Ключовият израз е "отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове ... се прекратява".
По ЗУТ плановете нямат непосредствено отчуждително действие (с изключение на тези по чл. 16).
Ами според мен излиза че мислим еднакво:
1. Отчуждителното действие на плановете, одобрени по ЗТСУ се прекратява, ако регулацията не е приложена.
2. А плановете, одобрени по ЗУТ, казвате, нямат отчуждително действие. Може да е така. Не знам! Но казвате, че плановете по чл. 16 имат отчуждително действие. Може и да е така. Приемаме че е така. Но ако планове по чл. 16 не са приложени, означава ли че и тяхното отчуждително действие отпада? (Всъщност, какви са тези планове по чл. 16? )
3. Т.е. независимо по кой закон за одобрени ПУПове, те-плановете, са без отчуждително действие след 6 месеца след одобряването им.
Т.е. в параграф 8(1) се казва, че отчуждителното действие на всички УПИ, ако го е имало, е отпаднало.
И тогава идва ред на ал. 2 и следващите я.
Въпрос: Без да съм наясно с плановете по чл. 16, (защото казвате, че те имат отчуждително действие), може ли да се приеме, че след 6 месеца след одобряването им, тяхното отчуждително действие се прекратява ако регулацията не се е приложила в този 6 месечен срок?
разбира се че целият §8 се отнася изцяло за всички дворищнорегулационни парцели по влезлите в сила ЗРП от времето на ЗТСУ, а не само до тези чиито срокове съгласно §6 са удължени. Достатъчно основание за това е че §8 е систематично подреден в "Преходни разпоредби".
Може ли да споделите в кой член на кой нормативен акт е казано, че ако норма (каквато е §8) е записана под формата на ‘параграф’ в „Преходните разпоредби” на действащ закон, се отнася само и единствено за време, през което е действал предишен закон. В кой закон е написано, че ‘параграф’-ите в „Преходни-те разпоредби” се отнасят само и единствено, за наследени от предишен закон проблеми?
Да се върна на конкретния случай
Предварителен договор има. Ксерокопие ми даде адвоката /и на тримата/, който го е съставил.
Озаглавен е „Предварителен договор за прехвърляне на собственост”. Има подписи на тримата. Има подпис и печат на нотариус.
Този предв.договор е така написан, че от него не става ясно кой каква част от бъдещото УПИ ще има. Питах адвоката: „Кой състави този нищичко не значещ договор?”, а той ме утрепа по адвокатски: „Това бе желанието на страните по договора!”
Най-същественото, което пише в договора е, че е „предварителен по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ”, че „след изменението на ПР всеки ще черпи права на строеж и право на места за паркиране, от документите си за собственост на поземлените имоти” и, че „правата на собственост върху УПИ и правата на строеж в УПИ и правата на паркиране ще се уредят, на основата на разбирателство и добронамереност, след подписване на окончателен договор между собствениците на ПИ ....103, ПИ ....104 и ПИ ....105”. Адвоката /на тримата/ ми каза, че нямало било строго определена форма за предварителния договор по чл. 15 (3) и че и тримата – и баща ми, и добрия и лошия – не са искали да конкретизират правата на собственост върху площта и върху правата на строеж.
Нотариуса се бил зачудил над текста на договора... но питал дали са съгласни и тримата ... и... тримата го подписали ... и после го подписал и нотариуса. Това ми рече адвоката им.
И сега
Предвар. договор има. Следователно изменението на ПР не може да бъде атакувано на основание чл.134 ал.2 т.5 ЗУТ
Оконч.дог. няма. Следователно няма възникнала съсобственост и следователно не може да има делба – нито съдебна, нито доброволна.
Позволявам си да ползвам чужди думи: „...Налице е изменение на ПР, а също и предварителен договор. Липсва окончателен договор по чл. 15. Тогава решението е дело за обезсилване на предварителния договор, респ. за обявяването му за окончателен”
Предварителният договор е така написан, че обявяването му за окончателен не води след себе си нищо, което да уреди съсобствеността в УПИ. Дори и да се съгласим предв.дог. да стане окончателен - практически собствеността не е уредена. Т.е. няма еднозначно дефинирана съсобственост. Даже няма никаква дефинирана съсобственост в предв.договор.
Предварителният договор е така написан, че обезсилването му пак не води нищо след себе си. Атака на основание чл.134 ал.2 т.5 ЗУТ е нелогична, защото изменението на ПР е одобрено при наличието на предв. договор, и, формално, закононарушение няма.
И... остава да се върнем на параграф 8. Имаме неприложен ПР.
То няма какво друго да е, освен §8, ал. 2. т. 3
Цял ден четох ЗУТ. Аз друго не можах да измисля.