 лв. плюс полагаемата се част за разноски и лихви, ако са искани.
А обжалване действията на съдия-изпълнителя - може, но едва ли ще се спечели достатъчно време до окончателното произнасяне на ВКС.

[Angelova-2]

А самото обжалване на действието на съдия-изпълнителя не спира ли изпълнението по наложения запор?

[донна2]

Това са съединени искове обжалва се решението по отношение на исковете по чл.344 от КТ -чл.218а ал.2 б.а от ГПК.
Що се отнася до иска по чл.226 от КТ решението си е в сила служителя може да поиска цялата сума както от работодателя така и от директора /солидарно отговарят/

[донна2]

съгласно чл.335 от ГПК жалбата не спира действията по изпълнението ,но съда може да постанови спирането

[Angelova-2]

Да, делото е образувано м. април 2002 г.- РС. Изп. директор съвсем няма вина за уволнението, той само е изпълнил решението на СД, като го е материализирал, издавайки процесната заповед за уволнение.

[лунатик]

Струва ми се, че търсенето на солидарната отговорност от работодателя и длъжностните лица предвидена в чл. 226 КТ е само правна възможност стояща пред уволненият работник. Той може да я търси както от работодателя, така и от конкретните лица, а така също и комбинирано. Всичко зависи от волята на ищеца.
Но ако ищеца реши да търси отговорност от дл. лица или солидарна, то такъв иск (според мене) не би могъл да се разглежда обективно съединен с исковете по чл 344 КТ (защото ще са различни ответниците). Но в случая наред с работодателя с решението е осъдено и дл. лице (изп. директор). Това за мене е странно. Това би могло да стане, но в отделно производство, което не би следвало да се разглежда съвместно с иск по чл. 344 КТ. От друга страна - разглеждането на иск по чл. 226 КТ би могло да се извърши съвместно с исковете по чл. 344 КТ, ако отговорността по чл. 226 КТ е търсена само от работодателя. Но тогава съда не би могъл да се произнесе за солидарната отговорност на изп. директор, тъй като не е бил съзиран за това. Но щом лицето Х е осъдено солидарно.... Нещо не ми е ясно.

[123]

защо да не може да се разглежда съвместно с иск по чл.344?

[лунатик]

Струва ми се, че не може, защото: първоначално ищеца е отправил обективно съеденини искове по чл. 103 ГПК (Ищецът може да предяви с една искова молба срещу СЪЩИЯ ОТВЕТНИК няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство). Искът по чл. 344 е срещу ответника - ю.л. Но иска по чл. 226 КТ предполага три възможности :
- срещу ю.л. - работодател
- срещу длъжностно лице ( в сл. изп. директор)
- солидарна отговорност между първите два
---------
Ако е първия вариант - няма проблем срещу един ответник да се предявят с една молба съединени искове. Но ако исковете по единия член 344 са срещу едно лице, а пък по чл. 226 привличаме солидарно още едо лице - чл. 103 ГПК просто не може да се осъществи.
---------
После : Да предположим, че исковете по чл. 226 и чл. 344 КТ са заведени поотделно по едно и също време. На основание чл. 123 ГПК ( Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват ЕДНИ И СЪЩИ ЛИЦА на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.), съда може да ги съедини. Но... условието е лицата ДА СА ЕДИ И СЪЩИ. Но по иска по чл. 344 ответник е предприятието - а по иска по чл. 226 може ответник освен да е предприятието - може и да са още длъжностни лица. И тук не става дума само за изп. директор - може да става дума и за касиерка например, която не е била на кеф и изгонила досадника дето си е искал да му предостави трудовата книжка или нещо друго. Може да се получи ситуация някой да е осъден без да е участвал в процес.
--------
Това е накратко. Иначе, ако се позамисли човек - какъв е смисъла от иск по чл. 226 КТслед като има възможност по иск по чл. 45 ЗЗД? Може би само това, че производството по трудови дела е безплатно? Но пък иск за вреди възникнали СЛЕД прекратяване на трудово правоотношение едва ли може да се характеризира като иск по ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, какъвто е замисъла на КТ.
-------
Целият ми предишен постинг бе в насока да се търсят пороци на въззивното решение - нали все още ВКС не се е произнесъл и има възможност в откритото заседание да се посочат евентуалните пороци.