forum.lex.bg

Здравейте,
Получих информация, че по директива или предписание на ЕС, банка, която е държател на сметка по която са постъпили средства в следствие на измама, която е доказана като такава е солидарно отговорна с "измамника" и може да прецени и да възстанови парите, които са били платени. Доколкото разбрах това не е писмено упоменато в българските законодателни текстове, но има прецеденти на върнати средства от банки при такива случаи.
Някой дали е запознат с подобен казус или дали знае къде може да се потърси конкретен текст в документацията (закони, директиви и т.н.) на ЕС, който да реферира към подобен случай.
Благодаря предварително

Кой е титуляр на сметката?
Осъдено за измама лице или друг?

И какво разбирате под "средства постъпили по измама"?

Титуляра по сметката е човекът извършил измамата, но не е осъден. Само има подадена жалба в полицията срещу него. Тепърва ще има следствие и производство.
А по въпроса за средствата: преведена сума пари за услуга, която лицето не извършва и умишлено никога не е имало намерение да извърши. Това може да се докаже.

От "може да се докаже" до "Доказано с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 209 НК (измама)" има много голяма разлика.
Доказва се не пред банката, а пред съда. Последният, който решава е той.

Отделно от това споменавате "услуга, която няма намерение да извърши", което на мен лично ми прилича не на наказателния състав на "измама", а на неизпълнение на договор, което си е гражданско правоотношение.

Я си задайте по-конкретно въпроса, за да не се налага да гадаем какво точно питате.

В случая ме интересува единствено дали някой знае дали има закон или предписание на ЕС, което да урежда отговорността на банките в случай на измама. И ако може да ме насочи къде да намеря материали.
До момента опитах в Europe Direct и в eur-lex, но оттам не можаха да ме насочат.
Останалото са неща, които аз си движа тъй или иначе по установения ред и за тях не търся съвет.
Благодаря

За закони и предписания на ЕС не съм чувала принципно... Не мога да си представя логически как някой, който няма вина (банката) ще носи отговорност за действията на друг (измамник)... Ама Вие си движете, каквото имате и можете....
Вероятно смесвате отговорността, която носи банката по силата на договор с клиента си, ако бъде извършено престъпление през нейно пос-устройство, чрез скимиране на банкова карта, или при нейна кражба или в други специални случаи. Но дори и тогава се изисква доказване добросъвестността на клиента: да не е държал картата с пин-кода заедно и т.н.

Би имало някаква логика,но във вс. случаи на банката би следвало най-малко да й е известно,че с/у Х има заведено дело( и не знам защо точно за измама ,не и за др. деяние против собствеността или каквото и да било престъпление с користна цел) и че по делото има данни,че именно средствата по сметката са предмет на престъплението или преобразуван такъв в пари.
И все пак,всеки е невинен до установяване на противното.Има си и средства за обезпечаване на искове.Не може банката да откаже да му обслужи превод/теглене,щото бил обвиняем,под страх от солидарна отговорност.Най-малко тя би била неизправен длъжник по договора за влог.На какво основание му засягаш патримониума? Имаш си договор с Х-дължиш обслужване на сметката-както си е по банковия д/р.

iva_mar написа:В случая ме интересува единствено дали някой знае дали има закон или предписание на ЕС, което да урежда отговорността на банките в случай на измама. И ако може да ме насочи къде да намеря материали.

Има, да - не е един закон или "предписание", а е цяла система от правни норми, част от които наказателноправни, друга част - гражданскоправни.

Нали не очаквате от оскъдните трохи информация, която давате, ние да ви дадем ВСИЧКИ налични правни норми в законодателството на ЕС и във вътрешното ни право, за да може "вие да си движите нещата".
Задайте си въпроса, така, както го посочвате, не може да стане ясно за какво питате.