Вещното право на ползване при Публичнат продан

[Стоян]

Ха-ха Nancho pak si ostana neotgovoren!

[младежа]

Хайде, Nancho-13, не се мотай ,а създай практика, за да знаем и ние кое как ще стане; и ни кажи по кое изп.дело..............,за да се намесим и участваме / за комуфлаж/ и да изчистим практиката.
Сега се сещам,че преди години с няколко навити колеги водихме симулативни процеси един срещу друг, само за да създадем съдебна практика - вярно, беще по административни дела и частни жалби срещу разни заповеди , които си пишехме един на друг и ни излизаше тънко, ........но една две -практики / НО нетрайни/ създадохме / и после използвахме.

[nancho13]

Благодаря на всички които писаха!И Гегата е прав зо оритинерността и неоригинерността при придобиване при публ. продан на недвижим имот. Но моят проблем си остава - имаме искова молба за делба, но преди подаването и ползващия съсобственик дари на племенницата си и си запази правото на ползване доживотно на неговата ид.ч.Така прецака другия искащ делбата и запазва статуквото при всяко едно положение. Едва ли това е целта на делбата и едва ли толкова лесно могат са се осуетят целите и, но излиза, че е така. ние не искаме възлагане защото ще търпим същия човек, същевременно няма кои да се съгласи да купи имот с тежест - значи дотам.
Гега казвай на теория какво да правим?
Друг пък ако е имал такъв случай да казва на практика възможно ли е да се направи нещо!

[gega]

"Колкото и да разсъждаваш по текста на чл. еди-кой си от ЗС, само мнението на съда има значение!" Ето това най-много харесвам на съдебната система във всичките и звена и проявни форми!!!

[лунатик]

Освен търсене на нищожност на дарението по чл. 226 ал.3 ЗЗД по отношение извършване на дарение в разрез с добрите нрави, едва ли нещо друго може да се направи.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Струва ми се, че в случая приложение може да намери едно много интересно тълкувателно решение №72/86 г. Ето резюме:


Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК

Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 7/1987 г.

чл. 75, ал. 2, чл. 76 ЗНасл.,
чл. 25, чл. 26, ал. 4 ЗЗД

1. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са абсолютно недействителни, нищожни. Нищожността на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, ако при делбата вещта се падне в дела на разпоредителя.
2. Чл. 76 ЗНасл. няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване, и при съсобственост поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт на единия от съпрузите. За наследствения дял на преживелия съпруг намират приложение т. 1, както и следващите настоящата точка.
3. Ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), актът на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответствува на наследствения му дял, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил. Чл. 76 няма приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения.
4. При делбата на наследството, легитимиран съделител за участие в нея е наследникът, който е извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Ако в делбата е участвувал приобретателят, делбата е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

[младежа]

МИсля да използвам този казус на : nancho13 , в образувано от мен изпълнително дело за публична продан /, като преди това ще оформя едно договорче за право на ползване от единият съсобственик/ ще видим , какво ще стане и дали ще се намерят мераклии да купят така имота с учредено право на ползване .........ще Ви информирам през следващите месеци............

[nancho13]

Благодаря Лунатик,
Мисля че посоката никак не е лоша, проблемът е приложимо ли е това ТР спрямо апартамент, който действително е наследствен, но реално няма спор нито относно дяловете нито относно наследниците и на тази база има и констативен нотариален акт.
С две думи приложим ли е според теб следният текст от Решението
"Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания" Ако е приложима значи сме намерили най-краткия път за излизане от ситуацията и ще че те черпя едно.....

[лунатик]

Цитираното ТР72 все пак касае имоти които могат да се разделят. В този смисъл то не може да се приложи 1:1 в конкретния случай. Но щом апартамента е НЕПОДЕЛЯЕМ струва ми се, че нещата са дори по-лесни. Предполагам,че в КНН са определени само идеалните части на наследниците. Но идеалните части все пак не са реални (на единия кухнята и хола, а на другия спалнята и дневната)
Твоят случай има две фази:
- дарение на идеална част от вещ
- учредяване на вещно право на ползване в/у дарената идеална част от вещ
Даряването на идеални части от вещ е допустимо. Проблемът на "дарителя" възниква, че е дарил идеална част от НЕПОДЕЛЯЕМА вещ.
Следващия проблем на "дарителя", е че е учредил вещно право на ползване в/у същата идеална част.
Докато в общия случай дарението на идеални части е допустимо, струва ми се, че е невъзможно да се учреди вещно право на ползване върху иделна част. Правото на ползване предполага наличието на някаква РЕАЛНА част, върху която да може да се упражнява това право, а не върху нещо имагинерно. (как ще стане това вещно право на ползване, след като не се знае коя е точно веща: в/у кухнята и хола или пък върху спалната и трапезарията?). Та това учредяване на вещно право на ползване има невъзможен предмет - обстоятелство предвидено в чл.26 ал2 от ЗЗД.
От друга страна, за да се тръгне по пътя на съдебната делба по чл.288 ГПК, в делбеното производство се конституира наследника, а не приобретателя. (съгласно ТР 72). Според мен това е много важен елемент. Какво излиза? В делбеното производство се игнорират всички разпореждания с наследството преди да е извършена делбата. В това производство за приобретателя няма място. За съда акт на дарение и последващ акт на учредяване вещно право на ползване не съществуват. Щом имота е НЕПОДЕЛЯЕМ, никой не може да се разпорежда с части от него. Нали такъв е замисъла на законодателя заложен в чл. 288 и сл. от ГПК - неподеляемата вещ да се изнесе на публична продан, за да могат да се удолвлетворят всички наследници с парите получени от прадажбата, след като веща е неподеляема. Ето защо разпореждането с идеални части от неподеляем имот преди извършване на делбата е нищожно.
ТР 72 разглежда вариант за саниране на разпореждане с идеална част, стига тя при делбата да се окаже в дела на разпоредителя. Но при неподеляем имот дори такова саниране е невъзможно - не може нещо да се окаже в нечий реален дял, когато просто няма дялове.
Разбира се това е моя гледна точка - наследственото право не ми любимата област, но случая ме заинтригува. Нека и колегите кажат нещо. Казуса си заслужава.

[nancho13]

Лунатик, кефиш ме защото мислиш и не се предаваш на догмата, която е страшно вредна за нашето право. Кефи ме и младежа че иска да създава прецеденти.

ПО ВЪПРОСА: Съгласно ТР
" Актовете на разпореждане на сънаследника са нищожни. Такива са те и когато са били извършени при спазване на изискванията за формата и реда за сключване на съответната сделка. Без значение е дали сделката е възмездна (продажба, замяна, цесия и др.) или безвъзмездна (дарствена).
И ВНИМАНИЕ В МОЯ СЛУЧАЙ
"Това важи и в случаите, когато обект на сделката е била идеална част от сънаследствена вещ, а не само когато обект на сделката е била цялата, корпорално обособена вещ, включена в наследството на съответния наследодател. Този извод произтича от принципа за по-голямото основание"

Така прието аз би трябвало да призова като съделител не надарения племенник, както съм направил в момента, а прехвърлителя т.е истинския наследник. Така делбата ще се извърши между действителните наследници, а съдът ще е длъжен да счита сделката за дарение със запазено право на ползване за нищожна. В случай, че поиска възлагане и искането бъде уважено, дарителят би мъгъл да санира порока и дарението да остане в сила, но не и до момента на възлагането.Това е и разумният подход, защото колкото повече трети лица придобият права върху наследството, толкова по се усложнява и без това трудния живот на сънаследниците, което едва ли е целта на правото.

Още по-голямо основание за горното ни дава и следнвият текст от същото ТР

" Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. "

[Spidermann]

Zdraweite nancho13.,
Ako prawilno sum razbral kazusa , to imame edin nepodeliaem apartament idealna chast ot ,koito e bila darena ot prednia susobstwenik na dushteria mu kato toi e zapazil prawoto si na polzwane do smurtta si.
Az bih komentiral kazusa po slednia nachin:
1. Opredeleno sum suglasen s lunatik ,che klauzata w dogowora za darenie otnasiashta se do prawoto na polzwane moje da bude atakuwana kato nishtojna.
2. Mislia ,che niama nujda da bude atakuwano samoto darenie , a prosto triabwa da se izwurshi sudebna delba m-u was i nowiat susobstwenik , a imenno nadarenoto lice . Mojete predi towa da prediawite isk za obiawiawane na nishtojnostta na klauzata za prawo na polzwane w dogowora za darenie ,kato po tozi nachin si garantirate bezproblemnata prodajba na imota pri publichnata prodan. Moga sushto taka da wi predloja da se wuzpolzwate i ot chl.293 ot GPK ,koito dawa prawo na edin ot susobstwenicite da izkupi nepodelimata nedwijima wesht pri uslowiata na chl.389 al2 . Towa obache zawisi estestweno i ot washite finansowi wuzmojnosti:)
dano sum wi bil ot polza

[лунатик]

Нанчо, благодаря за оценката. Човек винаги следва да мисли с главата си, а не да се доверява на готови щампи. Следва първо да се разнищват законовите текстове, без да се гледа какво казва съдебната практика. След като се изгради работна хипотеза, тя може да се сравни със наложилата се съдебна практика.(най-вредно е човек да се позовава сляпо на съдебната практика - първо тя е и противоречива, второ може да е валидна към даден момент, преди извършване на законово изменение и трето - съдиите, макар и върховни не са непогрешими свещенни крави). Тя следва да се преглежда критически. Е от тълкувателните решения не може да се избяга. (когато има казус - първо тях търся).
Сега във форума има цитирана съдебна практика, а и реална практика на окръжен съд, по повод недопускане съдружниците в ООД да бъдат едновременно и управители. Срещу такива порочни съдебни практики (от моя гледна точка)трябва да се борим - но не знам дали тези по върховете влизат в този форум - те си имат мнооого важни неща за решаване.
А за случая - промени си молбата и замени приобретателя с наследника. А пък оттам - каквото сабя покаже.
Пожелавам успех .

[младежа]

Колеги ,не съм съгласен с по-гореоформилото се мнение за нищожност на сделката по ЗАПАЗВАНЕ правото на ползване върху идеална част, поради това ,че чл. 76 ЗН касае само РАЗПОРЕЖДАНЕ с наследствени вещи.
Но съсобствеността може да възникне не само при наследници ; и не само при съпрузи/ бивши/ , но и при много друго начини . Напр.: Двама купуват вещ.
Тогава смятам,че по аналогия изобщо не може да се говори за приложение на чл. 76 ЗН.
Освен това правото на ползване се УЧРЕДЯВА или ЗАПАЗВА , а не се разпорежда -тъй като е НЕПРЕХВЪРЛИМО.
Сега ще изнасям един апартамент /НЕ НАСЛЕДСТВЕН / на публична продан със съдебно решение и ще учредя върху едната му идеална част право на ползване в полза на трето лице.......ще видим дали някой ще го купи ......и какво ще стане с правото на ползване.......Какво мислите по въпроса?

[младежа]

Колеги, sorri, не бях прочел по-горе цитираното ТР, а и те смятали като мен-не било нужно да се правя на умник, НО за мен остават непонятно понятието " след първата ипотека" по чл. 175 ЗЗД , ?
Въпроса е ако има няколко ипотеки и между тях или ПРЕДИ първата има учредени/ прехвърлени /запазени / вещни права - с продажбата на публична продан-ПОГАСЯВАТ ЛИ СЕ ???

[kreativ]

Maj niama edinno mnenie po vaprosa?

[лунатик]

Според мен ипотеката е друг инструментариум. При тази хипотеза става дума за извършване на публична продан на вещ, (върху която между другото има ипотека )за удовлетворяване на кредитор(и). Чл.175 игнорира абсолютно всички ипотеки, но не игнорира учреденото вещно право учредено преди първата ипотека. Учредени вещни права след първата ипотека се погасяват.
Тук случая е друг - съдебна делба на наследствено неподеляемо жилище. При изнасянето на публична продан се цели удовлетворяване на наследници, а не на кредитори.
Може би затова ТР72, обявява нищожност на делба, ако в нея е участвал приобретателя, а не праводателя-наследник. Така казва и чл. 278 ГПК - призовават се само наследниците.
Признавам - и аз се колебая какво ще стане след делбата в която участват всички наследници, как ще се реализира процедурата по чл. 288 ал.1 ГПК при наличие на предварително разпореждане с наследствен дял преди делбата. Но мисля, че това е пътя. Не може да съществуват реални дялове от неподеляемо имущество. Нали с процедурата при съдебната делба се цели превръщането на идеалните части в реални. Целта на процедурата е неподеляемото имущество да преминене към единствен субект, който може да е наследник, но може и да не е. Все пак чл.288 ГПК има 6 алинеи, където има и други хипотези.
Във всеки случай ТР72 е блестящо.

[Spidermann]

Zdraweite

Lunatik pisa po-gore , che spored nego prehwurlianeto na idealna chast ne moje da bude sanirano s obratna sila spored tochka "1" na citiranoto tulkuwatelno reshenie.
Tuk bih jelal da wi oburna wnimanie na tochka "3" ot citiranoto reshenie, koiato mai ima otnoshenie kum konkretnia sluchai :

"3. Ako nasledstvoto sustavlyava i se izcherpva samo s edna vesht (predmet, imot), aktut na razporejdane na sunaslednika s idealnata chast, koyato suotvetstvuva na nasledstveniya mu dyal, sustavlyava akt na razporejdane s nasledstvoto, koeto e poluchil."

Mislia si, che imenno ot tazi tochka stawa iasno, che kogato ima samo edna wesht, to razporejdaneto s idealnata chast na nasledstwoto, koiato otgowaria (toest ne nadwishawa) nasledenata takawa , predstawliawa suwsem realno razporejdane s nasledstwoto ,koeto e poluchil. Edwa li bihme mogli da otrechem prawoto na edin naslednik da se razporejda s nasledenoto imushtestwo puk bilo i to Idealna chast. W tazi wruzka smiatam (towa si lichno moe mnenie) , che razporejdaneto si e napulno deistwitelno (estestweno ako apartamentut,za koito se gowori sustawliawa cialoto nasledstwo) .

Dano sum bil polezen s razmishleniata si, wupreki che otchitam wuzmojnostta da ne sa werni:)

[nancho13]

ДО SPIDERMAN

Колега във Вашето мнение отн. т.3 разбира се има истина, но единствено в случаите когато ства дума за възмездно прехвърляне на ЦЯЛО наследство т.е имаме налице ПРОДАЖБА на наследство и тогава чл.76 ЗН наистина е неприложим. НО ...дори и да беше станала продажба със запазване на правото на ползване, пак не може да се говори за разпореждане с наследството, защото частта относно ползването не е преминала в патримониума на приобретателя, така че по смисъла на закона НЯМА разпореждане с наследство а само с част от него.В моя случай става дума за дарение, което си е шиканиране в пълния смисъл на думата и смятам че чл.76 е приложим и сделката е нищожна.

Отново благодаря на лунатик за сполучливото попадение - ще видя в съда между кого ще ми допуснат делбата и ще ви информирам

[лунатик]

Така цитираното резюме на т.3 в ТР 72 наистина дава повод за размисъл в посоката очертана от SPIDERMANN. Това безспорно е така. Разпореждането с идеалната част може да се санира, ако идеалната част попадне при делбата в реалната му част. Но ТР72 разглежда ПОДЕЛЯЕМА единствена вещ. В случая единствената вещ е НЕПОДЕЛЯЕМА. Според мен няма начин да се сбъдне саниращото условие идеалната част на наследника да попадне в реалната му част. Неподелямата вещ не може да се разбие на реални части. Ето ги част от мотивите на съда относно това:
---------------------
Прогласената от чл. 76 ЗН недействителност е абсолютна. Актовете на разпореждане на сънаследника са нищожни. Такива са те и когато са били извършени при спазване на изискванията за формата и реда за сключване на съответната сделка. Без значение е дали сделката е възмездна (продажба, замяна, цесия и др.) или безвъзмездна (дарствена). Но произтичащата от чл. 76 ЗН нищожност има тази характерна особеност, че подлежи на заличаване, а извършената сделка се заздравява с обратно действие - от момента на сключването й, ако настъпи условието, посочено в текста - ако вещта по акта на разпореждането при извършване на делба на наследството между сънаследниците, които са го приели, се падне в дял на прехвърлителя й. Едва при сбъдване на това условие настъпва валидното придобиване на правото на собственост от приобретателя на сънаследствената вещ. Това важи и в случаите, когато обект на сделката е била идеална част от сънаследствена вещ, а не само когато обект на сделката е била цялата, корпорално обособена вещ, включена в наследството на съответния наследодател. Този извод произтича от принципа за по-голямото основание. Щом като нищожността следва да се отнася до цялата сделка, тя повлича нищожност и в рамките на притежавания от прехвърлителя наследствен дял. Освен това според чл. 76 ЗН, за да настъпи евентуално заздравяване на нищожната сделка, необходимо е да се извърши делба на наследството с негово участие.

[kreativ]

Kolegi, защо постоянно намесвате наследници и делба между тях.Нима при обикновенна съсобственост и изнасяне на публична продан / на единствена вещ/ ще се прилагат нормите на заследственото право по аналогия ???????

[Spidermann]

Predpolagam ,zashtoto kazusa e takuw:) Konkretnia de , pone dokolkoto az razbrah:)