начало

Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент

Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Дискусии и предложения по проекти за закони


Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот bravo » 27 Юни 2004, 12:11

Закон за адвокатурата


Глава първа
Общи положения

Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.
Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатска професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) При упражняването на адвокатска професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Чл. 3. (1) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в списъка на адвокатската колегия.

Глава втора
Придобиване права на адвокат

Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.
Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което е:
1. търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;
2. държавен служител;
3. работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки във висше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт;
4. освободено от длъжност съдия, прокурор, следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписвания, съдия-изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. лишено от правоспособност като нотариус - за срока на лишаването.
(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.
(4) Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия без да напускат работата или длъжността си.
Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатския съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаване на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от пет години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.
Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичане на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по предходната алинея пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в 3-дневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал".
Чл. 9.(1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на клетва със следното съдържание:
"Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издават тайните им. Заклех се."
(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.
(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в списъка на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.
(4) След вписването по предходната алинея в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.
(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7.

Глава трета
Чуждестранни адвокати

Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл. 11. Гражданин на държава - член на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на Република България.
Чл. 12. (1) При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България, издадено по реда на чл. 10.
(3) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.
(4) Всеки чуждестранен адвокат се представлява пред професионалните сдружения на адвокатите в България от свободно избран от него български адвокат.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
Чл. 13. (1) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по наредба, издадена от Министерството на образованието и науката, за установяване владеенето на български език.
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4-7.
(5) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, на територията на адвокатската колегия в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за вписването.
(6) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати."
Чл. 14. Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, може да извършва дейността по чл. 24, ал. 1, т. 3 само съвместно с български адвокат.
Чл. 15. След тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под наименованието на държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от 3 месеца;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) След събеседване с чуждестранния адвокат адвокатският съвет прави оценка на адвокатската му практика в Република България, на способността му да я продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия, чуждестранният адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на българските адвокати.
(5) В 14-дневен срок от извършване на вписването на чуждестранния адвокат в Единния регистър на българските адвокати Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност за извършеното вписване.
(6) За вписване на основание приравнителен изпит по българското право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от комисията по чл. 17.
Чл. 18. (1) Право да се яви на приравнителен изпит по българското право има чуждестранен адвокат, притежаващ диплома за висше юридическо образование, придобита по законодателството на държава-член на Европейския съюз, след най-малко петгодишен срок на обучение.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки (наричана по-нататък Комисията). Членовете на Комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздържал".
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българското право се подава до Комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл. 19. (1) Временното или окончателно отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, където той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до м. март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

Глава четвърта
Младши адвокат и адвокатски сътрудник

Чл. 20. (1) Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5, може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет.
(2) Кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 до адвокатския съвет като прилага съответните документи.
(3) Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по реда на чл. 7.
(4) Младшият адвокат полага клетва по реда на чл. 9, ал. 1 и 2.
(5) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения.
(6) Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанциони дела в окръжните съдилища.
(7) Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати.
(8) След вписване в регистъра по ал. 7 и в Единния регистър на младшите адвокати при Висшия адвокатски съвет на младшия адвокат се издава карта.
(9) След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат.
Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по предходната алинея.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.


Глава пета
Отписване и временно преустановяване упражняването на адвокатската професия

Чл. 22. (1) Адвокатът се отписва от адвокатската колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2-4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
Чл. 23. (1) Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и при повдигане на обвинение, поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет освен в случай на преустановяване поради болест.
(2) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването й се вписват в Регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.

Глава шеста
Упражняване на адвокатската професия

Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокол от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно основание се дължи възнаграждение само за положения труд.

Глава седма
Квалификация

Чл. 27. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.
Чл. 28. (1) За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите.
(2) Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.

Глава осма
Права на адвоката

Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.
Чл. 30. (1) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, дознателя или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.
Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на младши-адвоката и адвокатския сътрудник.
Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на предходната алинея повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Чл. 37. (1) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава от районния съд въз основа на решение на адвокатския съвет, препис от сключения договор, заверен от съвета, и писмена покана до клиента за доброволно изпълнение на вземането.
(3) Оспорването на вземането по изпълнителния лист става по предвидения в Гражданския процесуален кодекс ред за оспорване на изпълнителни листове, издадени въз основа на несъдебни актове.
Чл. 38. (1) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. на материално затруднени лица;
3. на роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Чл.39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се привеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

Глава девета
Задължения на адвоката

Чл. 40. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание, облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет-страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс.
Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществява само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лица, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
Чл. 44. (1) Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на клиент при служебното му назначаване от адвокатския съвет по реда, определен от този закон, освен в случаите на чл. 43. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
(2) Определението на съда или постановлението в досъдебното производство за назначаване на служебен защитник или повереник се съобщава на адвокатския съвет, който определя адвокат от колегията за осъществяване на защитата. Определението трябва да съдържа предмета на делото, цената на иска, разпоредбата на закона, по която е обвинението, името на клиента, датата на разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от размера, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2.
Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
Чл. 46. Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.
Чл. 47. (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник в продължение на пет години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.
Чл. 48. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към Адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
Чл. 49. (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.
Чл. 50. (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие на застраховките се определят от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска "Професионална отговорност". Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и чл. 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените вреди на клиента.

Глава десета
Съвместно упражняване на адвокатската професия

Раздел I
Адвокатско съдружие

Чл. 52. (1) Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.
Чл. 53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.
Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите "в сдружение" или "в асоциация с", като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.
Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси.
Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.

Раздел II
Адвокатско дружество

Чл. 57. (1) Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.
(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.
Чл. 58. (1) Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:
1. наименование на дружеството;
2. имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници;
3. седалището и адреса на дружеството;
4. предмет на дейност;
5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски;
6. начина на разпределение на приходи и разходи;
7. начина на управление и представителство на дружеството;
8. условията за приемане на нови съдружници;
9. условията за напускане на съдружници;
10. основанията за изключване на съдружник;
11. основанията за прекратяване на дружеството;
12. начина на ликвидация на дружеството.
Чл. 59. (1) В наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници.
(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците.
(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал, наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.
Чл. 60. (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) Ако съдружниците са адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.
(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.
Чл. 61. (1) Адвокатското дружество се вписва от Адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага учредителният договор.
(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет трябва да изисква удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители. Удостоверението трябва да се даде в 14-дневен срок от получаването на искането за него.
(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7.
Чл. 62. (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството, въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат:
1. препис от учредителния договор;
2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;
3. препис-извлечение от регистъра на адвокатите при съответния адвокатски съвет за адвокатите-съдружници;
4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество.
(3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1-5 и т. 12;
2. имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството;
3. настъпилите промени по т. 1 и 2.
(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му.
(6) Производството по вписването се извършва по реда на Глава петдесет и втора от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както и за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се представят на съответния адвокатски съвет, както и на Висшия адвокатски съвет за вписване на обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.
(8) Регистърът по ал. 7 е публичен.
Чл. 63. (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния адвокатски регистър и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.
Чл. 64. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката-съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения, съгласно закона.
Чл. 65. Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на членове 66, 67, 69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.
Чл. 66. (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва.
(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано, от момента на вписване на съответната промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ, съобразно своята професионална квалификация.
Чл. 67. Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на част от печалбата;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството и
5. на ликвидационен дял.
Чл. 68. (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество и част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.
Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решение за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;
4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
6. допълнителни вноски;
7. за всички случаи, предвидени в закона.
(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко седем дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.
Чл. 70. (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок от три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.
Чл. 71. (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица, клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство, независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.
Чл. 72. (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на неговите членове съгласно чл. 50.
Чл. 73. (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява:
1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.
Чл. 74. Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.
Чл. 75. (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в "Държавен вестник" и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия.

Раздел III
Договори между адвокати и адвокатски дружества

Чл. 76. Адвокати или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.
Чл. 77. (1) Адвокат или адвокатско дружество може да сключат писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно.
(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатско дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.

Глава единадесета
Адвокатска колегия

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 78. (1) Адвокатите членуват в адвокатска колегия.
(2) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в списъка й адвокати.
(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатска колегия.

Раздел II
Общо събрание на адвокатска колегия

Чл. 80. (1) Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатска колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.
Чл. 81. (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на м. януари.
(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, публикувана в "Държавен вестник", в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се публикува най-малко един месец преди провеждане на събранието.
(3) След публикацията в "Държавен вестник" по предходната алинея в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.
(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Гласуването е лично или чрез пълномощник-адвокат, вписан в същата адвокатска колегия. Пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието.
(7) Един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.
(8) Решенията се взимат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на адвокатска колегия.
Чл. 82. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решения за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.
Чл. 83. (1) Извънредно общо решение се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.
Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

Раздел III
Адвокатски съвет

Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от 5 основни и 2 резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от 7 основни и 2 резервни членове, а за София - не по-малко от 11 основни и 6 резервни членове.
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.
(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатски съвет с най-малко 5 години юридически стаж.
Чл. 87. (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатски съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.
Чл. 88. (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.
Чл. 89. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за членове и председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет и обявява списъка им не по-късно от 14-дневен срок преди датата на общото събрание. Председателят определя комисия от членове на адвокатския съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на кандидатите, който се поставя на видно място в адвокатския съвет не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание;
15. организира служебната защита;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в Единния регистър.
Чл. 90. Секретарят на адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Раздел IV
Председател на адвокатския съвет

Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж.
(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.

* Забележка: В стенограмата липсват редакциите на приетите на второ четене текстове на чл. 92 и 93 от Закона за адвокатурата.
Чл. 92. …
Чл. 93. …
Раздел V
Контролен съвет

Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от 3 членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от 5 членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на предходната алинея, е допустимо избирането на членове на контролен съвет с най-малко пет години юридически стаж и за председател на съвета - с десет години юридически стаж.
(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 95. (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.
(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.

Раздел VI
Дисциплинарен съд

Чл. 96. (1) Дисциплинарният съд се състои от:
1. при колегия до 100 адвоката - не по-малко от 5 членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от 7 членове, а за София - не по-малко от 9 членове.
(2) За членове на Дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател - най-малко 10 години адвокатски стаж.
Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на Дисциплинарния съд.

Раздел VII
Избори за органи на адвокатската колегия

Чл. 99. Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва от редовно общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия.
Чл. 100. (1) Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговият председател се избират за срок от три години.
(2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган.
Чл. 101. (1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав - председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
(2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чийто брой и състав се определя от адвокатския съвет.
Чл. 102. (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.
Чл. 103. (1) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в 14-дневен срок преди датата на избора.
(2) Избирателната комисия в 7-дневен срок след изтичане на срока по предходната алинея се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите. Всеки член на колегията в 3-дневен срок може да обжалва решение пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася в 3-дневен срок от постъпване на жалбата и решението му е окончателно.
(3) Избирателната комисия се произнася с решение за съставяне на окончателен списък на кандидатите. Решението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от обявяването му в канцеларията на адвокатския съвет. Жалбата се разглежда от адвокатския съвет, който се произнася незабавно и решението му е окончателно.
(4) Окончателният списък на кандидатите се обявява най-късно 15 дни преди датата на избора.
Чл. 104. Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, техния юридически и адвокатски стаж.
Чл. 105. (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия.
(2) Действителни са бюлетините, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател.
Чл. 106. (1) След приключване на избора избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама неангажирани адвокати в изборния процес и избрани предварително от общото събрание. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от съответните изборни бюра.
(2) За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати.
(3) В протокола се вписва: общият брой на гласувалите, на действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат; имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския съвет, членовете на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, както и броят на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва
bravo
 

Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот анонимен » 30 Юни 2004, 15:12

Считам, че този закон в голяма степен цели да укаже натиск върху практикуващите честни адвокати. Този закон трябва да се казва " ЗАКОН СРЕЩУ АДВОКАТУРАТА"!
ПО НИКАКЪВ НАЧИН ТОЗИ ЗАКОН НЕ БРАНИ ПРАВАТА НА АДВОКАТА - КАКВИТО ДА СИ КАЖЕМ ЧЕСТНО И ПРЕДИ НЯМАХМЕ. НЯМА ПРЕДВИДЕНИ САНКЦИИ ЗА ЛИЦАТА ИЗВЪРШВАЩИ "АДВОКАТСКИ УСЛУГИ" - КОИТО НЕ СА ПРАКТИКУВАЩИ АДВОКАТИ / да не приказваме, че хора с килийно образование пишат искови молби, договори, пълномощни, нотариални актове, та дори въззивни и касационни жалби - без да им се търси каквато и да е отговорност/ . Питам аз: ЗАЩО НЕ Е ПРЕДВИДЕНА САНКЦИЯ ЗА ЛИЦАТА ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ - ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ " адвокатски услуги" , въпреки, че ясно пише в този закон какво е адвокатска дейност. И още - питам: какъв е смисъла да си адвокат - да носиш тога, да плащаш вноски, застраховки и т.н., като всеки "............." несанкционирано и безотговорно може да ти "изземва" работата и да прави "свинщини", които да рекламира и продава, без дори да има ни най-малка представа относно качествата, същността и вредите, които може да причини на потребителя на предлагания "интелектуален продукт".
Да не приказваме за някои по-незначителни недоумици в закона - като например относно органите на управление на Адвокатските колегии, където за едни органи / адвокатски съвет и контролен съвет/ се изисква съответен "ЮРИДИЧЕСКИ СТАЖ", а за други - Дисциплинарен съд - се изисква "АДВОКАТСКИ СТАЖ".
Мисля, че този закон е по-скоро ДЕКЛАРАТИВНО(-ДИСКРИМИНАЦИОНЕН, отколкото УСТРОЙСТВЕН. Според мен това е закон против адвоката.
анонимен
 

Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот Imperator » 24 Юли 2004, 00:51

Има разлика между адвокатска услуга и админстративно-правна услуга.Че има вътрешна за адвокатурата дискриминация, има, спор няма. Но кой ще се усмели да го атакува в Конституционния Съд? Изобщо този закон е излишен. Достатъчно е да се приеме друг закон за представителството пред съдилищата и пред адмиситрацията, където да се уредят общите условия както за лица, наричащи се адвокати, а така също и за лица, имащи качеството на юрисконсулти. На последните трябва да се даде по-голяма свобода, като например се укаже в този закон, че могат да бъдат съветници по различни дела.същото да важи и за преподавателите по Право, а не да ги карат насила да членуват в една органазиця, само и само за да придобият правото да представляват някого пред съдилищата.защо да се окастрят техните права на най-добри юристи?
Imperator
Потребител
 
Мнения: 739
Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
Местоположение: Варна

Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот shveda » 24 Юли 2004, 10:58

Колега, не Ви ли се струва, че искате редовните адвокати съвсем да останат без работа. Нот. актове се пишат от нотариусите и агенциите за недв. имоти, фирморегистрирането от счетов. къщи и други икономисти, договори, молби, декларации, пълномощни и други документи се изготвят от всекиго, други колеги юристи, които не са адвокати извършват нелегално адвокатска дейност, а сега да ни изземат и предтавителството в съда. Ами ние вписаните адвокати, какво да правим - само да си плащаме задълженията ли - данъци, осигуровки, чл. внос и много други. Нали за тази цел трябва да имаме приходи от някъде. Никой от горе изброените не се съобразява с правилата и ограниченията, които важат за нас адвокатите. Особено с изискванията за адв. хонорари. Всички те работят на по-ниски цени.
shveda
Потребител
 
Мнения: 513
Регистриран на: 04 Юли 2004, 18:44

Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот ipon » 24 Юли 2004, 12:54

аз винаги съм изразявал становището,че адвокатурата не се нуждае от закон,а от
конституционо гарантиране на статута и,.Отнъошението на държавата към адвока
тите е било винаги като към необходимо зло.Вижте само с какво високомерие и
пренебрежение ни е отделено само едно малко местенце в конституцията ,прочет
ете чл.134/1/ от КРБ и ще се уверите в безграничния цинизъм на законотворците:
Адвокатурата е свободна,независима и самоуправляваша се.
След като ни обявява за свободни,независими и самоуправляващи,веднага с ал.2
ни отнема всичко това като обявява,че дейността ни се урежда със закон.
Егати свободата,независимостта и самоуправлението.Тук обсъждаме основните
проблеми на професията ни,защото ежедневните унижения които търпим са безсч
ет,ще припомня само някои от тях: задължението да стоим прави ,в това време когато опонента/врага/ ни прокурора самодоволно дреме на удобен стол и бюро.
Липсата на стаи за отдих и изчакване на реда си в съдебните палати,в много съдилища има ограничения във времето когато можем да правим справки по делата,да посещаваме деловадствата и прочие.В арестите няма отделни стаи за
среща и беседване с клиентите ни които са с мярка задържане под стража,в също
то време прокурорите и следователите имат добре обзаведени отделни стаи за
разпити и не рядко ги ползват за разпити без да присъства адвокат...............
.......и прочие и прочие.
ipon
Потребител
 
Мнения: 279
Регистриран на: 14 Сеп 2003, 10:20

Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот Gosho » 09 Авг 2004, 19:46

Нещата ще се подобрят с времето колеги. Да, съществува порочната практика кьораво и кьопаво да дава юридически съвети на хора, които иначе биха дошли при нас. Да, те взимат по-малко и с това ние сме пренебрегнатите и ощетените. Но да не би техните съвети и действия да защитават интересите на клиента по-доре - не мисля! Българите ще се научат рано или късно, че е по-добре в самото начало да платят малко повече, но да имат гаранция, че услугата, за която плащат ще си струва парите. Ако не го научат, по-добре да емигрираме вкупом и да оставим икономисти и инженери да дават юридически съвети. Какви санкции да се налагат на лъже-адвокатите - забрана за упражняване на дейност, административни санкции, условни присъди? - моля ви! Административните санкции като че ли звучат най-логично, но да се замислим кой орган ще ги налага? Каква ще е процедурата? Обжалвания и т.н.

Считам, че ако ние адвокатите работим здраво и професионално, клиентите ще са доволни и ще се връщат при нас, а и ще ни водят свои приятели и познати като нови клиенти! Този принцип е стар колкото света. Да ще кажете - не е лесно. Лесно няма никъде! Нито като адвокат, нито като прокурор, нито като съдия или следовател. Можело да е и по-добре - може, винаги може и по-добре! От нас зависи.

Успех на всички
Gosho
 


Re: Ей го. Това родиха като Закон за адвокатурата

Мнениеот mi6o » 10 Авг 2004, 21:46

Pi4ove
Az go kazah i predi tova e porednata bezmislitsa na na6ata politiko -pravna sistema
nasitena s bezumitsi i nedomislia .Neiskam da se vpuskam v komentari na otdelni problemi za6toto smiatam za bezmisleno .Prosto nikoi niama da gi vzeme predvid.
No sam absolutno saglasen z vas ivi podkrepiam
mi6o
 


Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта


cron