фактура

[Мечо]

Фактурата според ЗСч трябва да съдържа реквизит "Натурално/при необходимост/изражение на стопанската операция".Какво точно значи това и ако липсва този реквизит значи ли че фактурата е недействителна?Аз си мисля, че не е задължителен, тъй като в закона пише "при необходимост".Ако фактурата все пак е недействителна, как да претендирам и да докажа сумата по нея? Моля, посочете ми инякаква съдебна практика по въпроса

[donna]

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ


ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
…………………………………………………………… …………………………………………………………… ……………………………………………………………

София, бул. “Дондуков” 52


ДО


ДИРЕКТОРА НА


РДД ……………………………….


ТДД ………………………………..





КОПИЕ

Дирекция
“Бюджет и държавно съкровище”
Сектор

“Счетоводство на реалния сектор”









По повод множество отправени запитвания относно формата и съдържанието на първичните счетоводни документи, във връзка с приетия нов Закон за счетоводството (ЗСч) и необходимостта от единно прилагане на нормативните актове от данъчните органи, Главна данъчна дирекция изразява следното становище:





С ДВ, бр. 98 от 16 ноември 2001 г. е приет нов Закон за счетоводството, в сила от 01.01.2002 година. Съгласно чл. 7 от същия се регламентират реквизитите на първичния счетоводен документ:

-адресиран до други предприятия или физически лица (ал. 1, т. 1-6);

-обслужващ само дейността на предприятието (ал. 2,т. 1-5).



Едно от правомощията на Главния данъчен директор по смисъла на чл. 237, ал. 1, т. 10 от Данъчно процесуалния кодекс, е разясняване на данъчното законодателство и съдействие за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти. Във връзка с прилагането на новото счетоводно законодателство в данъчната практика и получени становища от Дирекция “Бюджет и държавно съкровище”, сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ, Главна данъчна дирекция Ви уведомява за основни принципни моменти, които следва да се имат предвид при осъществяване и документиране на стопански операции между данъчните субекти.



1. относно промяната в реквизитите на първичния счетоводен документ, съгласно изискванията на новия Закон за счетоводство, в сила от 01.01.2002 година



Видно от текста на чл. 7, ал. 1 от ЗСч практически няма съществена промяна в реквизитите, в сравнение с чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за счетоводството. Единствено, тъй като “печат на предприятието при съставяне на фактури при продажби” не е включен като реквизит на първичен счетоводен документ, няма основание той да се счита за задължителен. Това становище е изразено в писмо № 93-00-0629 / 05.03.2002 година от Сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ и е възприето от Главна данъчна дирекция.


2. относно необходимостта от промяна на бланката (образеца) на фактурата като първичен счетоводен документ



Във връзка с отговора по първия въпрос, към 01.01.2002 г. липсва съществена промяна в минималните задължителни реквизити на първичния счетоводен документ. Следователно не е налице изискване в действащото счетоводно и данъчно законодателство да бъдат унищожени всички налични към датата на влизане в сила на ЗСч, бланки на фактури. Нормативно не е предвиден и ред за одобряване и/или публикуване в “Държавен вестник” на задължителен образец на първичен счетоводен документ(фактура), адресиран до други предприятия или физически лица.



3. относно броя на подписите, които следва да са налице като задължителен реквизит и възможността за замяната им с идентификационни шифри



От получени в Главна данъчна дирекция запитвания е видно, че в практиката се изискват четири и дори шест подписа. Следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗСч като задължителен реквизит са посочени само подписите на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция. Законът дава възможност при обективна необходимост и съставяне на документи чрез технически средства, подписите да бъдат заменени с идентификационни шифри (чл. 8 от ЗСч).

С писмо № 93-00-0652 / 19.03.2002 г. на Дирекция “Бюджет и държавно съкровище”, сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ по същия въпрос е изразено следното становище:

“Считаме, че е възможно прилагането на чл. 8 от Закона за счетоводството при автоматизирано съставяне на фактури. Т.е. когато чрез използване на технически средства /компютри/ се съставят първични счетоводни документи по смисъла на чл. 7, ал. 1, подписите на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция, да се заменят с идентификационните им шифри”.



4. относно възможността за попълване на реквизити, които не са изрично регламентирани в чл. 7 от ЗСч



Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Следва да се има предвид, че чл. 7 от ЗСч регламентира само минималните задължителни изисквания /реквизити/. Следователно няма пречка, предприятията да посочват и други, неизброени такива (например: имената на представляващия фирмата, печат и др.). Наличието на повече от минималните реквизити не лишава фактурата от нейната доказателствена сила. Водещи в това отношение са принципите за действителност на стопанската операция и предимство на съдържанието пред формата.



5. относно прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗСч, във връзка с изясняване обхвата на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция



Съгласно чл. 11 от ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Това са същите лица, визирани в чл. 7, ал. 1, т. 6, както и в чл. 7, ал. 2, т. 5 , които по ред, регламентиран от ръководството на предприятието, са определени да съставят (оформят) и приемат конкретни видове счетоводни документи, както и да ги подписват. Това становище ( с изх. № 93-00-0652/19.03.2002 г.) на компетентната дирекция в МФ, допълнително изяснява възникналите въпроси относно обхвата на лицата, упоменати в горепосочените разпоредби и се подкрепя изцяло от Главна данъчна дирекция.



В заключение, следва да се има предвид водещата роля на минималните изисквания на закона за документална обоснованост на стопанските операции и факти, във връзка с възприетата от предприятията счетоводната политика.





От гледна точка на данъчното законодателство са налице два специфични момента, които предприятията е необходимо да съобразяват в практиката по документирането на стопанските операции:



1. С промяната на Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2002 г.), документалната обоснованост е един от принципите за признаване на приходите и разходите (чл. 23, ал. 10). По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, документална обоснованост е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи.

От 01.01.2002 година е променен текста на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Финансовият резултат (печалба или загуба) се преобразува в посока увеличение с разходите, довели до намалението му, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи.

Допълнително изискване, което се запази от чл. 23 на ЗКПО (в сила до 31.12.2001 г.) е първичните разходни документи да бъдат придружени с фискален бон от фискални устройства, когато плащането не е извършено по банков път.

Очевидно е, че за целите на ЗКПО предприятията са задължени да докажат документално извършените и отчетени разходи с първичен документ, отговарящ на законоустановените изисквания.

Трайна практика в отговорите на ГДД (до данъчно задължени лица и до данъчни органи) е за осъществени стопански операции, при които изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон, също да се съставя първичен счетоводен документ. За тази цел данъчният закон - ЗКПО не поставя изискване за наименованието на първичния документ. За физическите лица, които не са задължени да се регистрират по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ, в първичния счетоводен документ за продажбата следва да се вписва единния им граждански номер (по аналог с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч). Вместо наименование и адрес на предприятието следва да се вписват име, презиме, фамилия и адрес на тези лица (по аналог с чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСч).

В същия смисъл за документалното оформяне на стопанските операции са разяснявани реквизитите, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗСч (действащ до 31.12.2001г.).



2. По силата на чл. 94, ал. 3, чл. 96 и чл. 97, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност са регламентирани задължителни допълнителни реквизити, които следва да притежават данъчната фактура, опростената фактура, данъчните кредитни и дебитни известия.





Настоящите указания на Главна данъчна дирекция, основаващи се и на становища, изразени от Дирекция “Бюджет и държавно съкровище” при МФ, не претендират за изчерпателност. Те са насочени към улесняване на данъчната и счетоводна практика и единно прилагане на действащото законодателство.





ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР:

/Н. ПОПОВ/

[Мечо]

Благодаря за приложеното писмо, но мисля, че то не отговаря на конкретния ми въпрос.

[snejka*]

къде го пише това?Чл.7, ал.1, т.4 казва "предмет и стойност на стопанската операция". Според закона това е задължителен реквизит+всичко онова, което ти е пратила donna. Освен това,поясни в какво производство ще се представя фактурата-в исково или в данъчно. Има значение от гледна точка на доказателствената сила с която се ползва относно удостоверяването на стопанската операция

[Мечо]

Редакцията, на която се позовавате влиза в сила от 01.01.2005г.

[snejka*]

да, прав сте. Натурално изражение на стопанската операция е посочване на количеството, когато стопанската операция има за предмет стока. Затова е добавено "по необходимост". Текстът е абсурден, но доколкото разбарах е "вкаран" по настояване на данъчната администрация за улесняването й при извършване на проверки, тъй като иначе трявбало да се рови сред останалите счетоводни документи и записвания