Разпореждане семейно жилище

[bvoykov]

Доста внушителен диспут се е разразил в малките часове на нощта в тази тема.
Според мен nikodim77 е прав, че от обясненията на автора не темата първоначално не е било ясно за какво става въпрос. Както всички списвали в началото на темата потребители така и аз останах с впечатлението, че делото е само между двамата съпрузи, единият от които братовчед на автора на темата, за когото предполагам последният е потърсил помощ тук.
Аз какво разбирам - съпругът, който е собственик на жилището по наследство, е решил самоинициативно да го продаде на трето лице - купувач. По думите на автора именно разпоредилият се съпруг е ответник по делото, като е привлякъл съпругата си (братовчедката на автора на темата) като трето лице помагач, твърдейки, че сделката е относително недействителна, щото съпругАТА не е давала съгласие по чл. 26 от Семейния кодекс и жилището било семейно. Това е странно за мен, в смисъл, очаквах, че след като съпругът е този, който е продал жилището, то в него е останала да живее само съпругата и ми е чудно защо искът е насочен не срещу нея, а срещу прехвърлителя съпруг, който може и да не е във владение на апартамента, който явно я е привлякъл като трето лице, но това е отделен въпрос за други разсъждания. Още по-странно е пък страна, която не е спазила реда за извършване на дадена сделка, да се позовава на собственото си противозаконно поведение, че не е спазила този ред и изведнъж това жилище се е оказало семейно, нищо че това обстоятелство е било известно преди извършването на продажбата.
Както и да е, първо малко конкретни и принципни отговори на зададените въпроси на питащия.
Съдът във втора инстанция не е длъжен служебно да събира никакви доказателства, ако не бъдат поискани (е, тогава няма да е служебно). Като цяло принципът на втора инстанция е, че служебно доказателства много рядко могат да се събират и това със семейното жилище не е едно от тях. Експертиза пък какво ще докаже? Че жилището е семейно? Че за това не се изискват специални знания - или се е ползвало от семейството, или не е, на въпроса ползвало ли се се доказва със свидетели (или, както се беше изразил един кандидат-министър "Ми, питайте ба'а ми, питайте майка ми").

Впрочем, хайде да си дойдем на думата вече, районният съд изобщо не е трябвало да се занимава с въпроса дали жилището е семейно или не. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, т. 2 "сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга - несобственик, чийто конкретен интерес засяга" или на по-прост език преведено за ищеца купувач е без значение спазен ли е редът по чл. 26 СК за даване на съгласие за разпореждане със семейното жилище или не, тъй като за него сделката е винаги действителна.Съпрузите не могат да се позоват на неспазването му пред това трето лице, а само в отношенията помежду си, ако някой от тях тръгне до оспори извършената продажба. За да е имало някакъв шанс за запазване на жилището, позовавайки се на липсата на съгласие на съпругата за продажбата му, то последната е трябвало да предяви иск против съпруга си за обявяването на продажбата за относително недействителна, поради неспазване на реда по чл. 26 СК. Едва тогава, след вписването на исковата молба по партидата на съпруга продавач, ако третото лице купувач тръгне да съди някого от двамата, би могло да се възрази, че има висящ процес относно действителността на сделката, което би се отразило на обстоятелството дали е имало прехвърляне на правото на собственост по договора за продажба на апартамента или не, щото ако се окаже, че съпругът не е спазил реда за прехвърляне на семейното жилище по чл. 26 СК, то прехвърлянето е нямало да настъпи.
Поне аз така мисля. На базата на тези мои разсъждения считам, че шансът за успеваемост на втора инстанция по това дело е 0%. Същият шанс за мен ще има и на трета инстанция (тъй като предметът на делото е вещно право върху недвижим имот, би трябвало да подлежи на касационно обжалване).

[ivan_lawyer]

Нека признае иска - макара и за това да е изтекло времето.

Аз дадох компетентен съвет горе, явно - не съм авторитетен - ама не ме и интересува.

[guest1]

Аз съм го написал правилно, моля не променяйте моите думи. Точно съпруга оспорва сделката, а съпругата го подпомага като трето лице помагач. Ищец е купувача на имота, защото съпруга възрази срещу сделката.

Става все по-интересно (да не кажа - смешно).
Този купувач - откъде се появи?
И какъв иск е предявил - нали имота е „покупко-продаден“? Пито - платено.

По вашите думи, хронологията е:

1. Мъжът продава жилището.
2. Жената оспорва сделката, предявява съдебен иск, но губи делото.
3. Сега ще се обжалва, но ... това го прави загубилата страна.

Пп. Пиша „мъжа“ и „жената“, защото понятията „съпруг 1“ и „съпруг 2“ - може да са „политически коректни“, но са объркващи.

[guest1]

Нека признае иска - макара и за това да е изтекло времето.
Аз дадох компетентен съвет горе, явно - не съм авторитетен - ама не ме и интересува.

Моите уважения - никой не оспорва Вашата компетентност, авторитет и знания!
Но ... правилен отговор на грешно зададен въпрос - си е стрелба в тъмното!

[valentinov_]

Доста внушителен диспут се е разразил в малките часове на нощта в тази тема.
Според мен nikodim77 е прав, че от обясненията на автора не темата първоначално не е било ясно за какво става въпрос. Както всички списвали в началото на темата потребители така и аз останах с впечатлението, че делото е само между двамата съпрузи, единият от които братовчед на автора на темата, за когото предполагам последният е потърсил помощ тук.
Аз какво разбирам - съпругът, който е собственик на жилището по наследство, е решил самоинициативно да го продаде на трето лице - купувач. По думите на автора именно разпоредилият се съпруг е ответник по делото, като е привлякъл съпругата си (братовчедката на автора на темата) като трето лице помагач, твърдейки, че сделката е относително недействителна, щото съпругАТА не е давала съгласие по чл. 26 от Семейния кодекс и жилището било семейно. Това е странно за мен, в смисъл, очаквах, че след като съпругът е този, който е продал жилището, то в него е останала да живее само съпругата и ми е чудно защо искът е насочен не срещу нея, а срещу прехвърлителя съпруг, който може и да не е във владение на апартамента, който явно я е привлякъл като трето лице, но това е отделен въпрос за други разсъждания. Още по-странно е пък страна, която не е спазила реда за извършване на дадена сделка, да се позовава на собственото си противозаконно поведение, че не е спазила този ред и изведнъж това жилище се е оказало семейно, нищо че това обстоятелство е било известно преди извършването на продажбата.
Както и да е, първо малко конкретни и принципни отговори на зададените въпроси на питащия.
Съдът във втора инстанция не е длъжен служебно да събира никакви доказателства, ако не бъдат поискани (е, тогава няма да е служебно). Като цяло принципът на втора инстанция е, че служебно доказателства много рядко могат да се събират и това със семейното жилище не е едно от тях. Експертиза пък какво ще докаже? Че жилището е семейно? Че за това не се изискват специални знания - или се е ползвало от семейството, или не е, на въпроса ползвало ли се се доказва със свидетели (или, както се беше изразил един кандидат-министър "Ми, питайте ба'а ми, питайте майка ми").

Впрочем, хайде да си дойдем на думата вече, районният съд изобщо не е трябвало да се занимава с въпроса дали жилището е семейно или не. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, т. 2 "сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга - несобственик, чийто конкретен интерес засяга" или на по-прост език преведено за ищеца купувач е без значение спазен ли е редът по чл. 26 СК за даване на съгласие за разпореждане със семейното жилище или не, тъй като за него сделката е винаги действителна.Съпрузите не могат да се позоват на неспазването му пред това трето лице, а само в отношенията помежду си, ако някой от тях тръгне до оспори извършената продажба. За да е имало някакъв шанс за запазване на жилището, позовавайки се на липсата на съгласие на съпругата за продажбата му, то последната е трябвало да предяви иск против съпруга си за обявяването на продажбата за относително недействителна, поради неспазване на реда по чл. 26 СК. Едва тогава, след вписването на исковата молба по партидата на съпруга продавач, ако третото лице купувач тръгне да съди някого от двамата, би могло да се възрази, че има висящ процес относно действителността на сделката, което би се отразило на обстоятелството дали е имало прехвърляне на правото на собственост по договора за продажба на апартамента или не, щото ако се окаже, че съпругът не е спазил реда за прехвърляне на семейното жилище по чл. 26 СК, то прехвърлянето е нямало да настъпи.
Поне аз така мисля. На базата на тези мои разсъждения считам, че шансът за успеваемост на втора инстанция по това дело е 0%. Същият шанс за мен ще има и на трета инстанция (тъй като предметът на делото е вещно право върху недвижим имот, би трябвало да подлежи на касационно обжалване).

Господине bvoykov,вие адвокат ли сте?Защото давате коренно различно мнение от това,което сме получили от адвокати.Експертизата не е за доказване на семейното жилище,а за доказване,че провинциалният имот не отговаря на семейно жилище,не е годен да се обитава и няма характеристики на жилище.Относно служебно събиране на доказателства на втора инстанция,някъде четох,че съда е длъжен да се произнесе служебно когато става въпрос за предоставяне на семейно жилище и за това реших,че може такова задължение да има и в настоящия случай.Относно шансовете простете,но мисля,че не сте прав,тъй като в съдебната практика има успешни случаи когато се прогласява нищожността на сделката като относително недействителна спрямо съпругата,която не е давала съгласие за разпореждане със семейното жилище.

[bvoykov]

Не съм адвокат, макар и да работя като юрист. Във форума влизам само ако имам време, колкото да видя нещо по-различно и по-интересно от стандартното за деня, макар че същото може да бъде и доста разнообразно. Изразеното от мен е просто мнение съобразно моя поглед върху нещата и съобразно това, което Вие сте изложил като факти във форума. Не изключвам да има други гледни точки, като ако същите бъдат аргументирани, съм готов да ги приема.

Експертиза за доказване годността на жилището може, ако става за живеене, да, това съм пропуснал да го отразя в по-горния си пост. Ако такава не е имало в първата инстанция във втора инстанция е трудно да бъде убеден горестоящият съд да допусне такава, защото важат някои правила, въведени с оглед бързина на процеса, щото нали народът искал да не му се бавят делата, и така стигаме до положението в ГПК, че ако в първа инстанция не бъдат направени всички възможни доказателствени искания, във втора същите не могат да се направят, освен ако не докажете, че са налице нововъзникнали обстоятелства или новооткрити от Вас такива, които не намирам в така представения от Вас казус. С други думи, трябва да посочите основателни причини за това, че не сте могъл да поискате експертизата на първа инстанция и я искате във втората. Прав сте, че сте попаднал най-вероятно на решения, в които уж се казва за задължението на съда да се произнесе служебно по въпроса за семейното жилище, но в този случай става дума за коренно различен предмет на делото. Това сте го срещали най-вероятно по делата във връзка с чл. 56, ал. 1, изр. последно от Семейния кодекс. Това са делата за развод и родителски права, когато има ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен да каже кой ще ползва семейното жилище - обикновено това е родителят, комуто са предоставени родителските права. При произнасянето по чл. 56, ал. 1, изр. последно СК НЯМАМЕ прехвърляне на семейно жилище, нямаме участието и на трети лица купувачи. Тук то си е или собственост на един или двамата съпрузи, или само на единия, или, мисля, че имаше и хипотеза - на техни роднини.
Предметът на делото на Вашата братовчедка е свързан с прехвърляне на недвижим имот - жилище. Не е спор между родители за упражняване на родителски права, за да има служебно произнасяне по семейното жилище и то само по отношение на въпроса за ползването му, а не за собствеността му. Във Вашия разказ Вие сте посочил, че ищец е купувачът по договор за продажба, сключен от мъжа на братовчедка Ви. Братовчедка Ви е привлечена, доколкото разбрах, от мъжа си като трето лице помагач. Някъде nikodim77 съвсем правилно бе започнал да се чуди дали е имало дело между братовчедка Ви и съпругът ѝ за "отмяна" на сделката по чл. 26 СК преди делото на третото лице купувач срещу тях, но доколкото аз лично разбрах, такова не е имало. Мъжът на братовчедка Ви е прехвърлил жилище, което явно е третирано като "семейно", но същото вече е собственост на друго лице, като сам отбелязвате, че това е станало преди доста време ("преди няколко години"). През тези години явно някой от съпрузите, предполагам братовчедка Ви, е живяла там, за съпругът ѝ, не знам, явно и той, щом районният съд е преценил да уважи иска срещу него.
Вашата защитна теза, която искате да обосновете и пред въззивния (второинстанционния) съд е, че чл. 26 СК не е спазен, щото братовчедка Ви не е давала съгласие. Аз Ви цитирах Тълкувателното решение какво казва. Казва, че пред трети лица, каквото лице представлява купувачът ищец, позоваване на липсата на това съгласие по чл. 26 СК не може да се направи. Надявам се Вашите примери от съдебната практика за успешни случаи за прогласяване на сделката за относително недействителна да не са отпреди Тълкувателното решение и да стават дума за направата на такова възржение спрямо трето лице приобретател, защото предполагам става дума за дела, в които единият от съпрузите е предявил иск срещу другия и купувача, твърдейки за липсата на съгласие по чл. 26 СК, а не купувачът да съди съпрузите за предаване на имота. Казах Ви също и че чл. 26 СК би влязъл в играта, ако братовчедка Ви беше предявила иск срещу съпруга си и купувача за това, че не е спазена разпоредбата на чл. 26 СК и тя не е давала съгласие, ПРЕДИ купувача да предяви иск срещу съпруга, щото тогава като се впише исковата молба и ако искът бъде уважен, това ще засегне правата и на купувача. Тогава може би съдът би следвало да обсъжда жилище ли е или не е жилище, семейно ли е или не е. Сега в този процес според мен не може да стане.
Затова Ви казах, че няма шанс, на база изложеното само на това твърдение за липсата на съгласие по чл. 26 СК, тъй като смятам, че съдът не е длъжен да изследва този въпрос съобразно указанията в Тълкувателното решение и с оглед характера на т.н. "относителна недействителност", при която правната сделка е действителна за третите лица. Не твърдя моето становище да е абсолютно правилно. Готов съм да приема и други гледни точки, ако могат да се аргументират. Бих искал да Ви помоля към май месец, когато предполагам ще приключи делото на втора инстанция, ако решите да обжалвате първоинстанционното решение сега, да кажете как е приключило.

[roshen]

Първоинстанционният съд би следвало да се е произнесъл по чл. 146ГПК. В доклада се посочва кои обстоятелства подлежат на доказване, чия е доказателствената тежест и за какво не се сочат доказателства. При липса на дадени от съда указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране.
Това обаче едва ли ще промени крайния резултат, като изключим, че ще се дължат още разноски. Но може да спечели време, ако това е целта.

[valentinov_]

Не съм адвокат, макар и да работя като юрист. Във форума влизам само ако имам време, колкото да видя нещо по-различно и по-интересно от стандартното за деня, макар че същото може да бъде и доста разнообразно. Изразеното от мен е просто мнение съобразно моя поглед върху нещата и съобразно това, което Вие сте изложил като факти във форума. Не изключвам да има други гледни точки, като ако същите бъдат аргументирани, съм готов да ги приема.

Експертиза за доказване годността на жилището може, ако става за живеене, да, това съм пропуснал да го отразя в по-горния си пост. Ако такава не е имало в първата инстанция във втора инстанция е трудно да бъде убеден горестоящият съд да допусне такава, защото важат някои правила, въведени с оглед бързина на процеса, щото нали народът искал да не му се бавят делата, и така стигаме до положението в ГПК, че ако в първа инстанция не бъдат направени всички възможни доказателствени искания, във втора същите не могат да се направят, освен ако не докажете, че са налице нововъзникнали обстоятелства или новооткрити от Вас такива, които не намирам в така представения от Вас казус. С други думи, трябва да посочите основателни причини за това, че не сте могъл да поискате експертизата на първа инстанция и я искате във втората. Прав сте, че сте попаднал най-вероятно на решения, в които уж се казва за задължението на съда да се произнесе служебно по въпроса за семейното жилище, но в този случай става дума за коренно различен предмет на делото. Това сте го срещали най-вероятно по делата във връзка с чл. 56, ал. 1, изр. последно от Семейния кодекс. Това са делата за развод и родителски права, когато има ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен да каже кой ще ползва семейното жилище - обикновено това е родителят, комуто са предоставени родителските права. При произнасянето по чл. 56, ал. 1, изр. последно СК НЯМАМЕ прехвърляне на семейно жилище, нямаме участието и на трети лица купувачи. Тук то си е или собственост на един или двамата съпрузи, или само на единия, или, мисля, че имаше и хипотеза - на техни роднини.
Предметът на делото на Вашата братовчедка е свързан с прехвърляне на недвижим имот - жилище. Не е спор между родители за упражняване на родителски права, за да има служебно произнасяне по семейното жилище и то само по отношение на въпроса за ползването му, а не за собствеността му. Във Вашия разказ Вие сте посочил, че ищец е купувачът по договор за продажба, сключен от мъжа на братовчедка Ви. Братовчедка Ви е привлечена, доколкото разбрах, от мъжа си като трето лице помагач. Някъде nikodim77 съвсем правилно бе започнал да се чуди дали е имало дело между братовчедка Ви и съпругът ѝ за "отмяна" на сделката по чл. 26 СК преди делото на третото лице купувач срещу тях, но доколкото аз лично разбрах, такова не е имало. Мъжът на братовчедка Ви е прехвърлил жилище, което явно е третирано като "семейно", но същото вече е собственост на друго лице, като сам отбелязвате, че това е станало преди доста време ("преди няколко години"). През тези години явно някой от съпрузите, предполагам братовчедка Ви, е живяла там, за съпругът ѝ, не знам, явно и той, щом районният съд е преценил да уважи иска срещу него.
Вашата защитна теза, която искате да обосновете и пред въззивния (второинстанционния) съд е, че чл. 26 СК не е спазен, щото братовчедка Ви не е давала съгласие. Аз Ви цитирах Тълкувателното решение какво казва. Казва, че пред трети лица, каквото лице представлява купувачът ищец, позоваване на липсата на това съгласие по чл. 26 СК не може да се направи. Надявам се Вашите примери от съдебната практика за успешни случаи за прогласяване на сделката за относително недействителна да не са отпреди Тълкувателното решение и да стават дума за направата на такова възржение спрямо трето лице приобретател, защото предполагам става дума за дела, в които единият от съпрузите е предявил иск срещу другия и купувача, твърдейки за липсата на съгласие по чл. 26 СК, а не купувачът да съди съпрузите за предаване на имота. Казах Ви също и че чл. 26 СК би влязъл в играта, ако братовчедка Ви беше предявила иск срещу съпруга си и купувача за това, че не е спазена разпоредбата на чл. 26 СК и тя не е давала съгласие, ПРЕДИ купувача да предяви иск срещу съпруга, щото тогава като се впише исковата молба и ако искът бъде уважен, това ще засегне правата и на купувача. Тогава може би съдът би следвало да обсъжда жилище ли е или не е жилище, семейно ли е или не е. Сега в този процес според мен не може да стане.
Затова Ви казах, че няма шанс, на база изложеното само на това твърдение за липсата на съгласие по чл. 26 СК, тъй като смятам, че съдът не е длъжен да изследва този въпрос съобразно указанията в Тълкувателното решение и с оглед характера на т.н. "относителна недействителност", при която правната сделка е действителна за третите лица. Не твърдя моето становище да е абсолютно правилно. Готов съм да приема и други гледни точки, ако могат да се аргументират. Бих искал да Ви помоля към май месец, когато предполагам ще приключи делото на втора инстанция, ако решите да обжалвате първоинстанционното решение сега, да кажете как е приключило.

Казвате да конкретизираме,нали затова вече ясно уточних кой и срещу кого води дело и какъв е предмета му.Разпоредилият се съпруг и съпругата и двамата са живеели в имота когато се завежда иск срещу тях от страна на купувача.Да,правилно предположихте,успешна практика сме чели в насока когато става дума за дела, в които единият от съпрузите е предявил иск срещу другия и купувача, твърдейки за липсата на съгласие по чл. 26 СК.Съпругата до този момент е трето лице помагач в процеса.

[nikodim77]

Добре!?! Последно!
Кое дело предстои на втора инстанция? Заведеното от купувача, или това по чл. 26?

[valentinov_]

Добре!?! Последно!
Кое дело предстои на втора инстанция? Заведеното от купувача, или това по чл. 26?

Nikodim,както посочих делото е едно и също.Заведено е от купувача с искане владението на имота,а в отговора на исковата молба съпруга оспорва като твърди,че няма съгласие на съпругата му за сделка с имота и че сделката е относително недействителна спрямо нея.Твърди,че жилището е тяхно семейно жилище.Съпругата като трето лице помагач поддържа отговора на исковата молба даден от мъжа й.

[guest1]

Nikodim,както посочих делото е едно и също. Заведено е от купувача с искане владението на имота, а в отговора на исковата молба съпруга оспорва като твърди, че няма съгласие на съпругата му за сделка с имота и че сделката е относително недействителна спрямо нея. Твърди, че жилището е тяхно семейно жилище. Съпругата като трето лице помагач поддържа отговора на исковата молба даден от мъжа й.

Ако бяхте започнали с това обяснение - някой щеше да Ви обясни значението на термина „Въвод във владение”!

А към ответника имам само един въпрос:
„Га Яди кифтетата (взе парите) ни рИва. Ся … що ривеш?”