Нов конкурс за младши магистрати !!!

[rem_94]

КАЗУС :
През 1995 г. Общинската поземлена комисия – район Панчарево – София, възсатновява на наследниците (негови деца) на Добромир Христов Какалов – Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо Какалов, Невена Бързакона и Павел Какалов – земеделска земя – нива от 18 дка. През юни 1997 г. павел Какалов продава своята идеална част от възстановения имот на тодор Филипов от гр. Пловдив, за сумата от 21 000 лева. На 28.11. 1998 г. Тодор Филипов завежда дело за делба пред Софийския районен съд срещу Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо какалов и Невена Бърказова. На 7.12.1998 г. умира Павел Какалов, като оставя за законни наследници своите пълнолетни деца – Христина Какалова и Владимир какалов. Преди смъртта си Павел Какалов е написал саморъчно завещание, с което завещава на приятелката си Нели Попова цялото си имущество цялото си имущество, което завещание тя своевременно обявява. Междувременно Борис Георгиев от гр. В. търново завежда дело по чл. 108 от Закона за собствеността срещу наследниците на Добромир Какалов за същия недвижим имот.
Въпроси
1. Допуснати ли са закононарушения при продажбата от Павел Какалов на Тодор Филипов?
2. Кои следва да бъдат страни по делото за делба?
3. Какви правни възможности имат ответниците в заведеното дело за делба?
4. Какви правни последици поражда завещанието и какви са правните възможности на Христина и Владимир Какалови?
5. Какави правни възможности има третото лице Борис Георгиев да защити претенцията си за право на собственост върху спорния имот?

[rem_94]

1.При продажбата от Павел Какалов на Тодор Филипов няма данни да е спазено изискването за съгласие на останалите съсобственици по чл.33 ЗС.Павел е представил пред нотариуса декларация,която е неистинска по смисъла на чл.33,ал.2 ЗС.(съдя за това,защото не се споменава останалите собственици да са били запитвани за закупуването от тях на дела на Павел на съответната цена).Сделката е относително недействителна по отношение на другите съсобственици,които имат възможност в двумесечен срок от сключване на договора да предявят иск за изкупуване по чл.33,ал.2.Този срок, както личи от данните във фактиическата обстановка,е изтекъл без да е заведен иска за изкупуване,което прави сделката действителна по отношение на съсобствениците.
2.На основание чл.34,ал.1 ЗС страни по делото за делба са съсобствениците на имота:Тодор Филипов-ищец и Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо Какалов, Невена Бързакона-ответници.
3.
4.Завещанието на цялото имущество,направено от Павел,е общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16,ал.1 ЗН и придава качесвото наследник на Нели Попова.Това завещание накърнява запазената част на децата на Павел Христина Какалова и Владимир Какалов.От фактическата обстановка следва,че Павел е нямал съпруга към момента на смъртта си(имал е приятелка),така,че двете му деца имат право на запазена част от 2/3 от неговото имущество-чл.29,ал.1 ЗН.В имуществото към момента на смъртта не фигурира идеалната част от въпросния земеделски имот,тъй като тази част е продадена от Павел приживе.Децата могат да заведат иска по чл.30 ЗН,съгласно ал.2 следва да са приели наследството на Павел по опис.
5.Борис Георгиев може да заведе иска по чл.108 ЗС.Предпоставките на иска са право на собственост на Борис и владение или държане от наследниците на Добромир без правно основание.Тежестта за доказване е върху Борис.

[rem_94]

КАЗУС:
Ищецът Иван Петров е предявил иск срещу Стоян Стоянов, който живее в гр.София.

В исковата молба Иван Петров твърди, че Стоян Стоянов се представя за собственик на недвижим имот – УПИ - І в гр.Пловдив, но всъщност не е собственик, тъй като го е придобил от лице, което не е собственик.Твърди, че праводателят не би могъл да бъде собственик на имота, а оттам и да прехвърли правото на собственост на Стоянов, тъй като придобивното му основание за този имот е реституция, а не са били налице основанията за успешно провеждане на реституцията.
Мотивира правния си интерес от воденето на иска с това, че той /ищецът/ е собственик на съседния имот- УПИ – ІІ.
Представил е данъчна оценка на УПИ – І, която е 72 000 лв.
Моли съда да се признане за установено, че Стоян Стоянов не е собственик на УПИ – І.
Въпроси:
1.Какъв е видът на предявения иск.
2.Допустим ли е предявения иск.
3.Ако искът е допустим – кой е компетентния за разглеждането му съд.

[rem_94]

1.Искът е отрицателен установителен, с петитум съда да признае за установено, че ответникът не е носител на претендираните от него права върху въпросния недвижим имот.Правната квалификация на иска е чл.109 ЗС.
2.Активно легитимиран да заведе искът по чл.109 ЗС е собственикът или съответно носителят на ограничено вещно право върху имота.Лица, извън посочените нямат правен интерес от завеждането на този иск.Искът, заведен от собственикът на съседен имот е недопустим.
3.Допустим иск по чл.109 ЗС с цена на недвижимия имот 72 000 лв е подсъден на ОС по местонахождението на недвижимия имот-чл.104,т.3 ГПК,чл.109 ГПК

[royalty]

1.Искът е отрицателен установителен, с петитум съда да признае за установено, че ответникът не е носител на претендираните от него права върху въпросния недвижим имот.Правната квалификация на иска е чл.109 ЗС.
2.Активно легитимиран да заведе искът по чл.109 ЗС е собственикът или съответно носителят на ограничено вещно право върху имота.Лица, извън посочените нямат правен интерес от завеждането на този иск.Искът, заведен от собственикът на съседен имот е недопустим.
3.Допустим иск по чл.109 ЗС с цена на недвижимия имот 72 000 лв е подсъден на ОС по местонахождението на недвижимия имот-чл.104,т.3 ГПК,чл.109 ГПК

Мисля, че правната квалификация на иска е само по чл.124, ал.1 ГПК, а не по чл.109 ЗС.Ако беше по чл. 109 ЗС, то искът би бил допустим.Съгласен съм за липсата на правен интерес-че не е допустим.

[vaniaoz]

Здравейте,
1.отрицателен установителен.Не се предявя иск по чл.109 от ЗС /осъдителен/.
2.процесуално легитимиран е всеки заинтересован.

[rem_94]

Чл.124 ГПК не представлява някакъв самостоятелен иск,а представлява правото да се упражнява по съдебен ред съответно предвидения иск в материалноправен смисъл на думата.Всъщност квалификацията мисля че е 124,ал.4,изр.2 ГПК във връзка с чл.109 ЗС.Няма друг педвиден иск за установявне правото на собственост на друго лице освен 109 ЗС.Това е изрично предвиден иск за установяване на факт и се предявява, когато неоснователното действие по чл.109 ЗС се изразява в претенции на друго лице за права върху имота.Отрицателен установителен иск за факт.Ако неоснователното действие е някакво фактическо поведение искът по 109 ЗС е осъдителен-да се осъди ответника да преустанови действието.

[rem_94]

...Ако беше по чл. 109 ЗС, то искът би бил допустим.Съгласен съм за липсата на правен интерес-че не е допустим.

Недопустим е-може да се заведе само от собственика или от носител на ВП върху имота.

[royalty]

Чл.124 ГПК не представлява някакъв самостоятелен иск,а представлява правото да се упражнява по съдебен ред съответно предвидения иск в материалноправен смисъл на думата.Всъщност квалификацията мисля че е 124,ал.4,изр.2 ГПК във връзка с чл.109 ЗС.Няма друг педвиден иск за установявне правото на собственост на друго лице освен 109 ЗС.Това е изрично предвиден иск за установяване на факт и се предявява, когато неоснователното действие по чл.109 ЗС се изразява в претенции на друго лице за права върху имота.Отрицателен установителен иск за факт.Ако неоснователното действие е някакво фактическо поведение искът по 109 ЗС е осъдителен-да се осъди ответника да преустанови действието.

Верно, че квалификацията по чл.124 ГПК се предявява във връзка някое материално субективно право (материалноправен иск), но в случая понеже няма такова материално право следва да е само чл.124 ГПК. Претенцията по чл.109 ЗС се предявява, когато неоснователното действие (претенцията на др лице) се осъществява спрямо собственика , а не срещу съседа на собственика, така че не можем да предположим, че има такъв иск.В случая сме изправени пред установителен иск за право, а не за факти, който обаче не е допустим поради липса на правен интерес.

[rem_94]

Ами точно това имам предвид-съседът не е активно легитимиран по 109 ЗС и затова искът е недопустим.Не може да се каже иск само по 124,трябва да се посочи материалноправната квалификация.Когато не е посочена съдът я извежда от петитума.Това, което се извежда от петитума е,че ищецът иска да се установи ,че ответникът не е собственик-това е искът по 109 ЗС.Съдът го отхвърля като недопустим поради липса на активна легитимация.Ако въобще нямаше иск в материалноправния смисъл на думата,въз основа на който да се иска установяването,че ответника не е собственик(като факт),искът щеше да е недопустим съгласно чл.124,ал.4 ГПК.

[royalty]

* Докладвай
* Отговори с цитат

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот rem_94 на 31 Май 2010 03:47 pm
1."Искът е отрицателен установителен, с петитум съда да признае за установено, че ответникът не е носител на претендираните от него права върху въпросния недвижим имот.Правната квалификация на иска е чл.109 ЗС."
Как да направим извод, че е налице иска по чл.109 ЗС, когато няма никъде в петитума посочено собствеността на съседа като неоснователно действие, пречещо му да упражнява правата си на собтвеник.Това просто си е един установителен иск, който е недопустим.
Много разширително тълкуване правиш на чл. 109 ЗС .Там се говори за неоснователни действия, които могат да са както фактически, така и юридически, преки и косвени, но насочени спрямо собственика.

[Melly]

С известна условност бих приела, че искът е за защита и възстановяване на нарушено владение - чл.356 и сл. ГПК във вр. с чл.75 ЗС.
Сега ще пофантазирам малко, защото така представен казусът е много постен.

Стоянов купува УПИ от реститут/ка. Самата сделка си е валидна, независимо дали праводателят му е бил или не собственик към момента на сключването й във форма на нот. акт (продажбата на чужда вещ е действителна). Допускаме, че до този момент (продажбата) Иванов си е садил домати в този тревясъл имот. Т.е. упражнявал е фактическа власт, а защо не и в самото производство по 356 ГПК да не се позове на придобивна давност?
Като собственик, в един прекрасен ден Стоянов идва с бригада и загражда имота си. С това си действие той нарушава владението на Иванов.
Искът е допустим, защото съдът ще се интересува само от факта на владението и нарушаването му - чл.357 ГПК. Вероятно и основателен, тъй като изтеклата в негова полза придобивна давност ще го легитимира и като собственик срещу конкуриращото право на Стоянов който е купил от несобственик - реститутите.

П.П. Така разкрасен, казусът изглежда по-действителен, нали?

[rem_94]

Royalty,
Всъщност май съм в грешка, че искът е за факт-за право е,но това не променя нещата.Вярно, че в казуса не е посочено,че искът се предявява от съседа затова ,че му се пречи с нещо,но едва ли е предявен така си просто.Сега сме в ролята на съдии .Посочи правната квалификация на иска, преди да го отхвърлиш като неоснователен Само по 124 ГПК без материалноправна квалификация ми се струва,че не става. Моята е, че това е иск по 109 ЗС,защото се иска установяване,че ответника не е собственик(друг такъв иск няма освен 109 ЗС) и смятам, че е ненедопустим поради липса на активна легитимация.

[rem_94]

С известна условност бих приела, че искът е за защита и възстановяване на нарушено владение - чл.356 и сл. ГПК във вр. с чл.75 ЗС.
Сега ще пофантазирам малко, защото така представен казусът е много постен.

Стоянов купува УПИ от реститут/ка. Самата сделка си е валидна, независимо дали праводателят му е бил или не собственик към момента на сключването й във форма на нот. акт (продажбата на чужда вещ е действителна). Допускаме, че до този момент (продажбата) Иванов си е садил домати в този тревясъл имот. Т.е. упражнявал е фактическа власт, а защо не и в самото производство по 356 ГПК да не се позове на придобивна давност?
Като собственик, в един прекрасен ден Стоянов идва с бригада и загражда имота си. С това си действие той нарушава владението на Иванов.
Искът е допустим, защото съдът ще се интересува само от факта на владението и нарушаването му - чл.357 ГПК. Вероятно и основателен, тъй като изтеклата в негова полза придобивна давност ще го легитимира и като собственик срещу конкуриращото право на Стоянов който е купил от несобственик - реститутите.

П.П. Така разкрасен, казусът изглежда по-действителен, нали?

Добре за въображението ,наистина фактическата обстановка е постна,но все пак има нещо за което да се хване човек-петитумът не съдържа искане да се възстанови владение, а да се установи,че ответникът не е собственик(не е посочено ,че на ищеца се пречи по някакъв начин с претенциите за собственост на ответника,но какво друго би го накарало да води този иск?) Пак ще повторя не виждам друг иск,въз основа на който да се установява,че ответникът не е собственик.Ако някой мисли, че има такъв нека сподели!

[blind_guardian]

Отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК - да се признане за установено, че Стоян Стоянов не е собственик на УПИ – І.
Чл.109 от ЗС - осъдителен /така наречен негаторен иск/ няма нищо общо в случая.
Принципно, доколкото ищецът не твърди да е собственик на процесния имот, изглежда да няма правен интерес от предявяване на този иск и обосновката на такъв е дадена малко постно в казуса. Но това е само на теория. На практика би могъл да има интерес и да обоснове наличието му. Например, ако желае да построи ограда между двата имота, а ответникът не е съглаен и оспорва издадените строителни книжа по административен ред. Или ответникът е предявил в друго производство иск по чл.109 от ЗС - че с някакви дейтвия - построяване на незаконен строеж на границата на имотите ищецът по нашето му пречи да си упражнява спокойно правото на собственост. В този процес нашият ищец е пропуснал възможността да предяви инцидентен установителен иск, както и да оспори представения нотариален акт... Та по нашето дело ще има интерес да установява, че съседът му не е собственик на имота и оттам да му бутне активната материалноправна легитимация по другото дело. Възможности има много. Т. е. и по казуса можем да обосновем наличие на правен интерес.
Искът е подсъден на ОС като първа инстанция.

[Melly]

Представил е данъчна оценка на УПИ – І, която е 72 000 лв.

Признавам, малко на верев прочетох казуса, но обърнете внимание на това, че Иванов е представил ДО 72 000 лв. Това подсказва, че в дан. служба се е легитимирал с документ за собственост. Какъв ще да е този документ, ако не КНА по обст. проверка.

[blind_guardian]

"В исковата молба Иван Петров твърди, че Стоян Стоянов се представя за собственик на недвижим имот – УПИ - І в гр.Пловдив, но всъщност не е собственик, тъй като го е придобил от лице, което не е собственик.Твърди, че праводателят не би могъл да бъде собственик на имота, а оттам и да прехвърли правото на собственост на Стоянов, тъй като придобивното му основание за този имот е реституция, а не са били налице основанията за успешно провеждане на реституцията."

Определено е НА, в който е обективирана някаква правна сделка, а не е констативен. Каква е сделката не е ясно, а и няма значение.

[Melly]

Да, прав си. Не може да е КНА, т.к. давност за придобиване на собствност от Община/Държава не тече - има мораториум.

[bebitor]

Правната квалификация на иска е точно чл.124 от ГПК!
Защита на правото на собственост се осъществява с ревандикционен иск по чл. 108 ЗС, негаторен иск по чл. 109 от ЗС и установителен иск по чл. 124 от ГПК. Това са три отделни, самостоятелни иска, а материалноправните предпоставки обуславят кой от тях да бъде предявен.
И разбира се, съседът няма правен интерес. Имало е такива експерименти- не се получават

[rem_94]

Чл.109 от ЗС - осъдителен /така наречен негаторен иск/ няма нищо общо в случая.

Искът по чл.109 ЗС може да бъде установителен и осъдителен.Когато се предявава с петитум да се установи,че ответникът не е собственик е отрицателен установителен иск.
Във фактическата обстановка не е казано,че искът се предявява защото ответникът пречи по някакъв начин,но все пак като се замисля... защо ще бъде предявен тогава?!Това не е презумпция,просто се опитвам да си разтълкувам нещата.Това ме навежда на извода,че е по 109 ЗС.Съдът дава правната квалификация на иска като тълкува петитума и основанията.Аз давам тази.
Ако се придържам само към това,което е дадено в казуса,без да се опитам да си представя нещо на практика-124,ал.1 -липса на правен интерес.
Абе я да се замисля малко...академичен казус-кой те кара да си представяш нещо на практика?
Въз основа на данните от казуса-124,ал.1 ГПК-недопусдтим поради липса на правен интерес.