интересно: осиновяване по чл.79 ЗЛС/отм/

[Иван]

Колеги,
Започвам работа по един интересен казус, и реших да ви запозная с него по тази причина именно-че е интересен.
През 1959г Х е бил осиновен по реда на чл.79 ЗЛС/отм/. Осиновяването тогава е ставало по съгласие на родителите, и е било санкционирано с определение на съда. И тук законодателната уредба вече е изчерпана. Осиновяването не е пълно, осиновения не наследява осиновителите. По моя случай лицето не е било вписано в регистрите на ГРАО като осиновено, не са били променени имената му. През 1961г има развитие на законодателството-осиновяването става пълно, има наследяване, а вписването се извършва по молба на осиновения и осиновителите. Тук според Л.Ненова има действие на закона и за заварените случаи, което аз не намерих като изрична законодателна уредба, а за мен е много важно.
Въпросите, които стоят за разрешаване:
1.Какво име трябва да носи осиновеното лице
2.Наследява ли осиновителите си

Ако някой иска да се включи със становище, моля да заповяда.

[Иван]

И така, колеги, казуса го обхванах в дълбочина от гл.т. на развитието на законодателството, вкл.благодарение помощта на Лунатик.
1.Лицето Х е било осиновено по реда на чл.79 от ЗЛС. Съда е издал определение, с което допуска осиновяването, като постановява и промяна на името на осиновения в съответствие с името на осиновителя. Това осиновяване е било непълно.
2.Това определение на съда отсъства от регистъра на ГРАО за лицето.
3.Съответно, лицето Х е със старото си име, като по неизвестни причини в някои документи, вкл. акт за брак, той е записан с другото име.
4.По силата на чл.79 ЗЛС е следвало да се впише поправка в акта за раждане, не се издава нов акт. С изменението от 1961г на същия закон осиновяването е приравнено на пълно осиновяване. Следва развитие на законодателството, според което при пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане.

Големия въпрос който ме мъчи сега, е как да стане промяната на името на лицето. В смисъл, макар и отменен чл.79 ЗЛС, той е породил право в полза на Х да иска промяна на името, и задължение за АО да я извърши. Последващите закони не са преуредили с обратна сила това правоотношение. От друга страна, вече пълното осиновяване изисква съставяне на акт за раждане. Според вас, как ще се реши проблема-трябва ли да се състави нов акт, или Х може, въз основа на отменения чл.79 ЗЛС, и тогава действащия Правилник за имената на гражданите, да иска внасяне на поправка в акта си за раждане, с която да бъде отразено осиновяването, и промяната на името. Очевидно става дума за проблема с действието на правната норма във времето, по който проблем наистина ще се радвам да вземете отношение.

[justine]

Здравейте!
Лъжете се, ако си мислите, че "аудиторията" не отговаря, защото поставеният от Вас казус не и е интересен - напротив! Само, че проблемът с изнамирането на правилника /ПВРГС/ от 50 г. е непреодолим. Стигнах само до - http://grao.government.bg/normact/normativ.html, до която страница, вероятно и сам сте стигнал. Все пак мисля, че като става дума за процедура, следва да имаме предвид действащите в момента правила, които сочат необходимост от съставяне на нов акт за раждане. Не за друго, а поради обратното действие на процесуалната норма. Наследяването пък, от своя страна ще се уреди според действащото законодателство към момента на откриване на наследството... Не знам какъв е казусът, да не би да става дума най- общо за реституция и проблем с определяне на кръга на правоимащите?

[stavrev]

Големия въпрос който ме мъчи сега, е как да стане промяната на името на лицето. В смисъл, макар и отменен чл.79 ЗЛС, той е породил право в полза на Х да иска промяна на името, и задължение за АО да я извърши. Последващите закони не са преуредили с обратна сила това правоотношение. От друга страна, вече пълното осиновяване изисква съставяне на акт за раждане. Според вас, как ще се реши проблема-трябва ли да се състави нов акт, или Х може, въз основа на отменения чл.79 ЗЛС, и тогава действащия Правилник за имената на гражданите, да иска внасяне на поправка в акта си за раждане, с която да бъде отразено осиновяването, и промяната на името. Очевидно става дума за проблема с действието на правната норма във времето, по който проблем наистина ще се радвам да вземете отношение.

Като се има предвид чл.14 ЗНА,наистина все още съществува правото да се иска промяна името.Но тъй като мога да си представя какво ще кажат от общ.администрация по тези въпроси, ще ти препоръчам направо да искаш промяна на името на основание чл.19,ал1,предл.последно от ЗГР.

[justine]

Доколкото разбирам исканата промяна на името вече е била допусната от съда, при това още навремето и ново искане /по чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР/ със същия предмет ще бъде отхвърлено като недопустимо, поради формирана по- рано СПН.

[stavrev]

Доколкото разбирам исканата промяна на името вече е била допусната от съда, при това още навремето и ново искане /по чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР/ със същия предмет ще бъде отхвърлено като недопустимо, поради формирана по- рано СПН.

Това е станало в производството по осиновяване, а то е по-скоро охранително. Решението/определението/ няма СПН.
Не виждам проц.пречка да се иска нова промяна в друго охранителното производство по ЗГР.

[justine]

Производството си е охранително и моля за извинение- досадната грешка със СПН си е изцяло моя. В бързината съм сбъркала това производство с особените искови такива...
Все пак си мисля, че липсва правен интерес от водене на ОП по чл. 19, ал. 1 ЗГР. Новото ОП не ще цели постигане на промяна в гражданската индивидуализация на молителя, тъй като такава промяна е вече настъпила с предишното решение на съда. Според мен следва да се отправи молба до АО за съставяне на нов акт за раждане по чл. 50 ЗГР, въз основа на "поовехтялото", но стабилно решение на съда. Друг е въпросът как ще се подпише, в качеството на обявител някой от осиновителите??? По- натам отказът на общинската администрация може да се обжалва- все ми се струва, че това би бил по- удобният вариант.
Поради късния час ще се въздържа от повече коментари, за да не напиша нещо необмислено.
В едно нещо съм сигурна и това е, че към този проблем /поправка или нов акт/ следва да се приложат действащите към настоящия момент правила на Глава ІІІ от ЗГР.

[justine]

Здравейте колега!
Преди три дни, доколкото си спомням имаше съобщение от Вас, което по непонятни за мен причини вече не съществува. Ако имате възможност, пишете как се разплита казусът Ви! Пожелавам успех!

[stavrev]

Здравейте колега!
Преди три дни, доколкото си спомням имаше съобщение от Вас, което по непонятни за мен причини вече не съществува. Ако имате възможност, пишете как се разплита казусът Ви! Пожелавам успех!

Да бе.Той и съйтът не роботеше няколко дни.Какво става?
Четох,че някакво потвърждение от съда на определението се иска. Знаех си че нещо особено оригинално ще измислят от администрацията,но дано всичко стане както трябва.

[justine]

Благодаря Ви Ставрев, че ме подсетихте за т. нар. "потвърждение" на определението на съда. Мога само да кажа, че в служба ГРАО са способни на къде, къде по- големи безумия. Както и да е, не може да не отречем, че все пак общинският чиновник се е присетил, при това не без основание, че е възможно осиновяването да е отменено в един последващ определението момент. Браво! Само, че съдът не води граждански регистри и не може да издава удостоверения дали постановените от него определения по охранителни производства са в сила към някакъв по- късен момент или не. Такива удостоверения могат да издават само органите по гражданската регистрация. Моето мнение е, че молбата на обявителя следва да бъде придружена от декларация за верността на твърдяното от него правно и фактическо положение и толкова. Администрацията няма право да откаже да приеме декларацията, защото за удостоверяване на посоченото от чиновниците обстоятелство не може да бъде издаден официален документ.
Тази история със сигурност ще има продължение, да видим какво!

[Иван]

След неуспешните тридневни опити да се включа, невъзможността за което отдавах на язвителното ми обръщение към сър Модератор Пилиф в темата "Към редовите участници", ето дойде милия четвъртък, и съм отново сред колегите!
Вече или ме е страх да пиша, или го смятам за безполезно с оглед гарантираната и реална възможност съобщението ми да бъде безцеремонно изпратено в Аушвиц!
По темата: подадох една много аргументирана молба до ГРАО, с най-подробно разглеждане на промените в законодателството, взех си входящ номер, и ще чакам сроковете за обжалване при изричен или мълчалив отказ. Искаше ми се да не минавам през съда, но може би няма да ми се размине. Ще има консултации, "със София", дано измъдрят нещо.
Благодаря за проявения интерес, непременно ще ви уведомявам за развитието.

[Иван]

Както обещах, пиша за развитието на казуса. С РИСК ДА СТАНА ДОСАДЕН!
Оказа се, че в акта за раждане встрани има графа "Бележки", в която е вписано цитираното определение на съда за осиновяването, и е отбелязано, цитирам:"Съгласно Определение №20 от 30.12.1959г на П.народен съд името на родения да се чете /с оглед спазване на адвокатската тайна - името съгласно името на осиновителя - баща/, и майка да се чете/пак по същите причини - името на осиновителката/, баща да се чете/пак по същите причини-името на осиновителя/"
Въпроса е дали това отбелязване е достатъчно, или е трябвало да бъде съставен нов акт за раждане?
Аз намерих въпросния Правилник за водене на регистрите за гражданското състояние, който е в книжка на ГРАО от 1973г, т.е. с изменения, но в него не са отбелязани!!!!!! по дати измененията му. И не мога да разбера коя редакция е била актуална към 1959г. Касателна е нормата на чл.59, но в нея пише и за определението на съда за допускане на осиновяването, и за решение за осиновяване, като при издаване на решение по силата на ал.3 следвало да се състави нов акт за раждане. Предполагам, че тази ал.3 е влязла в сила след изменението на ЗЛС от 1961г, което въвежда нова процедура по осиновяването - със съдебно решение. Но не съм сигурен, така че търся актуалния закон. Пак ви умолявам, ако някой го има, да го прати. Ако не , можете ли да ме посъветвате откъде да го намеря? Сигурен съм че в Министерството го имат, но до София да ходя не върви. Може би в Народната библиотека го има?/аз съм от Пловдив/

[justine]

Здравейте Иване,
Практикувам в София и тези дни постоянно пътувам между София и Пловдив. В понеделник по обяд планирам ходене в Пловдив, така че ако успея да се сдобия с въпросния текст, ще Ви го донеса. Не мога да обещая, но ще положа усилие!

[justine]

Правилникът за водене на регистрите за гражданско състояние, обнародван в ДВ, бр. 35/1950 г. има следните изменения: /попр., бр. 42 и бр. 52 от 1950 г., изм., Изв., бр. 96 от 1952 г., бр. 6 и бр. 64 от 1954 г., бр. 79 от 1956 г., бр. 2 и бр. 18 от 1960 г., бр. 2 и бр. 49 от 1962 г., ДВ, бр. 14 от 1971 г./
Потърсих в библиотеката на ВКС правилника, но там не разполагат с пълния му текст и ми предложиха държавните вестници... В библиотеката на Висшия адв. съвет няма нищо, а библиотекарят на Министерство на правосъдието и т.н. е в отпуск до август. В министерството със сигурност разполагат с текста, но какво да се прави! Остава вариантът с ДВ, който е трудоемко начинание и нямах време да се поровя.

[Иван]

Уважаема justine, искрено благодаря за проявената загриженост, и усилие за намиране на правилника. Чувствам се задължен. Очаквам в най-кратък срок някакво произнасяне на компетентното длъжностно лице. Предварителната неформална нагласа от страна на "ГРАО" по съвет на юрисконсулта на общината е, че трябвало да предявя установителен иск. Нека ми го напишат черно на бяло, да мога да обжалвам. Ще пиша за развитието. Може би ще отидат към мълчалив отказ, защото наистина трябва да се поровят, а при положение че и самите те нямат нормативната база!!!!!, сигурно ще си измият ръцете.
И пак - най-учтиво благодаря!

[Иван]

Както обещах, пиша за развитието на казуса, който се финализира в крайна сметка-спечелих една битка без влизане в съда. Не знам по каква линия, но с оглед на последната молба, която публикувам по-долу за желаещите да я прочетат, служба "ГРАО" е извършила запитване до Окръжен съд относно валидността на осиновяването, и относно неговия вид, и името на осиновения. По същата тази линия съда е възприел аргументацията ми, за което съм много доволен. И така:

До
Длъжностното лице по гражданското състояние-Община Р.относно промяна на име, пълно осиновяване

М О Л Б А
от
Георги Иванов Станев/съгласно определение №20 на Районен съд-Пловдив от 30.12.1959г/, Георги Петров Ганев /съгласно паспорт серия Д, №......., издаден от МВР-Брезово на ..........г/, с ЕГН .......... с адрес: чрез пълномощник адвокат Иван Милков Райков
Уважаеми г-не/г-жо,
І.С определение №20 на Районен съд-Пловдив ........................................................., и на основание чл.79 от ЗЛС, е допуснато осиновяването на Георги Петров Ганев от лицата Иван Стоянов Станев и Невена Радева Станева, всички от с.Г................, сега кв.Г.............................. Изрично в същото определение е записано, че осиновения приема за свое бащино и фамилно име личното и фамилното име на осиновителя Иван Стоянов Ганев.

1.По този закон-чл.79 от ЗЛС, действащ към 1959г., осиновяването не е било пълно.

2.С радикално изменение от 1961г ЗЛС – чл.79, въвежда пълно осиновяване, което се отнася и за заварените случаи, т.е и за г-н Георги Иванов Станев. Това следва и от преходната разпоредба на отменения Семеен кодекс от 1968г – чл.105.

3.Съгласно действащия към датата на осиновяването Правилник за имената на гражданите - §7, промяната на името е била извършена в съответствие със същия закон от съда, а определението е било отразено в акта за раждане на Георги Ганев в графа “Бележки”, съгласно чл.65 от тогава действащия Правилник за водене регистрите за гражданското състояние. Това се подкрепя и от действащия по същото време чл.6 ал.4 от Закона за лицата и семейството. Важно е тук да се отбележи, че по силата на същата тази разпоредба промяната на името настъпва от момента на влизане в сила на определението на съда за промяна на името, което в нашия случай е и определение за допускане на осиновяването.

!!! Не е било наложително, нито законово допустимо, да бъде издаден нов акт за раждане, тъй като осиновяването не е било пълно, по силата на действащата към момента на извършването му законодателна уредба.

ІІ.Изводи:
1.ГЕорги Ганев/Георги Иванов Станев/ е осиновен при условията на пълно осиновяване от лицата Иван Станев и Невена Станева, съгласно измененията на законодателството.

2.Промяната на името му е била извършена по установения от закона ред, като е отразена в акта за раждане в графа “Бележки”.

3.При извършване на осиновяването и получаване на обявлението от съда/вписано в акта за раждане през 1960г/, нов акт за раждане не е следвало да бъде съставен, тъй като Георги Ганев е бил осиновен при условията на непълно осиновяване, което е било и единствено възможното при тогава действащата уредба. Нов акт за раждане не може и не следва да бъде съставен и към настоящия момент, тъй като длъжностното лице по гражданското състояние през 1960г е извършило вписване в графа “Бележки” напълно законосъобразно, по силата на действащата към онзи момент нормативна уредба. Последващото развитие на законодателната уредба касае преминаването от непълно към пълно осиновяване, което има значение и за нашия случай, но не предвижда с обратна сила промяна в режима на съставяне на актове за гражданско състояние.

Ето защо, поради изложените съображения, ви моля най-учтиво:
1.Да издадете удостоверение за наследници, от което да е видно, че единствения пряк наследник на Иван и Невена Станеви е именно Георги Иванов Станев;

2.Да издадете удостоверенията, които са необходими за издаване на лична карта на Георги Иванов Станев, и които да му послужат за същата цел пред органите на МВР.

Във връзка с указанието Ви към Георги Станев за представяне на потвърждение от Районен съд-Пловдив за извършеното осиновяване, следва да ви уведомя, че съда не притежава компетентност да издава съдебен акт – “потвърждение” на друг съдебен акт. Никакво потвърждение, под каквато и да било форма, на влязъл в законна сила съдебен акт, не е възможно да се извърши. Никой орган на територията на Република България, включително съд, не е компетентен, не притежава правомощия да потвърждава влязъл в сила съдебен акт, бил той съдебно решение или съдебно определение. Представения от Георги Станев препис от цитираното по-горе съдебно определение е акта, който установява две правни последици: първо-извършеното осиновяване, и второ-промяната на името. Тези правни последици са настъпили по силата на тогава действащото законодателство, и те важат и днес. Никой закон, влязъл в сила след извършване на осиновяването, не го е отменил, нито е отменил смяната на името. Единствената промяна, настъпила с развитието на законодателството, е обявяването на извършеното осиновяване за пълно/чл.105 от отменения Семеен кодекс, респ.чл.61 от сега действащия СК/.
Не е възможно да се предяви установителен иск по чл.97 ГПК, нито по чл.436 ГПК-охранително производство, тъй като органите на ГРАО за спазили закона и са изпълнили законовите процедури във връзка с осиновяването, и отбелязването му в акта за раждане.

Представям пълномощно, съдебно определение, декларация – всички заверени копия.

С уважение:.........................../И.Райков/

Забележка-всяка прилика с лица и събития е случайна. Имената и др.данни са измислени, респ.непълни.

[justine]

Поздравления, колега!
Чудесна молба с много стабилна аргументация и ... резултатът не е закъснял. Браво! По- добър изход не можеше да има!

[Иван]

Колежке, благодаря за позитивната оценка. Доволен съм че успях, и вече за сетен път се убеждавам, че некомпетентността на администрацията е добре дошла за нас-адвокатите!

[skalata_tsak]

Бихте ли ми казали къде мога да намеря ЗЛС от 1949г. всички текстове. Много ме интересува във връзка с осиновяванията тогава.