forum.lex.bg

Здравейте всички.
Заведен е осъдителен иск за заплащане на определена сума пари, която се претендира ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба.
Делото се влачи вече много години наред /многократно е връщано от ВКС/ и сега е пак в първоинстанциония съд.
При последното поредно връщане на първоинстанциония съд, ответника заплаща изцяло главницата, което плащане е признато от ищеца. Ответникът обаче не заплаща законната лихва за периода от подаването на исковата молба до датата на плащането. Тъй като от подаването на исковата молба да датата на плащането са минали много години, законната лихва за този период надхвърля размера на главницата.

Тъй като в хода на процеса главницата е платена, съдът отхвърля иска поради извършено плащане. В мотивите си сочи, че тъй като иска за главницата е отхвърлен, то тъй като иска за лихва считано от датата на подаването на исковата молба не е самостоятелен, то и искането за лихви следва да се отхвърли, нищо че ответникът не е платил нито стотинка за лихва!

Може ли такова нещо? Както казах поради дългия период от датата на завеждането на исковата молба до датата на плащането на главницата, законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е много по-голяма от размера на главницата. Не виждам логика как след като е платена само главницата длъжника ще се освободи от заплащането на законна лихва, въпреки че ищецът изрично е претендирал такава!
Моля за съдебна практика по възможност. Благодарности на хората които ми помогнат!

За съдебна практика някой друг ще се включи, но се сещам за

Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Решението е правилно. Дългът по едно облигационно правоотношение се погасява по един от способите:
- чрез изпълнение/заплащането му на кредитора;
- чрез даване срещу изпълнение - с нов договор;
- чрез опрощаване - с нов договор.
Щом в хода на процеса е настъпило изпълнение на задължението от Дл. и Кр е приел това изпълнение, то спорът е приключил. Погасено е правоотношението и искът по главното задължение се явява неоснователен. Лихви върху "нула дълг"=0. Казано с езика на аритметиката.

Обаче в нов процес, при положение че са поискани в предходното дело, считам да е допустимо да бъдат претендирани от датата на ИМ до датата на изпълнението. Съответно се прилагат относимите за тази искова претенция документи (не е необходимо да ги описвам)

Търсиш с нов иск лихвите за последните 3 години преди плащане на главницата минус периода от плащането до завеждане на новия иск. Всеки ден е загубен.
Както винаги съм казвал: Длъжникът има само една мисъл, да навреди на кредитора, като някой са такива серсеми, че за да го направят нарочно си плащат дълга.