екзекватура

[enigma]

Ако се замислите малко по-внимателно, ще установите, че след екзекватурата се формира СПН по отношение на гражданския спор (все една коя теория за правните последици застъпвате) - в случая относно развода. Тогава за какви други органи признаващи СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ освен съд говорите - това би било нарушение на Конституцията, ако не са натоварени изрично с правораздавателни правомощия от закон.

[enigma]

Законът е писан от проф. Зидарова и доцент Чипев

[alexander_tonev]

Колега, СПН възниква винаги между страни по материалноправен спор. Действието на влезлите в сила съдебни актове спрямо държавните органи и администрацията е "задължителна сила" и "зачитане". Мисля, че в случая следва да се проведе тази разлика. Ако длъжностното лице по гражданското състояние (в случая) отказва да признае (зачете) решението на чуждестранен съд, тогава възниква материалноправен спор, който се решава пред Софийски градски съд с предявяване на установителен иск. Това е моето мнение, което, мисля, намира опора в новата позитивноправна уредба на КМЧП.
По повод на авторството на законопроекта, материалноправната част е дело на проф. Зидарова и Т. Чипев, но не и процесуалната, по която е работила А. Мингова (ако не греша).

[Практикуващ]

От началото на седмицата, във връзка с публикувания Кодекс за МЧП(по - специално чл. 117 и чл. 118), са разпратени инструкции до Общините, глсящи с две думи следното: Когато се касае само за признаване на чуждестр. решение( не и за превеждане в изпълнение като издръжки и т.н.), след представяне на съответния документ (преведен и легализиран) заедно с молба до Кмета, юристконсулта на Общината дава становище и ЕСГРАОН признават решението като нанасят съотвтните корекции в актовете за гражданско състояние.

[alexander_tonev]

Абсолютно коректно тълкуване, според мен. Проведена е разликата между признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или друг орган (само второто от които по новия режим налага водене на съдебно производство). Аргументът на колегата за сила на пресъдено нещо не ми се вижда издържан de lege lata, а и правно-политически (защо да се води дело във всички случаи?).
Но кой е авторът на инструкциите, които споменавате? Министърът на правосъдието?

[enigma]

Докато не се произнесе компетентен орган, гражданскоправният спор не е разрешен за българските съдилища, защото чуждестранното решение е едно правно нищо преди признаването. Това е аксиома в международния граждански процес и МПП. Да приемете, че български органи следва да зачитат чуждестранни решения, значи да твърдите че сме се отказали от правораздавателен суверенитет. Това е възможно само при предварителен трансфер на същия.

Втората аксиома - ами ако проверите какво пише например Сталев, ще видите, че се зачитат последиците на чуждестранното решение. А след като един орган е зачел СПН и така е санкционирал решението, то може ли другите държавни органи да не я зачетат.

Иначе е нонсенс - общината зачита решението, хората са официално разведени и после на някой му хрумва да пререши спора по развода, защото не е направена екзекватура от съдебен орган. И тогава за какво е правено зачитане от общината!? И си представете опасността пред правната сигурност.

А ако се приеме, ме то обвързва съдилищата с непререшаемост на гражданския спор, то къде остава тогава Конституцията.

Този спорен текст е основен - отнася се за всички чуждестранни актове, а специализираните режими ще следва да се установяват с опипване. Лош закон.

[alexander_tonev]

А за какво ще бъде необходимо признаване на решението от други органи - нали след като длъжностното лице признае решението за развод на чуждестранен съд и се сключи брак, лицето ще предявява удостоверението за сключен граждански брак и всички органи ще са длъжни да признават действието на валиден брак (налице ще бъде конститутивен акт по гражданско състояние). Иначе разбирам теортетичните идеи, които водят разсъжденията Ви, но според мен новият режим е по-удобен за практиката. Ако не възниква спор, защо да се води дело. Актовете на други органи също правилно са включени. Ами имаше един случай, при който чуждестранно лице е титуляр на банкова сметка. Неговите наследници се легитимират с удостоверение за наследници, издадено от чуждестранен орган. Ако банката признае надлежно заверения и легализиран документ, трябва ли да се води дело?

[enigma]

За другите документи нямам съмнения - има по надолу в закона изрични текстове за тях как могат да се ползват.

Само за решенията ми е много съмнително - те имат качество на правораздавателен акт.

А примерът с банката не е коректен - тя не е държавен орган. Ако и се представи съд. реш. например и тя се съгласи - това ще е акт на частно лице и толкова. Тогава изобщо няма нужда от екзекватура, защото няма и спор. Ако не - отива се на екзекватура.

Колкото до новия брак - ами представете си, че аз представям решение за развод, то се зачита от органите по регистрацията и успявам да се оженя междувременно. Обаче на бившата съпруга живееща в чужбина не и харесва разпределянето на собствеността или не се счита за разведена или просто иска да прави мръсно и завежда иск за издръжка или някакъв друг. Аз представям като насрещен аргумент чуждестранното решение за признаване и съдът не го прави по някой от текстовете. Тогава директно си ставам наказателно отговорен за многоженство плюс цялата гражданскоправна бъркотия с имотите и прочее. Нали точно затова за развод се води иск - за да няма никакви съмнения и страните да са обвързани от СПН. Да не говорим какви бъркотии могат да станат с решенията за личния статус.

Ако се погледне от тази гледна точка, то текстовете за признаването на чужд. решения от съд. орган следва да се тълкуват като изрично посочване на компетентния орган - тоест специални спрямо основния. При всички други документи не може да се знае къде ще се наложи да се представят и затова това посочване е общо в 117 от кодекса.

[enigma]

Или по 118, ал. 1 следва да се разбира, че чуждестранното съдебно решение ще се признава пред съответния съд, пред който е висящ спор, за който ЧР се явява преюдициално.

Ако се развие спор по признаването на решението, то се подава установителен иск пред СГС за да разреши въпроса - ал. 2 на 118.


Ако спорът, който се разрешава с ЧР не е преюдициален, а сам по себе си, то се подава направо иск пред СГС, като тогава може да се поиска и издаване на изп. лист направо от него, каквато му беше практиката напоследък.

[Практикуващ]

Аз лично ходих в общината и говорих с юристите им и в ЕСГРАОН. Показаха ми инструкцията, но не обърнах внимание за автора.