forum.lex.bg

Става дума за друго оспорване, не за оспорването на параграф 2-за което вече имаше тема тук във форума, и знаете как предизвестено се разви въпроса пред съда на първа инстанция.
Образувано е Адм дело 3002 / 2015 . Оспорват чл. 7 ал. 2 т. 4 от наредбата. Можете да видите жалбата-добре аргументирана, подробна е, има и искане по 190-по което скоро ВадмС ще се произнесе.
Споделям аргументите в жалбата. Само ,като free ноу -хау към жалещия се-освен аргументите в жалбата лесния път за оспорване е,че е нарушен чл. 26 ал. 2 ЗНА-липса на предварителна публикация на проекта за изм. на наредбата през 2014, което е самостоятелно основание за отмяна, без обсъждане на други аргументи. Тук преди време една форумна участничка обърна внимание-че не винаги съдът отменя подзаконови НА на това основание. Вероятно е така(като гледам обаче-по-често този аргумент "минава")- а ако пък не "мине" аргументът нарушена процедура по 26 ал 2 ЗНА, ще се гледат другите аргументи в жалбата. Разбира се, ако жалещия се позове на нарушен чл. 26 ал. 2 ЗНА (което към момента не е направено,а съдът едва ли ще занимае служебно-въпреки,че има това право-когато иде реч за нищожност), а ако съдът приеме този аргумент, вероятно ще обяви за нищожно цялото увеличение на тарифата, а не само оспорения текст-тоест въпрос на преценка от страна на жалещия е дали и как да действа.

Ми... прочетох жалбата. Мъкааааа, мъка. ВАС като спре действието на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1, и кво?
Замразяваме всякакви съдебни производства по искове с мат. интерес над 10 хил. лева, а и никакви нови не се образуват, защото нямаме "тарифа" за определяне размер на адвокатския хонорар.
Изобщо не искам да коментирам изложените аргументи. Не само размерът адв. хонорар им бил непосилен, ами и размерът на ДТ по чл.78 ГПК им се видял много тлъст и взели, че не я внесли. Пък после защо съдът прекратил производството спрямо тях - Техни Величия от ДСК. Оххх, мъка....

enter, толкова е и твоят умствен багаж - почти колкото техният.

За протокола:
Това бе първото и последно включване от моя страна в тази тема.
Бърборете си на воля. То само това ви остава.

Melly написа:Ми... прочетох жалбата. Мъкааааа, мъка. ВАС като спре действието на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1, и кво?
Замразяваме всякакви съдебни производства по искове с мат. интерес над 10 хил. лева, а и никакви нови не се образуват, защото нямаме "тарифа" за определяне размер на адвокатския хонорар.
Изобщо не искам да коментирам изложените аргументи. Не само размерът адв. хонорар им бил непосилен, ами и размерът на ДТ по чл.78 ГПК им се видял много тлъст и взели, че не я внесли. Пък после защо съдът прекратил производството спрямо тях - Техни Величия от ДСК. Оххх, мъка....

enter, толкова е и твоят умствен багаж - почти колкото техният.

Няколко нива над твоя е.

ВадмС няма да спре действието на оспорения текст. Въпреки,че при тарифата, касаеща чесеитата-беше спрян неблагоприятен текст за тях, докато се гледа жалбата им.

Най-лесния начин - с почти 100 процентова сигурност за успех да бъде оспорена тази така наречена наредба е точно с позоваване неспазването на чл 26 ал 2 ЗНА-което е аргумент за прогласяване нищожност на увеличението на тарифата в цялост , което , ако се случи значи връщане на стария размер на хонорарите. Да се научи ВадвС следващия път да го спазва ЗНА. Твърдя ,че съм първия който се сети за този аргумент. Нека да се появи жалбоподател- ентусиаст с този аргумент да видим прав ли съм или не. Не мога аз да я оспоря с този или друг аргумент-ще ме отсвирят с липса на правен интерес.

Не съм на страната на ДСК, а съм против незаконно увеличените адвокатски хонорари-именно поради неспазен чл 26 ал 2 ЗНА. Да бяха ги увеличили законно при спазена елементарна процедура по чл 26 ал 2 ЗНА.

Не бях запозната, че още някой протяга мазна ръка към паницата на адвоката, но благодаря.

Известният с непочтеността си по нашите ширини банков бирник водел дела със значитетелен материален интерес и видите ли, можело да плати хонорар над 1милион ( а, дано - неизпълнението за плащане на ДТ влече прекратяване на делото). Трогателно!
Е, хубава работа - `га съдират кожата на кредитополучателите си- няма проблем, `га има вероятност да платят- сълзи и сополи. Като казвам, че с присъждане на юк. възнаграждение по делата работодателят се (не)основателно обогатява, насреща не- ягодово сладко.
Ах, този двоен аршин.

enter написа:ВадмС няма да спре действието на оспорения текст. Въпреки,че при тарифата, касаеща чесеитата-беше спрян неблагоприятен текст за тях, докато се гледа жалбата им.

Дайте да не сравняваме двете гилдии ( адвокати и ЧСИ), така `щото са изначално различни. Ябълката на раздора при ТЗЧСИ беше размера на възнаграждението на частника, различаващо се от това, което държавата събира при държавното изпълнение, но някак пропускате факта, че ЧСИ е лице ( по памет дефиницията), на което ДЪРЖАВАТА е възложила принудителното изпълнение на притезания.
До вчера всички пееха за евентуалния монопол на адвокатурата, пропускайки факта, че проц. защита по дела не е запазена територия само за адвокатурата ( я си вижте процесуалните закони ), отделно държавата не ми е възложител/работодател- аз ( за моя радост или мъка) съм свободна, независима и относително неуправляема.

Ще следя темата, защото решението ще е показателно, до къде се простира свободата ми.
п.п. Не знам за нива, не се и интересувам, но само за протокола - нарушение по чл.26, ал.2 ЗНА не влече нищожност.

bird_of_paradise написа:
п.п. Не знам за нива, не се и интересувам, но само за протокола - нарушение по чл.26, ал.2 ЗНА не влече нищожност.

Заради спорта ли спорите? Не спорете -съдебната практика на ВАС е категорична. Да известно ми е,че има много малко решения в обратния смъсъл-изключенията потвърждават правилото-неспазването на чл 26 ал 2 от ЗНА води до нищожност на подзаконовия НА. За сведение-напоследък почнаха проектите да се публикуват-както си е изискването по закон - за обществено обсъждане по изискванията на цитирания текст-така,че все по трудно ще се намери подзаконов НА да бъде оспорен по този ред=

Ето един случаен пример(първия попаднал ми от търсачката на ВАС) за оспорване с позоваване неспазването на 26 ал 2 ЗНА - РЕШЕНИЕ№ 14576 , 06/11/2013

"Издадена(наредбата) е в предписаната от закона форма, но при издаването й съществено са нарушени административнопроизводствените правила предвидени в чл. 26, ал. 2 ЗНА. Съгласно този текст, представляващ императивна норма, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Тескът в тази редация е приет със Закон за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46/2007 г., в сила от 01.01.2008 г., като целта е да се даде възможност за широко обсъждане на проектите на нормативни актове от заинтересуваните лица, както и те да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, представляващо разгласяване на проекта на подзаконовия нормативен акт, е начинът, чрез който принципите за откритост и съгласуваност, прогласени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи от органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. Изпълнението на ал. 2 на посочения текст представлява задължително условие, като част от административнопроизводствените правила, поради което при неспазването му, какъвто е настоящия случай, представлява същественото им нарушение по издаване на подзаконовия нормативен акт и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст от наредбата съгласно чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК. С оглед изложеното само на това основание оспореният текст от наредбата е незаконосъобразен и следва да се отмени. (...) РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл. 3, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.06.2011 (и тн)"

enter написа:Заради спорта ли спорите? Не спорете....

Не, не е заради спорта. Апострофирах вас по една причина- отдавна ми е додеяло всеки да казва, колко прости са адвокатите ( някъде се дистанцирахте от тази гилдия, не ви знам каква професия упражнявате, не се интересувам- тук по правило разсъждавам върху буквите без предразсъдъци), но след като претендирате за съответното ниво - защитете го.

Надали, след като все още ми сочите нищожност при проц. нарушение( ако се докаже, де), но все пак не пречи да опитате, за да ми покажете мястото в нивата.
Цитираният съдебен акт не подкрепя изявлението ви. Така мисля аз.

Мисля,че няма смисъл за още примери-не е проблем. Нарушенията в процедурата по 26 ал 2 ЗНА води до нищожност на подзаконовия НА. Няма смисъл от още примери и няма смисъл да се спори по въпрос ,който е константна съдебна практика. Безмислено е да ми давате примери в обратна насока-вече ви казах, известно ми е,че има и такива, които са изключение.
Увеличението на адвокатсите хонорари е нищожно-само поради нарушена процедура-без да е необходимо да се минава по трудния път с аргументи по същество. Който иска-да си се пробва и позовава и инцидентно-по конкретен спор-като го сурвакат да плати разноски по увеличената тарифа... Не че е зле ВАдмС изрично да изясни-разясни как се пише наредба , при оспорване само с този аргумент-неспазена процедура за предварителна публикация на интернет страницата. Не е късно жалещия по това оспорване да се позове на неспазена процедура и по този спор, ако решат-да видим прав ли съм или не.(Ясно е ,че ефектът от това ще е никакъв-ще издадат наново наредбата с увеличението-като си изчакат 2-те седмици, ми да го бяха направили и през 2014г)
Очаквам в малкото случаи когато ВАдвС има право да издава наредби-те да не бъдат уязвими по този елементарен начин-неспазена процедура по ЗНА. Да не коментирам и инатът с параграф 2-чудя се дали трети път ще се пробват с подобен текст-дописване на ГПК.

...
Няма да се разберем, очевидно, за нищожността ( не бъркайте отмяната на параграфа при липса на компетентност/делегирани правомощия на органа, който го е издал с проц. нарушение), но колкото повече пишете, толкова повече се отказвам да ви апострофирам.
Оставете наредбата за малко - как го виждате това "инцидентно позоваване" като краен резултат в светлината на чл 195 АПК? ( вижте и ТР № 2/19.11.2014г. ОСГТК ВКС - ако не помага, поне не вреди)..

Сега трябва да се приведа някак и до нивото си . Работа, но после ще ви прочета.

Нищожен административен акт, в т.ч и нормативен не подлежи на изпълнение. Правно нищо е, все едно го няма. Създава правна привидност, но това,не значи,че подлежи на изпълнение, спазване, съблюдаване, дори и нищожността да не е изрично прогласена и тн. Валиден е стария размер по тарифата, а ВадмС е редно да реши въпроса-само с оглед яснота.

Смешковци,.Нали не очакват, че с отмяната на наредбата ще се върнем на старите Цени? Има долна граница в тарифата, но не и Горна такава

Е, благодарско!


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5616
София, 05/18/2015

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ЖАНЕТА ПЕТРОВА
по адм. дело № 3002/2015. Document Link Icon


Банка "ДСК ЕАД със седалище и адрес на управление София е оспорила разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е поискала да бъде отменена поради противоречието й с чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България и с целта на закона, вложена в разпоредбите на чл.146, т.5 АПК и чл.78, ал.5 ГПК. Направено е и искане по чл.190, ал.1, предл.2 АПК за спиране на действието на оспорената разпоредба.
Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата, прие следното:
Според определението, дадено в чл.75 от Административнопроцесуалния кодекс, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Те се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен от изрично овластени от Конституцията или закон органи (чл.76 АПК ).
Законът за нормативните актове характеризира нормативния акт като общи правила за поведение, издадени или приети от компетентен държавен орган, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти и имат нееднократно правно действие.
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималните размери на адвокатските възнаграждения по различни видове дела. Тя е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9 юли 2004 г., на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата. Висшият адвокатски съвет е предвиден със закон орган на адвокатурата, чиито членове се избират от общото събрание на адвокатите в страната. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет издава наредба, с която определя минималните възнаграждения на адвокатите за съответния вид работа работа. Предвидено е, че възнаграждението на адвоката се определя с договор между него и клиента, но не може да бъде по-ниско от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА размер.
Прегледът на нормативната уредба, която се отнася до издаването на нормативните актове, обосновава извод, че оспорената разпоредба не е разпоредба на подзаконов нормативен акт, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда, предвиден в раздел трети, глава десета от Административнопроцесуалния кодекс. Макар да носи наименованието на подзаконов нормативен акт, издадената от Висшия адвокатски съвет наредба не притежава белезите, с които се отличава подзаконовият нормативен акт. Един от основните елементи, които характеризират държавната власт, е правомощието на държавните органи да издават правни актове със задължителна сила, в това число нормативни актове. Нормативни актове се издават от органите на държавна власт, в чиято компетентност е възложено регулирането на един или друг вид обществени отношения. Конституцията на Република България посочва висшите органи на държавна власт, които могат да издават нормативни актове. Според тълкуването на Конституционния съд в решение № 9 от 3 юли 2014 г. по конституционно дело №3/2014 г., това изброяване не е изчерпателно, което обаче не означава, че орган, който не е носител на държавни властнически правомощия, може да издава подзаконови нормативни актове. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, с която на Висшия адвокатски съвет се възлага да определи минималния размер на адвокатските възнаграждения не може да се интерпретира по начин, че на съвета е прехвърлена нормотворческа компетентност. Висшият адвокатски съвет не е държавен орган, а орган на професионална общност, която Конституцията на Република България обявява за свободна, независима и самоуправляваща се (чл.133, ал.2 КРБ). При внимателен прочит се установява, че нормата на чл.36, ал.2 ЗА не създава първична уредба на размера на адвокатските възнаграждения, която да бъде вторично доразвита с подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия адвокатски съвет. Затова и жалбоподателят не се позова на разпоредба на Закона за адвокатурата, с която нивата на възнагражденията по наредбата на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат съпоставени, така че да се направи заключение за не/съответствието им с акт от по-висша степен. Предназначението на правилото на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата е да създаде гаранция за справедлив и отговорящ на положения квалифициран труд минимален размер на адвокатското възнаграждение, какъвто бъде определен от органа, представляващ професионалната общност. Такъв вид гаранция се съдържа и в чл.78, ал.5 ГПК, който гласи, че съдът няма право да присъди по–нисък размер от определения в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, когато намалява адвокатското възнаграждение поради прекомерност спрямо действителна правна и фактическа сложност на делото.
Във връзка с преценката за допустимост на оспорването по това дело следва да се подчертае, че правилата, които се съдържат в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нямат характер на административноправни норми. Административноправните норми имат предмет на регулиране, който е свързан с възникването и развитието на административни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителна дейност. Правилата на наредбата са приети от орган на самоуправляваща се съсловна общност и определят ценови стандарти за упражняване на адвокатската професия. Поради това, че наредбата не е нормативен акт, неизпълнението й не е скрепено с прилагането на държавна принуда. Спазването й обвързва представителите на адвокатската професия по силата на чл.122, ал.2 от Закона за адвокатурата, който гласи, че решенията на съвета (наредбата е приета с решение на Висшия адвокатски съвет) са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Съблюдаването на установения от Висшия адвокатски съвет минимален размер на адвокатското възнаграждение ангажира адвокатите и техните клиенти в договорните им отношения, а уговарянето на по-ниско възнаграждение се счита за дисциплинарно нарушение на адвоката, което се санкционира от дисциплинарен съд на адвокатската колегия.
Жалбата на Банка "ДСК ЕАД се основава на доводи, че определените с наредба от Висшия адвокатски съвет високи възнаграждения защитават само интересите на адвокатското съсловие, което се отразява на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, що се отнася до достъпа им до правосъдие и защитата им пред съд. Поставеният проблем обаче не е свързан със съществуваща подзаконова уредба, при положение, че правото на Висшия адвокатски съвет да определя минималните размери на възнагражденията, е закрепено със закон. Що се отнася до конкретния случай, описан в жалбата, при който на юрисконсулт е присъден минималният размер на съответното адвокатско възнаграждение, той повдига въпроси от практиката на съдилищата, свързани с прилагането на чл.78, ал.8 ГПК. Анализът на чл.78, ал.8 ГПК очертава несъответствия при буквалното тълкуване на понятието "адвокатско възнаграждение". Юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършват само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя възнаграждение. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно съдействие и защита. Професията се упражнява в съответствие с принципите за принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани в чл.2 от Закона за адвокатурата. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които, макар обединени под наименованието "наредба" и публикувани в "Държавен вестник", нямат нормативен характер. Нормата на чл.78, ал.8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението, нито препраща към Наредба №1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка , като съобрази с обема и качеството на положения труд.
Тъй като не е подадена срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт, жалбата на Банка "ДСК ЕАД със седалище и адрес на управление София е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Със същите аргументи следва да се остави без разглеждане и искането за спиране на действието на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.159 т.1 АПК във връзка с чл.196 АПК Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Банка "ДСК ЕАД срещу чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения с искане за неговата отмяна поради противоречието му с чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България и с целта на закона, вложена в разпоредбите на чл.146,т.5 АПК и чл.78, ал.5 ГПК, както и искането по чл.190, ал.1, предл.2 АПК за спиране действието на оспорената разпоредба.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Пунева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Жанета Петрова
/п/ Емилия Георгиева
Ж.П.

Чудесно.
От кога споря, че на ЮЛ не следва да се присъждат възнаграждения определени по размер в Наредба 1...

Чакай че още не е влязло в сила.

ВКС приема ,че тази наредба е подзаконов нормативен акт-вж в Тълкувателно дело Nr.6 / 2012 г. ОСГТК на ВКС. Там се казва

"Минималният размер на
възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на
законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. С тази
Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми,
уреждащи изчерпателно посочената в закона материя – определяне на
минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор
между адвокат и клиент. Следователно с § 2 ДР Наредба №1/2004г. се
надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се
въвеждат правила за процедиране на съда и се допълва разпоредба на
ГПК, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на Висшия
адвокатски съвет. Обсъжданата наредба е подзаконов нормативен акт,
поради което при противоречие с основен нормативен акт,
правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока
степен – чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР
Наредба № 1/2004г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК,
като променя, без да има такава правна възможност, процесуалното
правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за
прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да
намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера,
определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА.
"

Това е изяснено чрез тълкуване.

А пък при оспорване на новоприетия текст от миналата година на пар 2 на първа инстанция ВадмС също прие ,че наредбата е подзаконов НА- решение № 14820 от 2014г .

И сега изведнъж пък определиха,че не е подзаконов нормативен акт. Подзаконов нормативен акт е по аргументите , в тълкуването на ВКС. Ако трябва ВКС и ВАС да се събрат и съвместно изтълкуват-вж 124 ал 2 ЗСВ. И без това съвместните тълкувателни постановления са малко.

Оспорването на наредбата не е толкова интересно в момента , по интересно е - e ли е, или не е наредбата подзаконов нормативен акт.

Жалбата на Банка ДСК говори много за Правния й отдел в ЦУ.

Как "Дяволът чете Евангелието, а Мохамед би прочел Библията" ....

"Нормата на чл.78, ал.8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението, нито препраща към Наредба №1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази с обема и качеството на положения труд."

Да припомним и чл.78, ал.8ГПК... "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт."

Гледам и се чудя... а бе колко вида адвокатско възнаграждение има? Това с минимално определените граници по наредбата ми е ясно, ама тука се прокрадва идеята, че и някакво друго адвокатско възнаграждение има, такова дето не е съвсем по наредбата, а малко извън нея. Сигурно съм глупав, та чак тъп, ама не мога да се сетя какво друго адвокатско възнаграждение може да ми се полага (законно)??? Пък живо ме заинтересува този въпрос, гложди ме, че някакво възнаграждение тука съм пропуснал и работя без него...

Много забавно ще стане,
ако и аз подметна НЕЩО за размисъл.
Я сега някой да ми изтълкува вложения в чл.78, ал.8 ГПК смисъл в светлината на чл.5 ЗА. Нищо лично към колегите юрисконсулти. Само размиШлявам върху законодателните умотворчества.

Май юрисКонсултите са в трудовоправни отношения с техните работодатели, а пък същевременно им се разрешава в съдебен процес, в който представляват своите работодатели да получават възнаграждения като на друга категория лица...

bird_of_paradise написа:но само за протокола - нарушение по чл.26, ал.2 ЗНА не влече нищожност.

Влече. Още един пример
http://legalworld.bg/44649.vas-otmeni-i ... anova.html
http://www.sac.government.bg/court22.ns ... enDocument

"Изпълнението на чл.26, ал. 2 от ЗНА представлява задължително условие, като част от административнопроизводствените правила, поради което при неспазването му, какъвто е настоящия случай, представлява съществено нарушение по издаване на подзаконовия нормативен акт и е самостоятелно основание за отмяна на Наредбата" (и тн.)
Ако наредба N1 на ВадвС е подзаконов НА, неспазването на чл 26 ал 2 ЗНА е най-лесния начин да бъде оспорена, няма нужда от пространните аргументи в жалбата на ДСК

Тежък удар по авторитета на поне няколко организации, нанася ВАС.

Но защо ВАС намира едва при по-изрично подбутване да се изкаже по въпроса. Решават казуси с разноски от поне 20 години. Пък как не са го подхванали анализа си по-рано. Първите симптоми на лудостта на ВКС започнаха да се проявяват около 2009 г. и отчетливо и с нарастваща честота започнаха да се преповтарят.

Сега ВКС ако са мъже и жени да си обявят за неправилно ТР-то. В частта за тази фамозна Наредба №1.