НЯМА ОСИГУРОВКИ-НЯМА ПЕНСИЯ

[plam4o]

Здравейте!
Искам да ми дадете ,ако е възможно, насоки понеже преди да се захванем ,искаме да си имаме престава от нещата.
Баща ми работи от 2003г.в една частна фирма ООД.Но неговия работодател не му е плащал осигуровки от началото на 2004г.В устни уговорки баща ми го моли ,пита кога ще му ги плати,а "Шефа"..."не се притеснявай има време".И така има време а баща ми има годините,категорията,точките...няма осигуровки внасяни за да се пенсионира сега.Ако не го направи трябва да работи още 11 гог за да се пенсионира за друга категория.Фирмата за която работи до колкото знам е в ревизия от около 1 год.,понеже работодателя не е плащал и на др. работници осигуровките.В момента баща и не ходи на работа,защото нямало работа,а документално няма нищо вписано,а и неможе да се срещне с работодателя си.Все го няма.
Моля да ни посъветвате,какво да направим на първо време?
Мерси за вниманието,дано бъда разбрана.

[oho_boho]

Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 1 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., доп., бр. 112 от 2004 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:

1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;


Чл. 4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:

1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", не се осигуряват за безработица;


2. държавните служители;


3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;


4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г) кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията;


5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна т. 4, бр. 74 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;


6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;


7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;


8. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията .


(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.


Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените.

Жалби
Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;


2. разпореждания:


а) за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;


б) (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;


в) (предишна буква "б" - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;


г) (предишна буква "в" - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;


д) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване;


е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 1 от 2002 г., отм., бр. 105 от 2005 г., нова, бр. 105 от 2006 г.) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;


ж) (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) по чл. 114, ал. 1 .


(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 67 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г.) Разпорежданията по т. 2, букви "б" - "ж" могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии - в тримесечен срок от получаването им.


(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.


(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни спогодби, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.


(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., отм., бр. 45 от 2002 г.).

Спиране на изпълнението
Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.


(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.


(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.


Обжалване на решението на ръководителя

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

(2) Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Спиране на изпълнението от съда
Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 , не спира изпълнението им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" . Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.


(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Касационно обжалване
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

[plam4o]

Много Ви благодаря:)

[Julyan]

Пламчо, вече е налице съдебна практика по въпроса. Ако е налице редовно трудово правоотношение и това не се спори от НОИ, дори и работодателят да не е внасял осигуровки, времето, изработено по трудовия договор, се зачита за трудов стаж и влиза във времето, което е необходимо да е налице като прослужено, за да бъде признато право на пенсия за ОСВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.1 КСО и чл. 38, ал.3 от НПОС /в сила от 01.01.07 г./ за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски. Нормалното развитие на трудовото правоотношение и на свързаното с него сложно осигурително правоотношение предполага доброволно изпълнение на задълженията по тях. Липсата на плащания и по двете правоотношения не може да игнорира осигуряването. Това би противоречало на чл. 10 от КСО, съгласно който текст осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Неизпълнението на задължението от страна на работодателя да плати на наетите от него работници трудови възнаграждения не означава, че с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО работодателят-осигурител не дължи на ДОО осигурителни вноски за тези лица. От обстоятелството, че законодателят е свързал плащането им с плащането на трудовото възнаграждение се налага извода, че стане ли изискуемо последното, става изискуемо и задължението за внасяне на осигурителните вноски. Изискуемостта на трудово възнаграждение настъпва след престирането на работна сила, като същото следва да бъде изплащано минимум по веднъж в календарен месец, ако друго, по- благоприятно за работника или служителя, не е договорено. В съответствие с даденото тълкуване е и новата алинея 3 на чл. 7 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., преди издаването на атакувания административен акт), която задължава осигурителя да внася осигурителните вноски по чл.7, ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването и в тези случаи, когато възнагражденията са само начислени без да са изплатени.

[plam4o]

много,много благодаря за отговорите:)
Радвам се ,че има хора като ВАс:)