Странно заглавие, но фактите са такива. След големите лятно-есенни пазарлъци на Тристранката – профсъюзи, работодатели и правителството взеха, че решиха да „прекарат” тези, които не участват в договарянето. Съвсем културно трите страни се разбраха да въведат имуществен ценз за удоволствието да работиш за своя сметка, още повече като не членуваш нито в синдикатите, нито в работодателските организации. Друг е въпросът къде и защо спаха професионалните организации като Адвокатските колегии, Съюза на архитектите, Занаятчийските камари и т.н. организацийки, създадени може би с предмет на дейност „събиране на членски внос”.
В следващите редове става въпрос за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социалното осигуряване - това са упражняващите свободни професии, занаятчиите, едноличните търговци, както и съдружниците, полагащи личен труд в дружествата си.
В приетия вече текст в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Обнародван в Държавен вестник бр. 98 от 14 Декември 2010г. виждаме следния текст:
Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2011 г.:
2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.
(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.
(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.
Проблем възниква с прилагането на чл. 6 ал. 2 т.2 и ал. 8 от Кодекса за социалното подпомагане :
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице;
(8) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
На практика излиза, че две различни физически лица с еднакъв годишен доход през 2011 година, например 5000 лв, единият ще плати осигуровки върху 420 лв, защото през 2009-та е декларирал примерно 3120 с годишната декларация, а другия, имал неблагоразумието да работи на светло и декларирал 5 401 лв, съвестно си е изравнил с годишната декларация осигуровките и си е довнесъл дължимата разлика тогава, сега ще плаща върху основа 450 лв. Това, че тази година може да няма поръчки, може да не изкара толкова пари, колкото по времето на Тройната коалиция, това не е важно – бил е глупак, и за глупостта си сега ще плаща повече.
Така приетият текст създава неравнопоставеност между самоосигураващите се. При едни и същи условия, отделните лица ще имат различна осигурителна тежест. Дори може да се каже, че създава дискриминация спрямо доходите на лицата от преди 2 години. За много от самоосигуряващите се преди 2 години кризата не беше толкова ясно усещана, имаха и по-високи доходи от момента, а сега, през 2011 г., трябва да понесат една по-висока осигурителна тежест в сравнение с други такива лица, които по една или друга причина през 2009 г. са имали по-ниски доходи или просто не са имали дейност. Излиза, че законът наказва хората, които преди 2 години са декларирали по-високи доходи.
Трябва ли да се споменава, че в този си вид приетият текст за минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица противоречи на Конституцията (чл.19 ал.2 Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.), както и на чл. 3 т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на равнопоставеност на осигурените лица)?
Сигурно някои ще се опитат да кажат нещо от рода «да, ама тези, които през 2009-та са имали по-голям доход и сега плащат пак по-големи осигуровки, след време ще имат по-голяма пенсия». Извинявам се, но парите са по-ценни в момента. Нямам нищо против всеки да плаща, каквото му се полага, но правилата да са еднакви за всички – при еднакви доходи – еднакви осигуровки. Сигурно някой ще каже «Е, какво толкова, колко са тези, които ще изкарат през 2011 г. по-малко от 2009-та година? Или от 2010 г.? ». Няма никакво значение. Дори и един да е, той ще е в по-неизгодно положение, отколкото друг.
Допълнително с така приетия текст неоснователно се увеличават и доходите на някои частни дружества – на практика излиза, че едни плащат по-голяма издръжка на частните пенсионни фондове, от други – чл. 201, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО.
Като резултат с тези промени вместо да се постигне по-голям приход в бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и на Частните пенсионни фондове (ДЗПО), ще се постигне обратният ефект- хората ще се замислят дали да показват реалните си доходи, при положение, че нямат сигурност какви ще им бъдат доходите за в бъдеще. Най-малкото трябваше да бъде предвидена възможност за възстановяване на надвнесените осигуровки.
Не мога да не се „възхитя” на последователната «социална политика» на Правителството. В интервютата на Христина Митрева от миналата година какво може да се забележи – през 2009-та година броят на самоосигуряващите се е нараснал с около 30 000 души повече, отколкото са били планирани - хора, излезли на светло (прогнозирани 237 000, реално отчетени 263 000). До средата на 2010 г., изведнъж «изчезнали, минали на сиво» 17 000 самоосигуряващи се. Това само заради драстичното, почти двойно повишаване на осигурителния праг. А сега с настоящия текст? Колко ще изчезнат?
Разбира се, има и «лечение» на тези задължителни размери! Изглежда, НАП са се затъжили за времето, когато всеки месец имаше опашки на гишетата. И ако не се направи законодателна промяна, в Националната агенция за приходите могат да очакват всеки месец по два пъти едно стълпотворение – деклариране на започване дейност като самоосигуряващо се лице, а след седмица – деклариране спиране на дейност. Това ще е ефективният модел - за пропорционално на отработените дни авансово осигуряване. И за някои от самоосигуряващите се това ще бъдат реално отработените им дни.
Естествено, ако НОИ, НАП, МТСП и Министерство на финансите държат да събират ¼ от заплануваните авансови осигуровки на самоосигуряващите се лица, ще им бъдат съвсем законосъобразно декларирани и платени, според отработените дни. В края на краищата никой не отказва да изравнява върху реалните си доходи окончателен месечен осигурителен доход, като размерът на бъдещата му пенсия ще остане непроменен.
За най-голямо мое съжаление остана в историята едно добро предложение. МТСП бяха предложили един работещ модел през лятото на 2010 година – всички самоосигуряващи се да плащат осигуровки върху минималния осигурителен доход, а с годишната декларация да се изравняват окончателно. Разбира се, целта тогава беше друга – да се «отрежат» възможностите за злоупотреба с обезщетенията. Съвсем малко му трябваше на този модел да проработи – трябваше му благословията на Министерство на Финансите – да се възстанови тримесечното деклариране на данъците, както и да се въведе тримесечно изравняване на осигуровките, но... изглежда някои органи нямат ресурса да извършват контролните си функции- ресурс, който имаха до края на 1997 г.
http://vedomost.info/index.php?option=c ... temid=1683
Браво, Пресли.
Споделям изцяло мнението ти!
но какво от това?
