Книгите, които харесвате

[vili_spasova]

Днес е ред на Зорбас и прекрасното произведение на Никос Казандзакис. Мисля, че всякакъв коментар е излишен, насладете му се:

".....

— Началство — обади се неочаквано пак Зорбас, — как го казваха онзи хаймана, древния бог, дето не оставял женско на тоя свят на мира? Чувал съм нещо такова. Боядисвал си, казва, и той брадата, татуирвал си ръцете със сърца и сирени, маскирал се, казва, превръщал се на бик, на лебед, на коч или магаре, с извинение, според мерака на всяка фуста. Я ми кажи името му, жив да си!

— Струва ми се, че говориш за Зевс; как се сети за него?

— Господ да успокои душата му! — каза Зорбас, като издигна ръце към небето. — Много е видял, много е изпатил, истински великомъченик, слушай ме мен, началство, знам ги аз тия работи. Ти слушаш книгите, ама я помисли кои ги пишат! Пфъ! Даскали! И какво разбират даскалите от женкари и жени? Да се не видят макар!

— Ами защо не пишеш, твоя милост, а, Зорбас? Та да ни разкриеш всички тайни на тоя свят?

— Защо ли? Ами че защото аз изживявам всички тези тайни и нямам време. Кога с хората, кога с жени, кога с виното, кога със сандура, и нямам време да взема тази бъбрица, перото. И ето как светът е паднал в ръцете на писарушките; онези, които изживяват тайните, нямат време; а тези, които имат време, не изживяват тайните. Разбра ли?

— И тъй, какво стана със Зевс? Не измествай приказката.

— Ех, горкият! — произнесе Зорбас, като въздъхна. — Само аз знам какво е изтеглил. Обичал е наистина жените, ала не така, както си мислите вие писарушките, не, съвсем не! Жал му е било на него за тях, разбирал е мерака на всяка една, жертва е ставал за тях. Когато зървал в някоя затънтена провинциална дупка как някоя стара мома вехне от съклет или пък някоя сочна женичка — море, и да не е била сочна, и чудовище да е била! — чийто мъж отсъствувал, как по цяла нощ се върти и не може да мигне, прекръствал се, състрадателна душа, слагал други дрехи, приемал лицето на този, за който си мислела жената, и влизал в стаята й.

Нямал е никакъв кеф, ти казвам, за любовни работи, често пъти е бил и капнал, и с право — как да свари да се оправи с толкова народ, горкият! Много пъти му е било досадно, бил е неразположен. Виждал ли си някога, началство, пръч, след като е покрил няколко кози? Текат му лигите, помътняват очите му, гурелясват, кашлюка, пресипва, не може да се държи на краката си. В такъв хал изпадал често пъти и горкият Зевс. Прибирал се в къщи на разсъмване и казвал: „Ах, кога най-сетне и аз, Христе боже, ще легна да се наспя? Не мога вече да се държи на краката си!“ — и току бършел лигите си.

Но изведнаж дочувал въздишка — долу на земята някоя жена отмятала завивките, излизала на терасата си, въздишала. И веднага сърцето на Зевс се разтапяло от умиление. „Ах, ах, трябва да сляза пак на земята, горкият аз, една жена въздъхна, трябва да сляза да я утеша!“

Докато накрая жените го разсипали, не му държал вече кръстът, захванал да повръща, схванал се целият и гибердясал. Дошъл тогава наследникът му, Христос, видял хала на предишния бог и рекъл! „Варда от жени!“

Слушах Зорбас, възхищавах се на свежестта на ума му и се превивах от смях.
......."

Цитатът е от Читанката.

[vili_spasova]

Последните седмици бяха изключително трудни за мен, като физическо и психическо изпитание /в чисто личен план/. Малко мазохистично и чисто целенасочено реших, че това е точният момент да прочета "Хилядата сияйни слънца" на Халед Хосейни. Прекрасно произведение, което завършва с лъч надежда и оптимизъм, който за съжаление с оглед последните събития в Афганистан не може да бъде споделен. Мисля, че всеки, който се интересува от темата може да прочете тази книга /и другите от същия автор/, за да разбере по-добре защо тези хора не посмяха да се вдигнат срещу талибаните и позволиха същите да превземат страната за невероятно кратък срок. Прекрасна страна с мирни и кротки хора, жалко за милионите погубени животи и съдби...

Цитатът е точно от тази част на произведението, в което героите се подготвят за евакуация /и малко преди да загинат от бомба/....

"...Баби имаше най-мъчителната задача.
Лайла го завари в кабинета да оглежда с печална физиономия рафтовете с книги. Беше облечен в купена на старо тениска с щампа на червения мост на Сан Франциско. Над разпенените води се стелеше гъста мъгла и поглъщаше кулите на моста.
— Нали знаеш старата игра — каза той. — На самотен остров си. И имаш право на пет книги. Кои избираш? Никога не съм си помислял, че наистина ще ми се наложи да го правя.
— Ще трябва да ти съберем нова библиотека, баби.
— Хм. — Той се усмихна тъжно. — Не мога да повярвам, че напускам Кабул. Тук следвах, тук започнах първата си работа, станах баща. Странно ми е, като си помисля, че скоро ще спя под небето на чужд град.
— И за мен е странно.
— Поемата за Кабул не ми излиза от главата цял ден. Написал я е Саиб-е Табризи — през седемнайсети век, мисля. Знаех я цялата, но сега си спомням само два стиха:

Не можеш преброи луните, блещукащи по покривите му, нито хилядата сияйни слънца, скрити зад зидовете му. ..."

Хилядата сияйни слънца залязоха над Кабул...

[vili_spasova]

Прочита на следващата книга от същия автор - "Ловецът на хвърчила" /която е първа за автора/ ми припомни като ярък фар в тъмно море друга прекрасна книга, която четох много отдавна, но части от нея помня с кристална яснота и до ден днешен. Тази книга е "Атинянката Таис" на Иван Ефремов. Конкретният цитат се отнася до народите в Азия, ето го:

"...Като че ли доловил състоянието й, въпреки късния час при нея дойде Птолемей. Той увлече Таис с разкази за Персия и тя отново изпадна под обаянието на ума му, на изкусната му реч и удивителната наблюдателност. В началото на похода македонецът водил пътен дневник, в който накратко, но точно отбелязвал чудните събития. Ако критянинът Неарх забелязваше главно природата на морското крайбрежие, то Птолемей се оказа на висота не само като военен, но и като изследовател на обичаите и живота на народите от покорените страни. И, разбира се, голямо внимание Птолемей бе отделял на жените, на обичаите в любовта и брака, което също така силно интересуваше и Таис. Той разказваше за странни народи, които живеели навътре в Сирия и Арабия. Те поставяли много ниско жените, смятали Афродита Пандемос за богиня на разврата и не разбирали нейния висок дар за хората. Не го разбират, защото се страхуват от любовта, пред която се чувствуват непълноценни и явно уродливи, тъй като необикновено се страхуват от голотата на тялото. Именно у тях жената не смее да се покаже гола дори пред мъжа си. Непълноценни в Ерос, те са алчни за храна и скъпоценности и много се страхуват от смъртта, макар че животът им е пуст и грозен. Помислете си, та те дори не разбират рисунките и картините, не могат да различават изображенията. Безполезно е да им се обяснява красотата, създадена от художниците.

— Нима те съвсем отбягват жените? — учуди се Таис.

— Съвсем не! Те жадуват да имат колкото се може повече жени. Но всичко това се обръща в скотщина и грубост. Техните жени са робини, те могат да възпитават само роби. Такава е отплатата на невежите и наплашени техни жени.

— Ти си прав — разпали се Таис. — Лакедемонките са много свободни, а по-храбри от спартанците като народ няма в целия свят. Героизмът им е легендарен, както и славата на жените им...."

Думите на Птолемей се запечатаха завинаги в паметта ми. Техните жени са робини, те могат да възпитат само роби.

Ловецът на хвърчила разказва по завладяващ и мъчителен начин за един съвременен вид робство - от една страна етническото робство над хазарите /шиити/, от друга полово определеното робство над жените. Изводът от книгата е ясен и брутален - робите могат да отгледат и възпитат само роби, готови да бъдат жертвани.
Религията, пречупена през възгледите на един човек /без значение каква е тя - християнство, ислям или друга/ придобива уродлив вид, а последиците за милиони човешки същества са трагични.

Произведението ме остави със смесени чувства, възхищавам се на този човек, дръзнал да разкаже по достъпен начин как и какво се случва в тази прекрасна навремето страна...

[vili_spasova]

Не си спомням даже последната книга, трябва да видя да прочета нещо актуални.

Здравейте, ако успея с постовете си за книги да мотивирам поне един човек да прелисти и дай боже - прочете поне част от нея, работата ми си е струвала всяка отделена минута. Убедена съм, че част от неблагополучието ни се корени в количеството непрочетени книги на определена възраст. Ужасих се, когато колежката ми, с която работим бюро до бюро /главен юрисконсулт/ ми заяви, че няма време да чете /по-вероятно е да и е скучно/, а основното и забавление са социалните мрежи и търсене на обувки на промоция в онлайн сайтовете и последния шикозен педикюр, който си е направила. Резултат - беден речник, неправилно конструирани изречения, липса на елементарна ценностна система, възпитание /как да се държим в колектив/ и обща култура. Жалко, много жалко за поколението след 1990г. пораснало с чалга - хитове и бащи и майки, пращащи пари от чужбина.

[ivan_lawyer]

Спряхме да четем, слава богу - аз съм си насъбрал достатъчно книги - прочетени, навремето, аз още в прогимназията бях безспорен талант, литературен, основно майка ми ме насърчаваше, четях в парка - навсякъде. Баща ми пък не минаваше и седмица без да се върне с книга, отделно имаме и стара библиотека - например - "Половият въпрос" на Аугуст Форел (аз пък точно това заглавие избрах, но и Фройд се четеше усилено, бащата май се притесняваше за мен, та беше накупил всичко - или пък просто му се четеше), но и всички книги, каквото излезе - се купуваше, аз имах всичко необходимо, то - не можеш да прочетеш всичко, все пак.

Това са безценни мигове - примерно - Жул Верн, всичко от него е безценно. Кафка е много приятен, а без Булгаков не мога, много ми харесва Джек Лондон, Марк Твен, особено неговите "сериозни" книги, има и такива.

Впрочем Даниел Дефо - неговият "Робинзон Крузо" - всъщност - ние като деца сме четели адаптирана книжка с цветни рисунки, но той е много по-сериозна книга - в пълната версия има теология, богословие и философия. Примерно - прозрението, че Бог ще ти помогне в каквато и ситуация, не мога да го пресъздам.

Иначе е жалко, че се въртим около макияжа, не е лоша гледка жена с маникюр, ма ако не може да вдене нещо, не е лошо, но поне по малко да чете. Дори в дамските - чик-лийт има нишки, аз имах един колега, който интелектуално е на нивото на романите на Реймънд Чандлър, но пак е нещо.

В момента имам един брой на списанието "Култура" - с Михаил Булкагов, ако не сте чели неговите "Докторски разкази" сте пропуснали (той е бил доктор, лекар).

[vili_spasova]

Спряхме да четем, слава богу - аз съм си насъбрал достатъчно книги - прочетени, навремето, аз още в прогимназията бях безспорен талант, литературен, основно майка ми ме насърчаваше, четях в парка - навсякъде. Баща ми пък не минаваше и седмица без да се върне с книга, отделно имаме и стара библиотека - например - "Половият въпрос" на Аугуст Форел (аз пък точно това заглавие избрах, но и Фройд се четеше усилено, бащата май се притесняваше за мен, та беше накупил всичко - или пък просто му се четеше), но и всички книги, каквото излезе - се купуваше, аз имах всичко необходимо, то - не можеш да прочетеш всичко, все пак.

Това са безценни мигове - примерно - Жул Верн, всичко от него е безценно. Кафка е много приятен, а без Булгаков не мога, много ми харесва Джек Лондон, Марк Твен, особено неговите "сериозни" книги, има и такива.

Впрочем Даниел Дефо - неговият "Робинзон Крузо" - всъщност - ние като деца сме четели адаптирана книжка с цветни рисунки, но той е много по-сериозна книга - в пълната версия има теология, богословие и философия. Примерно - прозрението, че Бог ще ти помогне в каквато и ситуация, не мога да го пресъздам.

Иначе е жалко, че се въртим около макияжа, не е лоша гледка жена с маникюр, ма ако не може да вдене нещо, не е лошо, но поне по малко да чете. Дори в дамските - чик-лийт има нишки, аз имах един колега, който интелектуално е на нивото на романите на Реймънд Чандлър, но пак е нещо.

В момента имам един брой на списанието "Култура" - с Михаил Булкагов, ако не сте чели неговите "Докторски разкази" сте пропуснали (той е бил доктор, лекар).

Колега, не съм против една жена, па и мъж, да полагат грижи за личната си хигиена и добър външен вид /даже е задължително/. Против съм интелектуалното ниво най-вече на младите. Тъжно и обидно е, когато лъскавата колежка със самочувствие на завършила с отличие провинциален университет, не полага никакви усилия да коригира речника си, пише отговори на искови молби с ужасни правописни, пунктуационни и смислови грешки. Тъжно е, че не желае да нанесе корекциите, които си посочил и се излага пред съда и ответната страна с писанията си. Тъжно е, че тези хора тепърва раждат и възпитават подобни на себе си човечета. Всеки може да си направи прическа и маникюр, да сложи скъпа дрешка и обувки, въпросът е този човек може ли да върже две смислени изречения, може ли да се разчита на него в рискови ситуации, може ли да прави разумен избор и да взима правилни решения. Тези хора живеят с идеята, че всички са им длъжни и те винаги имат право....Считам, че на тези младежи им липсва точно този потенциал, тази "подплата", който ни дават прочетените книги.
От известно време правя опити да накарам хората да четат, някъде подарявам книги, разказвам, пиша, пращам по мейл, с бледата надежда, че поне един човек ще разлисти страниците на някоя книга.
Само времето ще покаже...

[erenpe]

Вълка от Уолстрийт
Автор: Джордан Белфърт

[vili_spasova]

Вълка от Уолстрийт
Автор: Джордан Белфърт

+1 Добра идея за празниците, ще се чете

Сега искам да разкажа за един прекрасен роман от Стефан Цвайг, който ми направи огромно впечатление, когато го прочетох за първи път преди има-няма 20-25 години /леле...колко са остарели наборите/.
За мое най-голямо удоволствие романът се намира в читанката, която ми е любимо местообитание от известно време
https://chitanka.info/text/39988-v-omajata-na-preobrazhenieto

Романът се казва "В омаята на преображението" и е един от малкото такива, създадени от Цвайг. Романът е писан от Цвайг мъчително дълго време, в различни периоди от животът му и е прекрасен и тъжен разказ за животът на едно обикновено момиче, усетило сладостта от преображението, изкушено от лъскавият свят на парите и върнало се към мизерно съществуване. В малкото си провинциално село момичето намира любовта на живота си в лицето на един опустошен от войната мъж. Цвайг пише втората част от романа си в края на 30 -те години преди ВСВ, на власт е Хитлер, а евреите са гонени и презрени в цяла Европа. Авторът излива огорчението си и презрението си към леконравния и лъскав живот и хората, които го демонстрират с лесно спечелени пари. В края на романа си наместо неизбежния изход в самоубийството, които обмислят двамата герои, Цвайг избира да ги спаси, като ги тласне към престъпление, в противоречие с всички ценности, които носят, в търсене на по-добър живот.

[vili_spasova]

Третата книга от Халед Хосейни, която прочетох наскоро се казва "А планините ехтяха". Радвам се, че успяхме да посетим Панаирът на книгата в НДК, където освен тази книга си взехме няколко романа на Клавел. Но днес ще разказвам за Хосейни....

За разлика от повечето прехвалени автори, с произведенията на които съм имала късмета да се запозная и са ме разочаровали впоследствие с други свои творби, Хосейни пише невероятно, тежко, наситено, с брутални подробности, циничен, лиричен, романтичен. За да разкаже за една любов. Любов преодоляла времето, огромни разстояния, култури, лъжи, недомлъвки, смърт, гняв, предателства, насилие, войната в Афганистан. Любовта на едно малко момче към сестра му. Десетилетия след като са ги разделили, една малка тенекиена кутия, пълна с шарени перца пренася спомените за тази любов и надеждата, че тя - малката Пари /сестрата/ все някога ще го намери.
Признавам си, плаках, ужасно тежка и брутално откровена.

[mpatzekov]

Последно четох Диви Разкази на Николай Хайтов и то заради Засукан Свят. Разказът е много интересен за доброто и злото и как да ги различаваме, ако въобще е възможно. А иначе от известно време се пъна с една книга, която все прочитам донякъде и после я оставям и така вече 2 години сигурно Държавата на Платон.

[vili_spasova]

Поздравявам всички, които се вълнуват от днешния ден, изгряващото юлско слънце, от традицията и песента на Uriah Heep. https://www.youtube.com/watch?v=CyP0iXEkKIA&ab_channel=AngelA

За огромно съжаление днешните времена ми напомнят далечните вече 90 -те години, когато отново се преразпределяше държавата, мутрите, сега вече лустросани и със законни бизнеси, искат още по-голямо парче от държавната баница и навсякъде витае беззаконието.
Та... това ме накара да се върна отново към романите на Георги Стоев. Жалко, че сякаш са забравени. А там е казано с ясни и точни думи кой какъв е и за какво се бори.
Вижте само заглавията:
ВИС, ВИС-2, СИК Книга първа, СИК Книга втора, СИК Книга трета, На пилона, BG Кръстника – Истинската история на Маджо, BG кръстника 2 – Маргина, Бойко и другите, BG Кръстника 3 – Любен Гоцев – истинският Кръстник, Имало едно време на Изток.

Мнозина смятат, че Жоро Стоев е убит заради романите си, които в голямата си част, вярвам, че са самата истина. Твърди се, че е бил един от информаторите на Христо Калчев за написване на вулгарните му романи. Част от романите са публикувани в читанката, на който му е интересно.

[vili_spasova]

Днес е ред да разкажа за един майстор на фантастични истории с произведенията на който се запознах в началото на 90 -та години. Естествено, първо изчетох "Хиперион". След него и останалите три томчета. Невероятен автор, страхотно въображение, обща култура и познаване на историята и история на религията... Накратно страхотно фентъзи, актуално и днес. Но книгата, за която ще разкажа днес се казва "Лешояди". Фантастичната история започва през ВСВ и стига до наши дни. Невероятно динамичен и почти като криминале, този фантастичен роман ми помогна отново да се насладя на майсторството на Дан Симънс и необятното му въображение.
Тук си позволявам да представя едно ревю за книгата от Христо Блажев, който е успял според мен да предаде есенцията и общото впечатление от произведението.

http://knigolandia.info/book-review/leshoyadi/

..част от представянето:
“Лешояди” е една огромна, заплетена, почти неразплетима игра с абсурдна възможност за щастлив край. В нея няколко от мозъчните вампири, преминали далеч границите на нормалния човешки живот, са се вплели в сложен възел в борба за надмощие и власт. Всички те имат множество слуги, които са подчинили изцяло на волята си, а за защита от “събратята” си плащат щедро и на Неутрални – малкото хора от човешкия вид, на които Способността на обладателите не влияе. Всички те са подвластни на постоянна и съвсем не неоправдана параноя един спрямо друг. Мозъчните вампири може да властват над добитъка за заколение – хората, но са винаги ограничавани от останалите хищници от своя вид...

Ако сте любители на фентъзито тази книга определено ще Ви впечатли.

[ivan_lawyer]

Фентъзито е задължително, това са мускулни тренировки на психиката, в крайна сметка живеем в един от многото светове.

Наскоро четох "Книга на мъртвите", описва подробно пътят ни по стълбата на смъртта и е интересна, това е древно-египетски текст, ужасяваща е - как се лута душата някакви демони-пазачи.

Марксизмът ме отблъсква в литературата и си праскам редовно Стивън Кинг и си гледам Стар Варс. Разбира се, че има отвъдно и чудеса, аз ли не знам да правя фокуси.

[vili_spasova]

Благодаря за включването
Подозирам, че "Книгата на мъртвите" е доста тежко четиво /или поне за по-младите/ и изисква по-особена концентрация.

Иначе за краля Стивън Кинг си имахме отделна тема тук. И аз харесвам творчеството му. Има прекрасни произведения - като почнем от Изкуплението Шоушенк, Зеленият път и стигнем до "Тъмната кула". Невероятен разказвач с оригинална фантазия и блестящ интелект.

Като заговорим за Марксизъм се сещам за Оруел и Айн Ранд. И двамата са разочаровани по един или друг начин от идеите и реализацията на тази утопия /или антиутопия/ и разочарованието им намира израз в произведенията им. После братята А и Б Стругацки и Обреченият им град. Чудя се как са им позволили да го издадат, макар и края на 80-те години. Буквално се разболях докато го четох.

Хубави и светли празници желая, колега ivan_lawyer.

[ivan_lawyer]

Все още книгата ни разсмива и натъжава, не е само телевизора.

Весели празници.

[ivan_lawyer]

Чакай, че прочетох за Стругацки, това е велик автор - тандем, "Трудно е да бъдеш бог", това е истина, не е бъзик. Както и да е.

[vili_spasova]

Стругацки са епоха - "Пикник край пътя" и екранизацията му "Сталкер", "Понеделник започва в събота", "Обитаемият остров", "Хищните вещи на века" /тази книжка ми отнесе главата, писана е 60- те години на миналия век... но сякаш са погледнали в днешните времета и малко отвъд/. "Трудно е да бъдеш бог" и филмът по него. Каквото и да хванеш все и уникално!

[vili_spasova]

Фентъзито е задължително, това са мускулни тренировки на психиката, в крайна сметка живеем в един от многото светове.......
и си праскам редовно Стивън Кинг и си гледам Стар Варс. ...

Колега ivan_lawyer четох поста Ви за Краля и няма как да не споделя последната му книга, която прочетох с голям кеф. Колорадеца /преди него беше Пътната мрежа/. Но днес е Колорадеца - цитирам ревюто на Хеликон, много е точно:

„Колорадеца“ е история за самата мистерия… е, неразгадана мистерия. История за загадка, противоречаща на формулата, на която обичайно се подчиняват подобни четива. История, която завинаги се загнездва в съзнанието.
Кинг е написал съвършения детективски роман. Нищо паранормално, много необяснимо, никакви отговори. Често не получаваме отговори, защото някои събития са необясними. Но не и в книгите на Краля – той доказва, че в живота може да се случи – и се случва – всичко. Дори ако за това са необходими магия, зло или паранормални явления.
източник: https://www.helikon.bg/234574-%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0.html


Ами ... какво да кажа - поредното бижу от Краля. Насладете му се, ако не сте го чели до сега.

[ivomarinov]

"Шифърът на Ленардо"

[vili_spasova]

Здравейте ivomarinov, благодаря за мнението.
Шифърът на Леонардо е добро начало, стига да Ви допада подобен вид литература. Можете да продължите с поредицата с Ад, Шестото клеймо, Изгубеният символ и Произход. /не претендирам, че е правилния ред на издаване на книгите, но всяка може да се чете самостоятелно/.
Ако обаче искате да се запознаете по-детайлно и исторически достоверно с епохата на ренесанса и великите умове, създатели на прекрасните произведения на изкуството - архитектура, скулптура, картини и други произведения на изкуството и литературата, на които се радваме във Флоренция, Урбино, Венеция, Рим...всъщност са много и не искам да изпусна нещо, можете да се запознаете с книгата на Пол Стратърн за "Медичите. Кръстниците на Ренесанса". Прекрасна книга с доста биографични елементи за фамилията на Медичите, възхода и политическите им ходове, за папите от рода на Медичите и кралете от фамилията. Обемно четиво, но начинът по който е поднесена информацията е много достъпен и приятен за четене и дава много и интересна, често любопитна информация за славните времена на Ренесансовите градове в Италия и Европа.